М О Т И В И
към присъда от 27.01.2020 г. по ВОХД № 5102/2019г. по описа на Софийски градски съд, НО, V
въззивен състав
Производството е по реда на глава
ХХI от НПК.
С присъда от 10.03.2017г.,
постановена по НОХД № 23042/2014г. по описа на СРС, НК, 122 състав съдът
е признал Ж.И.Й. ЕГН: **********, роден на *** *** Загора,
българин, български гражданин, неосъждан, женен, със средно техническо
образование, постоянен адрес ***, ж. к. Овча купел, бл. ****за невиновен в
това, че:
1. За това, че на
16.09.2011 г. около 19.00 часа в гр.София, ж.к. ****, пред вх.А извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото - псувал полицейския служител С.М.С., изпълняващ служебните си
задължения с думите "ти ли ще ме арестуваш бе, мижитурко, мама ти да
еба", заканвал се с физическа саморазправа и псувал полицейските служители
С.М.С. и И.Г.Х., изпълняващи служебните си задължения с думите "сега като
извикам адвоката си ще ви се ебе майката, селяндури такива", като деянието
по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и съпротива срещу орган
на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред /на 16.09.2011
г. С.С. и И.Х.са назначени като АП 181 за времето от 07.00 часа до 19.00 часа/
- блъскал и удрял с ръце по гърдите и ръцете полицейския
служител С.М.С. и се опитал да извади служебното оръжие на С.С.
от кобура му и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по член 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
2. За това, че на 16.09.2011 г. около
19.00 часа в гр. София, ж. к. ****, пред вх. А причинил на полицейския служител
С.М.С. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание
без разстройство на здравето (изпитал остра, постепенно засилваща се болка и е
получил оток на дланта на дясната си ръка) като деянието е извършено на
полицейски орган при изпълнение на службата му - престъпление член 131, ал. 2,
т. 4, във вр. член 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание член 304 от
НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по член
131, ал. 2, т. 4, във вр. член 130, ал. 2 от НК.
Съдът е отхвърлил предявения срещу подс.
Ж.И.Й. граждански иск в размер на 7800,00 лева, като неоснователен.
Със същата присъда съдът е признал подс. И.Ж.Й. ЕГН **********, за
невиновен в това, че на 16.09.2011г. около 19.00 часа в гр.София, ж.к. ****,
пред вх. А извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - заканвал се с физическа
саморазправа на полицейските служители С.М.С. и И.Г.Х.с думите „знаете ли какво
ще се случи утре, като ви свалят униформите, ще ви хвръкнат главите, с вас е
свършено”, извивал двете ръце на полицейския служител С.М.С. и го дърпал назад
и го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по член 325, ал.1, ал.1 от НК.
Срещу така постановената присъда в законоустановения
срок е постъпил протест от прокурор при
СРП. Твърди се, че атакуваната присъда е неправилна. Моли се да бъде отменена атакуваната
присъда и да бъде постановена друга такава, с която подс. Ж. Й.Й. и И.Ж.Й. да
бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения.
Срещу присъдата е постъпила жалба и от ГИ и ЧО С.М.С..
В жалбата се твърди, че атакуваната присъда е неправилна и необоснована. Моли
се да бъде постановена нова таказа с която двамата подсъдими да бъдат признати
да виновни по повдигнатите им обвинения.
С присъда от 25.03.2019г. Софийски градски съд, ІІ
въззивен състав е отменил атакуваната присъда, като вместо това е постановил
следното:
Признал е подсъдимия Ж.И.Й. за виновен в
това, че в гр. София, на 16.09.2011 г. извършил спрямо полицейските служители
от СДВР/06 РУ С.М.С. и И.Г.Х.непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред, изразяващи явното му неуважение към обществото и отличаващи се с
изключителна дързост - престъпление по чл. 325, ал.2,
вр. ал.1 НК, поради което и на основание чл.54 НК
го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието
изпълнение е отложил по чл. 66, ал.1 НК с 3-годишен изпитателен срок.
На основание чл. 304 НПК съдът е оправдал частично поде. Ж.Й. за това, хулиганството да е било
съпроводено със съпротива срещу орган на власт.
