№ 125
гр. Шумен, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело №
20223600100087 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.62, ал.1 от СК.
Постъпила е искова молба от С. С. М. срещу Н. В. АК. и ЕН. С. С., чрез неговата
майка и законен представител Н. В. АК.. В исковата си молба ищецът твърди, че с
ответницата Н. В. АК. са имали сключен граждански брак прекратен с влязло в законна сила
Решение №26065 от 04.02.2021г. по гр.д.№1484/2020г. на ШРС. Съпрузите живели заедно
до м.Март 2020 г., като от тогава датирала и фактическата им раздяла. Междувременно,
съпрузите не поддържали никакъв контакт. След раздялата, на 03.09.2021г., ответницата
родила дете - ЕН. С. С., на което в Акта за раждане било отразено, че той е негов баща,
доколкото не са изтекли 300 дни от прекратяване на брака между съпрузите. В исковата
молба се излага, че ищеца не може да бъде биологичен баща на детето, тъй като той и
ответницата не са поддържали връзка в предполагаемия период на зачеването. Ето защо
моли да бъде признато за установено, че ищецът не е биологичен баща на детето ЕН. С. С..
В законоустановения срок ответниците, не са депозирали писмени отговори. В
съдебно заседание излагат, че иска е основателен и следва да се признае, че ищеца не е
биологичен баща на детето.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна: От представеното по делото
Удостоверение за раждане издадено въз основа на Акт за раждане №0995/07.09.2021г. на
Община Шумен, е видно че за родители на детето ЕН. С. С., родено на 03.09.2021г., с ЕГН
********** са записани - майка Н. В. АК. с ЕГН ********** и баща С. С. М. с ЕГН
**********. Въз основа на събраните в производството свидетелски показания се установи,
че от Март 2020г. ищецът и ответницата не живеят заедно. До настоящия момент те са във
1
фактическа раздяла, като междувременно не са осъществявали никакъв контакт през
посочения период. След раздялата ответницата е заживяла на съпружески начала с друг мъж
– Б. АХМ. ИС., който счита себе си за биологичен баща на детето. Разпитан като свидетел,
същия сочи, че от 08.03.2020г. заживели на съпружески начала с ответницата Н.А., не са се
разделяли от тогава, и счита роденото от съвместното им съжителство дете Енис за свое,
гледа го и се грижи за него заедно с майката на детето. Изявява желание да припознае детето
и да се грижи за него. От представените доказателства следва да се приеме, че ищецът не е
биологичен баща на детето, тъй като то е заченато в период, в който ищецът и ответницата
не са поддържали никакви интимни контакти. От доказателствата се извежда и момента на
узнаване на раждането, за което ищеца разбира скоро преди предявяване на иска, което
обуславя и спазването на едногодишния срок за предявяване на иска за оспорване на
бащинство по чл.62, ал. 1 СК. С оглед изложеното, съдът намира предявения иск за
основателен и доказан, поради което следва да се уважи, като се признае за установено, че
ищеца не е биологичен баща на детето ЕН. С. С.. Оборена е законовата презумпция за
бащинство, в хипотезата, в която детето е родено преди изтичането на триста дни от
прекратяване на барака по смисъла на чл.61, ал.1 от СК.
По отношение искането на ищцовата страна за присъждане на деловодни разноски.
На първо место следва да се изтъкне, че принципното разпределение на деловодните
разноски по претенции, по които предявяването на иска е законно необходимо, за да се
постигне даден правен резултат, не е съобразно правилата на чл.78, ал.2 от ГПК, е по други
правила, както например по брачни дела, съобразно чл.329, ал.1 от ГПК - разноските се
възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, а когато няма вина или
недобросъвестност или и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили / в горния смисъл и Определение
№456 от 02.10.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№422/2012г. ІІ г.о. и др./. По аналогичен начин
следва да бъдат разпределени разноските и в настоящото производство, което се
осъществява само по съдебен ред, поради което и искането на ищеца за присъждане на
деловодни разноски следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че роденото от Н. В. АК. с ЕГН **********, дете
ЕН. С. С. с ЕГН **********, родено на 03.09.2021г., в гр.Шумен, НЕ Е МОГЛО ДА БЪДЕ
ЗАЧЕНАТО И НЕ ПРОИЗХОЖДА от С. С. М. с ЕГН **********.
Оставя без уважение искането на ищеца за присъждане на деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.Варна, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Община
2
Шумен за заличаване на С. С. М., като баща в акта за раждане на детето ЕН. С. С., и
промяна на бащиното и фамилното име на детето съобразно чл.15 от ЗГР, в съответствие с
желанието на родителя.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
3