Р Е Ш Е Н И Е
№ IV –
88
01.08.2019
година
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На петнадесети юли, две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА
Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско дело номер 859 по описа за 2019
година
Производството по делото е образувано е по повод въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“
– ЕАД – гр.Пловдив, чрез процесуален представите ю.к. Николов, срещу Решение
№1029/07.05.2019г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№9071 по описа
за 2018г., с което въззивното дружество е осъдено да заплати на Д.Т.Т. сумата
410.56 лева – платена без основание фактура №**********/19.09.18г., начислена
по партидата на ищеца с клиентски номер *********, ИТН 2605754, за периода
20.11.2016г. – 18.02.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба, до окончателното й изплащане.
Въззивникът изразява недоволство от
първоинстанционното решение, като го счита за неправилно, необосновано и постановено
при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закони
претендират отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да
бъде отхвърлен. Според въззивното дружество, фактическите констатации на съда
не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на закона.
Доказателствата са тълкувани превратно и в полза на ищеца, а се пренебрегнати
важни обстоятелства. С позоваване на съдебна практика – Решение
№118/18.09.2017г., по т.д.№961/16г. на ВКС, въззивникът намира, че не е
необходима промяна в Общите условия на дружеството, с оглед приемане на ред за
уведомяване на клиента, т.к. в старите такива е предвиден реда, съобразно
изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ. В тази връзка е направен анализ, изложени
са съображения и е посочена съдебна практика. Изложени са аргументи и е
направен анализ, във връзка с действието на ПИКЕЕ/13.11.2013г. като подзаконов
нормативен акт и в тази връзка са оспорени като незаконосъобразни мотивите на
първоинстанционния съд. На последно място подробни аргументи са развити по
въпроса за необходимостта от установяване на виновно въздействие върху СТИ, за
обосноваване на извода за обективна отговорност на потребителя при
констатираните от служители на оператора несъответствия, отразени в констативния
протокол от метрологическата експертиза. Развити са съображения за характера на
този протокол като доказателствено средство. Според въззивника по делото е
безспорно установена нерегламентирана външна намеса върху СТИ, поради което
сумата е дължима от ищеца.
Въззиваемият - ищец Д.Т.Т. на 06.06.19г., чрез адв.Кошничаров представя писмен отговор
по реда на чл.263 ГПК. В него заявява становище за оспорване на жалбата,
потвърждаване на решението. Споделят се изводите на съда за тежестта на
доказване от страна на ответника на предпоставките за издаване на едностранна
коригираща фактура, които не са били доказани.Подробен анализ е извършен на
приетите, въз основа на законова делегация ПИКЕЕ, тяхното действие, отмяна и
липсата на нови такива, за да се обоснове извод за липса на нормативна уредба,
ред и и предпоставки за проверка на техническата неизправност на СТИ, респ. –
да извършва едностранна корекция на сметките. На следващо място подробни
аргументи са изложени относно липсата на доказателства за компетентността на
лицата, извършили проверката, относно липсата на такива СТИ да е монтирано
изправно и да е минало нужните проверки. Аргументи са изложени и за
противоречие на коригиращите сметки на Директива 2006/32/ЕО на ЕП и на СЕ от
05.04.2006г. Подробни съображения са развити относно противоречия на нормата на
чл.82 ЗЗД. На последно място според въззиваемия, е нарушена разпоредбата на
чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, 83, ал.1, т.6 ЗЕ, вр. чл.120, ал.3 ЗЕ; посочена е съдебна
практика.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което
съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните
по делото доказателства намира, че първоинстанционният е установил релевантните
за спора факти, относно качеството на ищеца като ползувател на електрическа
енергия, с клиентски номер 100025041, ИТН 2605754 за недвижим имот в гр.Бургас, ж.к.
„Лазур“, бл.*, вх.1, ет.1; отчетената чрез коригираща сметка по реда на чл.48,
ал.2 и чл.51, ал.1 ПИКЕЕ ползвана от него електрическа енергия за периода
20.11.2016г. – 18.02.2017г., , за което е издадена фактура
№**********/19.09.17г. на стойност 410.56 лева, заплатена на 15.10.2018г. Ето
защо и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на
решението в тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на
обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице
основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е
валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните поделото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона съдът намира, че
първоинстанционното решение като краен резултат е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По
изложените във въззивната жалба съображения следва да се каже:
Задължителната практиката на ВКС, формирана по реда
на чл. 290 от ГПК (обобщена и в Решение №115 от 20.05.2015 г. на ВКС
по гр.д. №4907/2014 г., IV г.о., ГК), бе категорична в изводите си, че липсва
законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от
страна на доставчика на електрическа енергия, само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без
да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно
поведение от страна на потребителя. Със задължителната за съдилищата практика
на ВКС бе отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на
едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи
потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това
право, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни
клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват
потребителите. Практиката бе непротиворечива и по въпроса, че горепосочените
законови изменения и подзаконовия нормативен акт нямат обратно действие, поради
което са неприложими по отношение на отчетни периоди (корекции), извършени
преди влизане в сила на Правилата.
След
приемане на изменения в ЗЕ – чл.98а и чл.83 и приемането на ПИКЕЕ, за периода
на действие на последния (16.11.2013г. – 06.02.17г. без текстовете на чл.48,
40, 50 и 51 и до 21.02.2018г. – отмяна и на тези текстове,) беше налице
законово основание за извършване на едностранна корекция. В този смисъл извод е
направен в Решение №111 от 17.07.2015 г.
на ВКС по т.д. №1650/2014 г., I т.о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева. Но
крайният извод, който касационната инстанция прави е, че „с изменението в Закона за енергетиката с ДВ
бр. 54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но
само ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа
енергия“.
В
настоящия казус, макар периода, за който е съставена едностранната коригираща
сметка да се обхваща от действието на законовите изменения - чл.98а, чл.83
ал.1, т.6 ЗЕ и частично периода на действие на ПИКЕЕ, не е изпълнено условието
на чл.98а, ал.2, т.6 с.з., в ОУ да е предвиден ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата на чл.83, ал.1, т.6.
Тук не може да се приеме, че настоящите ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС намират
приложение, на първо място, защото са приети на 10.05.2008г. – преди законовата
промяна; второ, чл.28, ал.2 посочва, че продавачът изготвя справка и уведомява
клиента за сумите, които последния дължи, но не е предвиден реда, по който ще
бъде уведомен клиента; трето - чл.54, ал.2 ОУ ЕВН ЕР са прогласени за нищожни
със съдебно решение №1259/01.07.14г. по гр.д.№3628/14г. на ПОС.
Позоваването
от страна на въззивника на Решение №118/18.09.17г. на ВКС по т.д.№961/2016г. второ
т.о. ТК е неоснователно. В посоченото решение, ВКС се е позовал, т.е. е
споделил изводите, направени в Решение №111 от 17.07.2015г. по т.д. №
1650/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., че съобразно нормите на чл.98а, ал.2, т.6 и по
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в Общите условия трябва да е предвиден ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за
измерване на количеството електрическа енергия.
В
този ред са разсъжденията в Решение № 173
от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014
г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски. Атакуваното съдебно решение
е допуснато до касационно обжалване по обуславящия изхода на делото правен
въпрос: за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените
на чл. 98а ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на новите ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.) при условие, че корекцията се извършва при действието на
заварените Общи условия. В решението се казва: „Съгласно изменението на чл. 98а ЗЕ в
сила от 17.07.2012 г. в ал. 1, т. 6 като необходимо задължително съдържание на
ОУ е предвидено и задължително уреждане в съдържанието им и на реда за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на
закона и в заварените от новата уредба ОУ, одобрени с Р № ОУ -061 на ДКЕВР от
07.11.2007 г./ в чл. 24, ал. 2 от тези ОУ е разписано само задължение на
снабдителя за уведомяване, но не и реда за това/. Следователно, с оглед
отговора на правния въпрос и произнасянето на цитираното решение по чл. 290 ГПК
дружеството … не е изпълнил задълженията си по чл. 98а ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ: предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на
налични правила за измерване на количеството (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия. От изложеното следва, че в конкретния случай не
е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98а ал. 2, т. 6 ЗЕ: да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да
отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в
заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция“.
Следователно
за да може да извършва едностранно коригиращи сметки, крайният снабдител следва
да приведе своите Общи условия в съответствие с новоприетата и вече действащата
и нормативна уредба, като инкорпорира в тях така приетите правила (поне за
периода на действието им) и по този начин да ги направи част от договорите,
сключени с клиентите.
Съдът
е запознат с посочената с писмена защита практика на ВКС – Решение №124/18.06.2019г.
Вярно е, изводите на ВКС, досежно необходимостта от промяна в Общите условия и
въвеждане в тях на ред за уведомяване на клиента при едностранна коригираща
сметка, са в противоречие с по-горе цитираните актове на същия съд. Но до
отстраняване на това противоречие по тълкувателен път, настоящия съд продължава
да споделя вече установената своя практика.
Ето защо начисляването на процесната сума е
извършено в нарушение на закона. Заплащането на сумата е без основание и същата
подлежи на връщане.
Решението на Бургаския районен съд, постановено в
този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените във въззивното производство съдебно – деловодни разноски,
в размер на 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1029/07.05.2019г., постановено
от Бургаски районен съд по гр.д.№9071 по описа за 2018г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ – ЕАД –
гр.Пловдив, ЕИК123526430, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Т. ЕГН**********,***, сума в размер
на 300.00 (триста) лева – съдебно – деловодни разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.