Решение по КНАХД №1176/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Н. Я., със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 2, чрез адв. Н. С. от АК – Бургас, против решение № 339/19.04.2023 г., постановено по АНД № 517/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 664956-[рег. номер]/17.11.2022 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“, с което на касатора за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на министъра на финансите (Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ), във връзка с чл. 118, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185, ал. 1 от същия закон е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 500 лева.

Касаторът претендира, че в хода на производството по установяване на нарушението и налагане на санкцията са били допуснати множество съществени процесуални нарушения, които незаконосъобразно не са били отчетени от РС. Твърди, че АУАН не е връчен на легитимен представител на дружеството. Заявява, че преди съставяне на АУАН, актосъставителят не е отправил покана до дружеството за явяване, съгласно изискването на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. Поддържа, че при издаване на АУАН и НП са нарушени разпоредбите на чл. 42 т. 4 от ЗАНН и чл. 57 т. 5 от ЗАНН. Сочи, че неправилно е била ангажирана отговорността на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД за търговска дейност на друго дружество - „Калотрейд“ ЕООД. Счита, че за извършена продажба, която не е осъществена от лицето, приело плащането, редът за отчитане на такива продажби е по чл. 29 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година, а не по чл. 25 ал. 1 от същата наредба. Иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски пред настоящата съдебна инстанция.

В съдебно заседание касаторът, поддържа касационната жалба. Иска отмяна на решението, като бъде съобразена практиката на СЕС. Претендира разноски. Представя писмено становище.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява и представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не на основанията, посочени в нея.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил НП № 664956-[рег. номер]/17.11.2022 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“, с което на „Бийч енд бар мениджмънт“ ООД, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 от същия закон е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева. За да постанови решението, съдът приел за установена, следната фактическа обстановка: на 10.08.2022 г. в 13:50 часа, при извършена проверка на сезонен обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бар и ресторант „Сахара“ в [населено място], къмпинг „Каваци“, стопанисван от дружеството, са установени две ПОС-терминални устройства, за които са представени приемателно-предавателни протоколи за инсталиране, както и три работещи фискални устройства, управлявани от компютърни конфигурации, с инсталиран програмен продукт за отчитане на продажбите, като са констатирани общо 85 (осемдесет и пет) бележки от ПОС-терминал за приети плащания с карта в обекта (на обща стойност 2 987,00 лева) без издаден съответен фискален бон през фискалните устройства. Конкретно, констатирано е, че на 30.06.2022 г. в 12:02 часа е прието плащане с карта на стойност 60,00 лева и през ПОС - терминал е издадена бележка с № 2931/30.06.2022 г. От анализ на изведен КЛЕН от фискалните устройства за 30.06.2022 г. е установено, че приетото плащане за тази дата и час не е регистрирано чрез издаване на фискален касов бон, т.е. дружеството е нарушило чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ и не е изпълнило задълженията си съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. Съдът е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, същото е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН, както и че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Обосновал е извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се установяват съставомерните признаци на административното нарушение, за което е санкциониран касаторът, като изключително подробно и с необходимата пълнота и правна прецизност са обсъдени всички възражения, релевирани в сезиращата съда жалба. Приел е, че нарушението е безспорно установено от обективна страна, като установените факти са подведени под съответстващата им правна [жк], а наложената имуществена санкция е правилно определена, с оглед на което потвърдил НП.

По делото е приобщено като писмено доказателство - заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-111-0056161/12.08.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – бар и ресторант „Сахара“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Със същата е разпоредено предварително изпълнение на наложената ПАМ, като е посочено запечатването да се извърши на 22.08.2022 г. в 9:45 часа.

ПАМ е изпълнена и обектът е запечатан за срока, определен в заповедта.

Касаторът е обжалвал ЗНПАМ в частта й относно допуснатото предварително изпълнение. С определение № 1387/23.08.2022г., постановено по административно дело № 1475/2022г. на АдмС - Бургас, неподлежащо на обжалване, жалбата е отхвърлена, след което ЗНПАМ е изпълнена.

Касаторът е обжалвал и ЗНПАМ, но жалбата му е отхвърлена с решение № 1392/24.11.2022г., постановено по административно дело № 1474/2022г. на АдмС Бургас, оставено в сила с решение № 8786/25.09.2023г., постановено по административно дело № 1624/2023г. на ВАС, VІІІ отд.

С определение № 3347/14.12.2023г. съдът спря на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството по настоящото дело до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюцидиално запитване, отправено по КАНД № 1245/2023г. АдмС Бургас, по което се обжалва решение на РС Бургас, с което е потвърдено НП, издадено от същия АНО, срещу същото юридическо лице и за същото нарушение, но извършено по друго време. По преюдициалното запитване е образувано дело С-733/23, по което на 03.07.2025г. е постановено решение, поради което производството по настоящото дело е възобновено с определение № 6312/11.07.2025 г.

Изложената фактология налага разрешаване на правния спор по делото при съобразяване с тълкуването, дадено по дела С-733/23 и С-97/21г. на СЕС.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение и на НП, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Възражението на касатора, че РС не е отчел съществено процесуално нарушение – че АУАН не е връчен на легитимен представител на дружеството, не може да бъде споделено. Това възражение е обсъдено от състава на РС, който напълно основателно е констатирал, че, към датата на връчване на АУАН, А. Г. (получателят на акта) е бил надлежно упълномощен от управителя на дружеството да получава всякакви документи, адресирани до „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД.

Не е налице съществено процесуално нарушение и по твърдението, че преди съставяне на АУАН, актосъставителят не е отправил покана до дружеството за явяване, съгласно изискването на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Процесуалното нарушение би било съществено, ако с него е засегнато правото на защита на нарушителя. В случая такова засягане няма. АУАН е надлежно съставен, връчен е на упълномощено лице и на дружеството е била осигурена процесуална възможност да подаде възражение срещу акта, видно от датите на връчване на АУАН и на издаване на НП.

Неоснователно е възражението на касатора, че РС не е отчел нарушенията на разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, т. 5 от ЗАНН в АУАН и в НП, предвид неправилното ангажиране на отговорността на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД за търговска дейност на друго дружество - „Калотрейд“ ЕООД. Напротив, РС е изложил последователни и логически много добре издържани мотиви защо приема, че именно санкционираното лице следва да бъде адресат на НП. Тези мотиви се споделят изцяло от настоящия състав. След като плащанията от клиентите на ресторанта са извършени през ПОС – терминали, за които касаторът е имал съответен договор с банка, обоснован е изводът на РС, че преведените средства са постъпвали в неговия патримониум, а за извършените продажби е следвало да бъдат издавани фискални бонове, така както изискват закона и наредбата.

По същите мотиви е неоснователен и доводът на касатора, че РС е следвало да съобрази, че за извършена продажба, която не е осъществена от лицето, приело плащането, редът за отчитане на такива продажби е по чл. 29, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а не по чл. 25, ал. 1 от същата наредба, което не е сторено.

Постановеното решение е обосновано. В него е отговорено задълбочено на всички възражения на жалбоподателя. Направен е обстоен анализ на фактите, издирено е приложимото право и е съпоставено с фактическата обстановка. Въпреки това, касационната жалба следва да бъде уважена, като краен резултат.

Съгласно разпоредбата на чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решенията на Съда на Европейските общности (СЕС) са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България. Предвид направеното тълкуване с решение по дело № С-733/23 на СЕС, относимо към настоящият спор, се достига до извод, че щом на дружеството – касатор на 12.08.2022 година е била наложена ПАМ - запечатване на търговския обект, в който е извършено нарушението по НП от 16.11.2022 г. и е забранен достъпът до обекта, то началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ не е следвало да налага имуществена санкция на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД. СЕС възприема правната природа на наложената ПАМ като „санкция“ спрямо адресата (въпреки, че една от целите на мярката е превенция) и сумира нейното неблагоприятно въздействие с общия размер на наложените имуществени санкции за отделните нарушения, противопоставяйки ги на неголемия общ размер на неплатения данък по констатираните неотчетени продажби, както и на невъзможността на националния съд да измени квалификацията на нарушението (като намали „наказанието“ под предвидения минимум), за да я съобрази с тежестта на нарушението. Така е обоснован извод за непропорционалност на санкцията спрямо нарушението, т.е. несъответствие на националната правна уредба с правото на ЕС, което има приоритет. В цитираното решение на СЕС, съгласно което член 325 от ДФЕС, член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че на данъчнозадължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение, че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговския обект“, в който е извършено посоченото нарушение, и забрана за достъп до него. Настоящият състав следва да се съобрази с този извод.

Също така съдът следва да се съобрази и със задължителното тълкуване, дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 по отправено преюдициално запитване от Административен съд – Благоевград, по което е постановено, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В т. 56 от решението СЕС посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели.

С оглед на изложеното, касационният състав приема, че РС – Бургас е постановил неправилен съдебен акт. Решението следва да се отмени, както и да се отмени оспореното НП.

По разноските:

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, такива следва да се присъдят на касатора. Съгласно чл. 63д, ал. 1 – 2 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

В касационното производство е представен договор за правна защита, според който касаторът е заплатил на процесуалния си представител 1200 (хиляда и двеста) лева възнаграждение. От ответника не е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът констатира, че в договора за правна защита, представен от касатора в последното съдебно заседание е извършена поправка, като договорената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. е заличена с коректор и е нанесена нова сума – 1200 лева. От така извършената корекция на размера на адвокатското възнаграждение, не може да се установи кой и кога е извършил поправката върху документа и дали това е била действителната воля на страните по договора. Липсва потвърждение от страните по договора за правна помощ, че поправката е тяхна. При това положение, съдебният състав приема, че действителното, уговорено и платено адвокатско възнаграждение в оригиналния вид на договора за правна защита е 600 (шестстотин) лева, което следва да се възложи за заплащане от НАП. Отделно от това, съдът приема, че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност в светлината на постановеното решението по дело № С-733/23 на СЕС.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 339/19.04.2023 г., постановено по АНД № 517/2023 г. по описа на Районен съд Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 664956-[рег. номер]/17.11.2022 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас към дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ на Национална агенция по приходите.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Бийч енд бар мениджмънт“ ООД сумата от 600 (шестстотин) лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.