Със същата присъда съдът е
отменил на осн. чл. 334, т.4,
вр. чл. 24, ал.1, т.3 НПК присъда от 10.03.2017 г. по н.о.х.д. № 23042/14 г. по описа на СРС в частта й, с която
подсъдимите Ж.И.Й. и И.Ж.Й. да били оправдани по съответно повдигнатите им
обвинения по чл. 131, ал.2, т.4, вр. чл. 130, ал.2 НК (за подс. Ж. Й.) и по чл.
325, ал.1 НК (за подс. И. Й.), като вместо това е прекратил наказателното
производство по ВНОХД № 1026/19 г. на СГС (НО, II в.с.) по отношение на
повдигнатото срещу подс. Ж.И.Й., обвинение за извършено от него на 16.09.2011
г. престъпление по чл. 131, ал.2, т.4, вр. чл. 130, ал.2 НК.
Прекратил е и наказателното производство по ВНОХД № 1026/19 г. на СГС (НО,
II в.с.) по отношение на повдигнатото срещу подс. И.Ж.Й., с ЕГН: **********,
обвинение за извършено от него на 16.09.2011 г. престъпление по чл. 325, ал.1 НК.
Срещу така
постановената присъда е постъпила касационна жалба от адв. Е.Г., която обжалва
присъдата в частта й, в която подс. Ж.Й. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.
325, ал.2, вр. ал.1 НК, за което съдът го е осъдил на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение е
отложил по чл. 66, ал.1 НК с 3-годишен изпитателен срок.
С решение №138 от
21.11.2019г. състав на ВКС, ІІ НО, е отменил присъдата на СГС, постановена по
ВНОХД № 1026/19г. в частта й, с която подс. Ж.Й. е осъден за престъпление по
чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК и е върнал делото за разглеждане в тази му част от
друг състав на СГС.
С определение от
17.12.2019г. настоящият съдебен състав е приел, че не следва да се събират нови
доказателства по делото.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа подадения протест, като по същество доразвива доводите,
посочени в същия. Моли атакуваната присъда на СРС да бъде отменена и подс. Ж.Й.
да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение по чл.325 ал.2
вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание защитникът на подс. Й. – адв. Е.Г.,
моли атакуваната присъда да бъде потвърдена и подзащитният му бъде оправдан,
тъй като не е извършил деянието, за което е обвинен. Алтернативно моли, ако
съдът приеме, че подзащитният й е извършил действия, грубо нарушаващи
обществения ред, то деянието да бъде преквалифицирано по чл.325 ал.1 от НК,
след което наказателното производство да бъде прекратено поради изтичане на
абсолютна давност.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и
тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено
следното:
Пред настоящата съдебна инстанция
не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция, както и пред въззивният съд
по ВНОХД №№ 1026/19 г. по описа на СГС, като след собствения задълбочен анализ на доказателствата, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Ж.И.Й., с ЕГН: **********, е роден на *** ***,
българин е, български гражданин, неосъждан, женен, със средно техническо
образование, работи като шофьор, с постоянен адрес ***.
На 16.09.2011 г. между св. Е. Щ.и И.Й./ син на
подсъдимия / възникнал конфликт. Св. Е. Щ.не пускала И. Й., /от съжителството с
който имала дете/, да влезе в обитаваното от нея жилище в гр. София, ж.к. „******,
ап.93. И.Й.бил дошъл пред жилището заедно с подс. Ж.Й. / негов баща /, св. М.Й.
/ син на подс. Ж. Й. /, св. Д.И. / сестра на подс. Ж. Й./. Св. Щ.се уплашила и
се обадила на баща си – св. И.Щ.. След известно време св. И.Щ.и съпругата му Ц.Щ.също
отишли в жилището. Скандалът ескалирал и малко преди 19 часа св. Е. Щ.се обадила в полицията.
Около 19.00 ч. на мястото на конфликта пристигнали
изпратените полицейски служители от 06 РУ-СДВР свидетелите С.М.С. и И.Г.Х..
Двамата полицейски служители успели да убедат спорещите страни да излязат пред
входа на блока, където случаят да бъде изяснен в детайли. Там, вместо да се
успокоят страстите, напрежението екскалирало, тъй като подс. Ж.Й. нарекъл св.
