Решение по дело №620/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 435
Дата: 18 юли 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20195220200620
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

18,07,19

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното

заседание на двадесети юни   две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                       Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

при секретаря Хр. Велчева, като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 620/19 .по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба на Х. ООД ( предишно наименование „ М.З.1.2.3” ЕООД) - гр. Пазарджик, ул. „Ц.Ш.“ **, чрез управителя А.П. против НП № 13-001398/15.03.2019г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Пазарджик, с което на „ М.З.1.2.3” ЕООД, ЕИК *****на основание чл. 416, ал.5 вр. Чл. 414, ал.3  от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1 вр.чл. 1 , ал.2  от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. 

 В жалбата се навеждат доводи за материално- правна незаконосъобразност на обжалваното НП и се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, подържа жалбата и искането. Ангажира доказателства.

Въззиваемата ОИТ Пазарджик, чрез процесуалния с представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства  съдът установи:

На 17,01,19г. св. М. *** посетила стопанисван от дружеството -жалбоподателя магазин в гр. Пазарджик. В обекта бил св. Демертиз и обяснил, че магазинът е на съпругата му - законовия представител на стопанисващото магазина дружество, но тя била отишла до дома си и тоя й помагал като я замествал временно като продавач до връщането й.  Със същия дружеството нямало сключен трудов договор .

Предоставена му била декларация ( л. 16) и той отразил вътре, че работи от „няколко дни“ с „плаващо работно време“ като „временно заместващ“.

Въз основа на тези данни и  доколкото не бил представен документ, който да удостовери верността на твърденията на свидетеля, че е съпруг на управителката на дружеството, стопанисващо магазина и само я замества, докато тя отишла до дома им, св. М. съставила против  дружесдтото процесния акт за нарушение по чл. 62, ал.1 вр. чл. 1 , ал.2 от КТ. Актът е надлежно предявен и препис от него е връчен срещу подпис на законовия представител на дружеството.

 Въз основа на него е издадено обжалваното НП, с което на дружеството за взираното и квалифицирано в акта нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Не правят възражения по процесуалните изисквания за редовност на акта и на НП, а и в хода на служебната проверка Съдът не открои пороци, които да водят до отмяна на санкционния акт. Съдържанието на акта и на НП отговаря на изискванията на ЗАНН ( чл. 42 и 57 ), като описанието на нарушението е чрез достатъчно по обем и яснота обстоятелства и е дадена съответна  на изложените обстоятелства правна квалификация. Установено е също, че управителката на дружеството и негов законов представител се е явила за съставяне на акта и актосъставителката е започнала да й разяснява, че ще й бъде съставен акт за процесното нарушение, при което П. си тръгнала, заявявайки, че не иска“ да й губят времето „( л. 34, гърба)   . При тази ситуация е отразено, че актът е съставен  на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН „ в отсъствие на нарушителя, доколкото същият не се е явил след покана “ . Този подход е бил правилен, доколкото управителят се е явил , но не е оставал за самото съставяне, тоест фактически е бил поканен за съставяне на акта , но самоволно е решил да не остане.  Правилен е бил и подхода да се връчи препис от съставения в тази процесуална ситуация акт, като документите на л. 12,13 и 14 удостоверяват, че препис от акта е бил надлежно връчен на законовия представител на санкционираното дружество.

По същество - правно-релевантните обстоятелствата по делото не са спорни - на датата на фактическата  проверка, на място в стопанисвания от дружеството ( Х. ООД с предишно наименование праводателя „ М.З.1.2.3” ЕООД) магазин в гр. Пазарджик бил съпругът на законовия представител на дружеството ( виж на л. 9 удостоверение за гр. брак) , който останал за я замества като продавач в магазина докато се върне .  Такова признание освен в хода на самата порверка съпругът Демертиз направил и в писмената декларация на л. 16 по делото с отразяването „ за временно заместващ“ .  Става ясно от останалата част на попълнената от него декларация, в която отразил, че работи „плаващо“ , има ден почивка, а и от неговите показания, че той замества съпругата си  при продажбите в магазина, когато се наложи. Тоест свидетелят добросъвестно е отразил истината и в декларацията, а  я  споделя и в съдебно заседание.  При безспорните данни, че замества по този начин своята съпруга, както и при безспорното обстоятелство, че за това не получава възнаграждение ( не е отразил такова и в декларацията) несъмнено е, че  между него и стопанисващото магазина дружество не са възникнали трудво-правни отношения. Задължителен елемент от този вид отношения е трудово възнаграждение, доколко според чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.

В настоящия случай е напълно безспорно, че съпругът на управителката е полагал труд, но той не е бил възмезден и е извършвал една услуга, помощ на своята съпруга напълно безвъзмездно и в рамките на съпружеските им отношения. Доколкото  съставянето на процесния акт в тази ситуация е едно абсурдно недоразумение следва да се приеме споделеното от актосъставителя, че тя не е имала представени доказателства за граждански брак между свидетеля и управителя и законов представител на дружеството. Въпреки, че дори и при това положение безспорният факт, че полаганият труд е бил безвъзмезден директно изключва извода за полагането му в рамките на трудово правоотношение.  Възникналите отношения са били граждански, но не и трудови и за уреждането им не е следвало да бъде сключен трудов договор. изводите в обратния смисъл на контролния и на наказващия орган следва да бъдат ревизирани с отмяна на издаденото НП.

Като намери по изложените горе съображения обжалваното НП за незаконосъобразно и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд:

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ НП № 13-001398/15.03.2019г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Пазарджик, с което на „ М.З.1.2.3” ЕООД, ЕИК ****, законов представител А. Пиронков, на основание чл. 416, ал.5 вр. Чл. 414, ал.3  от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1 вр.чл. 1 , ал.2  от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:................