Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

24.09.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

24.08.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

154

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Ф.А.Х. от ***, действащ чрез адв.Д.П., против Решение № Ц2153-08-2/02.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител ПО в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

Оспорва като неправилни мотивите на административния орган, с които е прието, че Удостоверение № *** г. не е издадено по надлежния ред. В тази връзка сочи, че посоченото удостоверение е издадено от осигурителя *** по установения ред и в предвидената от закона форма, като неговата доказателствена сила не е оборена по надлежния ред.

Цитира нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, съгласно която осигурителният стаж се установявал с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърдения образец – с УП 3.

В случая следвало да се има предвид и писмо с изх. № ***/*** г., издадено от началник сектор на ОС при ТП на НОИ – Кърджали, в което било посочено, че осигурителният архив не можел да удостовери дали осигурителят *** е предал пълния обем документация за периода от упражняваната от него дейност.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № Ц2153-08-2/02.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител ПО в ТП на НОИ – Кърджали. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д.П., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Оспорва мотивите на административния орган, че Удостоверение № *** от *** г. не е издадено по надлежния ред. В тази връзка сочи, че удостоверението е издадено от осигурителя „***” АД – *** по установения ред и в предвидената от закона форма, като неговата доказателствена сила не била опровергана по съответния ред. Отделно от това, от събраните по делото доказателства било видно, че жалбоподателят притежавал необходимия осигурителен и действителен стаж за отпускане на инвалидна пенсия, което се доказвало и от представеното и прието по делото разпореждане за отпускане на минимална пенсия. Цитира нормата на чл. 99, ал. 3 от КСО, съгласно която, в случай, че в срока за обжалване на разпореждането се представели нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход и др., разпореждането се отменяло от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсия. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение № Ц 2153-08-2 от 02.04.2020 год. на Директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № *** от *** год. на Ръководителя „ПО” в ТП на НОИ –Кърджали и потвърденото с него разпореждане, както и да присъдите на жалбоподателя направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата се представлява от юрк. Д. Я., който оспорва изцяло подадената жалба. Твърди, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на доводите си. Моли да му бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.10.2019 г. Ф.А.Х. е подал заявление за отпускане на  пенсия за инвалидност/вх. № ***/*** г. на ТП на НОИ – Кърджали – л. 37 от делото/. Към същото е приложено Експертно решение № *** от зас. № *** от *** г. на *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ ***, с което на Х. е определена **% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 13.03.2018 г. и срок на инвалидността до 01.10.2021 г. Решението, във всички негови части, е потвърдено с Решение на 4499/04.11.2019 г. на МК/л. 119/. Към заявлението са представени и Удостоверение изх. № ***/*** г., издадено от ТП на НОИ – ***/л. 28/; Удостоверение № ***/*** г., издадено от ***/л. 32/ и Удостоверение № ***/*** г., издадено от дирекция „Държавен военноисторически архив“ ***/л. 29/. С Разпореждане № ** /прот. № ***/*** г./л. 23/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 74, ал. 1 от КСО на Ф.А.Х. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 23.08.2018 г. до 01.10.2021 г. Пенсията е в минимален размер, съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО, до определяне на размера на пенсията по реда на КСО.

С писмо изх. № ***/*** г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали/л. 25/, е изискано от сектор „Осигурителен архив“ в ТП на НОИ – Кърджали, издаването на удостоверение обр. УП-15 с отразени работни дни за периода от 02.03.1984 г. до 19.11.1986 г. за получен доход при ***. Във връзка с искането е изготвено писмо с изх. № ***/***г./л. 20/,  в което е посочено, че удостоверение за осигурителен доход за процесния период не може да бъде издадено, тъй като липсва информация за лицето Ф.А.Х. за периода от 02.03.1984 г. до 19.11.1986 г. в документите на осигурителя ***, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, намиращи се в ТП на НОИ – Кърджали. Отразено е, че същият не може да бъде издаден, тъй като в ТП на НОИ не са предадени документи от осигурителя *** за периода от 02.03.1984 г. до 30.09.1985 г.,  удостоверяващи осигурителен стаж и доход. Посочено е, че с приемо-предавателен протокол № ***/*** г. е извършена приемо предавателна процедура за съхраняваните от осигурителя разплащателни ведомости и трудовоправни документи. Осигурителният архив на НОИ не можел да удостовери обстоятелството, дали осигурителят е предал пълния обем документация за периода на упражняваната от него дейност.

