РЕШЕНИЕ
№
Гр.София,..................2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
VIII въззивен състав в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА
МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КОСТАДИНКА
КОСТАДИНОВА
2. ИВАН
КИРИМОВ
при участието на секретаря Росица Пейчева и в присъствието на прокурора
Анна Каменова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова ВНОХД №4731/2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХХI НПК.
Образувано е по протест на СРП и допълнение
към него срещу присъда № 233947 от 09.10.2017г. по НОХД № 4021/2014г. по описа
на СРС, НО 16-ти състав, с която подс. К.А.Н. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.
194, ал.1 от НК, за
това, че : На 13.03.2013 г.
около 14:00 часа в гр. София, кв. „Княжево", ул. „*********, е отнел чужди
движими вещи - 3 /три/ броя прави отвертки на стойност 2,80 лева за брой, на
обща стойност 8,40 лева; 2 /два/ броя кръстати ответки /тип звезда/ на стойност
2,80 лева за брой, на обща стойност 5,60 лева; 1 /един/ брой комбинирани клещи
на стойност 7,00 лева; 2 /два/ броя клещи тип „резачка" на стойност 8,40
лева за брой, на обща стойност 16,80 лева; 1 / един/ брой клещи тип „оголвачки"
на стойност 11,20 лева; 1 /един/ брой клещи тип „човки" на стойност 8,40
лева; 1 / един/ брой нож за електрически кабел на стойност 29,40 лева; 1 /един/
брой ролка изолирбанд на стойност 3,50 лева; 1 / един/ брой фенер за поставяне
на глава на стойност 25,20 лева; 1 /един/ брой тестер за проследяване на кабели
под мазилка марка „Бош" на стойност 126,00 лева; 1 /един/ брой амперклещи
марка „Бенинг" на стойност 70,00 лева; 1 /един/ брой тестер за напрежение
на стойност 28,00 лева; 4 /четири/ броя ключове за трафопост на стойност 4,20
лева за брой, на обща стойност 16,80 лева; 1/един/ брой ключ за касета на
стойност 4,20 лева; 1 /един/ брой ключ за касетка „улично осветление" на
стойност 4,20 лева; 18/ осемнадесет/ броя ПВЦ пломби с код 704 на стойност 3,00
лева за брой, на обща стойност 54,00 лева; 7 /седем/ броя ПВЦ пломби с код 715
на стойност 3,00 лева за брой или на обща стойност 21,00 лева; 25 /двадесет и
пет/ броя стикери за облепване на електромери на стойност 1,00 лев, на обща
стойност 25,00 лева; като общата стойност на отнетите вещи възлиза на 464,70
лв. /четиристотин шестдесет и четири и 0,70/ лева, собственост на „ЧЕЗ
Разпределение България" АД, представлявано от Е.И.Д., от владението на Р.Х.Д.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
При този изход на делото
разноските са оставени за сметка на Държавата.
В протеста се твърди, че присъдата на
районния съд е неправилна и
незаконосъобразна. След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило
допълнение към протеста, в което се твърди, че присъдата е постановена при
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон,
мотивите са вътрешно противоречиви и не кореспондират със събрания по
делото доказателствен материал.
Моли се за отмяна на обжалваната
оправдателна присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Не се правят искания по доказателствата.
В закрито
съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК прецени,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия
и свидетели, изслушването на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
Пред
въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста и допълнението към
него. Счита, че неправилно съдебната инстанция е кредитирала показанията на
свидетелите Д. и В.. В хода на съдебното следствие са били събрани и други гласни и писмени доказателства.
Установени са часовете, в които служителите са извършили проверка. Приобщени са
снимки направени със служебен фотоапарат, налице са показания на полицейските служители, които
са били на място. Намира за установено, че чантата с инструменти, която е била
зачислена на свидетеля служител на ЧЕЗ, се е намирала в къщата на посочения в
ОА адрес, като е останала там, тъй като подсъдимият е преустановил достъпа и
реално по този начин и фактическата власт на свидетел Д. върху нея и намиращите
се в нея вещи. Моли въззивната инстанция
да признае подс. Н. за виновен по повдигнатото обвинение като му наложи
справедливо наказание.
Адв.Д.Д.
оспорва протеста и мотивите към него в
писмено възражение, което поддържа. Намира за недоказано
обвинението и моли да се потвърди първоинстанционната
присъда, а подаденият протест да бъде оставен без уважение.
Подсъдимият поддържа изложеното от защитата и заявява, че не е извършил това в което е
обвинен.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от
страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства и
способи на приобщаването им. Без да променя изводите на районния съд, СГС
приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. К.А.Н. е роден на *** г. в Нигерия,
българин ,български гражданин, неосъждан, с постоянен адрес ***0, и настоящ
адрес ***, работи, женен, с ЕГН **********.*** се намирал недвижим имот,
представляващ дворно място с ограда и вътре имало стара къща от гредоред.
Имотът бил необитаем, тъй като къщата била много стара и опасна за живеене.
Имотът бил собственост на неустановено по делото лице, родственик на подсъдимия
К.Н., което често пътувало и не живеело на посочения адрес. Доколкото никой не
обитавал имота, в двора на същия били оставени две кучета, порода питбул,
собствени на подсъдимия Н. и свидетеля А.Р.. Подсъдимият Н. бил оставил и лекия
си автомобил в двора на къщата, тъй като имало повреда на същия и следвало да я
отстрани.
Съпругата
на подсъдимия Н., свидетелят Х.Н.била в начална бременност и във връзка с
възникнал проблем, спешно трябвало да посети лекар. Поради това и тя заедно със
съпруга си и свидетеля Р. отишли до двора на описания по-горе имот, за да
проверят дали ще успеят да запалят автомобила на К.Н., находящ се в двора в кв.
„Княжево", на ул. „*********. Това се случило на 13.03.2013 г. около обяд.
Капакът на автомобила бил отворен, а подсъдимият К.Н. се опитвал да го приведе
в движение.
На 13.03.2013 г., около 14:00 ч.
свидетелите Р.Х.Д. и Д.Я.В., двамата служители на „ЧЕЗ Разпределение
България" АД, техници на електрически системи и контрол нетехнически
загуби били на работа. Те осъществявали проверка на електромери в гр. София,
кв. „Княжево", ул. „Полско цвете". Двамата свидетели трябвало да
проверят и описаната къща, находяща се на ул. „*********.
По
неустановен начин без съдействието на присъстващите на място лица, двамата
служители на ЧЕЗ влезли в двора. Същите били цивилни и не можело да се разбере
по вида им във връзка с каква дейност се намират в частния имот. Те установили,
че лицето, което е собственик на партидата, не присъства на място, възприели
двамата мъже и една жена в двора на имота.
Свидетелите Д. и В. уведомили подсъдимия
каква е целта на посещението им, че са служители на електроразпределителното
дружество и поискали да проверят електромера в имота. Свидетелите Д. и В.
преценили, че в имота има кражба на ток. Заедно с тях обаче в двора на имота не
влязла представителя на Федерация на потребителите, свидетелката Н.С.. Същата
имала здравословен проблем, касаещ придвижването и и останала в автомобила на
ЧЕЗ по време на проверката. Свидетелят Д. носел със себе си служебна си чанта,
съдържаща 3 бр. прави отвертки, 2 бр. кръстати отвертки /тип звезда/, 1 бр.
комбинирани клещи, 2 бр. клещи тип „резачка", 1 бр. клещи тип
„оголвачки", 1 бр. клещи тип „човки", 1 бр. нож за електрически кабел,
1 бр. ролка изолирбанд, 1 бр. фенер за поставяне на глава, 1 бр. тестер за
проследяване на кабели под мазилка марка „Бош", 1 бр. амперклещи марка
„Бенинг", 1 бр. тестер за напрежение, 4 бр. ключове за трафопост, 1 бр.
ключ за касета, 1 бр. ключ за касетка „улично осветление", 18 бр. ПВЦ
пломби с код 704, 7 бр. ПВЦ пломби с код 715, 25 бр. стикери за облепване на
електромери. Посочените вещи били собственост на „ЧЕЗ Разпределение
България" АД, но били зачислени за служебно ползване на свидетеля Р.Д..
Предвид възникналата конфликтна ситуация от
неясното навлизане на служителите на ЧЕЗ в частния имот, без присъствието на
собственик или ползвател на същия, както и наближаващия час за преглед на
съпругата му, изнервил подсъдимия К.Н.. Поради това и той подканил свидетелите Д.
и В. да напуснат имота. Двамата служители на ЧЕЗ обаче отвърнали, че тъй като
има кражба на ток, няма как да напуснат имота, а следва да уведомят органите на
съответното районно управление по местонахождение и да бъде изпратена огледна
група. Свидетелят Д. се обадил на тел. 112, обяснил какво се случва и поискал
съдействие от компетентните органи. В този момент подсъдимият Н. събрал
намиращите се покрай автомобила си вещи и предупредил двамата служители, че си
тръгват като ги напътил да напуснат двора на имота, за да го заключат.
Свидетелите Д. и В. отново отказали, на което Н. обяснил, че тръгват и ще
заключи двора. Въпреки тези предупреждения, двамата служители на ЧЕЗ отново
отказали да напуснат имота.
Поради
това и подсъдимият Н. напуснал двора на имота, придружен от съпругата си и своя
брат и заключил вратата от външната страна. Свидетелите останали заключени в
двора и заснели подсъдимия Н. как заключва. Намиращите се в двора две кучета
били в оградено пространство, но след заключване на външната врата, едно от
кучетата прескочило оградата на мястото, където се намирало, отишло в двора и
започнало да се разхожда спокойно. Малко след тръгването на подсъдимия Н., на
място пристигнал полицейски екип от 06 РУ - СДВР, съставен от свидетелите Я.Д.и
И.Ш.. Те видели каква е ситуацията на място, че двамата служители на ЧЕЗ се
намират в двора на имота, който е заключен отвън, че вътре се разхожда куче и
казали, че нямат право да разбият катинара на портата. Свидетелят Д. уведомил
по телефона за случилото се и прекия си ръководител. Полицейските служители не
намерили подсъдимия Н. и неговите близки наоколо, поради което и се върнали при
заключените свидетели. На място пристигнал и втори екип на „ЧЕЗ
Разпределение" от отдел „Сигурност". С хитрост и хвърляне на храна,
която да разсее разхождащото се вътре в двора куче, двамата полицейски служители
успели да съдействат за безопасното напускане на свидетелите Д. и В. на двора
чрез прескачане на металната порта.
Извън
имота, след като излезли, свидетелитеР.Д. и Д. В. съставили констативен
протокол, в който описали случилото се. Те обаче не успели да намерят
служебната чанта на свидетеля Д. с подробно описаните вътре в нея вещи.
Впоследствие протоколът бил подписан и от представителите на Федерацията на
потребителите - свидетелите Н.С.С.и В.Н.Г., въпреки, че нито един от двамата не
бил влизал в имота, за да констатира лично твърденията на служителите на ЧЕЗ.
На следващия ден, 14.03.2013 г.,
подсъдимият отново отишъл в описания по-горе имот, тъй като предходния ден бил
уведомен от съседи, че на място има много полицаи. Докато бил на адреса, на
място отново пристигнал екип на „ЧЕЗ Разпределение България" АД, но не
били свидетелите Д. и В., който изнесъл електромера на имота и го поставили в
табло, монтирано на стоманобетонен стълб и съставил за това си действие
съответния протокол. Подсъдимият Н. предложил на служителите на ЧЕЗ да потърсят
из двора чантата, за която му казал предходния ден свидетелят Д., но тази чанта
така и не била намерена. За нея свидетелят Д. бил казал на колегите си, че я е
оставил в двора на имота.
Били
извършени разпознавания от страна на свидетелите Д. и В., в хода на които те
категорично са разпознали подсъдимият Н. като лицето, заключило вратата двора.
От
заключението на приетата съдебно оценителна експертиза, изготвена в хода на
досъдебното производство се установява, че общата стойност на всички
инкриминирани вещи възлиза на 464,70 лева, при МРЗ 310,00 лева.
От
заключението на приетата повторна оценителна експертиза, изготвена след след извършване на проверка за средната
пазарна цена, посещение на място в ЧЕЗ и извършване на проверка в обекти,
предлагащи за продажба именно професионална техника се установява, че общата стойност
на инкриминираните вещи възлиза на 776,41 лева.
Горната фактическа обстановка се установява
от показанията на свидетелите Н.С.С.-частично, В.Н.Г., Я.К.Д., И.М. Ш., Х.Н.Н., Г.А. Р., Р.Х.Д. и Д.Я.В. частично, както и останалите
събрани доказателства по делото.
Първата
инстанция е събрала и проверила всички възможни доказателства, необходими за
разкриване на обективната истина по делото, като след направен анализ на
доказателствените източници, е достигнал до верни крайни изводи, с които
настоящият въззивен състав се съгласява.
Когато и
доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези,
които счита за неправилно анализирани ( в този смисъл Решение № 372 от
01.10.2012 г. по НД № 1158/2012 г. , НК, III НО на ВКС).
Въззивната
инстанция споделя доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд.
Анализът на доказателствената съвкупност проведен от първоинстанционния състав
отразен в мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради
което настоящият състав изцяло се солидаризира с него, като не намира за
необходимо да го преповтаря. СРС е спазил изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК,
като детайлно и обосновано е изложил съображения защо при налични противоречия
е кредитирал едни доказателствени материали, а други е отхвърлил. Районният съд
е изложил ясни мотивирани съображения на кои доказателствени източници дава
вяра и защо.
Не се
споделя оплакването на държавното обвинение за неправилно тълкуване на
доказателствения материал, тъй като първостепенният съд е подложил на анализ
достоверността на гласните доказателства, съпоставяйки и анализирайки тяхната
взаимовръзка и логическа последователност,като подробно е обосновал кои
кредитира и защо, и на кои не дава вяра.
Правилно са изключени като изолирани
твърденията на свид. Д. и В., че са
имали служебни знаци, че вратата на имота е била отворена,
че са допуснати вътре къщата, тъй като
това не се потвърждава от други доказателства, вкл. и от изготвения от тях
констативен протокол, съставен чак след
напускането на имота. Никои от присъствалите лица не е възприел къде точно е оставена въпросната чанта с инкриминираните вещи, и кога точно свид. Д. е установил
липсата и при какви обстоятелства. На
изготвените от Д. и В. снимки не са визуализира нищо от съществено значение,
освен обстановката в двора на имота и
напускането на същия от страна на подс. Н., и то без въпросните инкриминирани
вещи – чанта с инструменти. Полицейските служители чрез показанията си не
установяват този
факт, предвид идването им впоследствие.
Показанията на свид. Стойнова са в
противоречие с останалите доказателства по делото,самите те са и вътрешно
противоречиви. Като пример са това следва да се посочи, заявеното от свидетеля, че е била в двора,
както и вътре в имота, че служителите на ЧЕЗ преди тръгване са си взели
оборудването, че подс. Н. се е върнал и е отключил за да излязат служителите
останали в двора. Никой от свидетелите не отбелязва присъствие на Стойнова в
двора, напротив сочи се ,че тя е останала в колата.
Протокола от извършеното разпознаване е годно
доказатествено средство, но той не установява пряко автора на Д.ието нито отнемането на вещите, тъй като разпознаващите посочват подс. Н.
като лицето, което е заключило вратата на имота, по това спор не съществува и подсъдимият признава това
обстоятелство, но не и отнемането
на вещите.
Обясненията
на подс. Н. правилно са ценени, като
не може да се приемат
за защитна версия, тъй като
освен че се подкрепят
от показанията на свид. Н. и Р., те
не се оправергават от другите доказателства, на които съдът е дал вяра.
В обобщение
на гореизложеното, съдът счете, че първостепенния съд е направил правилни
правни изводи, досежно липсата на несъмнена доказаност на твърдяното от
държавното обвинение инкриминирано Д.ие.
Напълно законосъобразно и обосновано е
посочил, че обвинението спрямо подсъдимия е останало недоказано, доколкото
събраните по делото доказателства не сочат категорично и безспорно на
извършеното от него инкриминирано Д.ие с претендираните от прокуратурата
предмети, по претендирания начин, място и време, въпреки изчерпването на
процесуалните способи за това.
С оглед
оправдателния характер на постановената първоинстанционна присъда, разноските
по делото правилно са били оставени за сметка на държавата, в съответствие с
разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 334, т.6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 233947 от 09.10.2017г. по НОХД № 4021/2014г. по описа на СРС, НО 16-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.