Определение по дело №536/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 57 от 12.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 908/2014 г., Кърджалийският районен съд е прекратил гражданския брак между Б. Х. Ф. от с.С., общ.К., и Ф. Д. Ф. от с.С., общ.К., сключен с акт за граждански брак № 0003/10.03.1995 г., съставен в с.Е., общ.К., по вина на двамата съпрузи, и е постановил след прекратяването на брака съпругата Ф. Д. Ф. да носи фамилното име А. С решението съдът е предоставил ползването на първия етаж от семейното жилище, представляващо едноетажна масивна жилищна сграда, построена по проект, одобрен на 18.08.1969 г., със застроена площ от 70 кв.м., построена с право на строеж, учредено от ИК на ГОНС Кърджали през 1969 г. в УПИ VI първия етаж от семейното жилище, представляващо едноетажна масивна жилищна сграда, построена по проект, одобрен на 18.08.1969г. със застроена площ от 70кв.м., построена с право на строеж, учредено от ИК на ГОНС Кърджали през 1969 г. в УПИ VI в кв.1 по частичната регулация на с.С., общ.К., на съпругата Ф. Д. Ф. за срок от 8 месецÓ, считано от влизане на решението в сила. Осъдил е Б. Х. Ф. и Ф. Д. Ф. солидарно да заплатят по сметка на КРС окончателна държавна такса в размер на 25 лева.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Ф. Д. Ф., която го обжалва в срок в частта му, с която бракът е прекратен по вина на двамата съпрузи, както и в частта, с която е определен срок от 8 месеца за предоставеното ползване на семейното жилище от съпругата, респективно и в частта за разноските. Счита, че решението на първоинстанционния съд в атакуваните му части е неправилно – необосновано, в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно вината за разстройството на брака в жалбата се излагат съображения, че не се установява по делото съпругата Ф. Ф. да е имала поведение, което да е допринесло за разстройството на брачните отношения, като такива не се и твърдят от ищцовата страна. В конкретния случай, именно поведението на ищеца, който се отчуждил от съпругата си, липсата на внимание и обич от негова страна към нея, липсата на непосредствени грижи за семейството, немалките периоди на раздели между съпрузите, тъй като ищецът си идвал все по – рядко в България, сочило на брачно провинение на съпруга, с което е допринесъл за нарушеното общуване между страните и не е положил никакви усилия за ограничаване неблагоприятните последици от поведението му. Освен това твърди, че по делото се установявало и установена от страна на ищеца трайна извънбрачна връзка. В обжалваното решение липсвали мотиви какво е брачното провинение на ответницата, в какво се изразява вината й, като от доказателствата по делото не се установявало същата да е допринесла с поведението си за разстройството на брака. По отношение ползването на семейното жилище, незаконосъобразен бил извода на съда, че в случая предоставянето на ползването следва да бъде за определен срок. Счита, че този извод е постановен в нарушение на материалния закон и противоречи на чл.56, ал. 1, и чл.56, ал.З от СК. Поддържа, че приложима в случая била разпоредбата на чл.56, ал.1 от СК, в която не се сочило, че предоставянето на семейното жилище следва да бъде ограничено с определен срок. Неправилно във връзка с определения срок, за който е предоставено семейното жилище на съпругата, съдът се позовал на разпоредбата на чл.56, ал.З от СК, тъй като тази разпоредба била приложима само когато от брака имало ненавършили пълнолетие деца, какъвто не бил процесния случай. Поради изложеното, моли съда да отмени решението нае първоинстанционния съд в атакуваните му части – относно вината и в частта относно срока, за който е предоставено ползването на семейното жилище на съпругата, като постанови, че изключителна вина за разстройството на брака има съпругът Б. Ф., както и да постанови ползването на семейното жилище да бъде без определен срок. Моли също така съдебните разноски да бъдат възложени на виновния съпруг – Б. Ф. В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, поддържа подадената жалба и претендира направените по делото разноски, съгласно приложен списък на разноските.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Б. Х. Ф., чрез представителя му по пълномощие, в който се излагат съображения за неоснователност на подадената жалба. В същият срок е подадена насрещна въззивна жалба от Б. Х. Ф. против постановеното по делото решение, в частта относно предоставеното ползване на семейното жилище на Ф. Д. Ф. Счита, че решението на съда в тази му част е неправилно. В насрещната въззивна жалба се излагат съображения, че след като семейното жилище е негова изключителна собственост и доколкото от брака няма ненавършили пълнолетие деца, семейното жилище не може и не следва да бъде предоставено за ползване на съпругата. Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и да отхвърли претенцията на съпругата по чл.56 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с подадените жалби, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Настоящото въззивно производство има за предмет проверка на правилността на постановеното по делото решение в обжалваните му части-относно вината за разстройството на брака и предоставянето на ползването на семейното жилище на Ф. Д. Ф., респективно – предоставянето му за определен срок. В останалата му част същото не е обжалвано и като такова е влязло в законна сила.

Установява се по делото, че страните са сключили граждански брак на 10.03.1995 г., като от брака си имат родено дете – А. Б. Ф., родено на 06.07.1995 г., което е пълнолетно. През 2009 г. ищецът Б. Х. Ф. е заминал за Кралство Белгия, където работи и понастоящем, като оттогава страните са разделени и са имали редки контакти между тях, които обстоятелства се твърдят от самия него в исковата молба.

Установено е също така, че семейното жилище на страните е първи етаж от къща в с.С., собственост на Б. Х. Ф.

Горните обстоятелства се установяват и от разпитаните по делото свидетели – Б. Ф. (сестра на ищеца), Х. М. и К. И. /и двете сестри на ответницата/. Свидетелката Ф. сочи, че откакто брат й е в Белгия – от 5-6 години, страните са разделени. Свидетелките Х. М. и К. И. сочат в своите показания, че страните не живеят заедно откакто Басри Фейзула заминал за Белгия, както и че същият се е връщал около един път годишно. След заминаването му в къщата останала да живее сестра им (ищцата Ф. Д.) заедно със сина на страните и майката на Б. Ф. Свидетелката Х. М. сочи също, че през м.май 2014 г. когато се върнал от чужбина за бала на сина им Б. Ф. изгонил за един месец сестра й Ф., като последната си събрала багажа и дошла при нея. След като Б. отново заминал за Белгия сестра й се върнала в семейното жилище на страните. Свидетелката сочи също така, че чула от свой познат, че в Белгия Б. живеел с жена на име Николина, която имала дъщеря в 7-8 клас.

Обстоятелството, че през пролетта на 2014 г. Б. Ф. е накарал Ф. да напусне семейното жилище се потвърждава и от показанията на свидетелката Б. Ф. (негова сестра), която сочи, че брат й Б. казал на снахата (Ф.) да отиде при сестра си за да освободи стая за свидетелката Ф.

От събраните по делото доказателства не се установява съпругата Ф. Ф. да е имала поведение, което да е допринесло за разстройството на брачните отношения, като следва да се посочи, че такова не се и твърди от самия ищец. Установява се, че именно ищецът е този, който е отишъл през 2009 г. да живее и работи в Кралство Белгия, където е и понастоящем, като през това време съпругата е живяла в семейното жилище и се е грижила за сина им. Самият ищец твърди в исковата молба, че през 2012 г. е провел разговор с ответницата за да прекратят брака им по взаимно съгласие, но същата категорично е отказала. От друга страна, установи се по делото, че за целият този период от 2009 г. ищецът си е идвал само няколко пъти в страната, като същият се е отчуждил от съпругата си и не е проявявал внимание и обич към нея. За това говори и установеното по делото обстоятелство, че през месец май 2014 г., когато се завърнал в страната за бала на сина им ищецът Б. Ф. принудил съпругата си да напусне семейното жилище за около един месец, като последната е събрала багаж и отишла да живее при сестра си – сви.Х. М. Това обстоятелство се установява както от показанията на св.М., така и от показанията на св. Ф. (сестра на ищеца), която сочи, че когато дошли от Република Турция на гости, понеже нямало къде да спят, брат й Б. Ф. казал на снахата (Ф.) да излезе от къщата за да освободи стая, където да спят.

При тези доказателства настоящата инстанция намира, че именно поведението на ищеца Б. Ф. е довело до разстройството на брака между страните, като същият не само не е положил усилия за запазването му, но и е демонстрирал своето отчуждение от съпругата си. От друга страна, съпругата Ф. е положила усилия за запазване на брака им, което се изразява както в полагането на грижи за целият този период за сина им, така и в нежеланието й същият да бъде прекратен. В тази връзка, неправилен е извода на районният съд, че бракът между страните следва да се прекрати по взаимна вина, поради което решението в тази част следва да се отмени, като се постанови, че вина за разстройството на брака има единствено Б. Ф.

По отношение на прÕдоставянето на ползването на семейното жилище на въззивницата Ф. Д. Ф. за срок от осем месеца, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.56, ал.1, изр.1-во от СК, при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Цитираната разпоредба не предпоставя наличието на ненавършили пълнолетие деца за предоставяне на ползването на семейното жилище на някой от съпрузите, което е видно и от редакцията на изречение второ на посочената разпоредба, която сочи, че когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася, т.е. и без искане на някоя от страните, за ползването на семейното жилище. В този смисъл, без значение за предоставянето на ползването е обстоятелството, че страните нямат ненавършили пълнолетие деца, както и че семейното жилище е собственост само на единия съпруг, в случая – на Б. Ф.. Ето защо, насрещната въззивна жалба е неоснователна.

От друга страна, настоящата инстанция намира, че законът, в частност - чл.56 от СК, не установява забрана ползването на семейното жилище, което е собственост на единия съпруг, да бъде предоставено за определен срок, както е процедирал и районния съд, като конкретния срок е в зависимост от конкретните обстоятелства по делото. В този смисъл, неоснователна се явява и въззивната жалба на Фахрие Фейзула в частта й, с която обжалва решението на районния съд, с което е определен срок от 8 месеца за предоставеното ползване на семейното жилище.

Поради изложеното, следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която е постановено, че бракът между страните е прекратен по вина на двамата съпрузи, като се постанови, че вина за прекратяване на брака има единствено Б. Х. Ф. При това положение, съгласно чл.329, ал.1, изр.1-во от ГПК, разноските по делото следва да се възложат на Б. Ф., поради което следва да се отмени решението на районния съд в частта, с която Ф. Д. Ф. е осъдена да заплати солидарно по сметка на Кърджалийския районен съд окончателна държавна такса в размер на 25 лева. В останалата обжалвана част – относно предоставянето на ползването на семейното жилище за срок от осем месеца, решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото – частична основателност на въззивната жалба на Ф. Ф., следва да се осъди Б. Ф. да заплати на последната половината от претендираните със списъка и направени от нея разноски в размер на 162.50 лева.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 57 от 12.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 908/ 2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която бракът между Б. Х. Ф. от с.С., общ.К., и Ф. Д. Ф. от с.С., общ.К., сключен с акт за граждански брак № 0003/10.03.1995 г., съставен в с.Е., общ.К., е прекратен по вина на двамата съпрузи, като ПОСТАНОВЯВА, че вина за прекратяването на брака има единствено Б. Х. Ф.

ОТМЕНЯ решение № 57 от 12.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 908/ 2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която Ф. Д. Ф. от с.С., общ.К., е осъдена да заплати солидарно по сметка на Кърджалийския районен съд окончателна държавна такса в размер на 25 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е предоставено ползването на първия етаж от семейното жилище, представляващо едноетажна масивна жилищна сграда, построена по проект, одобрен на 18.08.1969 г., със застроена площ от 70 кв.м., построена с право на строеж, учредено от ИК на ГОНС Кърджали през 1969 г. в УПИ VI първия етаж от семейното жилище, представляващо едноетажна масивна жилищна сграда, построена по проект, одобрен на 18.08.1969г. със застроена площ от 70кв.м., построеÝа с право на строеж, учредено от ИК на ГОНС Кърджали през 1969 г. в УПИ VI в кв.1 по частичната регулация на с.С., общ.К., на Ф. Д. Ф. за срок от 8 месеца, считано от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Б. Х. Ф. от с.С., общ.К., с ЕГН *, да заплати на Ф. Д. Ф. от с.С., общ. К., с ЕГН *, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 162.50 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.