Е.Щ.„курва“, а като ответна реакция нейният баща И.Щ.нападнал Ж. и И.Й..
Свидетелите С. и Х.предприели действия за пресичане на конфликта, като С. се
заел да усмирява Ж. и И.Й., а Х.- семейство Щ.и /баща, майка и дъщеря/.
Двамата полицаи успели да разделят спорещите компании. Подс. Й. обаче
продължавал да се държи агресивно и св. С. се насочил към него, извадил служебните си белезници и се опитал да ги постави на ръцете му. Подс. Ж. Й. не се
подчинил на полицейските разпореждания и започнал да блъска С. с ръце в областта на
гърдите и ръцете. В негова подкрепа се намесил се и синът му
И. Й., който застанах зад гърба на С. и се опитал да извие двете му ръце, за да
му попречи да постави белезници на подс. Ж.Й.. Св. И. Х.успял да отстрани И.Й.от гърба на св. С., но физическата агресия от подс. Ж. Й. към св. С. продължила. Св. С. отново се
опитал да постави белезници на подс. Ж. Й., но последният продължил да нанася удари в гърдите на С. и да отправя към него реплики: „…ти ли ще ме арестуваш
бе, мижитурко, мама ти да еба...“. Агресията на подс. Ж.Й. към полицейския
служител продължила да ескалира, като
той се пресегнал и бръкнал с ръка в кобура на С., опитвайки се да извади
служебното му огнестрелно оръжие „Макаров“. Св. С. хванал пистолета за
дръжката, а подс. Ж. Й. продължил да го държи и дърпа откъм цевта. Св. С. успял
с другата си ръка да постави белезници на подс. Ж. Й., да издърпа оръжието си
от ръката на подсъдимия и да го постави обратно в кобура.
Св. С. изпитвал болки в ръката си след
сблъсъка си с подс. Ж. Й. и преценил, че трябва да помогне на колегата си св. Х.,
поради което закопчал с белезниците подс. Ж. Й. за намиращ се в близост до
инцидента метален кол.
Малко след това на мястото пристигнало
допълнително полицейско подкрепление /свидетелите В.и Д./. В 19.30 ч. били
изготвени писмени заповеди за задържане на подс. Ж. Й. и сина му И. Й.. Двамата
били качени в патрулния автомобил на св. С. и Х., който се отправил към
сградата на СДВР/06 РУ. По пътя поде. Ж. Й. продължил да се държи арогантното и
отправил към двамата полицейски служители репликата: „…сега, като извикам
адвоката си, ще ви се ебе майката, селяндури такива..“.
Двамата подсъдими пренощували в 06 РУ-СДВР и били освободени на следваща
сутрин. Тръгвайки си от сградата на 06 РУ-СДВР св. С. срещнал пред сградата на
управлението подс. Ж. Й. срещнал св. С., който бил с гипсирана ръка, и му
обещал, че ще му заплати обезщетение за понесените болки и страдания в размер
на шест работни заплати. Св. С. бил в болнични около месец и след като се
върнал на работа потърсил подс. Ж. Й. за изплащане на обещаната компенсация, но
последният отказал да му заплаща каквото и да било.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така приетата от
въззивният съд се подкрепя от показанията на свидетелите С.С. и И.Х./
полицейски служители /, И.Щ., Е. Щ.а, подкрепени и от събраните по делото
писмени доказателства и от изготвените експертизи. Съдът кредитира частично
обясненията на подс. Ж. Й. и на свидетелите Д.И. / сестра на Ж. Й. / и М.Й. /
син на подс. Ж. Й. /, като ги кредитира само в частта им, в която същите не
отричат присъствието на подс. Ж. Й. и конфликта му със сем. Щ.и, а в
последствие и с полицейските служители С. и Х., по следните съображения:
Показанията на полицейските служители С.
и Х., дадени в с.з. / съответно на 13.05.2016г. и на 28.09.2016г. / и прочетени
по реда на чл. 281 ал.5 от НПК / със
съгласието на страните и след информиране по реда на чл.281 ал.7 от НПК / са
последователни, логични и подкрепени от другите събрани по делото
доказателства. Св. С. подробно и последователно разказва за действията на подс.
Желев по отношение на него и на колегата му Х.. Разпитан пред първоинстанционния
съд, същият добросъвестно заявява, че не си спомня конкретните обидни изрази,
казани от подс. Ж. Й. по негово адрес, предвид изтеклия период от време /
повече от 5 години след извършване на деянието /, но безусловно поддържа
дадените от него на ДП показания. В същите св. С. посочва, че подс. Ж. Й. е
отравил към него думите „…ти ли ще ме арестуваш
бе, мижитурко, мама ти да еба...“ и „…сега, като извикам адвоката си, ще ви се
ебе майката, селяндури такива..“. Св. С. описва подробно и агресивните
действия, извършени към него от страна на подс. Ж. Й. и изразяващи се в нанасянето
на лека телесна повреда от страна на подс. Ж. Й. на св. С. / обвинение,
погасено по давност по настоящото дело /, като и опита му да извади от кобура
пистолета на полицейския служител.
Показанията на св. С. се подкрепят
както от показанията и на другия полицейски служител – св. Х., така и от
показанията на св. И.Щ.и св. Е. Щ.а. Така например св. И.Щ.описва подробно как
подс. Ж. Й. се е опитвал да отнеме служебния пистолет на св. С., а св. Е. Щ.описва
обидните изрази с които подс. Ж. Й. се е обръщал към порицейските служители.
Показанията на св. Х.също следва да се
ценят, след като същият е дал такива пред първоинстанционния съд, а при
проведеното пред въззивия съд по ВНОХД № 1026/2019г. на СГС съдебно следствие, показанията на същият
са прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1-2 от НПК. Същите в пълна
степен подкрепят показанията на св. С. и на св. И. Щ.и Е. Щ.а.
Предвид гореизложеното настоящият
съдебен състав не намира никакво основание да не кредитира показанията на св. С.,
Х., И. Щ.и Е. Щ.а.
Настоящият съдебен състав, за разлика
от първоинстанционния такъв, не кредитира обясненията на подс. Ж. Й., както и
показанията на св. д. И.и М. Й.. На първо място съдът взе предвид двуяката същност
на обясненията на подсъдимия – и като доказателствено средство, и като средство
за защита. Обясненията на същия са непоследователни и нелогични – така например
той не дава никакъв отговор на въпроса защо се е стигнало до инцидента с
полицейските служители, защо си е позволил да блъска и удря полицейски служител
/ св. С. /, нанасяйки му лека телесна повреда, защо се е опитал да извади
служебния пистолет от кобура на св. С.. Неговите показания в тази насока
противоречат изцяло на показанията на първата група свидетели, посочени
по-горе, както и на събраните по делото доказателства. Предвид гореизложеното
настоящият съдебен състав приема обясненията на подс. Ж. Й. като негова защитна
версия.
Съдът не кредитира показанията на св. Д.И.
и М. Й., имайки предвид тяхната родствена връзка с подс. Ж. Й. – сестра и син.
Техните показания са дадени в явен стремеж да се поддържат обясненията на подс.
Ж. Й., за да се обоснове неговата защитна теза. Тези показания обаче се
опровергават от останалите доказателства, събрани по делото. Всъщност, с цел да
се подкрепят обясненията на подс. Ж. Й., двамата свидетели дават показания,
който явно си противоречат с обясненията на подс. Ж.Й.. Така например в
обясненията си подс. Ж. Й. твърди, че не е разбрал по никакъв начин защо св. С.
иска да му сложи белезници, докато в показанията си св. М. Й. твърди, че преди
да пристъпи към слагането на белезници на подсъдимия, св. С. неколкократно му е
казал „Ще те заключа“.
Показанията на св. И.също са противоречиви. Същата заявява, че св. С. е
насочил пистолет към гърдите на подсъдимия и едва след намесата на другия
полицай / св. Х./, той е прибрал пистолета в кобура. Св. М. Й. обаче твърди, че
при сборичкването на баща му със св. С. св. Х.е бил при сем. Щ.и и по никакъв
начин не се е намесвал в конфликта.
Посочените по-горе „вътрешни“ несъответствия между обясненията на
подсъдимия, показанията на св. И.и М. Й. и несъответствията им с другите
събрани по делото доказателства, мотивират настоящия съдебен състав да не ги
кредитира.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предвид приетата от настоящия състав
фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Ж. Й. е осъществил от обективна и
субектИ.страна състава на престъплението по чл.325 ал.2 от НК.
От обективна страна подс. Й. е
осъществил състава на престъплението тъй като на 16.09.2011 г. около 19.00 часа в гр.София, ж.к. ****,
пред вх.А извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - псувал полицейския служител С.М.С.,
изпълняващ служебните си задължения с думите "ти ли ще ме арестуваш бе,
мижитурко, мама ти да еба", заканвал се с физическа саморазправа и псувал
полицейските служители С.М.С. и И.Г.Х., изпълняващи служебните си задължения с
думите "сега като извикам адвоката си ще ви се ебе майката, селяндури
такива", като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна
дързост , т.е. подс. Ж.Й. е извършил непристойни действия,
съставляващи изпълнителното деяние по основния състав на хулиганството - чл.
325, ал.1 НК. И проявеното буйство и неприличните ругатни по адрес на двамата
полицаи отговарят на примерите за хулигански прояви, неизчерпателно посочени в
П-2/74-Пл. Като съставомерен резултат това деяние е довело до грубо нарушаване на обществения ред, т.е.
до брутална демонстрация против установения ред, може да се изведе обективно от
неговата насоченост срещу представители на правоохранителните институции, чиято
единствена функция след пристигането им на мястото на скандала е била именно да
вземат мерки за гарантиране на общественото спокойствие, да не допускат
саморазправа и евентуално масово сбиване между сем Й.и Щ.и на публично място.
Нещо повече, настоящият въззивент състав приема, че деянието
е съпроводено и със съпротива на орган на власт – подс. Ж. Й. е съзнавал, че
св. С. и Х.са полицай, дошли на мястото, за да преустановят конфликта между се.
Й.и сем. Щ.и, но въпреки това е оказал съпротива на св. С. при опита на
последния да му постави белезници, нанесъл му е телесно увреждане, опитал се е
да извади служебния му пистолет от кобура. Безспорно е, че тези действия на
подсъдимия могат да се квалифицират като съпротива срещу орган на власт, но
оправдателната присъда срещу присъдата в тази й оправдателна част, е влязла в
сила.
От субективна страна деянието на Ж. Й. е осъществено с
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Същият е съзнавал, че с действията
си, отправени към двамата полицейски служители нарушава грубо обществения ред и
изразява явното си неуважение към
обществото, като действията му се отличават и с
особена дързост – нанася телесно увреждане на полицейски служител / св. С.,
опитва се да отнеме служебното му оръжие.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Съдът наложи наказанието на подс. Ж. Й. при условията
на чл. 54 НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете изминалият
продължителен период от деянието до постановяване на настоящата присъда / близо
9 години и 4 месеца /, чистото му съдебно минало, напредналата възраст и
предварителното му афектиране от разразилия се на мястото на събитията скандал
между сем. Щ.и и сем. Й.. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете,
насочеността на деянието - срещу представители на правоохранителните органи,
реализиране на деянието чрез два от възможните способи — посредством думи /
отправени обидни и ругатни / и действия / физическа агресия /, упоритостта при
преследване на вредоносния резултат. Предвид така приетите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства въззивният съд наложи на подс. Ж. Й., с оглед
разпоредбата на чл. 36 НК, наказание „лишаване
от свобода за срок“ от
шест месеца, при
законов диапазон, предвиден в нормата на чл. 325, ал.2 НК между 3
месеца и 5 години лишаване от свобода.
С оглед личността на дееца съдът намери, че за
изпълнение целите на наказанието и за
поправянето на подсъдимия, не е необходимо той да изтърпява ефективно така
наложеното му наказание, поради което и на основание чл. 66, ал.1 НК отложи изтърпяването му за
срок от 3 години Съдът намира, че така
наложеното наказание е напълно достатъчно, за да се постигнат целите на личната
и генерална превенция по отношение на подс. Ж. Й..
Настоящият съдебен състав прие, че разноските по
делото следва да останат в тежест на държавата, тъй като те са извършени за СМЕ
във връзка с обвинението по чл. 131, ал.2, т.4 НК, по което наказателното
производство е прекратено и на основание чл. 190, ал. НПК.
Мотивиран от горните съображения,
въззивният съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.