МОТИВИ към Решение
от 20.04.2018г. по АНД № 2319/2018 г. по описа на ПРС – V н.с.
Производството
е по реда на чл. 4 и сл. от Указа за борба с дребното хулиганство.
Внесена е за разглеждане преписка № 00-3314/12.04.2018г. по описа на VІ РУ на ОДМВР – Пловдив, за констатирана проява на дребно
хулиганство от лицето Д. П. Г..*** не изпраща представител в съдебното
заседание и не взима становище.
Лицето, срещу което е съставен актът за констатиране
проява на дребно хулиганство, се явява лично в съдебното заседание и желае адвокатска защита. Не се признава се за
виновен, като твърди, че е оклеветен с фалшиви свидетели, за което моли да им
се потърси отговорност.
Защитникът оспорва свидетелските показания като
противоречиви.
Съдът, след като прецени приложените по преписката и
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Д. П. Г. е роден на
*** ***, живущ ***, ***, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
На 30.03.2018
година, около 14.45 часа, на ул."Шумен" в град Пловдив Д.Г. казал на
служител в ОП „Чистота" - К.Д.Б.: „Да ти *** майката”.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, които с изключение на обясненията на Г.
и показанията на св. Т., които ще се коментират отделно, съдът кредитира изцяло.
По преписката са приложени обяснения на лицето К.Б.. В същите той заявява, че
на процесната дата, докато съставял фиш за нерегламентирано изхвърляне на
отпадъци на лице, установено в хода на съдебното производство като А.Н.Т., на
място дошъл Д.Г., който влезнал в конфликт с Б., съпроводен с псуване. Сред
употребените фрази бил и изразът: Ще ви *** майката на всичките. Според Б.,
междувременно Г. накарал А.Т. да си вземе личната карта и да избегне
съставянето на фиш, като го поканил да изсипе боклуците в двора му за употребата
им за насип. Същото се поддържа от св. Б. в приложеното по преписката
заявление, а също и в показанията, дадени пред съда. Св. Б. посочва също, че на
конфликта присъствал свидетелят Я.И., а впоследствие на място дошли св. Г.А.и
полицейски служители. Пред съда св. Б. потвърждава, че Г. отправил към него циничен
израз по адрес на майка му. Кредитират се изцяло дадените от св. Б. сведения за
отправените към него реплики от Д.Г.. Съдът обсъди вероятността за
пристрастност на свидетеля, поради твърдението му, че Г. всяка година се жалва,
че не работят, но намира показанията за достоверни. От една страна, свидетелят
потвърди казаното по преписката и непосредствено пред съда под страх от
наказателна отговорност, освен това показанията му са последователни и
непротиворечиви по предмета на доказване.
Те се подкрепят и от сведенията, дадени по преписката от
св. Я.И., присъствал на случая. Същият беше разпитан и в хода на съдебното
следствие, като потвърждава отправения от Г. към Б. израз, съпроводен със
съвета на нарушителя към св. Т. да си вземе личната карта. В показанията на
свидетеля не се установяват съществени противоречия по предмета на доказване.
Той изрично заяви, че е бил по настрани, но чул циничните реплики, защото Г.
говорел силно, както и че при съставяне на фиша присъствали Г. и Т.. От последващите
показанията на свидетеля става ясно, че има предвид момента, в който Г.
посъветвал Т. да си вземе личната карта. Съдът не намира противоречие и в
твърдяната от свидетеля последователност на отправените псувни и конфликта по
повод личната карта. Самият Б. посочва, че последното е станало междувременно и
че е имало словесен конфликт, както преди, така и след взимане личната карта от
Т.. Въпреки че св. И. е служител на св. Б., съдът не намери, че същият дава
показания поради зависимост от това обстоятелство, нито е основателен доводът,
че свидетелят не е присъствал на случая. Изложените от него сведения
съответстват на изложеното от свидетеля Б. по основните факти. Противоречията
относно подробности в обстановката не дискредитират тези показания, а именно
къде Б. е писал фиша, какъв цвят е бил и кой от двамата Г. и Б., е дошъл първи
на място. Това са странични факти, които не е задължително лицето да е
възприело и запомнило точно и да са му направили впечатление.
По делото беше
разпитан и св. А., който е присъствал на място при идването на полицията (съгласно
изготвената по преписката докладна записка). Макар да е дошъл след отправянето
на вменените реплики, същият потвърждава косвено твърденията на останалите
двама свидетели, че на място е присъствал и св. Я.И..
Фактите, свързани с това дали действително Т. е изхвърлял
боклук или друг вид материал и как е продължил конфликтът между Б. и Г. след
отправените реплики, е извън предмета на доказване, поради което съдът няма да
коментира в тази част показанията на разпитаните свидетели и останалите
доказателства.
Обсъдените доказателства еднопосочно установяват, че Г. е
отправил към Б. репликата „Да ти *** майката”. Въпреки че това се отрича от Д.Г.
в обясненията му, съдът намира, че в тази си част, те съставляват само защитна
теза, тъй като не се подкрепят от изложения по-горе доказателствен материал.
Останалите изложени от лицето обстоятелства не касаят премета на доказване, а
последващи или прехождащи отправените реплики факти.
Разпитано по делото беше и лицето, на което е бил
съставен фиш – св. А.Т.. Същият твърди, че св. Я.И. не е присъствал на случая,
както и че Д.Г. не е отправял псувни към Б.. Съдът обаче намира, че тези
показания не са достоверни. От една страна, свидетелят посочи, че с Г. си
вършат услуги, поради което у съда възникна съмнение за пристрастност на
свидетеля. Това съмнение се потвърди, когато Т. отрече Г. да му е казвал да не
се подписва на фиша. В същото време самият нарушител Д.Г. призна, че е казал на
Т. да не подписва фиша. Ето защо съдът счита, че с показанията си свидетелят се
стреми да оневини напълно Д.Г., а не излага обективно фактите. Освен това
следва да се посочи, че А.Т. е останал около 5 минути, след което си тръгнал и
не видял кой е останал на място. Ето защо е възможно да не е възприел
отправените от Д.Г. към К.Б. реплики.
Не се установи от всички събрани доказателства Д.Г. да е
отправил и репликата, посочена в Акта – „ Кой си ти, че да не мога да хвърлям
боклук тук.” Тези факти не се потвърдиха от нито един от разпитаните пред съда
свидетели, като се отричат и от нарушителя, поради който съдът приема, че не са
доказани.
Въпреки това, установи се от фактическа страна отправянето към Б. на другия
израз, посочен в Акта за констатиране проява на дребно хулиганство, въз онова
на който факт, следва да се приеме от правна страна, че с действията си
нарушителят Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 1, ал. 2, вр. ал. 1 от УБДХ, а именно - непристойна проява,
изразена в оскърбително отношение към гражданите, с което е нарушил обществения
ред и спокойствие.
От обективна страна нарушителят е извършил непристойна
проява, изразена в оскърбително отношение към гражданина К.Б., като му казал
„Да ти *** майката”. Изразът е оскърбителен, тъй като изразява пренебрежение и
явно неуважение към устоите на личността във връзка с етичната категория, който
олицетворява майката. Циничният израз е насочен към лице, което извършва
полезна за обществото дейност, макар да не може да се квалифицира като орган на
обществеността, което обстоятелство повишава обществената опасност на
употребения израз и поради това нарушава обществения ред и спокойствие. Тази
обществена опасност обаче е в по-ниската степен от необходимата, за да
съставлява деянието престъпление, тъй като става дума за еднократно употребен
циничен израз.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено от Г.,
който е съзнавал, че думите му са оскърбителни и че нарушава с тях реда и
спокойствието, предвиждал е, че същите ще бъдат възприети от К.Б., като е искал
тъкмо това.
Съдът счита за най-подходящо за описаното нарушение административно
наказание глоба в минимален размер от 100 лв. на основание чл.1, ал.1, т.2 от
УБДХ. Извършеното от Д.Г. се състои в единична проява по отправяне на реплики, като
не се установява от това да са настъпили значителни вредни последици. Ето защо
глоба в минимален размер би постигнала целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН и
е съобразена с влошеното имотно състояние на нарушителя.
Така мотивиран, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС