Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
16.03.2020 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на ДВАНАДЕСЕТИ МАРТ, през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………А. Д.…..………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 23 по описа на съда за 2020година, и за
да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2303 от 18.11.2019година.,
постановено по гр.д. № 2980/2019г. Плевенският районен съд е отхвърлил предявения
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128,
представлявано от Й.В., против К. Г.Г., от
гр.Плевен иск с правно основание чл. 415
от ГПК и цена на иска 590, 78лв., като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД, чрез
пълномощника на дружеството юрисконсулт Ц.М.. В жалбата се правят оплаквания,
че постановеното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.Доводите
са подробно развити в жалбата, като жалбоподателят моли да бъде отменено първоинстанционното
решение и да бъде постановено друго по същество, с което да се уважи предявения
от него иск.
Въззиваемата страна К.Г.Г., чрез особения си
представител адв. Ц.П., е взела становище, че жалбата е неоснователна, тъй като
решението на районният съд е правилно, обосновано и законосъобразно.Моли то да
бъде потвърдено.
Въззивният съд, като
обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните
доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази се с
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана
по същество се явява и основателна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на К.Г.Г. от гр.Плевен, че дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД сумата от 590.78лева, от които 529.49лв. - главница за
потребена топлинна енергия в периода 01.10.2016г. – 31.12.2018 г. и 61,29 лева
лихва за забава за периода 02.12.2016 г. до 14.02.2019г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 21.02.2019г. до окончателно изплащане на
вземането, както и направените деловодни разноски за държавна такса в размер на
25 лева и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение на
основание чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 1110/2019г. по описа на Плевенски РС. Вземането произтича от обстоятелствата, че като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът
е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатни станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.Твърдението
е, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през исковия
период и не е погасил задължението си да заплати цената и. Сградата-етажна
собственост, в която се намира жилището на Любомир Маринов има сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
“Нелбо” ЕАД и по нейни отчети ищцовото дружество е начислило дължимите от
ответника суми, като разпределението е извършено в съответствие с изискванията
на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Ответникът е взел становище в отговора на исковата
молба, че исковата претенция е неоснователна.
Искът по чл.422
от ГПК е допустим, като предявен в 1-месечния срок от съобщението до кредитора
на разпореждане № 4504/09.04.19г. Безспорно
се установява се от приложеното ч.гр.д.№ 1110/2019год. по описа на Плевенски РС,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника за следните
суми: 529.49лв. - главница за потребена топлинна енергия в периода 01.10.2016г.
– 31.12.2018 г. и 61,29 лева лихва за забава за периода 02.12.2016 г. до
14.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
21.02.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски за държавна такса в размер на 25 лева и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение, което е уважено и е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените суми.
Спорно е дължи ли ответникът
исковите суми за топлоенергия, за посочения в исковата молба период.
За
да отхвърли иска в пълен размер Плевенски РС, е приел че съгласно чл. 62
от Закона за защита на потребителите се забранява доставката на стоки, както и на вода, газ,
електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или
предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова
страна. При доставка на стоки, както и
на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или
предоставяне на услуги, които не са поръчани от 23 потребителя, той не е длъжен
да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този,
който я е изпратил или предоставил. Липсата на отговор от страна на потребителя
относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за съгласие.Приел е,
че между ответника и дружеството няма
сключен договор и ако има такъв, ищецът
не го е представил.
В мотивите е посочено, че във физическата поддръжка сградната инсталация всеки от ЕС е
длъжен да участва съгласно дела си / чл.
41 от ЗС/, тъй като тя се явява акцесорна част към самия имот. По отношение на
ползването - сградната инсталация се характеризира с факта, че същата може да
не се ползва, да се ползва от едно лице, да се ползва от две и повече лица, да
се ползва от всички - без това да нарушава правата на другите съсобственици. По
отношение на предназначението си - служи само и единствено по нея да се пренесе
флуид с определени параметри до отоплителните тела. Желателно е загубите от
енергия по тези тръби да е по - малка. Затова се подменят металните тръби с
полипропиленови или полиетиленови с медна или алуминиева вложка и върху тях се
поставя тръбна изолация – най - често микропореста гума. Приел е, че подходът и
уредбата в Закона за енергетиката, касаещ сградната инсталация е изцяло
погрешен и в противоречие на неприкосновеността на частната собственост, регламентирана в чл. 17, ал. 3 от Конституцията. Приел е също, че дори и със Закон не може да се задължи едно
лице да ползва своя съсобствена вещ.
