Р Е Ш Е Н И Е
№ 222
гр. Габрово, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско
дело № 649 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е
по молба, вх. №3224/27.05.2020 г. на Б.Л.Х. с искане за издаване на заповед за
защита от домашно насилие срещу М.Х.Х. с твърдения за извършен през нощта на 11.05.2020
г., акт на домашно насилие по смисъла на
чл.2 ЗЗДН.
Молителката
поддържа, че ответникът е неин съпруг и системно употребява алкохол. Сочи, че
на 10.05.2020 г. последният гостувал на техен съсед, където изпил голямо
количество алкохол, след което се прибрал вкъщи. Излага, че след вечеря
започнал да крещи и обижда, като съседката, изплашена от шума, се обадила в полицията. Твърди, че патрулният
екип на полицията съставил на ответника предупредителен протокол и след като си
отишъл ответникът се качил при молителката на втория етаж и й заявил, че ще
натроши хладилника в кухнята. Молителката се опитала да го спре, след което ответникът
се нахвърлил върху нея с ритници, в резултат на което последната паднала на
земята, а ответникът продължил да й нанася удари. Моли съда да наложи мерки за
защита по ЗЗДН. В представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН описва изложения в
молбата акт на домашно насилие.
В съдебно заседание молителката, чрез нейния процесуален представител поддържа молбата, която
счита за доказана.
В съдебно заседание ответникът М.Х.Х. признава изложените в молбата
обстоятелства.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява от удостоверение
от 20.05.2020 г., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак 550 от
13.12.1987 г. на Община Габрово, че ответникът М.Х.Х. е съпруг на молителя Б.Л.Х..
В представена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН,
молителката Б.Л.Х. е изложила описание на твърдения
акт на домашно насилие, осъществен от ответника М.Х.Х. на посочената в молбата
за защита дата, която декларация, предвид предвидената наказателна отговорност
за неистинността й и с оглед разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, съдът цени
като доказателство за осъщественото от ответника поведение, доколкото
изложеното в декларацията не е опровергано от събраните в производството
доказателства.
Страните не спорят и с протоколно определение от
19.06.2020 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду
им са отделени фактите описани от
молителката в молбата й за защита.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 47/2020
г. при извършен на молителката на 15.05.2020 г. преглед, съдебен медик, е
констатирал болезнени кръвонасядания в
долната трета на дясното бедро– едно по-външно-страничната повърхност и едно по
предно-вътрешната повърхност на бедрото. Констатираните увреждания могат да
бъдат получени от нанесен побой на 11.05.2020 г.
Други доказателства от значение за правния спор не
са ангажирани, като необсъдените такива, съдът намира неотносими, тъй като не
установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:
Въз основа на съдебно-медицинския документ, неопроверганата от ответника
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, направените от ответника признания пред съда и
отделените за безспорни между страните обстоятелства, приема че автор на акта на
домашно насилие, подробно описан от молителката Б.Л.Х. в молбата й за защита е М.Х.Х..
Доказателствата, събрани в производството безпротиворечиво установяват, че
същият, е предприел поведение, изразено в упражняване на физическо – чрез
нанесен й на 11.05.2020 г. около 03.00 часа побой, като й нанесъл ритници по тялото, а след като молителката паднала на
земята продължил да й нанася удари.
Употребата на физическо въздействие, чрез нанасяне
на удари у ритници съставлява особено драстично нарушение на телесната
неприкосновеност на едно физическо лице и покрива хипотезата на физическо
насилие, чрез което противоправно е увредено неимуществено благо, обект на
абсолютното субективно право - здравето на молителката - обект на правото на
лична /физическа/ неприкосновеност.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм,
което го характеризира от гледна точка физиологично функциониране на
съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на
всяко физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на
увреждането. Неблагоприятното му
засягане в случая се изразява в травматично увреждане на тъкани и органи, което обективно предизвиква отрицателни
емоционални преживявания.
С оглед изложеното, съдът счита, че спрямо ответника М.Х.Х., като
извършител на физическо насилие по отношение на молителката, следва да бъде
приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т.1 ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на
пострадалото лице. За налагането на тази мярка не е предвиден срок, тъй като
съгласно КРБ и НК никой няма право да нарушава правата, каквото е правото на
здраве и телесна неприкосновеност, на другите физически лица.
В случая,
следва да бъде приложена и мярката по чл.5, ал.1, т.3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН -
забрана извършителя на домашното насилие да приближава пострадалото лице,
обитаваното от него жилище и работата му на по-малко от 20 метра. За
гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде
обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на актовете
на домашно насилие, времето, през което са извършени (в тъмната част на
денонощието), и мястото на извършването им (в жилището на молителката), съдът
счита, че мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН трябва
да бъдат наложени за срок от една година, считано от издаването на заповедта за
защита, а неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на предвидените
в чл. 21, ал. 2 ЗЗДН последици.
Не е необходимо да се налагат останалите мерки, предвидени в разпоредбата
на чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, още повече, че не се установи ответникът да
предприемал противоправно поведение по местата за социални контакти и отдих
на молителката. На следващо място,
поради непосочване на точните места за социални контакти и отдих на молителката
и с оглед тяхната неопределеност, забрана на ответника да ги приближава би била
бланкетна и безпредметна.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита, съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до
1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът отчита тежестта на
нарушението, времето и мястото на извършването му, като приема, че на ответника
следва да бъде наложена глоба в размер на 300 лева.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. с чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, М.Х.Х., следва да заплати по сметка на ГРС и държавна такса в размер на 25
лева, а на молителката Б.Л.Х., сумата 400 /четиристотин/
лева – разноски за производството, представляващи платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Х. на 20.05.2020
г..
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу М.Х.Х., ЕГН **********, роден на ***
г., с адрес: ***, с която се:
ЗАДЪЛЖАВА М.Х.Х., ЕГН **********,
роден на *** г., с адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Б.Л.Х., ЕГН **********, с адрес ***.
ЗАБРАНЯВА на М.Х.Х., ЕГН **********,
роден на *** г., с адрес: *** да се доближава на по-малко от 20 /двадесет/
метра до Б.Л.Х., ЕГН **********, с адрес ***, жилището й и работата й /с адрес гр.
Габрово, ул. „Брянска” №56/ за срок от една година, считано от издаване на
заповедта за защита, на основание чл.5, ал.1, т.3, предл.1, 2 и 3 ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М.Х.Х., ЕГН **********,
роден на *** г., с адрес: ***, че при неизпълнение на настоящата заповед, на
основание чл. 21, ал. 2 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на М.Х.Х., ЕГН
**********, роден на *** г., с адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН,
глоба в размер на 300 (триста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА М.Х.Х., ЕГН **********,
роден на *** г., с адрес: ***, да заплати по сметка на РС Габрово държавна
такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр.
чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
както и сумата 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.Х.Х., ЕГН **********,
роден на *** г., с адрес: ***, да
заплати на Б.Л.Х., ЕГН **********, с адрес ***., сумата 400 /четиристотин/ лева
– разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски
окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните, като издадената
заповед подлежи на незабавно изпълнение, съгласно чл. 20 ЗЗДН.
Препис от решението да се изпрати
на полицейското управление по адресите на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: