№ 3063
гр. В., 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 8 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Г. Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110105923 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Е. Р. Р. срещу „П.
В.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 5499 лв., представляваща обезщетение при незаконно уволнение със
Заповед № 43/13.10.2021 г. на Изпълнителния директор на „П. В.“ ЕАД за
прекратяване на трудовото й правоотношение, за периода, в който ищцата е
останала без работа, считано от 14.10.2021 г. до 14.04.2022 г.
Ищцата твърди, че е сключила трудов договор с „П. В.“ ЕАД на 20.04.1982
г. и е била назначена на длъжност „чистачка“. Със Заповед № 43/13.10.2021 г. на
изпълнителния директор на „П. В.“ ЕАД било прекратено трудовото й
правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ и ЕР № 2224/08.09.2021 г.,
като със съдебно решение заповедта била отменена. Поддържа, че за периода от
14.10.2021 г. до 14.04.2022 г. останала без работа, поради което претендира от
ответника изплащането на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 5499 лв.,
изчислено въз основа на последното получено брутно трудово възнаграждение за
м. септември 2021 г., възлизащо на 916,50 лв. Пояснява, че в изплатеното й
възнаграждение за м. септември 2021 г. в размер на 1376,50 лв. са включени суми
в общ размер от 460 лв., които на основание чл. 228 КТ и чл. 17 и чл. 19 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не представляват
трудово възнаграждение. При тези съображения моли за уважаване на предявения
иск и присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „П. В.“ ЕАД, в който се изразява становище за допустимост и
неоснователност на предявения иск. Сочи се, че ищцата е заемала длъжността
„чистач“, отдел „Човешки ресурси и административно обслужване“ – сектор
Административно обслужване при „П. В.“ ЕАД по безсрочно трудово
правоотношение. Не се оспорват обстоятелствата, че със Заповед № 43/13.10.2021
г. на Изпълнителния директор на „П. В.“ ЕАД е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата, като заповедта е била отменена и ищцата е
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност с влязло в законна сила
1
решение. Признава се, че брутното месечно трудово възнаграждение на ищцата за
месеца, предхождащ уволнението е в посочения в исковата молба размер.
Навежда се довод, че към момента липсват доказателства за оставането на ищцата
без работа в процесния период, поради което ако това не бъде установено, искът
се явява неоснователен. Моли се за постановяване на съдебно решение съобразно
доказателствата и установените факти и обстоятелства, които са от значение за
преценка на основателността на претенцията за присъждане на исканото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и за присъждане на сторените съдебни разноски
при отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните е обявено за безспорно с Разпореждане № 29845/07.08.2023
г., в което е обективиран доклада по делото, съгласно чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК, че с
влязло в законна сила Решение № 1384 от 09.11.2022 г., постановено по гр.д. №
1663/2022 г. по описа на Окръжен съд – В., е признато за незаконно уволнението
на ищцата, извършено със Заповед № 43/13.10.2021 г. на Изпълнителния директор
на „П. В.“ ЕАД, и същата е възстановена на заеманата от нея преди уволнението
длъжност – „чистач“ при „П. В.“ ЕАД, както и че размерът на полученото от
ищцата брутно трудово възнаграждение в месеца, предхождащ прекратяването на
трудовия договор, възлиза на 916,50 лв.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от представените по
делото писмени доказателства – Заповед № 43/13.10.2021г., Удостоверение с изх.
№ 8811/13.10.2021г. издадено на Е. Р. Р. от „П. В.“ ЕАД – гр. В., както и от
представения фиш за работна заплата за м. септември 2021 г., а на съда е
служебно известно, че с Определение № 1825/23.06.2023 г. по гр.д. № 180/2023 г.
на ВКС не е допуснато до касационно обжалване Решение № 1384 от 09.11.2022
г., постановено по гр.д. № 1663/2022 г. по описа на Окръжен съд – В., с което е
признато за незаконно уволнението на ищцата с процесната заповед на ответника
– работодател.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 225, ал. 1, т. 1 КТ трябва да
се установи, че са настъпили следните факти: 1) да е налице противоправно
поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на
потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото
с ищеца трудово правоотношение; 2) ищцата да е претърпяла вреди под формата
на пропуснати ползи, изразяваща се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3) причинно-
следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
Наличието на първата и третата предпоставка е катеогрично установено между
страните с оглед влязлото в законна сила решение по конститутивния иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението като
незаконно, съгласно Решение № 1384 от 09.11.2022 г., постановено по гр.д. №
1663/2022 г. по описа на Окръжен съд – В.. Вторият факт – оставането на ищцата
без работа следва да бъде установено в процеса на доказване от нея, като спорът в
настоящото производство се съсредоточава единствено върху това
правнорелевантно обстоятелство.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения,
дадени в ТР № 6/15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК, фактът на
безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на
2
регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране
на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.
От представената по делото справка от ТД на НАП – В. за актуално
състояние на действащи трудови договори за ищцата (л. 88 от делото) се
установява липсата на регистрирано последващо трудово правоотношение,
поради което съдът приема за доказан факта на безработица на ищцата за исковия
период от 14.10.2021 г. до 14.04.2022 г. Видно от посочена справка, единственият
регистриран на ищцата трудов договор е сключеният с ответника „П. В.“ ЕАД на
14.03.1990 г., като в приложеното от ТД на НАП писмо (л. 87 от делото) се
пояснява, че в подадените за ищцата декларации образец 1 за процесния период
от 14.10.2021 г. до 14.04.2022 г. от „П. В.“ ЕАД е вписано брутно трудово
възнаграждение в размер на 0 лв. Следователно, през исковия период ищцата е
останала без работа, не е сключила трудов договор с друг работодател и не е
получавала трудово възнаграждение. Не се твърди от ответника, респ. не са
представени доказателства, в процесния период от 14.10.2021 г. до 14.04.2022 г.
ищцата да е полага труд при ответното дружество, нито да й е изплащано трудово
възнаграждение в този период.
Съгласно чл. 228 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя се определя за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, получено през календарния месец, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответно обезщетение. В настоящия случай това се
явява м. семптември 2021 г., като между страните не се спори, че полученото от
ищцата трудово възнаграждение в месеца, предхождащ трудовото
възнаграждение, възлиза на 916,50 лв.
При така констатираните обстоятелства и изложените правни съображения
предявеният иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ се явява основателен, като
дължимият размер на обезщетението за оставане без работа за 6 месеца след
прекратяване на трудовото правоотношение е 5499 лв., поради което искът следва
да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата
следва да бъдат присъдени и сторените от нея разноски по делото в размер на 780
лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът трябва да
бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати
дължимата държавна такса в размер на 219,96 лв.
Така мотивиран, Районен съд – В.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П. В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
В., пл. „Славейков“ № 1, да заплати на Е. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. В.,
ул. „Б.“ ***, сумата от 5499 лв. (пет хиляди четиристотин деветдесет и девет
лева), представляваща обезщетение при незаконно уволнение със Заповед №
43/13.10.2021 г. на Изпълнителния директор на „П. В.“ ЕАД за прекратяване на
трудовото й правоотношение, за периода от 14.10.2021 г. до 14.04.2022 г., в който
е останала без работа, на основание чл. 225, ал. 1 КТ.
3
ОСЪЖДА „П. В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
В., пл. „Славейков“ № 1, да заплати на Е. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. В.,
ул. „Б.“ ***, сумата от 780 лв. (седемстотин и осемдесет лева), представляваща
сторени съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „П. В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
В., пл. „Славейков“ № 1, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – В. сумата от 219,96 лв. (двеста и деветнадесет лева и
деветдесет и шест стотинки), представляваща дължима държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – В. в 2-седмичен срок, считано от датата на обявяването му – 21.09.2023 г.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4