Ползването като вещно право на собственост е неприкосновено от една страна и е
право, а не задължение на собственика на вещта. Разпределянето на загубите от
ползването на сградната инсталация върху собственост е „данък" и е
недопустим данък в полза на търговско дружество.Прие е още и това, че е нарушена
правната норма от Конституцията на РБългария-чл. 32 и чл. 8 от ЕКЗПЧОС.Видно от
мотивите на обжалваното решение ПРС счита, че за да е налице продажба по
смисъла на чл. 183 от ЗЗД, вещта трябва
да е индивидуализирана т. е определена по количество и качество и тъй като е
приел абсолютно необосновано спрямо „Топлофикация Плевен“ЕАД, че отчитането е
сезонно, е счел че, едва след него при изравнителната сметка е налице реална продажба. От друга страна, ищецът
не е представил писмен документ, от който да е видно, че ответникът е
съгласен на авансово плащане по сделката, защото при тези прогнозни дялове
месечните плащания са именно такива.След като сметките са по прогнозни дялове,
те не са реални и върху тях не се дължи лихва. Позовал се е на решение на ВАС, за
топлофициран имот в гр.София, в което решение е прието, че начисляване на лихви
върху прогнозни сметки е нищожно. Продължил е в този ред на мисли, че по
закон мораторна / наказателна / лихва, в
т. ч. за забава, може да се налага само върху
действително доказани пропуснати ползи, а не върху прогнозни сметки, тъй като в
тях цифрите и данните не са действителни. Т. е.
изчисляването на лихви по неликвидни суми е в разрез с чл. 86 от ЗЗД,
което е и потвърждение в правната норма на чл. 154, изр. второ., е обявил разпоредбата в чл. 33, ал. 1 от Общите
условия за противозаконна и противоречаща на практиката на ВАС, петчленен
състав.
Въззивният
съд не споделя изложеното в мотивите на Плевенски РС по обжалваното решение.
Съгласно чл.153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия“, в т.ч.
и ответникът е клиент на топлинна
енергия, като собственик на имот, находящ се в сграда в режим на етажна
собственост, в която има абонатна станция и се доставя топлоенергия. Продажбата
на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа
на Общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е необходимо
сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно,
в чл.151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент, възниква по силата на
закона /ex lege/ с придобиването на правото на собственост или ограниченото
вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на договор
или откриване на партида на топлоснабдения имот. Ето защо е без значение, че с
ответникът не е сключил индивидуален договор за доставка на топлинна енергия.
В случая е безспорно, че общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация-
Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен са публикувани в броя на вестник „Нощен
труд” от 13-14.12.2007 год. и същите обвързват ответника като собственик на
процесния топлоснабден имот. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Общите
условия месечните дължими суми за топлинна енергия следва да се заплащат в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинната енергия /ал. 6 на същия член/. За установяване на задълженията
на ответника към ищцовото дружество по делото е представена справка за разпределение на топлинна енергия за процесния период,
издадена от „НЕЛБО“ ЕАД гр. София. Въз
основа на икономическата експертиза, прието от ПРС следва да се приеме, че
размера на задължението на ответника е установено от ВЛ Петко Владов и то
съответства на сумите, за които срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
Не се установено твърдяното от ответника нарушение на материалния закон при определяне на размера на задължението.Съгласно ТР № 2/25.05.2017г. на ОСГК з
а
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с § 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.Въззиваемата страна, като клиент не е прекратил топлоподаването към
отоплителните тела в имота си и е клиент на топлинната енергия за
отопление, както
и на такава отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на
топлинна енергия от ползвателите в сградата, а следва от факта, че инсталацията
е обща част по предназначение и всеки отделен ползвател трябва да поеме
съобразно дела си частта от разходите, свързани с експлоатацията на тази обща
част.
От събраните по делото писмени доказателства и от заключението
на ВЛ Владов, се установява, че положителният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен за сумите : 529.49лв.
- главница за потребена топлинна енергия в периода 01.10.2016г. – 31.12.2018 г.
и 61,29 лева лихва за забава за периода 02.12.2016 г. до 14.02.2019г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.02.2019г. до
окончателно изплащане на вземането. Следва да бъде отменено решението на
Плевенски РС, като бъде постановено друго по същество за уважаване на иска.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
направените в хода на заповедното производство деловодни разноски в размер на 25лева
за държавна такса и в размер и 50лева за юрисконсултско възнаграждение, както и
направените в исковия процес деловодни разноски в размер на 625лв. за първата
инстанция/за юрисконсултско възнаграждение 100лв., за ДТ-75лв., за ВЛ-150лв. и
за особен представител-300лв./ и 450 лв. за настоящата инстанция, от които 50лв.
внесена държавна такса, 300лв. за особен представител и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.271, ал.1 от ГПК решение
№ 2303 на Плевенския районен съд, постановено на 18.11.2019г. по гр.д. № 2980/2019г.
по описа на съда, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К. Г.Г., с
ЕГН **********,***, че същият дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано от Й.В. В. сумата 529.49лв.
- главница за потребена топлинна енергия в периода 01.10.2016г. – 31.12.2018 г.
и 61,29 лв. лихва за забава за периода 02.12.2016г. до 14.02.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
21.02.2019г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К.Г.Г., с ЕГН **********,***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано от Й.В. В. сумата 75лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство, сумата 625 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство пред първата инстанция и сумата 450лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието като трето
лице на „НЕЛБО” ЕАД гр. София.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: