Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 23.05.2023
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и
трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 42/2023 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 214 от 23.12.2022 г., постановено по н.а.х.д.№ 386/2022 г. по описа на Ловешки
районен съд, първи състав е отменил като незаконосъобразен Електронен фиш серия Г № 0040222 на ОД на
МВР Ловеч, с който е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на „Анимейшън
Юнивърс 2015” ЕООД - гр.Търговище, ЕИК *********, представлявано от М.А.П., за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1, във връзка с чл.638, ал.4, във връзка с чл.638,
ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по н.а.х.д.№ 386/2022 г. по описа на
РС Ловеч – Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, представлявана от директора, чрез
юрисконсулт Р.Р..
В
касационната жалба се твърди, че оспорваното съдебното решение е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател, счита за погрешни изводите на
съда относно липсата на коректно описание на извършеното административно
нарушение. Счита, че органът максимално се е постарал да конкретизира правната
квалификация на нарушението спрямо описанието на същото. Счита за необоснован и
неправилен извода на съда, че законодателят прави ясно разграничение между
нарушението на разпоредбата по чл.483, ал.1 от КЗ и това по чл.638, ал.4 от КЗ,
като счита, че няма две различни нарушения, а нарушението е едно, а именно : несключване на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което е вменено в
задължение на собственика на МПС.
Изтъква, че единствената
разлика между двата текста от закона се състои в начина, по който се констатира
факта на несключената застраховка „гражданска отговорност“ и че с нормата на
чл.638, ал.4 от КЗ законодателят само е създал облекчен ред за установяване на
нарушението и санкционирането му. Акцентира на обстоятелството, че само когато
се установи управление на МПС, независимо по какъв начин, за което не е била
сключена застраховка ГО, то тогава собственика ще понесе санкция. Но ако
автомобилът не е в движение, например оставен на паркинг или в гараж, то тогава
собственика няма да бъде санкциониран за неизпълнение на задължението си по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а на този автомобил служебно ще му бъде прекратена
регистрацията и ще му се поднови пак служебно когато за него сключи застраховка.
Моли касационната инстанция да
постанови решение, с което отмени решението на въззивния съд и постанови друго,
с което потвърди ЕФ серия Г № 0040222 на ОД на МВР Ловеч.
Въззивната инстанция е връчила
препис от подадената касационна жалба на ответника по настоящето дело - „Анимейшън
Юнивърс 2015” ЕООД - гр.Търговище, ЕИК *********, представлявано от М.А.П., който в предоставения му 14-дневен срок е
депозирал отговор на касационната жалба, чрез адвокат Д.П. *** – пълномощно на
л.11 от делото.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р.Р... В
хода по същество същият поддържа касационната жалба по изложените в нея
аргументи, част от които преповтаря. Допълва, че ако се приеме тезата на
първоинстанционния съд, то тогава би се нарушил принципът „non bis in idem“, тъй
като веднъж на собственика на автомобила би се наложила санкция по чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ, защото в тази хипотеза би било без значение дали автомобила се
управлява или не и втори път ще бъде санкциониран собственика за същото
нарушение, когато автомобилът бъде спрян за проверка или заснет от АТСС по
време на управлението му и се установи, че няма сключена валидна застраховка
ГО. Счита, че е недопустимо собственика да бъде наказван два пъти за едно и
също нещо. Изтъква, че наказващият орган е действал правилно, като е наложил
наказание именно за несключена застраховка ГО, като ясно и пределно подробно е
формулирал правната квалификация и
подробно и ясно е описал във фиша в какво се изразява нарушението. Пледира за
отмяна на решението на въззивния съд и се потвърди ЕФ, като законосъобразно
издаден.
Ответната
страна, редовно призована, се представлява от адвокат Д.П. ***, която пледира
касационната жалба да бъде оставена без уважение и се потвърди решението на
районния съд, като правилно, обосновано и законосъобразно. Изтъква, че напълно
споделя становището на съда, че има смесване на фактическите състави на две
отделни нарушения в дадената във фиша правна квалификация. Сочи, че решението
на районния съд е подробно мотивирано. Заявява, че не претендира разноски пред
първата инстанция, а само такива направени пред настоящата.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира да бъде уважена касационната жалба, а решението
на РС Ловеч се отмени, като неправилно. Изтъква, че изцяло споделя изложените в
касационната жалба аргументи. Счита, че самото несключване на застраховка ГО не
влече автоматично налагане на санкция на собственика на превозното средство, с
оглед на обстоятелството, че то може да не бъде управлявано. Сочи, че при
издаването на процесния ЕФ не са били допуснати съществени процесуални
нарушения досежно правната квалификация на извършеното административно
нарушение.
Административен
съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие
за установено следното :
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима
за разглеждане в настоящето производство. Изведените в касационната жалба основания са за
неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във връзка
с чл.63в от ЗАНН.
Разгледана
по същество, касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата
на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната
инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон.
Въз
основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства, първоинстанционният
съд приел за установено, че на 27.01.2022 г., в 12:48 часа, в област Ловеч, на ПП
І-4, при км.34+900, в землището на с.Микре, при максимално разрешена за населено място
скорост от 50 км/ч, въведена с пътен знак Д11, с автоматизирано техническо средство (АТС) „СПУКС ARH CAM S1“
с № 11743с0 е било установено управление на
МПС - лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. №***, което е регистрирано в Р
България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
За така установеното нарушение, на 03.02.2022 г. бил съставен
електронен фиш серия Г № 0040222 срещу „Анимейшън Юнивърс 2015” ЕООД - гр.Търговище, ЕИК *********,
представлявано от М.А.П., в
качеството му на собственик на автомобила. В ЕФ
било посочено, че на
дружеството – ответник, за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1, във връзка
с чл.638, ал.4, във връзка с чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ,
се налага административно наказание - имуществена санкция в размер на 2000,00 лева.
За да отмени процесният
електронен фиш районният съд се е позовал на
редовно събраните по предвиденият в НПК процесуален ред доказателства, въз основа на които е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в електронният фиш липсва коректно описание на извършеното от
жалбоподателя административно нарушение по КЗ. Приел е, че предвид на констатираните несъответствия между описаното
нарушение, посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма е останала неясна волята на
административнонаказващия орган относно конкретното
нарушение, което нарушение
е довело до ограничаване правото на защита на дружеството –
жалбоподател от една
страна и от друга препятства съда относно преценката му дали са налице
отделните елементи на административното нарушение, и дали това описание
съответства на дадената правна квалификация на деянието. Подробно са
анализирани посочените във фиша разпоредби от КЗ, като решаващият състав при РС
Ловеч е приел и акцентирал, че законодателят е направил ясно разграничение
между нарушението по чл.483, ал.1, т.1 и това по чл.638, ал.4. Посочено е, че
нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е формално, при форма на изпълнителното
деяние бездействие и санкционната норма за него е тази по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ. Изтъкнал е, че за съставомерността на деянието по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е
без правно значение дали автомобилът се управлява или не, а съставът се счита
за довършен с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка ГО от
собственика на МПС. За нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ районният съд е приел,
че изпълнителното деяние се изразява в действие и като елемент от фактическия състав
на нарушението следва да е налице управление на автомобила, за който няма сключен
и действащ валиден застрахователен договор за задължителната застраховка ГО.
След като е констатирал смесване на съставите на две различни нарушения в
обжалвания ЕФ и приемайки, че това представлява съществено процесуално
нарушение, първоинстанционният съд е прогласил незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и го е отменил на формално
основание.
Настоящата инстанция намира, че решението
на районния съд е правилно.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно
изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от касационния състав на съда. Последният споделя мотивите на решаващият съд, с които е отменен електронният фиш, към които следва да препрати на основание
чл.221, ал.2 от АПК.
Правилни са изводите на РС за незаконосъобразност на издаденият електронен
фиш, поради допуснати
нарушения на процесуалните правила, с оглед
констатираните несъответствия между описаното нарушение, посочената за нарушена
разпоредба и санкционната норма.
Действително, в
дадената в процесния ЕФ правна квалификация на описаното в обстоятелствената му
част нарушение наказващият орган е смесил съставите на две отделни нарушения по
КЗ, свързани със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Внимателния анализ на цитираните разпоредби води до
категоричния извод, че законодателят разграничава
нарушенията по чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ и това по чл.638, ал.4 от КЗ, като първото е формално, при форма на изпълнително
деяние бездействие и в случаите като настоящият,
когато собственик на МПС е юридическо лице или ЕТ, то е наказуемо по реда на чл.638, ал.1, т.2 от
КЗ. Задължението за
сключване на задължителната застраховка възниква от момента на придобиване и регистриране в Р България на МПС или от изтичането
валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Съгласно нормата на чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ, договор за застраховка ГО на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава МПС,
което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение.
Тоест, след като превозното средство е било регистрирано по надлежния ред в
страната и не е спряно от движение, то независимо дали фактически се управлява
или престоява на паркинг или в гараж (в какъвто смисъл са доводите на
касационния жалбоподател), то задължително за него следва да бъде сключен
договор за застраховка ГО, респективно при изтичането на такъв да бъде
подновен. Ето защо, по отношение
съставомерността на деянието по ангажирания текст на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е без правно значение дали автомобилът се
управлява или не, а съставът на нарушението се довършва с неизпълнение на задължението
за сключване на застраховка „Гражданска отговорност” от лице, което притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение.
Що се отнася до състава на
нарушението по другият
посочен в процесния ЕФ текст на чл.638, ал.4 от КЗ, то той е различен, тъй като в него е включен допълнителен елемент, а именно : управление на
моторното превозно средство. Изпълнителното деяние в този случай се осъществява
с действие и се счита за довършено
при установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а несключената застраховка е елемент от фактическия
състав на нарушението.
Предвид на тези
съображения и именно поради разликата в изпълнителните деяния не могат да бъдат
споделени доводите на касатора за възможността да бъде нарушен
принципът „non bis in idem“ и собственика да бъде наказван два пъти за едно и
също нещо ако се възприеме тезата, че се касае за две отделни нарушения. Принципът
би бил нарушен ако два и повече пъти собственикът на МПС бъде санкциониран по
чл.638, ал.1, т.1 или т.2 от КЗ (в зависимост дали е ФЛ, ЮЛ или ЕТ) за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като тук бихме били изправени пред
хипотезата на т.нар. „продължено административно нарушение“, т.е. фактическият състав на същото
се осъществява непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който то се
установи от съответния контролен орган по реда на ЗАНН. Отделен е въпросът
защо тези нарушения не се санкционират, при положение, че контролните органи
имат достъп до данните на Гаранционния фонд и към всеки момент им е достъпна
информацията за изтекли застрахователни полици на МПС, които не са подновени и
същевременно превозните средства са с редовна регистрация и не са спрени от
движение, а се санкционират със съставянето на АУАН и издаването на НП, в
случаите когато МПС е спряно за проверка (рутинна или във връзка с друго
извършено нарушение). Прекратяването на регистрацията на МПС по реда на чл.143,
ал.10 от ЗДвП, на които е изтекла полицата за ГО не е наказание, а е законово
регламентирана последица в следствие на неизпълнението на това задължение от
собственика.
Административнонаказателната отговорност за нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ се реализира
със съставянето на акт за установяване на административно
нарушение, респективно издаването на наказателно
постановление - чл.647, ал.1 и
ал.2 от КЗ. Фактическата
установеност по делото сочи, че в процесният случай се касае за друга процедура, която е регламентирана
в нормата на чл.647, ал.3 от КЗ, при която законодателят е
въвел особен ред за установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Този
ред е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно средство
и е в отклонение от общото правило, въведено в разпоредбата на чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ.
Предвид
на тези съображения, настоящият касационен състав намира за правилен и почиващ
на коректен анализ на закона извод, до който е достигнал районният съд, че се
касае за две отделни нарушения, с оглед характера на изпълнителните им деяния. Правилни са изводите на районния съд
при така констатираните
несъответствия между описаното нарушение, посочената за нарушена разпоредба и
санкционната норма,
че останала неясна волята на административнонаказващия орган относно конкретното нарушение, за което
се твърди, че е осъществено от наказаното лице. Същите обосновават процесуални нарушения и
такива на материалния закон, ограничават правото на защита на наказаното лице и
като последица водят до незаконосъобразност на издаденият електронен фиш.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд гр.Ловеч за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН, които да водят до неговата отмяна.
При този изход от спора се
явява основателна претенцията на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените
по делото разноски в размер на
540 лева, съгласно представено по делото
пълномощно, списък на разноските и договор за правна защита и съдействие №
021360 от 21.02.2023 г. /л.11/, като не е направено и възражение от касационния
жалбоподател за прекомерност на разноските за тази съдебна инстанция.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1-во от
АПК и чл.63д, ал.1
от ЗАНН, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 214 от
23.12.2022 г., постановено по н.а.х.д.№ 386/2022 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи гр.Ловеч, представлявана от директора, да заплати на „Анимейшън Юнивърс 2015” ЕООД -
гр.Търговище, ЕИК *********, представлявано от М.А.П., разноски по
делото в размер на 540 /петстотин и четиридесет/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.