С   Разпореждане № ***/*** г./л. 15/, издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“/ПО/ в ТП на НОИ - Кърджали, е отменено Разпореждане № 4/05.12.2019 г. и е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Ф.А.Х. от ***. В акта са изложени мотиви, че от Осигурителен архив на ТП на НОИ – Кърджали е постъпило писмо, с което органът е уведомен, че лицето не фигурира в разплащателните ведомости за периода от 01.10.1985 г. до 19.11.1986 г., а за периода от 02.03.1984 г. до 30.09.1985 г. до настоящия момент не са предадени ведомости от осигурителя ***. Посочено е, че Удостоверение образец УПИ-3 № ** е издадено от името на осигурителя *** на 21.07.2007 г., т.е. след като осигурителните ведомости са предадени в Осигурителния архив при ТП на НОИ – Кърджали на 29.01.2007 г. от Община ***, която е съхранявала документите на осигурителя. С това е прието, че Удостоверение № ***/*** г. не е издадено по надлежния ред – съгласно изискванията на чл. 40, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, а именно въз основа на разплащателните ведомости. Извършена е повторна оценка на правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и след приспадане на стажа, вписан в Удостоверение УПИ-3 № ***/*** г., е зачетен осигурителен стаж до дата на инвалидизиране (13.03.2018 г.) – 03 години 03 месеца и 19 дни, от които действителен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране – 1 година 03 месеца и 19 дни. Прието, че е в случая Ф.А.Х. не отговаря на изискванията на чл. 74 от КСО, тъй като няма 5 години осигурителен стаж, придобит до дата на инвалидизиране, от които 01 година и 08 месеца действителен стаж, поради което исканата пенсия следва да бъде отказана. Разпореждането е връчено на 07.02.2020 г./известие за доставяне – л. 16/.

С жалба вх. № ***/*** г./л. 13/, Ф.А.Х. е  оспорил разпореждането за отказ. Изложил е съображения, че изводите на административния орган са неправилни и необосновани. Поискал е, да бъде извършена проверка в разплащателните ведомости по имената Н. Л. А., които носел през релевантния период. Възразил е, че не му е дадена възможност да представи нови документи или доказателства.

Жалбата е разгледана от директора на ТП на НОИ – Кърджали, при което с Решение № Ц2153-08-2 от 02.04.2020 г./л. 10 – л. 11/, жалбата на Ф.А.Х. е отхвърлена като неоснователна. В решението са изложени доводи за законосъобразност и обоснованост на атакуваното разпореждане. Извършен е анализ на доказателствата, които са налични в административната преписка, при което е преценено, че Удостоверение образец УПИ-3 № **, издадено от името на осигурителя *** на 21.07.2007 г., е с опровергана доказателствена сила и посоченият в него период от 02.03.1984 г. до 20.11.1986 г. не може да се зачете за осигурителен стаж. В тази връзка са изложени съображения, че с   приемо-предавателен протокол № ***/*** г. е извършена процедура по предаване и приемане на разплащателната документация на осигурителя ***, като срокът на документацията е от 01.10.1985 г. до 31.03.2003 г. Предвид това, неясно се явявало обстоятелството, от кого и въз основа на какви първични документи е издадено спорното удостоверение, с оглед това, че към датата на издаване на същото документите на осигурителя са се намирали на съхранение в ТП на НОИ – Кърджали. В тази връзка, с Решение № *** г. на Окръжен съд – *** по гр.дело № ***/*** г. , „***“ АД е било заличено от търговския регистър, съответно били прекратени правомощията на синдика и правомощията на събранието на кредиторите. В съхраняваната в сектор „Осигурителен архив“ документация на осигурителя липсвали данни за лицето Ф.А.Х. за периода от 01.10.1985 г. до 19.11.1986 г., като проверката във ведомостите била извършена и по имената Н. Л. А., съгласно представеното удостоверение за идентично на лице с различни имена. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителния стаж се установявал с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, трудова, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, като в ал. 3 на нормата било предвидено, документите по ал. 1 и ал. 2 да се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Развити са доводи, че при несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга в трудовата книжка или удостоверението на лицето за едни и същи периоди, меродавно се явявало записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Решението е връчено на пълномощник на 21.04.2020 г./л. 12 от делото/.

На 04.05.2020 г. Ф.А.Х. е депозирал в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване/вх. № *** – л. 55 от делото/. Към заявлението е представил Удостоверение № ***/*** г., издадено от ТП на НОИ – ***, относно придобит осигурителен стаж през 1986 г. в АПК ***/л. 49 от делото/, Удостоверение № ***/*** г., издадено от ТП на НОИ – ***, относно придобит осигурителен стаж през 1980 г. в ТКЗС ***/л. 48/  и Удостоверение № ***/*** г., издадено от ТП на НОИ – ***, относно придобит осигурителен стаж през 1984 г. и 1985 г.  в ТКЗС ***/л. 57/. С Разпореждане № ** / прот. № *** от *** г./л. 58/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 74, ал. 1 от КСО на Ф.А.Х. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.07.2020 г. в размер на *** лв. и лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.07.2020 г. в размер на *** лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

След извършване на проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила и в съответствие с целта на закона, по следните съображения:

Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, осигурените лица, които към датата на инвалидизиране са навършили 30 години, придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж от 5 години, придобит до датата на инвалидизирането.

В конкретния случай с Експертно решение № *** от зас. № *** от *** г. на *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ ***, на Ф.А.Х., с ЕГН **********,  е определена **% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 13.03.2018 г. и срок на инвалидността до 01.10.2021 г. Няма данни решението да е било оспорено по надлежния ред, поради което изискванията на чл. 74, ал. 1 от КСО за осигурителен стаж следва да се преценяват към 13.08.2018 г. По отношение на жалбоподателя са налице изискванията на чл. 72 от КСО за 50 и повече процента намалена работоспособност, като към датата на инвалидизиране Х. е на възраст 55 години. Според настоящия състав обаче, към тази дата Ф.А. не притежава необходимия 5 години осигурителен стаж, за да му бъде отпусната исканата пенсия за инвалидност, респ. оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали се явява законосъобразно и обосновано, респ. постановено в съответствие с относимите материално правни разпоредби и целта на закона.

Видно от находящия се в административната преписка/приета в цялост по делото/ опис на осигурителен стаж на Ф.А.Х./л. 26 от делото/, при издаване на Разпореждане № ** /прот. № ***/*** г./л. 23/ на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на Ф.А.Х. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е признат общ осигурителен стаж от 06 години, 00 месец и 07 дни, от който: осигурителен стаж от 2 години за периода от 06.01.1981 г. до 05.01.1983 г. – времето през което жалбоподателят е бил на наборна служба в БА; осигурителен стаж от 11 месеца и 25 дни за периода от 06.01.1983 г. до 31.12.1983 г. – ТКЗС ***; осигурителен стаж от 2 години 8 месеца и 18 дни за периода от 02.03.1984 г. до 20.11.1986 г. – ***“; осигурителен стаж от 8 дни за периода от 23.07.2009 г. до 31.07.2009 г. – „***“; осигурителен стаж от 27 дни за периода от 01.08.2009 г. до 24.09.2009 г. – „***“ и осигурителен стаж от 2 месеца и 19 дни за периода от 10.06.2011 г. до 28.08.2011 г. – „***“.  По делото не се твърди и не се сочат доказателства цитираното разпореждане да е било оспорено, поради което същото е влязло в сила.

С последващо Разпореждане № ***/*** г./л. 15/, издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“/ПО/ в ТП на НОИ - Кърджали, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО е отменено Разпореждане № 4/05.12.2019 г. и е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Ф.А.Х. от ***. В разпореждането са изложени мотиви/подробно обсъдени по-горе/, относно липсата на необходимия 5 годишен осигурителен стаж на лицето, като не е зачетен осигурителен стаж от 2 години 8 месеца и 18 дни за периода от 02.03.1984 г. до 20.11.1986 г. с осигурител „***“ ***, описан в Удостоверение УП-3 № ***/*** г. С оспореното Решение № Ц2153-08-2 от 02.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлена депозираната против разпореждането жалба, като са приети за основателни мотивите на пенсионния орган, с които не е признат осигурителния стаж на жалбоподателя по Удостоверение УП-3 № ***/*** г.

Настоящия съдебен състав намира изложените от административния орган мотиви и направените изводи в оспорения акт, за обосновани и правилни. В тази връзка нормата на чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/ изисква осигурителният стаж да се установи с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Съгласно ал. 3 на посочената разпоредба, документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. С други думи, за да е служи като доказателство за придобит осигурителен стаж, документът по утвърден образец следва да е издаден въз основа на изплащателните ведомости или други разходооправдателни документи. Релевантният за настоящето производство документ - Удостоверение УП-3 № ***/*** г. с посочен издател „***“ АД, според съда не е издаден по надлежния ред, а именно въз основа на посочените в чл. 40, ал. 3 от НПОС изплащателни ведомости или друг разходооправдателен документ. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че с приемо-предавателен протокол № ***/*** г. е извършена процедура по предаване и приемане на разплащателните ведомости на осигурителя ***, съхранявана в Община ***, които ведомости са предадени на   назначената от директора на  РУСО – Кърджали приемателна комисия. В протокола изрично е посочено, че документацията е за периода от 01.10.1985 г. до 31.03.2003 г., като разплащателните ведомости се предават от кмета на Община ***. В този смисъл е очевидно, че след като разплащателните ведомости на осигурителя на 21.01.2007 г. са били предадени на съхранение в Осигурителния актив на ТП на НОИ – Кърджали, то към датата на издаване на удостоверението – 21.07.2007 г. същите не са били налични при осигурителя и няма как въз основа на тях да бъде издадено удостоверението УП-3 на жалбоподателя. На следващо място, видно от извършената от съда справка с неофициалния раздел на ДВ, бр. 12 от 13.02.2004 г., с Решение № *** от *** г. по гр.д. № ***/*** г. по описа на Окръжен съд – ***, е заличено обявеното в несъстоятелност „***“ от търговския регистър, прекратено е действието на общата възбрана и са прекратени правомощията на кредиторите, което в съвкупност с гореизложеното относно разплащателните ведомости на осигурителя, съхранявани до 21.01.2007 г. в Община *** и предаването им на тази дата на РУСО – Кърджали, отново води до основателно съмнение относно достоверността на процесното удостоверение, както относно неговото съдържание, така и по отношение на лицата, посочени, че са извършили проверка на данните в разплащателните ведомости и подписали документа в качеството си на „ръководител“ и „главен счетоводител“ на „***“, а така също и пълна неясното относно лицето положило подпис за „изготвил“. В подкрепа на този извод се явяват и представените от страните и приети в съдебно  заседание доказателства – Удостоверение № ***/*** г., издадено от ТП на НОИ – ***, относно придобит осигурителен стаж през 1986 г. в АПК ***/л. 49 от делото/ и Удостоверение № ***/*** г., издадено от ТП на НОИ – ***, относно придобит осигурителен стаж през 1984 г. и 1985 г.  в ТКЗС ***/л. 57/. Видно от посочените периоди на придобит от лицето осигурителен стаж в посочените 2бр. удостоверения, същите в значителна степен съвпадат с визирания в Удостоверение УП-3 № ***/*** г. с издател „***“ АД осигурителен стаж от 2 години 8 месеца и 18 дни за периода от 02.03.1984 г. до 20.11.1986 г. В тази връзка, след като горецитираните Удостоверение № ***/*** г. и Удостоверение № ***/*** г., са издадени въз основа на разплащателните ведомости, намиращи се на съхранение в ТП на НОИ – *** и ТП на НОИ – ***, то безспорно е, че е обективно невъзможно за едни и същи месеци и години/периоди/ Ф.А.Х. да е полагал труд и придобил осигурителен стаж едновременно в „***“ АД от една страна и АПК *** и в ТКЗС ***, от друга, поради което и както вече бе изложено по-горе, то е налице единствения извод, че Удостоверение УП-3 № ***/*** г. не е издадено въз основа на изплащателните ведомости или други разходооправдателни документи, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 3 от НПОС. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че лицето не фигурира в разплащателните ведомости за периода от 01.10.1985 г. до 19.11.1986 г., а за периода от 02.03.1984 г. до 30.09.1985 г. липсват предадени на ТП на НОИ – Кърджали ведомости от осигурителя ***. Следва да се отбележи, че в случая липсват и данни Удостоверение № 43 да е издадено при условията на чл. 40, ал. 5 от НПОС.

Предвид това, съдът намира, че удостоверението не е издадено от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което не представлява официален документ по чл. 179 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Неоснователни са доводите на пълномощника на жалбоподателя, че в конкретния случай била налице хипотезата на чл. 99, ал. 3 от КСО, т.е. следвало да се вземат предвид по-късно представените в ТП на НОИ – Кърджали удостоверения за осигурителен стаж на Ф.Х. В този смисъл следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от КСО предвижда възможността административния орган са да измени или отмени разпореждането по чл. 98 или чл. 99 от КСО, респ. с което се отпуска, изменя, спира, възобновява, прекратява, осъвременява пенсия; или се изменя или отменя влязлото в сила разпореждане по чл. 98, когато в срока за обжалване на разпореждането се представят нови доказателства във връзка с релевантните обстоятелства - осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други. Нормата на чл. 99, ал. 3 от КСО обаче, е приложима в срока на обжалване на разпореждането, както изрично е посочено в нея, т.е. законодателят е имал предвид срокът на обжалване на разпореждането по административен ред, по който ред същото подлежи на обжалване по реда на чл. 117 от КСО, а на обжалване пред съда подлежи решението на ръководителя на съответното ТП на НОИ. В конкретния случай постановеното Разпореждане № ***/*** г./л. 15/, издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“/ПО/ в ТП на НОИ - Кърджали, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО е отменено Разпореждане № 4/05.12.2019 г. и е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Ф.А.Х. от ***, съгласно чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО е подлежало на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му. Разпореждането е връчено на 07.02.2020 г./л. 16/, поради което срокът за обжалване е изтекъл на 07.03.2020 г. Представените от жалбоподателя нови доказателства , касаещи осигурителния му стаж за релевантния период, а именно: Удостоверение № ***/*** г., издадено от ТП на НОИ – ***, относно придобит осигурителен стаж през 1986 г. в АПК ***/л. 49 от делото/, Удостоверение № ***/*** г., издадено от ТП на НОИ – ***, относно придобит осигурителен стаж през 1980 г. в ТКЗС ***/л. 48/  и Удостоверение № ***/*** г., издадено от ТП на НОИ – ***, относно придобит осигурителен стаж през 1984 г. и 1985 г.  в ТКЗС ***/л. 57/, не само са представени в ТП на НОИ – Кърджали, но и са издадени след законоустановения срок за обжалване. Предвид това, нормата на чл. 99, ал. 3 от КСО е неприложима в случая.

Постановеното Разпореждане № ** / прот. № *** от *** г./л. 58/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 74, ал. 1 от КСО на Ф.А.Х. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.07.2020 г. в размер на *** лв. и лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.07.2020 г. в размер на *** лв., подлежи на обжалване по административен ред по чл. 117 от КСО, като постановено решение от ръководителя на ТП на НОИ – Кърджали по евентуална жалба ще подлежи на разглеждане пред административния съд в производство, отделно от настоящето.

По изложените съображения съдът намира, че в процеса не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като следва да се отбележи, че в процесната жалба не са конкретизирани твърденията за допуснати съществени такива нарушения.

За прецизност следва да се отбележи, че в оспореното Решение №Ц2153-08-2 е отразена дата 02.04.2018 г., но доколкото в същото изрично е посочено, че е постановено на 02.04.2020 г., констатираното несъответствие не води до незаконосъразност на акта.

В заключение съдът намира, че в процеса жалбоподателят не проведе главно и пълно доказване на твърденията си, поради което и с оглед гореизложените изводи за липса на наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК по отношение на  Решение № Ц2153-08-2 от 02.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Ф.А.Х. против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, то депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Ф.А.Х. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, срещу Решение № Ц2153-08-2 от 02.04.2020 г., на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Ф.А.Х. против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.

ОСЪЖДА Ф.А.Х. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                              Председател: