Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.08.2025г. гр.н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
н.СКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. Берберова-Г.
Секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Г.
гражданско дело № **7/2020г. по описа на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е за делба и е във фазата по
извършването й.
С влязло в сила Решение № 260042 от 26.02.2021г., постановено
по настоящото дело, съдът е допуснал
извършването на съдебна делба между съсобствениците Х.А.И. с ЕГН **********,
с адрес: *** и съдебен адрес:*** –
надпартерен, ап.6, тел.:02/******/чрез адв.С.Д. ***/ и А.А.М. с ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 1
/чрез Адвокатско дружество „Г. и А.“, тел.: *****, на следните недвижими имоти:
- 15.85 кв.м. ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор № **, находящ се в гр.н., общ.н., обл.Бургас, по
кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД – 18-46/ 18.08.2006г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр.н.,
к.к.„Слънчев бряг- запад”, ул.„****, с площ на целия имот 460кв.м., с трайно
предназначение – урбанизирана територия, начина на ползване – средно
застрояване, стар идентификатор: 267, кв. ****, при съседи на имота: имот с
идентификатор 51500.506.**, имот с идентификатор 51500.506.**, имот с
идентификатор 51500.506.**и имот с идентификатор ***, като имотът включва сграда
с идентификатор № **.2, със застроена площ 244 кв.м., брой етажи - 4,
предназначение – жилищна сграда, еднофамилна и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сградата с идентификатор № **.2.5, по
кадастралната карта одобрена със Заповед № РД – 18- 46/ 18.08.2006г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: ет.1, ап.5, като самостоятелният обект
попада в сграда № **.2, в поземлен имот **, предназначение: жилище, апартамент,
при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: **.2.6, **.2.4, под обекта-
няма, над обекта: **.2.11, площ по документ 44.00 кв.м., а по архитектурен
проект и ценообразуване: АПАРТАМЕНТ № 5,
на втори жилищен етаж, със застроена площ от 39.70 кв.м., състоящ се от: дневна
с кухненски бокс, спалня, баня – WC и
тераса, при граници : североизток – апартамент № 4, югоизток – външен зид,
югозапад – апартамент № 6, северозапад – общи части, отдолу – магазин № 1 и
магазин № 2, отгоре – апартамент № 11 на етаж трети, както и 3.962% ид. части
от общите части на сградата, равняващи се на 4.33 кв.м. и 3.962 % от идеалните
части от правото на строеж върху терена, като площта на апартамента , ведно с
общите части на сградата възлиза на 44.03 кв.м.;
- празно дворно място – УПИ XI-**, с площ
от 780 кв.м., в кв.**по плана на с.Б., общ.Т., при граници: улица, поземлен
имот X-71 на С.Ю., поземлен имот XII-** на П.М.и поземлен имот IX-70 на С.И.- празно
дворно място – УПИ XIII-**, с площ от 860 кв.м., в кв.**по плана на с.Б.,
общ.Т., при граници: улица, поземлен имот XII-** на П.М., поземлен имот I-** на
С.И.и поземлен имот II-73 на И.Е.;
- празно дворно място – УПИ XII-**, с
площ от 1050кв.м., в кв. **по плана на с.Б., общ.Т., при граници на имота:
улица, поземлен имот XI-** на С.И., поземлен имот IX-70 на М.И., поземлен имот
XIII-** на М.П.М.и поземлен имот II-73 на И.Е.;
- поземлен имот
с идентификатор 3**64.15.**по Кадастралната карта и кадастралните регистри
на с.К., общ.н., обл.Бургас, одобрени със Заповед РД -18-29/ 25.07.2005г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със Заповед КД – 14-
02-624/ 08.04.2011г. на Началника на СГКК – Бургас, с адрес на имота: с. К.,
местност „С.”, с площ на имота: 1000 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на ползване: ниско застрояване /до 10м/ , с
номер по предходен план: 0****, при съседни поземлени имоти: поземлен имот с
идентификатор 3**64.15.244, поземлен имот с идентификатор 3**64.15.28, поземлен
имот с идентификатор 3**64.15.**9, поземлен имот с идентификатор 3**64.15.15, ведно с построената в този поземлен имот
СГРАДА с идентификатор № 3**64.15.243.1 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.К., общ.н., обл.Бургас, одобрени със Заповед РД-18-29/25.07.2005г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със Заповед КД-14-02-624/08.04.2011г.
на Началника на СГКК-Бургас, с адрес на имота: с.К., общ.н., местност „С.”,
като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № 3**64.15.243, със
застроена площ на сградата от 80кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна, състояща се съгласно архитектурен проект от сутерен, два
жилищни и тавански етажа, като описаният имот е закупен от съделителите, като
овощна градина с площ от 1000 кв.м., трета категория, в местността „С.”, в
землището на с.К., общ.н., представляваща имот № ****, парцел № **от масив № 15,
при следните квоти:
-
1/2 /една втора/ идеална част за Х.А.И. и
-
1/2 /една втора/ идеална част за А.А.М..
В първото по делото съдебно заседание /06.07.2021г.-л.151-л.153
вкл./, ищцата И. не се явява. Явява се процесуалния й представител, който
предявява от името на доверителката си претенция по сметки по реда на чл.346 от ГПК срещу ответника за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползване на недвижим
имот с идентификатор 3**64.15.**по КККР на с.К., общ.н., ведно с построената него
сграда с идентификатор № 3**64.15.243.1, за периода от датата на получаване на
поканата – 03.12.2020г. до прекратяване на съсобствеността на посочения имот, в
размер на 1050 лева месечно, евентуално за периода от 03.12.2020г. до 08.03.2021г.
Наред с това прави искане за поставяне в
дял и изключителна собственост на самостоятелен обект в сградата с
идентификатор № **.2.5 - Апартамент № 5,
на втори жилищен етаж, находящ се в гр.н.,
к.к.„Слънчев бряг- запад”, ул.„****
и празно дворно място – УПИ XII-**,
с площ от 1050кв.м., в кв. **по
плана на с.Б., общ.Т.. Представят
писмени доказателства и ангажират гласни такива.
Ответникът М. се явява лично в първото по делото
съдебно заседание и с процесуалния си представител. Оспорва претенцията на
ищцата по сметки, като неоснователна и на свои ред предявява искания за сметки
по реда на чл.346 от ГПК, както следва:
1.Иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 13**,13
лева, за периода от 13.02.2021г. до 05.07.2021г., за лишаване от ползване
на приспадащата се на ответника част от правото на собственост върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор № **.5, с адрес по документи за собственост: к.к.„Слънчев бряг -
запад“, ул.“н.“ № ******, с предназначение – жилище, апартамент, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на молбата -
06.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
В условия на евентуалност, в случай, че се установи, че делбеният имот е
отдаван под наем през периода по т.1,
се предявява иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за посочената в т.1 сума, ведно със
законната лихва за забава върху
тази сума, считано от датата на подаване на молбата –
06.07.2021г. до окончателното й изплащане;
2.Иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва за просрочени
задължения в лева върху дължимата сума
по т.1 в размер на 22.13
лева /двадесет и два лева и
тринадесет стотинки/, считано от 02.03.2021г. до 05.07.2021г.;
3.Иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС
за заплащане на приспадащата се на ответника
М. част, съобразно правата му в съсобствеността, представляваща събрани граждански плодове от отдаването
под наем на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор № **.5, с адрес: град н., к.к. „Слънчев бряг“, ул.„*****,
в размер на 6800 лева /шест хиляди и осемстотин лева/, за периода от
месец април 2018г. до месец януари 2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на молбата - 06.07.2021г.
до окончателното изплащане на дължимата сума.
4.Иск с за заплащане на направените разноски от ответника
за подобрения на съсобствения недвижим
имот, представляващ СГРАДА с
идентификатор 3**64.15.243.1, находяща се в Поземлен имот с идентификатор №
3**64.15.**по КККР на село К., община н., с административен адрес: област
Бургас, община н., село К., м.„С.“, в размер на 24 693.10 лева /двадесет и четири хиляди шестстотин
деветдесет и три лева и десет стотинки/, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на депозиране на молбата – 06.07.2021г. до
окончателното изплащане на сумите.
5.Иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД,
във връзка с чл.32, ал.2 от СК, за заплащане на приспадащата се част на Х.А.И.,
в качеството й на солидарен длъжник, по Договор за предоставяне на ипотечен
кредит от 09.03.2016г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, в размер на 1906.95
лева /хиляда деветстотин и шест
лева и деветдесет и пет стотинки/, за периода от месец януари 2021г. до месец юни 2021г. включително, ведно със законна лихва от датата на подаване на
молбата – 06.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата;
6.Иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва за просрочени
задължения в лева върху дължимата сума по т.5 в размер на 49.70 лева /четиридесет и девет лева и седемдесет
стотинки/, считано от по-късната дата измежду датата на падеж на
всяка вноска и датата на плащането й, съобразно приспадащата се част на
солидарния длъжник;
Наред с горното, от страна на ответника е направено
искане на основание чл.344, ал.2 от ГПК за постановяване на привременна мярка за определяне и присъждане на месечно
обезщетение съобразно дела на ответника М. в размер на 300 лева, във връзка с лишаването му от ползване на съсобствения на страните недвижим имот,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор № **.5, с адрес: град н., к.к. „Слънчев бряг“, ул.„*****,
за периода от подаването на молбата – 06.07.2021г. до окончателното приключване
на делбеното производство. За доказване основателността на претенциите си,
ответникът представя писмени доказателства. Прави искане за назначаване на
комплексна съдебно-оценителна и техническа експертиза, съдебно-счетоводна
експертиза и за допускане на гласни доказателства.
По предявените от ответника М. претенции по сметки, по
делото е постъпило писмено становище с вх.№ 264425 от 15.07.2021г. /л.164-171
вкл./, подадено от ищцата И. чрез процесуалния й представител, с което оспорват
исковете за сметки, като неоснователни и недоказани. По отношение претенцията
за заплащане на подобрения в имота в с.К., свързани със закупуване и монтаж на
котел и пелетна горелка, правят възражение за изтекла погасителна давност на
претенцията в тази й част.
С протоколно определение от 15.10.2021г. /л.207-гръб/,
съдът прие за съвместно разглеждане предявените от страните претенции за
сметки, като своевременно подадени и относими към имотите, включени в
съсобствеността.
С протоколно определение от 14.11.2024г., съдът прие
направеното от пълномощника на ответника М. увеличение на претенцията им по сметки за извършени подобрения в
сградата в с.К. на ** 216 лева /четиридесет и пет хиляди двеста и
шестнадесет лева/, с която сума твърдят, че се е увеличила стойността на имота.
В хода на делото по същество процесуалният
представител на ищеца прави искане за изнасяне на публична продан на
съсобствения имот в с.К., общ.н., като неподеляем, съответно за отхвърляне на
претенцията по заплащане на претендираните от ответника подобрения в имота в с.К..
В представените по делото писмени бележки, в дадения им от съда срок, правят
искане за изнасяне на всички имоти на публична продан, за уважаване на
претенцията им по чл.31, ал.2 от ЗС и отхвърляне на всички претенции по сметки
на ответника.
В хода на делото по същество, процесуалният
представител на ответника М. прави искане за извършване на делба на
съсобствените на страните имоти по реда на чл.353 от ГПК, чрез поставяне в дял
на ответника на имота в с.К., а останалите имоти - в дял на ищцата И., при
съответните уравнения на дяловете им. Молят да бъдат уважени и претенциите им
за заплащане на подобренията, извършени от ответника в имота в с.К.,
претенциите им за заплащане на обезщетение за лишаване на ответника от ползване
на апартамента в КК Слънчев бряг, както и за заплащане на вноските по ипотеката
на къщата в с.К. за претендирания период.
При обсъждане на представените по делото писмени
доказателства, съдът съобрази на първо място влязлото в законна сила решение по
допускане на делбата, чийто диспозитив е подробно цитиран по-горе. Делбените
имоти са индивидуализирани по местонахождение, площ и граници, като в
изготвеното по делото допълнително заключение по допуснатата съдебно-техническа
и оценителна експертиза с вх.№ 265858 от 06.12.2021г., вещото лице К.М. е определила
и тяхната пазарната стойност общо в размер на 319 500 лева /триста и деветнадесет хиляди и петстотин лева/, включваща земя и сгради /вж.доп.СТЕ –
л.265, т.1/. Видно от същото заключение, както и от изготвеното по делото
заключение от вещо лице М.А. по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза
с вх.№ 260582 от 07.11.2024г. /л.763/, неоспорени от страните и приети по
делото, допуснатите до делба недвижими
имоти са неподеляеми.
Настоящият съдебен състав, като съобрази
предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба
и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по
дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл.12 и чл.235, ал.2
от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
С влязло в сила Решение № 260042 от 26.02.2021г., постановено
по настоящото дело, съдът е допуснал
извършването на съдебна делба на
гореописаните недвижими имот между
страните, при квоти по 1/2 /една
втора/ идеална част за всеки един от тях.
След съвкупната преценка на установеното от фактическа
страна, съдът при съобразяване на относимите правни норми установи следното от правна страна:
По
отношение способа на извършване на делбата:
При извършването на делбата съдът следва да се
съобрази с влязлото в сила решение по чл. 344 от ГПК, което има сила на пресъдено нещо относно лицата, които имат
право на дял, имотите, които следва да се делят и частите на всеки един от
съделителите.
Съсобствеността във втора фаза на делбеното
производство се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене
на жребие - чл.352 от ГПК
след влизане в сила на решението по разделителния протокол по чл.350 от ГПК;
чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК;
чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК
или чрез изнасяне на имота на публична продан - чл.348 от ГПК.
Когато са налице условията на закона, разпределението на имотите допуснати до
делба има приоритет пред другите способи за извършването й /Р 285/2001г., І
ГО/. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове
съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на квотите на съделителите, при спазване на водещия
принцип, въведен от чл.69 от Закона за наследството ЗН/ при възможност всеки
от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от
съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари.
За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за
обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището
на съделителите досежно начина на нейното извършване. Съгласно чл.348 ГПК,
когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете,
съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.
В конкретният случай, от изготвените по делото
съдебно-технически експертизи се установява по несъмнен начин, че допуснатите
до делба недвижими имоти са разнородни по вид и стойност, и са реално
неподеляеми. Независимо от това, съдът счита, че различния вид и стойност на
допуснатите до делба недвижими имоти не е пречка за извършване на делбата им
чрез разпределение, тъй като в случая имотите са повече от един. При изнасянето
на имотите на публична продан, каквото е искането на ищцата И., съделителите
също ще получат паричната стойност на дела си, както и при разпределението на
имотите и уравнение на дяловете им в пари. Разликата между двете е в това, че
провеждането на публичната продан е свързана с допълнителни разходи,
продължителност във времето, като е възможно имотите да бъдат продадени при
цена, много по-ниска от реалната им пазарна цена, какъвто не е смисъла на
закона. С оглед на това, съдът счита, че в най-добър интерес за страните е
делбата на процесните недвижими имоти да бъде извършена по реда на чл.353 от ГПК.
Съдът, като взе предвид исканията
на страните, а именно - в дял на ответника М. да се постави недвижимия имот, в
с.К., общ.н., ведно с построената в него къща, а всички останали имоти да се
поставят в дял на ищцата, което искане частично съвпада със заявеното от ищцата
в първото по делото открито съдебно заседание по втората фаза на делбата – в
неин дял да се постави жилището в КК Слънчев бряг и единият от поземлените
имоти в с.Б., общ.Т., намира, исканията за основателни, поради което следва да
бъдат уважени. По този начин ще се запази и сегашното положение на владение на
имотите от всеки един от съделителите: ищцата – апартамента в КК Слънчев бряг,
а ответника – къщата в с.К., общ.н..
Предвид гореизложеното, в дял на
ответника следва да бъде поставен имота в с.К., ведно с изградената в него
сграда, с пазарна стойност 2**000 лева /вж.заключение по комплексна съдебно-оценителна
техническа експертиза – л.608-гръб/. В дял на ищцата следва да се възложат
всички останали имоти с обща пазарна стойност, съгласно заключението на вещо
лице К.М. – 74 500 лева. Общата стойност на всички делбени имоти е 319500 лева.
На основание чл.69, ал.2, изр.2 от ЗН, неравенството в стойността на дяловете
следва да се уравни в пари, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата
сумата в размер на 85250 лева /осемдесет и пет хиляди двеста и петдесет лева/
за уравнение на дела й в съсобствеността.
По
отношение на претенциите за сметки, предявани от всяка една от страните по реда
на чл. 346 от ГПК:
Заявените по реда на чл. 346 от ГПК искания за сметки между съделителите
представляват обективно съединени осъдителни искове, свързани с отношенията
между
съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на
съсобственото имущество, предмет на делбата. Претенциите следва да бъдат
разглеждани на основанието, на което са заявени, т. е. да бъдат квалифицирани с
оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства.
В настоящият случай, претенциите на страните по сметки са направени в
преклузивния срок по чл.346 от ГПК.
1.По
иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС на ищцата И. за осъждане на ответника
М. да й заплати обезщетение в размер на 1050 лева месечно, за периода
от 03.12.2020г. /датата на получаване на поканата/ до прекратяване на съсобствеността
на посочения имот, евентуално за периода от 03.12.2020г. до 08.03.2021г., за лишаване от ползване на приспадащата й се част от правото
й на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 3**64.15.**по КККР на с.К., общ.н., ведно с построената него сграда с идентификатор 3**64.15.243.1, за да се произнесе, съдът
съобрази:
За успешното провеждане на иска
по чл.31, ал.2 от ЗС, ищецът следва да докаже наличието на следните предпоставки:
1/ процесният имот е бил съсобствен между страните, 2/ ищецът фактически е бил
лишен от възможността да ползва частта от съсобствения му с ответника имот през
процесния период и 3/ ищецът писмено е поискал от ответника да му заплати
обезщетение за лишаването му от право да ползва имота.
По делото не се спори, че
страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила Решение№ **
от 27.03.2018г., постановено по гр.д. № **/2018г. по описа на Районен съд – н.
/л.23-24 вкл., т.1/, както и че от началото на 2014г. са във фактическа
раздяла. Недоказано остана по делото твърдението на ищцата, че къщата в с.К.
била снабдена със СОТ, което препятствало възможността й да я ползва.
Независимо от това обаче, недоказано остана по делото твърдението на ответника,
че ищцата е имала възможност да посещава имота в с.К., както и че е посещавала
същия в горепосочения период.
Видно от представената по делото
телепоща и известие за доставяне й /л.127, т.1/, ищцата Х.И. е отправила искане
към ответника А.М. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
поземления имот, находящ се в с.К., общ.н., местност С., в размер на 1050 лева
месечно, в 7-дневен срок от получаване на поканата. Същата е получена от
ответника М. на 03.12.2020г. /вж. известие за доставяне – л.128, т.1/, като
седмодневния срок е изтекъл на 10.12.2020г. От своя страна, ответникът М. е
поканил ищцата И. да се яви пред нотариус на 08.03.2021г. в 15.00 часа, за да й
предаде ключове от имота в с.К.. На посочените дата и час се е явил само
ответника М., който е представил пред нотариуса, ключовете за съсобствения на
страните имот. С оглед гореизложеното, съдът намира за основателна претенцията
на ищцата И., но само за периода от 10.12.2020г. до 08.03.2021г. Извън този
период до претендирания такъв, претенцията следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
При определяне размера на
дължимото обезщетение, съдът взе предвид изготвената в хода на съдебното
производство оценъчна експертиза. Видно от заключението на същата /л.301-302
вкл.,т.1/, пазарният наем за недвижимия имот с идентификатор 3**64.15.243.1 в с.К., общ.н., е както следва: за 2020г. е в размер на 1850 лева на
месец /от които 925 лева на месец - за
ищцата/, а за 2021г. – 1900 лева
на месец /от които 950 лева на месец за
ищцата/. С оглед на това, съдът счита, че дължимото от ответника
обезщетение на ищцата за лишаване от ползване на имота в с.К., възлиза общо в размер на 2980,64 лева /две хиляди деветстотин и осемдесет лева и шестдесет и
четири стотинки/ за периода 10.12.2020г. до 08.03.2021г., съразмерно на приспадащата се на ищцата част от правото й на
собственост върху самостоятелния
обект. Над
този размер до претендирания такъв от 3319,36 лева /по 1050 лева месечно за
периода от 03.12.2020г. до 08.03.2021г./, претенцията следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
2.По
иска на ответника М. с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за осъждане на ищцата И. да му заплати обезщетение в размер на 13**,13 лева, за
периода от 13.02.2021г. до 05.07.2021г., за лишаване от ползване на
приспадащата се на ответника част от правото му на собственост върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № **.5, с адрес по документи за собственост: к.к.„Слънчев бряг -
запад“, ул.“н.“ № ******, с предназначение – жилище, апартамент, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на молбата -
06.07.2021г. до окончателното й изплащане, а в условия на евентуалност, в
случай, че се установи, че делбеният имот е отдаван под наем през периода по т.1, се предявява иск с правно
основание чл.30, ал.3 ЗС за
посочената в т.1 сума, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от
датата на подаване на молбата – 06.07.2021г. до окончателното й изплащане, за
да се произнесе, съдът съобрази:
От показанията на изслушания по делото свидетел Х.Р./л.352,
т.1/ се установява, че същият е съсед на ищцата И. в кв.К.**, на който адрес се
намира съсобственият на страните Апартамент № 5 в КК Слънчев бряг. Свид.Р.установява
пред съда, че в процесното жилище е било отдадено под наем от ищцата И. в
периода от април 2019г. до края на март 2021г., срещу месечна наемна цена от
около 400 лева през лятото и около 300 лева – през зимата. Наред с това, свид.Р.сочи,
че не е виждал ответника в апартамента в КК Слънчев бряг в периода 2000-2022г.,
както и че няма информация същият да ползва стая от жилището. В допълнение на
това свид.Р.заявява, че ищцата И. поставила блиндирана врата на входа на жилището,
след като се разделили в ответника, обстоятелство, което се потвърждава и от
водената от ищцата свидетелка А.В.. През 2000г. и 2021г. свид.Р.сочи, че сменял
патроните на входната врата на кооперацията, в която се намира процесното
жилище, като предоставил ключ на наемателите на ищцата И., но не дал такъв на
ответника. Допълва, че през 2000г., ответникът изчаквал да вземе сина си от
дома на свид.Р., тъй като нямал достъп до апартамента им. Съдът не кредитира
показанията на свид.А.В., в частта им, относно ползването на процесния
апартамент от ответника М., тъй като касаят периода 2017г. и 2018г., които е извън
претендирания от страните период.
От представената по делото нотариална покана
/л.112-л.115, т.1/, се установява, че ответникът М. е отправил искане към
ищцата И. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на Апартамента №
5 в КК Слънчев бряг, за периода от датата на получаване на поканата до
предоставяне на достъп до имота в размер на 300 лева на месец, като е посочил и
банкова сметка ***. От приложената разписка /л.116, т.1/ се установява, че
поканата е получена лично от ищцата И. на 12.02.2021г. По делото не са
представени доказателства за изплатени от ищцата на ответника суми за
ползваното от нея жилище, след получената нотариална покана за това на
12.02.2021г. Предвид гореизложеното, съдът намира за основателен предявения от ответника
иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, за периода от 13.02.2021г. до
05.07.2021г. Не се събраха доказателства по делото за отдаване под наем на
процесното жилище през целия твърдян период.
При определяне размера на дължимото обезщетение по
чл.31, ал.2 от ЗС, съдът отново взе предвид изготвената в хода на съдебното
производство оценъчна експертиза. Видно от заключението на същата /л.298-л.299
вкл.,т.1/, пазарният наем за недвижимия имот с идентификатор **.5 в КК Слънчев
бряг, общ.н., за 2021г. е както
следва:
-месец февруари – 251,** лева /за
месеца/ - 125,96 лева /за ½ от имота/;
-месец март – 251,** лева /за месеца/ - 125,96 лева
/за ½ от имота/;
-месец април – 365,98 лева /за месеца/ - 182,99 лева
/за ½ от имота/;
-месец май – 365,98 лева /за месеца/ - 182,99
лева /за ½ от имота/;
-месец юни – 365,98 лева /за месеца/ - 182,99 лева
/за ½ от имота/;
-месец юли – 277,55 лева /за месеца/ - 138,78 лева
/за ½ от имота/.
Предвид гореизложеното, съдът
намира за частично основателна претенцията на ответника с
правно основание чл.31, ал.2 от ЗС до
размера общо на 764,79 лева за
периода от 13.02.2021г. до 05.07.2021г., съразмерно на приспадащата се на ответника част от правото на собственост
върху самостоятелния
обект. Като
последица от това, ищцата дължи и заплащане
на законна лихва върху уважения размер на главницата от 764,79 лева,
считано от 06.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Над този размер до претендирания такъв
от 13**,13 лева, иска следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
3. По иска на ответника М. с правно основание чл.86
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за
просрочени задължения в лева върху дължимата
сума по т.2 в размер на
22.13 лева /двадесет и два лева
и тринадесет стотинки/, считано от 02.03.2021г. до 05.07.2021г., за да се произнесе,
съдът съобрази:
Предвид частичната основателност
на претендираното от ответника обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС по т.2, основателна се явява и
предявената от него акцесорна претенция за лихва за забава за периода от
02.03.2021г. до 05.07.2021г., възлизаща в размер на 26,77 лева, изчислена с
помощта на Calculator.bg. Ответникът претендира
заплащане на лихва за забава за горепосочения период в размер на 22,13 лева,
под дължимия, и предвид липсата на увеличение на претенцията, същата следва да бъде уважена изцяло в предявения
размер от 22,13 лева.
4. По
иска на ответника М. с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане
на приспадащата му се част, съобразно правата му в съсобствеността, представляваща
събрани граждански плодове от отдаването
под наем на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор № **.5, с адрес: град н., к.к. „Слънчев бряг“, ул.„*****,
в размер на 6800 лева /шест хиляди и осемстотин лева/, за периода от
месец април 2018г. до месец януари 2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на молбата - 06.07.2021г.
до окончателното изплащане на дължимата сума, за да се произнесе, съдът съобрази:
В подкрепа на претенцията си, ответникът е ангажирал
гласни доказателства. Видно от показанията на свид.Х.Р./л.352, т.1/, съсед на
ищцата И. в кв.К.**, на който адрес се намира съсобственият на страните
Апартамент № 5 в КК Слънчев бряг, същият се върнал да живее на адреса през
месец април 2019г. Свид.Р.сочи, че кооперацията, в която се намира процесния
апартамент има частен паркинг, който се ползва от собствениците на кооперацията.
При връщането му на адреса, имало два чужди автомобила в паркинга. След като
попитал на кого са, свид.Р.установил, че същите са на наематели на ищцата И.,
след което се запознал с тях. От квартирантите разбрал, че са на целогодишен
наем, като към края на 2020г., същите се изнесли и на тяхно място се настанили
техни приятели от с.Т.. Последните също освободили апартамента на 24 март
2021г.
При така установените по делото обстоятелства, съдът намира за основателна претенцията на
ответника М., но само за периода от месец април 2019г. до месец януари
2021г., като за периода от месец април 2018г. до месец април 2019г.,
претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
При определяне размера на дължимото обезщетение по чл.31,
ал.2 от ЗС за периода от месец април
2019г. до месец януари 2021г., съдът отново взе предвид изготвената в хода
на съдебното производство оценъчна експертиза /л.298, т.1/, в която вещото лице
е изчислило пазарният наем за недвижимия имот с идентификатор **.5 в КК Слънчев
бряг, общ.н., за 2019г., 2020г. и 2021г.
Предвид гореизложеното, съдът намира за частично основателна претенцията на ответника М. с правно основание чл.31,
ал.2 от ЗС до размера общо на 3482,15
лева /три хиляди четиристотин осемдесет и два лева и петнадесет стотинки/, за периода от месец април 2019г. до месец януари 2021г., съразмерно на
приспадащата се на ответника част от правото на собственост върху самостоятелния обект. Като последица
от това, ищцата дължи и заплащане на законна
лихва върху уважения размер на главницата от 3482,15 лева, считано от 06.07.2021г. до окончателното изплащане на
вземането. Над този размер до
претендирания такъв от 6800 лева /шест
хиляди и осемстотин лева/, както и за периода от месец април 2018г. до месец април 2019г.,
претенцията следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна и недоказана.
5. По
иска на ответника М. за
заплащане на направените разноски от
ответника за подобрения на съсобствения
недвижим имот, представляващ
СГРАДА с идентификатор 3**64.15.243.1,
находяща се в Поземлен имот с идентификатор № 3**64.15.**по КККР на село К., община н., с административен
адрес: област Бургас, община н., село К., м.„С.“, в размер на 24 693.10 лева /двадесет и четири хиляди шестстотин
деветдесет и три лева и десет стотинки/, увеличена в хода на съдебното
производство на ** 216 лева, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на депозиране на молбата – 06.07.2021г. до окончателното изплащане
на сумите, за да се произнесе, съдът съобрази:
Когато едно лице направи
разноски за изцяло или отчасти чужд имот, същото има право на парично
обезщетение въз основа на принципа за недопустимост на неоснователно
обогатяване. Под “разноски” се
разбира извършването на парично оценими разходи независимо дали са направени в
пари, в натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло
имуществото на съсобствениците-ищци по сметки и което е отишло за вещта, с
което се е увеличило имуществото на останалите съсобственици. В отношенията между съсобствениците на
обезщетяване подлежат необходимите и полезни разноски. В ППВС № 6/1974 г., т. 2
е разяснено, че полезни разноски (подобрения) са тези, които са довели до
увеличаване стойността на вещта /макар да не са били необходими/. Отчита
се дали вследствие действията на владелеца се е достигнало до увеличаване на
ползата, използваемостта, съответно стойността на вещта, а не дали разноските
са целесъобразни с оглед интереса на собственика и дали собственика желае запазването
им.
В правната теория се приема,
че не подлежат на обезщетяване луксозните разноски. Като луксозни, а
съответно неподлежащи на обезщетяване, се квалифицират тези разноски, които са
довели до увеличаване стойността на вещта над пазарната, като без
значение е вида на извършеното, вложените материали и стандарта на живот. В
такава хипотеза съдът ще определи обезщетението съобразно пазарната стойност на
имота, а не с оглед действителната стойност, която същия има в резултат на
извършените луксозни подобрения.
Във всички случаи, когато се
претендира обезщетяване на разноски направени за изцяло чужда вещ или за
съсобствена вещ, съдът следва да определи действителното правно основание на
облигационните отношения въз основа на фактическите твърдения и петитум на
исковата молба и в съответствие с установеното от доказателствата по делото.
Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил
подобренията в чуждия имот не ограничават съда да даде защитата според действително
осъщественото правно основание. Предложена от ищеца квалификация на предявения
иск, не е обвързваща за съда (Решение № 50164 от 18.01.2023 г. по гр. д. №
800/20**г., I г.о. на ВКС).
Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ
се уреждат по различен начин в зависимост от конкретните условия, при които са
извършени подобренията и от условията, при които съсобственикът-подобрител е
упражнявал фактическата власт – като държател или владелец на правата на
останалите съсобственици – ТР 85/1968 г. ОСГК. Ако подобренията са извършени
със съгласието на останалите съсобственици искът е с правна квалификация чл.
30, ал. 3 ЗС и се присъждат действително направените разходи. Ако подобренията
са извършени без съгласието на другите съсобственици, правоотношенията се уреждат
съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, т. е. отговорността е до размера на обогатяването – по-малката стойност между
вложените разноски и увеличената стойност на имота /останалите съсобственици се
обогатяват само до размера, с който се е увеличила стойността на дела им от
съсобствената вещ, а ако разходите са по-малки от увеличената стойност,
обогатяването е до размера на разходите, които биха направили за подобряването
на имота/. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в множество решения
- решение № 487 от 30.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1503/2010 г.; решение №
339/10.10.2011 г. по гр. д. № 10**/2010 г.; решение № 315 от 25.10.2012 г. по
гр. д. № 1189/2011 г.; решение № 461/12.05.86 г. по гр. д. № 570/85г. на ВС,
която се споделя и от настоящия съдебен състав. Ако подобренията са извършени
въпреки противопоставянето на съсобственика, отношенията се уреждат по
правилата на чл. 59 от ЗЗД.
По настоящото дело не се спори, че страните са разделени
от началото на 2014г., както и че след фактическата си раздяла не поддържат
никаква комуникация помежду си, включително и към към момента на извършване на
проценсите СМР-та - 2015г., 2017г. и 2018г. С оглед на това няма как да се
приеме твърдението, че ищцата И. е била съгласна с направените от ответника М.
разходи в съсобствения им имот в с.К.. По делото обаче няма данни за изрично й
противопоставяне на сторените СМР-та, поради което предявените претенции по
сметки следва да бъдат подведени под хипотезата на материалноправната норма на
разпоредбата на чл. 61, ал. 2
от ЗЗД.
От приетите по делото
заключения по изготвената по делото комплексна съдебно-техническа и оценителна
експертиза от вещите лица Г.Ц. и Ж.Е. /л.607-609 вкл., т.2/, се установява, че пазарната
стойност на сградата в с.К. е 2**000 лева. Пазарната стойност без
допълнителни СМР е в размер на 216 862 лева. Видно от заключението по
експертизата, извършените от ответника допълнителни СМР са в размер на 15260
лева + 12878 лева /отоплителна инсталация/, възлизащи общо в размер на 28138
лева. Общата сума на подобренията възлиза на 17078 лева, включваща сумата от
12878 лева /отоплителна инсталация/ + сумата от 4200 лева /аерохидромасажна
вана/. В заключение, вещите лица са посочили, че пазарната стойност на имота
с подобренията възлизаща общо в размер на 262 078 лева /2**000 лева+17078
лева/. В заключението си, вещите лица не са посочили някои от извършените в
имота разходи да са довели до увеличаване стойността на същия над пазарната.
С оглед на това, съдът приема, че извършените от ответника М. разходи, които са
довели до увеличаване стойността на имота, имат характер на полезни разноски /подобрения/.
В резултат от ремонтните дейности пазарната стойност
на делбения имот се е увеличила със сумата в общ размер от ** 216 лева /четиридесет и пет хиляди двеста и шестнадесет лева/,
като без процесните СМР-та пазарната цена на имота е 216862 лева, а с тях – 262078
лева.
Извършените в имота подобрения по силата на
приращението увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта,
която всеки от тях има в съсобствеността. Поради това съсобственикът, който е
извършил подобренията може да иска от другите съсобственици само сумата, която
се припада на техните дялове. За сумата, която се следва на неговия дял той не
може да претендира, тъй като е налице сливане на качеството кредитор и длъжник.
Изводът, който се налага е, ищцата
И. се обогатила за сметка на ответника М. със сумата от **608 лева,
представляваща 1/2 /една втора/ част от разходите за процесните СМР, извършени
през 2015г., 2017г. и 2018г. в съсобствения имот в с.К., общ.н..
По възражението на пълномощника на ищцата И. за
погасяването по давност на вземането за сторените разходи за закупуване и
монтаж на котел и пелетна горелка на сградата:
Материалноправното възражение за погасяване по
давност на вземанията на ответника М. за закупуване и монтаж на котел и пелетна
горелка, е инвокирано в процеса в преклузивни срок по ГПК – в рамките на срока
за отговор на предявените претенции по чл.346 от ГПК /л.168, т.1/. По отношение
на вземането за подобрения в чужд имот са приложими правилата относно
неоснователно обогатяване, включително и правилата за погасяването на
задълженията поради изтичане срока на погасителната давност. Погасителната
давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. По
принцип вземанията без определен падеж се дължат веднага. Вземането на
подобрителя за извършените подобрения става изискуемо още в момента на
завършването на подобренията. В конкретният случай, закупуването и монтажа на
котела и пелетната горелка на сградата в с.К. е извършено още през 2015г,
когато вземането на подобрителя /ответника М./ е станало изискуемо., както и се
поставя началото на давностния срок по чл. 110 ЗЗД.
Тъй като липсва конкретна дата, съдът приема, че давността за вземанията за горепосочените
разходи, сторени при ремонта на къщата през 2015г., е започнала да тече на 01.01.2015г. и е прекъсната по аргумент от чл. 116, Б.
„б“ ЗЗД на 06.07.2021г. –
с предявяване на исковете по сметки по реда на чл.346 от ГПК, т. е. след законоустановения петгодишен давностен срок,
което обуславя основателността на възражението.
Предвид гореизложеното,
съдът намира иска на ответника М. с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД за основателен
до размера на 18054,90 лева /**608 лева минус **53,10 лева /стойността за
закупуване и монтаж на котел и пелетна горелка на сградата в с.К./, ведно
със законната лихва върху уважения размер на главницата от 18054,90 лева,
считано от 06.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането. За разликата над този размер до
претендирания такъв от **216 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
6. По
иска на ответника М. с правно основание чл.127, ал.2
от ЗЗД, във връзка с чл.32, ал.2 от СК, за заплащане на приспадащата се част на Х.А.И.,
в качеството й на солидарен длъжник, по Договор за предоставяне на ипотечен
кредит от 09.03.2016г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, в размер на 1906.95
лева /хиляда деветстотин и шест
лева и деветдесет и пет стотинки/, за периода от месец януари 2021г. до месец юни 2021г. включително, ведно със законна лихва от датата на подаване на
молбата – 06.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за да се
произнесе, съдът съобрази:
Според чл. 127, ал. 2 ЗЗД всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата.
На основание чл.346 ГПК в първото заседание
след допускане на делбата, сънаследниците могат да предявят искания за сметки
помежду си, които произтичат от съсобствеността. С ППВС 7/1973г. е прието, че
съделителите могат да предявяват искания само за такива сметки, които имат
връзка с общността, предмет на делбата, като е посочено, че не подлежат на
разглеждане искания от съделителите във връзка с личен заем за закупуване на
общата вещ. Това разрешение обаче не е приложимо, когато един от
съсобствениците като солидарен длъжник по банков кредит е погасил задължението,
за да избегне публична продан на съсобствения имот - решение № ** от
27.04.2016г. на ВКС по гр.д. № 4628/2015г. по описа на Първо гражданско
отделение. В съдебната практика се
приема, че имуществена претенция, която касае искания по сметки между
съделителите, във връзка със запазването, съхранението или увеличаването
стойността на съсобствената вещ, подлежи на разглеждане в делбата - решение №
710 от 01.12.2003 г. по д. № 289/2003 г. на ВКС, I г.о. Предвид гореизложеното,
съдът намира претенцията на ответника М. с правно основание чл.27, ал.2 от ЗЗД
за допустима.
От данните по делото се установява, че по време
на брака, страните са изтеглили кредит от Банка ДСК ЕАД в размер на **000 лева
за строителство и довършителни работи на жилищната сграда в с.К., общ.н.
/вж.Договор за жилищен кредит от 06.11.2006г. – л.129, т.1/. За обезпечаване на
вземането на кредитора, страните са учредили договорна ипотека върху собствения
си имот: Поземлен имот № 3**64.15.243, находящ се в с.К., общ.н., ведно с
правото на строеж за изграждане на двуетажна жилищна сграда /л.131-133 вкл., т.1/.
На 09.03.2016г., страните са сключили Договор за предоставяне на ипотечен
кредит с Обединена българска банка АД /л.134-л.142 вкл./. Предметът на договора
е предоставяне на страните на кредит в размер на **300 лева за рефинансиране на
ипотечен кредит, отпуснат от Банка ДСК ЕАД с Договор за жилищен кредит от
06.11.2006г. В резултат на това, Банка ДСК ЕАД е дала съгласие да бъде заличена
вписаната в нейна полза договорна ипотека върху горепосочения недвижим имот
/вж.Молба-съгласие – л.143, т.1/. Видно от справка от Службата по вписвания при
РС-н., към момента договорната ипотека с кредитор „ОББ“ АД не е заличена
/л.149-150 вкл./. След извършена служебна справка на интернет страницата на
Окръжен съд – Бургас, настоящият съдебен състав установи, че с влязло в сила
Решение по гр.д. № 98/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас, ищцата И. е била
осъдена да заплати на ответника М. приспадащата й се част от месечните вноски
за периода от месец януари 2014г. до месец декември 2020г. включително.
Видно от заключението по изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза /л.392-393 вкл., т.1/, за процесния период от месец януари 2021г. до месец юни 2021г.
включително, вноските по кредита са погасявани единствено от ответника М..
В тази връзка вещото лице сочи, че кредитът се обслужва по банкова сметка *** М.,
като погасяването на кредита се осъществява автоматично на падежната дата от наличността по сметката. В
отговора на въпрос № 4, вещото лице сочи, че няма извършени плащания нито по
банковата сметка с титуляр А.М., нито директно по кредита от Х.И.. Според вещото лице, дължимата сума за
погасяване на кредитните вноски от Х.И. за процесния период от месец януари
2021г. до месец юни 2021г. е в размер на 1719,51
лева /хиляда седемстотин и деветнадесет лева и петдесет и една стотинки/.
Съгласно чл.11.а (1) от Договора за
предоставяне на ипотечен кредит от 09.03.2016г. /л.137, т.1/, съдлъжниците А.М.
и Х.И. са се задължили солидарно, при условията на чл.121 и следващите от ЗЗД,
за всички задължения на Кредитополучателите, произтичащи от настоящия договор,
независимо от бъдещите промени в него. С оглед на това, съдът намира за
основателен предявения от А.М. иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД, във връзка с чл.32, ал.2 от СК, за заплащане на приспадащата се част на
Х.А.И., в качеството й на солидарен длъжник, по Договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 09.03.2016г., сключен с „Обединена българска банка“ АД за
периода от месец януари 2021г.
до месец юни 2021г. вкл. в размер на 1719,51 лева, ведно със законна лихва от
датата на подаване на молбата – 06.07.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, до който размер следва да бъде уважена претенцията на А.М.. Над
този размер до претендирания такъв от 1906,95 лева, искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
7. По иска на ответника М. с
правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва за просрочени
задължения в лева върху дължимата сума по т.6 в размер на 49.70 лева /четиридесет и девет лева и седемдесет
стотинки/, считано от по-късната дата измежду датата на падеж на
всяка вноска и датата на плащането й, съобразно приспадащата се част на
солидарния длъжник, за да се произнесе, съдът съобрази:
Според
ППВС № 1 от 28.05.1979г. „начална липса на основание е налице също така, когато
след изпълнението на едно солидарно задължение в неговия пълен размер от едно
от солидарно съзадължените лица същото задължение бъде изпълнено и от друг
солидарен съдлъжник“, следователно солидарният длъжник И. е изпаднала в забава
още към момента на престиране на паричните суми от страна на А.М. по обслужващата
кредита сметка, без да е необходима поканата по чл.84, ал.2
от ЗЗД /в този смисъл - Решение № 985 от 01.09.2010г. по гр.дело №
2924/2008г. по описа на ІІ г.о. на ВКС/.
Видно
от изготвеното по делото заключение по допуснатата и приета без възражения
съдебно-счетоводна експертиза /л.393, т.1/, дължимата лихва за забава върху
дължимите от Х.И. суми за периода от по-късната дата измежду датата на падеж на
всяка отделна вноска и датата на изплащането й, до 06.07.2021г. е в размер на 27,73 лева, съобразно приспадащата се
част на солидарния длъжник И., до който размер следва да бъде уважена
претенцията на А.М.. Над този размер до претендирания такъв от 49,70 лева,
искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
8. По направено искане на съделителя А.М. с
правно основание чл.344, ал.2 от ГПК за постановяване на привременна мярка за определяне и присъждане на месечно
обезщетение съобразно дела на ответника М. в размер на 300 лева, във връзка с лишаването му от ползване на съсобствения на страните недвижим имот,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор № **.5, с адрес: град н., к.к.„Слънчев бряг“, ул.„*****,
за периода от подаването на молбата – 06.01.2021г. до окончателното приключване
на делбеното производство, за да се
произнесе, съдът съобрази:
Правната
квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се
основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането
касае обезщетение за ползване за минал период от време, то е налице
самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за
ползване на имота за този период, т.е. – претенция по сметките между
съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл.346 от ГПК. Ако обаче в
делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу
ползването на имота от другите съсобственици занапред до окончателното
извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване
на привременни мерки по чл.344, ал.2 от ГПК.
По
реда на чл.344, ал.2 от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои
от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или
какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването,
като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на
имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така
определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда
на чл.344, ал. 2 от ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по
време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна
мярка досежно ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2
от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него
съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във
времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от
съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми
срещу ползването на имота, следователно, винаги и само занапред във времето,
т.е. - от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК
акт в сила /в този смисъл – Определение № 308 от 24.04.2014г. на ВКС по гр.д. №
1773/2014г./.
Изводът,
който се налага е, че съдът е бил сезиран с иск по чл.31, ал.2 от ЗС за присъждане на обезщетение за лишаване
от ползване на приспадащата се на А.М. част от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № **.5, находящ се в к.к.„Слънчев бряг - запад“, ул.“н.“ № ******,
с предназначение – жилище, апартамент, за
периода от 06.07.2021г. до постановяване на съдебния акт по реда на чл.344,
ал.2 от ГПК и с искане по чл.344,
ал.2 от ГПК за постановяване на привременна
мярка за определяне и присъждане на месечно обезщетение съобразно дела на
ответника М. в размер на 300 лева, във връзка с лишаването му от ползване на
горепосочения недвижим имот, за периода от момента на влизане в сила на постановения
по реда на чл.344, ал.2 от ГПК съдебен акт до окончателното приключване на
делбеното производство.
По иска
по чл.31, ал.2 от ЗС за
присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на приспадащата се на А.М.
част от правото на собственост върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № **.5, находящ се в к.к.„Слънчев
бряг - запад“, ул.“н.“ № ******, с предназначение – жилище, апартамент, за периода от 06.07.2021г. до постановяване
на съдебния акт по реда на чл.344, ал.2 от ГПК, съдът намира същият за допустим, като предявен в преклузивния
срок по чл.346 от ГПК.
От представената по делото нотариална покана
/л.112-л.115, т.1/, се установява, че ответникът М. е отправил искане към
ищцата И. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на Апартамента №
5 в КК Слънчев бряг, за периода от датата на получаване на поканата до
предоставяне на достъп до имота в размер на 300 лева на месец, като е посочил и
банкова сметка ***. От приложената разписка /л.116, т.1/ се установява, че
поканата е получена лично от ищцата И. на 12.02.2021г. По делото не са
представени доказателства за изплатени от ищцата на ответника суми за
ползваното от нея жилище, след получената нотариална покана за това на
12.02.2021г. От показанията на свид.Р.се установява, че през 2021г. същият е
сменил патрона на входната врата на кооперацията, в която се намира процесното
жилище, като предоставил ключ на наемателите на ищцата И., но не дал такъв на
ответника. Предвид гореизложеното, съдът намира за основателен предявения от
ответника иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, поради което същият следва
да бъде уважен, но само за периода от 06.07.2021г. до 31.01.2022г., за които
период по делото са ангажирани доказателства за размера на дължимото
обезщетение на М. съобразно дела му в съсобствеността.
Видно от изготвеното по делото допълнително заключение
по допуснатата съдебно-техническа експертиза /л.299, т.1 вкл./, пазарният наем
за недвижимия имот с идентификатор **.5 в КК Слънчев бряг, общ.н., за периода юли 2021г. до януари 2022г. е
както следва:
-месец юли 2021г. – 277,55 лева /за месеца/ - 138,78
лева /за ½ от имота/;
-месец август 2021г. – 277,55 лева /за месеца/ - 138,78 лева
/за ½ от имота/;
-месец септември 2021г. – 277,55 лева /за месеца/ - 138,78 лева /за
½ от имота/;
-месец октомври 2021г. – 240,58 лева /за месеца/ - 182,99 лева /за
½ от имота/;
-месец ноември 2021г. – 240,58 лева /за месеца/ - 182,99 лева
/за ½ от имота/;
-месец декември 2021г. – 240,58
лева /за месеца/ - 182,99 лева /за ½ от имота/;
-месец януари 2022г. – 243,28 лева /за месеца/ - 121,64 лева
/за ½ от имота/;
Предвид гореизложеното, съдът
намира за частично основателна претенцията на ответника с
правно основание чл.31, ал.2 от ЗС до
размера общо на 1060,09 лева за
периода от 06.07.2021г. до
31.01.2022г., съразмерно на приспадащата се на А.М. част от правото на собственост върху самостоятелния
обект. След този период до датата на постановяване
на съдебния акт по реда на чл.344, ал.2 от ГПК, съдът намира иска за недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен.
Що се отнася до искането по чл.344,
ал.2 от ГПК за постановяване на привременна мярка за определяне и
присъждане на месечно обезщетение съобразно дела на ответника М. в размер на
300 лева, във връзка с лишаването му от ползване на горепосочения недвижим имот,
за периода от момента на влизане в сила на постановения по реда на чл.344, ал.2
от ГПК съдебен акт до окончателното приключване на делбеното производство, съдът намира същото за основателно,
поради което следва да бъде изцяло уважено, като в тази част, решението има
характер на определение.
По отношение на разноските, съдът на
основание чл. 355 във връзка с чл. 78 от ГПК намира следното:
По иска за делба:
Съобразно квотите в съсобствеността и стойността на
допуснатите до делба недвижими имоти, възлизаща на 319500 лева, установена посредством допълнителна съдебно-техническа
експертиза /л.265, т.1/, страните следва да заплатят държавна такса в размер от по 4 % върху стойността
на притежавания от всеки от тях дял, аргумент от чл. 8 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата.
С оглед гореизложеното дължимата от съделителите в
полза на съдебната власт по сметка на Районен съд - н. държавна
такса е, както следва: от Х.И. – 6390 лева /включваща и паричното
уравнение на дела й/, а от А.М. – 9800 лева.
По искането на страните за
присъждане на разноски за адвокатски възнаграждения, съдът намира, че в
производството по делба разноски по правилата на чл.78 от ГПК
се присъждат само по присъединените искове в делбеното производство, т.е. по
повод всички оспорвания, които са въведени в спорния предмет и които са били
приети за основателни, както и когато искът за делба е отхвърлен или делбата е
допусната при посочените от ответника квоти с оглед уважено негово възражение,
по аргумент от чл.355 от ГПК.
В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 55/20.04.2010г.
по гр.д. № 22/2010г. на Второ гражданско отделение и определение №
681/18.12.2015г. по ч.гр.д. № 5778/2015г. на Трето гражданско отделение. Ако
между страните не е съществувал спор, че имотът е съсобствен и при какви квоти,
разноските за адвокатско възнаграждение следва да се поемат от страните така
както са сторени от тях. По отношение разноските, направени от страните за вещи
лица и държавни такси за вписване и заверени преписи, съдът намира, че и за
тези разходи е неприложима разпоредбата на чл.355 от ГПК, тъй като същите не са
сторени с оглед установяване правата на страните и квотите им в
съсобствеността, а са имали своето основание в обезпечаване редовността на производството
и доказателствената съвкупност. Ето защо, съдът приема за неоснователни
претенциите на страните за присъждане в тяхна полза на разноските за
съдебно-технически експертизи по повод защита интересите им по предявения
конститутивен иск за съдебна делба и в двете фази.
По исковете
за сметки:
С оглед изхода по спора относно предявените искови
претенции по сметки, право на разноски има всяка от страните по
аргумент от чл.355,
изр.2-ро вр. чл. 78 от ГПК.
С оглед на това, в полза на
ответника А. М.следва да се присъдят заплатените от него разноски за
съдебно-счетоводна експертиза по претенцията му с правно основание чл.127, ал.2
от ЗЗД, във връзка с чл.32, ал.2 от СК, възлизащи в размер на 297,61 лева /двеста деветдесет и седем
лева и шестдесет и една стотинки/, съразмерно
на уважената част от иска. Видно от данните по делото А.М. е заплатил
депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 350 лева, от които на
вещото лице са заплатени 330 лева, като са останали 20 лева, които подлежат на
връщане на ответника по посочена от него банкова сметка.
***, в полза на ответника А. М.следва
да се присъдят заплатените от него разноски за допълнителна комплексна
съдебно-техническа и оценъчна експертиза по претенцията му с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД за заплащане на направените разноски от ответника за
подобрения в
съсобствения недвижим имот в .К., възлизащи в размер на 199,65 лева /сто деветдесет и девет
лева и шестдесет и пет стотинки/, съразмерно
на уважената част от иска.
Относно претенциите на страните с
правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, същите са заплатили по равно депозит за
съдебно-техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещо лице К.М.,
находяща се на л.295-309 вкл.
На основание чл.355, изр.2-ро
от ГПК вр. чл.8 от ТДТССГПК, ищцата Х.И. следва
да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС-н. държавна такса
в размер на 119,23 лева /сто и деветнадесет лева и
двадесет и три стотинки/, съразмерно с
уважената част на иска й с правна квалификация по чл.31, ал.2 от ЗЗД.
На основание чл.355, изр.2-ро
от ГПК вр. чл.8 от ТДТССГПК, ответникът също следва да
заплати в полза на съдебната власт по
сметка на РС-н. държавна
такса общо в размер на 1130,27 лева /хиляда сто и тридесет
лева и двадесет и седем стотинки/, съразмерно
с уважената
част от претенциите му по сметки.
Освен остатъка от депозита по
съдебно-счетоводната експертиза в размер на 20 лева, съдът констатира остатъци
по внесените от страните депозити за допуснати, изготвени и приети заключения
по съдебно-технически експертизи, които следва да се възстановят на страните от
набирателната сметка на съда, както следва: на ищцата И. – сумата общо в размер
на 495 лева, а на ответника М. – сумата общо в размер на 575 лева /включая и
остатъка от депозита по съдебно-счетоводната експертиза/.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
РАЗПРЕДЕЛЯ допуснатите до делба недвижими имоти, както
следва:
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на Х.А.И. с ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:*** – надпартерен, ап.6, тел.:02/******/чрез адв.С.Д.
***/, следните недвижими имоти:
1. 15.85 кв.м. ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор № **, находящ се в гр.н., общ.н., обл.Бургас, по
кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД – 18-46/ 18.08.2006г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр.н.,
к.к.„Слънчев бряг- запад”, ул.„****, с площ на целия имот 460кв.м., с трайно
предназначение – урбанизирана територия, начина на ползване – средно
застрояване, стар идентификатор: 267, кв. ****, при съседи на имота: имот с
идентификатор 51500.506.**, имот с идентификатор 51500.506.**, имот с
идентификатор 51500.506.**и имот с идентификатор ***, като имотът включва сграда
с идентификатор № **.2, със застроена площ 244 кв.м., брой етажи - 4,
предназначение – жилищна сграда, еднофамилна и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сградата с идентификатор № **.2.5, по
кадастралната карта одобрена със Заповед № РД – 18- 46/ 18.08.2006г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: ет.1, ап.5, като самостоятелният обект
попада в сграда № **.2, в поземлен имот **, предназначение: жилище, апартамент,
при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: **.2.6, **.2.4, под обекта-
няма, над обекта: **.2.11, площ по документ 44.00 кв.м., а по архитектурен
проект и ценообразуване: АПАРТАМЕНТ № 5,
на втори жилищен етаж, със застроена площ от 39.70 кв.м., състоящ се от: дневна
с кухненски бокс, спалня, баня – WC и
тераса, при граници : североизток – апартамент № 4, югоизток – външен зид,
югозапад – апартамент № 6, северозапад – общи части, отдолу – магазин № 1 и
магазин № 2, отгоре – апартамент № 11 на етаж трети, както и 3.962% ид. части
от общите части на сградата, равняващи се на 4.33 кв.м. и 3.962 % от идеалните
части от правото на строеж върху терена, като площта на апартамента , ведно с
общите части на сградата възлиза на 44.03 кв.м.
Пазарната стойност на имота е в
размер на 51 500
лева /петдесет и една хиляди
и петстотин лева/.
2.
Празно дворно място – УПИ XI-**,
с площ от 780 кв.м., в кв.**по плана на с.Б., общ.Т., при граници: улица,
поземлен имот X-71 на С.Ю., поземлен имот XII-** на П.М.и поземлен имот IX-70
на М.И..
Пазарната стойност на имота е в
размер на 6500 лева /шест хиляди и петстотин лева/.
3.
Празно дворно място – УПИ
XIII-**, с площ от 860 кв.м., в кв.**по плана на с.Б., общ.Т., при граници:
улица, поземлен имот XII-** на П.М., поземлен имот I-** на С.И.и поземлен имот
II-73 на И.Е..
Пазарната стойност на имота е в
размер на 7500 лева /седем хиляди и петстотин лева/.
4.
Празно дворно място – УПИ
XII-**, с площ от 1050кв.м., в кв. **по плана на с.Б., общ.Т., при граници на
имота: улица, поземлен имот XI-** на С.И., поземлен имот IX-70 на М.И.,
поземлен имот XIII-** на М.П.М.и поземлен имот II-73 на И.Е..
Пазарната стойност на имота е в
размер на 9000 лева /девет хиляди лева/.
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на А.А.М. с ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 1
/чрез Адвокатско дружество „Г. и А.“, тел.: *****, следния недвижим имот:
1.
Поземлен имот с идентификатор 3**64.15.**по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с.К.,
общ.н., обл.Бургас, одобрени със Заповед РД -18-29/ 25.07.2005г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение със Заповед КД – 14- 02-624/
08.04.2011г. на Началника на СГКК – Бургас, с адрес на имота: с. К., местност „С.”,
с площ на имота: 1000 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на ползване: ниско застрояване /до 10м/ , с номер по
предходен план: 0****, при съседни поземлени имоти: поземлен имот с
идентификатор 3**64.15.244, поземлен имот с идентификатор 3**64.15.28, поземлен
имот с идентификатор 3**64.15.**9, поземлен имот с идентификатор 3**64.15.15, ведно с построената в този поземлен имот
СГРАДА с идентификатор № 3**64.15.243.1 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.К., общ.н., обл.Бургас, одобрени със Заповед РД-18-29/25.07.2005г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със Заповед КД-14-02-624/08.04.2011г.
на Началника на СГКК-Бургас, с адрес на имота: с.К., общ.н., местност „С.”,
като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № 3**64.15.243, със
застроена площ на сградата от 80кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна, състояща се съгласно архитектурен проект от сутерен, два
жилищни и тавански етажа, като описаният имот е закупен от съделителите, като
овощна градина с площ от 1000 кв.м., трета категория, в местността „С.”, в
землището на с.К., общ.н., представляваща имот № ****, парцел № **от масив № 15.
Пазарната стойност на имота е в
размер на 2** 000 лева /двеста четиридесет и пет хиляди лева/.
ОСЪЖДА
А.А.М. с ЕГН **********, с
адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 1 /чрез Адвокатско дружество „Г. и А.“,
тел.: ***** да заплати на Х.А.И. с ЕГН **********, с адрес: *** и
съдебен адрес:*** – надпартерен,
ап.6, тел.:02/******/чрез адв.С.Д. ***/, сумата
в размер на 85 250 лева /осемдесет и
пет хиляди двеста и петдесет лева/, за
уравнение на дела й, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН **********, с
адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 1 /чрез Адвокатско дружество „Г. и А.“,
тел.: ***** да заплати на Х.А.И. с
ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен
адрес:*** – надпартерен, ап.6, тел.:02/******/чрез адв.С.Д. ***/, сумата общо в размер на 2980,64 лева /две хиляди деветстотин и
осемдесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение на ищцата И. за лишаване от ползване на поземлен имот с идентификатор 3**64.15.**по КККР на с.К., общ.н., ведно с построената в този поземлен имот сграда с идентификатор № 3**64.15.243.1,
за периода 10.12.2020г. до
08.03.2021г., съразмерно на приспадащата се на ищцата част от правото й на
собственост върху самостоятелния
обект, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.31, ал.2 от ЗЗД над уважения
размер от 2980,64 лева до претендирания такъв от 3319,36 лева /три хиляди триста и деветнадесет лева и тридесет и
шест стотинки/, като неоснователна.
ОСЪЖДА Х.А.И. с ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:*** – надпартерен, ап.6, тел.:02/******/чрез адв.С.Д.
***/ да заплати на А.А.М. с ЕГН **********, с адрес: *** и
съдебен адрес:***, офис 1 /чрез Адвокатско дружество „Г. и А.“, тел.: *****, сумата общо в размер на 764,79 лева
/седемстотин шестдесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение на ответника М. за лишаване от ползване на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № **.5, с адрес в к.к.„Слънчев бряг - запад“, ул.“н.“ № ******, за периода от 13.02.2021г. до 05.07.2021г., съразмерно на приспадащата се на ответника част от правото на собственост върху самостоятелния
обект, ведно
със законната лихва върху уважения размер на
главницата от 764,79 лева, считано от
датата на подаване на молбата - 06.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 22,13 лева /двадесет и два лева и
тринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 02.03.2021г. до 05.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница по чл.31, ал.2 от ЗЗД над уважения размер от
764,79 лева до претендирания такъв от 13**,13 лева
/хиляда триста седемдесет и два лева и тринадесет стотинки/, като
неоснователна.
ОСЪЖДА
Х.А.И. с ЕГН **********, с
адрес: *** и съдебен адрес:*** –
надпартерен, ап.6, тел.:02/******/чрез адв.С.Д. ***/ да заплати на А.А.М. с
ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 1 /чрез Адвокатско
дружество „Г. и А.“, тел.: *****, сумата
общо в размер на 3482,15 лева /три хиляди четиристотин осемдесет и два лева
и петнадесет стотинки/, представляваща събрани
граждански плодове от отдаването под наем на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **.5, с адрес:
гр. н., к.к. „Слънчев бряг“, ул.„*****, за
периода от месец април 2019г. до месец януари 2021г., съразмерно на
приспадащата се на ответника М. част от правото на собственост върху самостоятелния обект, ведно със законната лихва върху уважения размер
на главницата от 3482,15 лева, считано от 06.07.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница по
чл.31, ал.2 от ЗЗД над уважения размер от 3482,15 лева до претендирания такъв
от 6800 лева /шест хиляди и
осемстотин лева/, както и за периода от месец април 2018г. до месец април 2019г., като неоснователна.
ОСЪЖДА
Х.А.И. с ЕГН **********, с
адрес: *** и съдебен адрес:*** –
надпартерен, ап.6, тел.:02/******/чрез адв.С.Д. ***/ да заплати на А.А.М. с
ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 1 /чрез Адвокатско
дружество „Г. и А.“, тел.: *****, сумата
общо в размер на
18 054,90 лева /осемнадесет хиляди и петдесет и четири лева и
деветдесет стотинки/, представляваща заплатени разноски от ответника М. за
подобрения на съсобствения недвижим имот - СГРАДА с идентификатор 3**64.15.243.1, находяща се в Поземлен имот с
идентификатор № 3**64.15.**по КККР на село
К., община н., с адрес: област Бургас, община н., село К., м.„С.“, ведно
със законната лихва върху уважения размер на главницата от 18054,90
лева, считано от 06.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.61, ал.2 от ЗЗД над
уважения размер от 18054,90 лева до претендирания такъв от ** 216 лева /четиридесет и пет хиляди двеста и шестнадесет лева/,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Х.А.И. с ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:*** – надпартерен, ап.6, тел.:02/******/чрез адв.С.Д.
***/ да заплати на А.А.М. с ЕГН **********, с адрес: *** и
съдебен адрес:***, офис 1 /чрез Адвокатско дружество „Г. и А.“, тел.: *****, сумата общо в размер на 1719,51 лева /хиляда
седемстотин и деветнадесет лева и петдесет и една стотинки/, за заплащане на приспадащата се част на ищцата И., в
качеството й на солидарен длъжник, по Договор за предоставяне на ипотечен
кредит от 09.03.2016г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, за периода от
месец януари 2021г. до месец юни 2021г. включително, ведно със законната
лихва върху уважения размер на главницата от 1719,51 лева, считано от
06.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 27,73 лева /двадесет и седем лева и
седемдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 1719,51 лева за периода от по-късната дата измежду датата на
падежа на всяка отделна вноска и датата на изплащането й до 06.07.2021г., съобразно
приспадащата се част на солидарния длъжник, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница по чл.127, ал.2 от ЗЗД вр. чл.32, ал.2 от СК
над уважения размер от 1719,51 лева до претендирания такъв от 1906,95 лева /хиляда деветстотин и шест
лева и деветдесет и пет стотинки/, както
и ОТХВЪРЛЯ претенцията за
мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД, над уважения размер от 27,73 лева до
претендирания такъв от 49,70 лева
/четиридесет и девет лева и седемдесет стотинки/, като неоснователни.
ОСЪЖДА Х.А.И. с ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:*** – надпартерен, ап.6, тел.:02/******/чрез адв.С.Д.
***/ да заплати на А.А.М. с ЕГН **********, с адрес: *** и
съдебен адрес:***, офис 1 /чрез Адвокатско дружество „Г. и А.“, тел.: *****, сумата общо в размер на 1060,09 лева /хиляда и шестдесет лева и
девет стотинки/, представляваща
обезщетение на ответника М. за лишаване от ползване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **.5, с
адрес в к.к.„Слънчев бряг - запад“, ул.“н.“ № ******, за периода от 06.07.2021г. до
31.01.2022г., съразмерно на приспадащата се на
ответника част от правото на собственост върху самостоятелния обект, ведно със законната
лихва върху уважения размер на главницата от
1060,09 лева, считано от датата на
подаване на молбата - 06.07.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница по чл.31,
ал.2 от ЗЗД за периода от 31.01.2022г. до датата на постановяване на съдебния
акт по чл.344, ал.2 от ГПК, като недоказан.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл.344, ал.2 от ГПК привременна мярка в полза на А.А.М. с ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен
адрес:***, офис 1 /чрез Адвокатско дружество „Г. и А.“, тел.: *****, като ОПРЕДЕЛЯ на ответника М. месечно обезщетение в размер на 300
/триста/ лева за лишаването му от
ползване на съсобствения на страните недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор № **.5,
с адрес: град н., к.к.„Слънчев бряг“, ул.„*****, платимо от ищцата Х.А.И.
с ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен
адрес:*** – надпартерен, ап.6, тел.:02/******/чрез адв.С.Д. ***/, по банковата сметка на ответника М., за периода от момента на влизане в сила
на постановения по реда на чл.344, ал.2 от ГПК съдебен акт до окончателното
приключване на делбеното производство.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х.А.И. с ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:*** – надпартерен, ап.6, тел.:02/******/чрез адв.С.Д.
***/ да заплати на А.А.М. с ЕГН **********, с адрес: *** и
съдебен адрес:***, офис 1 /чрез Адвокатско дружество „Г. и А.“, тел.: *****, сумата общо в размер на 492,26 лева /четиристотин
деветдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/, представляващи заплатени от
ответника М. разноски за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете му
за сметки с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД вр. чл.32, ал.2 от СК и с правно
основание чл.61, ал.2 от ЗЗД.
ВРЪЩА на Х.А.И. с ЕГН
**********, с адрес: *** и съдебен адрес:***
– надпартерен, ап.6, тел.:02/******/чрез адв.С.Д. ***/, сумата в общо в размер на 495 лева /четиристотин деветдесет и пет
лева/, представляваща неизползван депозит за вещи лица, изготвили допуснатите и
приети по делото съдебно-технически експертизи. ЗАДЪЛЖАВА ищцата И. да
посочи банкова сметка ***, считано от уведомяването й. При неизпълнение
указанията на съда в едногодишен срок от уведомяването на страната, сумата ще
бъде отнета в полза на държавния бюджет.
ВРЪЩА на А.А.М. с ЕГН
**********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 1 /чрез Адвокатско дружество
„Г. и А.“, тел.: *****, сумата общо в
размер на 575 лева /петстотин седемдесет и пет лева/, представляваща
неизползван депозит за вещи лица, изготвили допуснатите и приети по делото съдебно-технически
експертизи и съдебно-счетоводна експертиза. ЗАДЪЛЖАВА ответника М. да посочи банкова сметка ***, считано от
уведомяването му. При неизпълнение указанията на съда в едногодишен срок от
уведомяването на страната, сумата ще бъде отнета в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА Х.А.И. с ЕГН **********, с адрес: *** и
съдебен адрес:*** – надпартерен,
ап.6, тел.:02/******/чрез адв.С.Д. ***/, да
заплати по сметка на Районен съд - н. ДЪРЖАВНА
ТАКСА общо в размер на 6509,23 лева
/шест хиляди петстотин и девет лева и двадесет и три стотинки/, от която:
сумата от 6390 лева /шест хиляди триста и деветдесет лева/, представляваща държавна
такса върху стойността на дела й /включая и паричното уравнение на дела й/ и сумата в размер на 119,23 лева /сто и
деветнадесет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща държавна такса по
предявения иск с правна квалификация по чл.31, ал.2
от ЗЗД, съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН **********, с
адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 1 /чрез Адвокатско дружество „Г. и А.“,
тел.: ***** да заплати по сметка на Районен съд - н. ДЪРЖАВНА
ТАКСА общо в размер на 10 930,27 лева /десет хиляди деветстотин и тридесет лева и двадесет и седем стотинки/, от която: сумата от 9800 лева /девет хиляди и осемстотин лева/, представляваща държавна такса върху стойността на поставения му в дял недвижим имот и сумата в размер на 1130,27 лева /хиляда сто и тридесет
лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща държавна такса по предявените
искове за сметки, съразмерно с уважената част на същите.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението в частта му досежно
искането по чл.344, ал.2 от ГПК има характер на определение и подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните по арг. от чл.7, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – н.: