Номер 28811.11.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико Търново
На 11.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ПЛАМЕН ПОПОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПОПОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20204000600362 по описа за 2020 година
прие за установено следното:
Производството е по реда на чл. 345 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.
Постъпил е частна жалба от адв. С. Т. от АК Габрово, в качеството му
на защитник на подсъдимите К. К. Б. и Х. Х. Х. против протоколно
определение от 23.10.2020 година в разпоредително заседание по НОХД №
103 по описа за 2020 година на Габровски окръжен съд.
С атакуваното определение първоинстанционният съд е констатирал, че
са налице законовите предпоставки за насрочване на делото в открито
съдебно заседание и разглеждане на внесения обвинителен акт от ГОП, на
основание чл. 248, ал. 5, т. 4 от НПК, с което на практика е оставил без
уважение искането на защитата, делото да бъде върнато на прокуратурата за
отстраняване на допуснати съществени, отстраними процесуални нарушения,
довели до ограничаване на процесуалните права на двамата подсъдими.
В частната жалба се твърди, че атакуваното определение на Габровски
окръжен съд, с която се произнася по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 2 и 3 от
НПК е незаконосъобразно и необосновано. По този обвинителен акт, внесен
срещу подсъдимите, които бил същият като този, внесен по НОХД №
120/2016 година бил наличен оправдателен диспозитив, влязъл в сила по
НОХД № 120/2016 година на Габровски окръжен съд. Това бил оправдателен
диспозитив за престъпление по чл. 255, ал. 2 от НК за сумата от 182820 лв.
1
недеклариран ДДС /какъвто бил размерът на обвинението по настоящия
обвинителен акт, т.е. същият като предишния/ до 114285 лв. и по
задълженията по ЗКПО за сумата от 91069 лв., недеклариран корпоративен
данък /какъвто бил размерът на обвинението по настоящия обвинителен акт,
т.е. същият като предишния обвинителен акт/ до 56 801 лв. Този факт бил
безспорен и се приемал и от Габровски окръжен съд, видно от мотивната част
на атакуваното определение, както и становището на представителя на ОП
Габрово, изразено в заседанието а именно, че следва да се прекрати
наказателното производство в тази му част, за влезлият в сила оправдателен
диспозитив. По този начин между страните в процеса - ОП Габрово и
защитата нямало дори спор. При този факт, ГОС следвало да прекрати
наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Това бил
единственият законосъобразен изход от правопораждащият факт. ГОС
признал, че този факт настина е такъв - наличен е оправдателен диспозитив,
т.е. оправдателна присъда по НОХД № 120/2016 година на ГОС, влязла в
сила, но съдът нямало да прекрати наказателното производство в тази му
част, а щял да гледа същото, като нямало да си позволи при разглеждане на
делото по същество да утежни положението на подсъдимите и със съдебния
си акт щял се произнесе в тази насока. С горното съдът казвал, че ще се
произнесе втори път по една оправдателна присъда, като я потвърди. Това
било абсолютно незаконосъобразно, в разрез с императивната разпоредба на
чл. 413 от НПК и с принципа на задължителната сила на присъденото нещо.
В мотивите към определението се казвало и друго - че прекратяването на
наказателното производство по оправдателния диспозитив било прерогатив
на прокуратурата и поради това не следвало да се прехвърля на съда.
Жалбоподателят не счита и това съображение за вярно. Прерогатив на съда
било да спази закона, а правомощието му за това прекратяване се черпело от
разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Невъзприемайки тази теза, Габровски окръжен съд постановил един порочен
съдебен акт. Твърди се, че подсъдимите не разбирали за какво престъпление
били привлечени в качество на обвиняеми. Те били привлечени в качество на
обвиняеми по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК, като ставало
въпрос за множество според обвинението сделки, при които не са
декларирани по ЗДДС и съответно ЗКПО. За да съществува такова обвинение
била нужна пълна индивидуализация на това кои са тези сделки, през какъв
2
период са същите, оттам кога следва да се декларират, каква е стойността на
всяка сделка. Такова следвало да е обвинението. По такъв начин бил изграден
и обвинителния акт, с посочване параметрите на всяка една сделка. Тук
възниквал въпросът - как при наличен оправдателен диапозитив и без
изваждане от предмета на обвинението на тези сделки, за които се отнася този
оправдателен диапозитив, подсъдимите можели да разберат за какво
престъпление са обвинени. Запознавайки се с обвинението, подсъдимите не
можели да разграничат за кои сделки били оправдани и кои оставали. Това
водело до пълна неяснота на обвинението. Непредявяването на досъдебното
производство пречело на подсъдимите да участват в производството по
смисъла на чл. 249 от НПК. Те били лишени от възможността да правят
искания, което представлявало самостоятелно нарушение по чл. 248, ал. 1, т. 3
от НПК. Първоинстанционният съд разглеждал само факта, че подсъдимите
могли да се запознаят с доказателствата и в съдебната фаза и не разглеждал
лишаването им от участие в процеса, като не могли да направят искания.
Претендира се отмяна на протоколното определение от 23.10.2020
година по НОХД № 103/2020 г. по описа на ГОС.
Жалбата е подадена в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което
обуславя процесуалната й допустимост. Разгледана по същество, тази жалба е
основателна.
За да остави без уважение искането на защитата с правно основание чл.
249, ал. 2 във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът е приел, че присъдата по
НОХД № 120/2016 година на ГОС, в оправдателната си част, е влязла в сила.
Прокуратурата при изготвяне на обвинителния акт, съгласно чл. 246, ал. 1 от
НПК, е следвало да прецени дали са налице основания за частично
прекратяване на наказателното производство в оправдателната част на
присъдата, която е влязла в сила. Съдът е констатирал, че внесеният
обвинителен акт, предмет на дело, е в същите параметри, като първоначално
внесения през 2016 година. Това правомощие на прокурора не следвало да
бъде прехвърляно на съдебния състав. Налице била процесуална възможност,
ненакърняваща правата на подсъдимите, съдът да се произнесе по този
въпрос с присъдата. Фактът, че прокуратурата отново внася обвинителен акт
срещу двамата подсъдими, в който се съдържа част от обвинението, за което
същите са оправдани, не представлявало съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като този недостатък можело и следвало да бъде
отстранен от съда за подсъдимите при постановяване на присъдата. Съдът е
3
констатирал, че след последното привличане на подсъдимите като обвиняеми
в обясненията си същите изрично са заявили, че желаят да се запознаят с
материалите по делото. Материалите по делото не им били предявени, което
довело до ограничаване на правата на подсъдимите. Съдът е счел, че същото
не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. След
внасяне на делото в съда с обвинителен акт, и в периода до откриване на
съдебното следствие, съществувала възможност подсъдимите да се запознаят
с материалите по делото и да подготвят защитата си. В този смисъл било
решението на Европейският съд по правата на човека от 05.06.2018 година по
дело С-612/15, съгласно което в случай, че материалите по досъдебното
производство не са осигурени за запознаване от защитата и подсъдимите, то
това нарушение може да бъде отстранено от съдебната инстанция след
внасяне на обвинителния акт, но преди съдът да започне разглеждане на
обвиненията по същество, при условие, че съдът вземе необходимите мерки
за да гарантира спазването на правата на защита и справедлив процес. По
отношение на изразеното становище от адв. Т., че при това предявяване
подсъдимите са имали намерение да направят искания за събиране на нови
доказателства, съдът е съобразил, че липсата на тази възможност и изобщо
събирането и проверката на доказателства не подлежат на обсъждане в
разпоредителното заседание, съгласно чл. 248, ал. 4 от НПК, дори и в случай,
че са допуснати нарушения в тази насока. Обвинителният акт, предмет на
първоначално разглеждане по НОХД № 120/2016 година на Габровски
окръжен съд, бил предмет на обсъждане и по новообразуваното НОХД №
142/2019 г. на Окръжен съд Габрово. В разпоредително заседание съдът
констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
изготвяне на обвинителния акт и върнал делото на прокурора. Определението
на съда било потвърдено след протест на прокуратурата по ВЧНД № 92/2020
година на ВТАС. След частично отстраняване на констатираните
процесуални нарушения, отново бил внесен обвинителен акт и било
образувано НОХД № 36/2020 година на ГОС. В разпоредително заседание
съдът констатирал, че не са отстранени всички констатирани съществени
нарушения на процесуалните правила и отново върнал делото на прокурора.
След протест срещу определението на съда, то било предмет на проверка от
състав на ВТАС, който с постановеното определение изцяло споделил
мотивите на ГОС и потвърдил връщането на обвинителния акт. Настоящото
дело № 103/2020 година било образувано отново по внесен обвинителен акт
от страна Окръжна прокуратура Габрово и това разпоредително заседание се
явявало трето по ред, по което съдът следвало да се произнесе дали са
допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимите, които да са отстраними. Следвало да се обърне внимание, че
първият обвинителен акт бил внесен през 2016 година. От тогава изминали
четири години. Съдът е счел, че последният обвинителен акт отговаря на
минималните изисквания за обвинителен акт разписани в чл. 246 от НПК.
4
Несъгласието на прокурора със становището на съда и внасянето в съда на
обвинителни актове с минимални корекции от предходните, съставлявало
недопустима конфронтация между прокуратурата и съда, по повод на едно
конкретно наказателно дело и връщането на обвинителния акт на прокурора
за трети път щяло да означава отказ от правосъдие, поради което съдът е
счел, че следва да се произнесе в рамките на този обвинителен акт.
Изводите на Окръжния съд в атакуваното определение не могат да
бъдат споделени от настоящата инстанция. ГОС и ВТАС са се произнасяли по
допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимите Х. Х. Х. и К. К.
Б. в два предходни обвинителни акта на ОП Габрово с повтарящи се пропуски
и указания за отстраняването им. Част от тях не са отстранени и в
обвинителния акт по НОХД № 103/2020 г. на ГОС.
С протоколно определение от 03.02.2020 година в разпоредително
заседание по НОХД № 142 по описа за 2019 година на Габровски окръжен съд
е прекратено съдебното производство по НОХД № 142/2019 г. по описа на
ГОС, поради допуснати съществени и отстраними нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на
подсъдимите Х. Х. Х. и К. К. Б. , на основание чл. 249, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 1
и 2 във вр. с чл. 248, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК и е разпоредено
връщането му на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени и
отстраними процесуални нарушения, посочени в съобразителната част на
определението. Съдът е посочил, че в диспозитива на ОА прокурорът е приел,
че двамата подсъдими са извършили едни и същи нарушения при наличието
на различни правомощия, произтичащи от различните им длъжностни
качества. В ОА не са посочени какви са конкретните действия на всеки един
от подсъдимите, обективно вменени им в нарушения, съобразно
правомощията им, определени от длъжностната характеристика, съгласно
изискванията на Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС. От
изложеното от прокурора не става ясно дали се приема, че в случая се касае
за посредствено извършителство, тъй като нито в обстоятелствената част,
нито от диспозитива на ОА може да се направи извод, че на двамата
подсъдими е вменено задължението за издаване на фактури и касови бележки
лично. С Определение № 33 от 06.03.2020 г. по ВЧНД № 92/2020 г. на ВТАС е
потвърдено протоколно определение от 03.02.2020 година в разпоредително
5
заседание по НОХД № 142/2019 година на ГОС. Съдебният състав е посочил,
че задължително в обстоятелствената част на ОА следва да се посочат
фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемите в него. В случая ОА е бил непълен, неясен и вътрешно
противоречив, поради което е налице съществено нарушение на
процесуалните правила.
Същите нарушения са били повторени с ОА, внесен по НОХД №
36/2020 г. на ГОС, поради което е последвало следващо прекратяване на
съдебното производство с протоколно определение от 06.07.2020 година по
НОХД № 36/2020 г. по описа на ГОС и връщането му на прокурора. Това
протоколно определение е било потвърдено с Определение № 189 от
10.08.2020 г. по ВЧНД № 254/2020 г. на ВТАС. Дадени са ясни указания за
допуснатите нарушения, които са ограничили правото на обвиняемите да
разберат за какво са предадени на съд. Изрично е било посочено, че в
пунктове 13, 25, 36, 47, 60 и 73 фактическата обстановка е представена с по
едно единствено изречение, без да стават ясни обстоятелствата във връзка с
подадените декларации по чл. 92 от ЗКПО, как и от къде следва извода за
формирана данъчна печалба в съответните размери. Било е налице
единствено кратко пресъздаване на изводите от счетоводна експертиза в ДП,
което има декларативен характер и не може да замести необходимостта от
излагането на фактическите положения, които дават основание на прокурора
да повдигне обвинение. Относно това нарушение може да се приеме, че е
налице отстраняването му, доколкото в новия обвинителен акт има кратко
разяснение за начина, по който са се формирали задълженията и посочване на
сумите, от които следва печалбата, макар и чрез препратки към таблиците за
други пунктове от обстоятелствената част на ОА.
По нататък, в Определение № 189 от 10.08.2020 г. по ВЧНД № 254/2020
г. на ВТАС се сочи, че липсва подробно описание на самите сделки, които
прокуратурата твърди, че са били осъществявани. Това отново представлява
отсъствие на фактология. След като е налице твърдение за извършена сделка,
за която не са съставени необходимите по закон документи, трябва да са ясни
нейните съществени елементи или поне нейният предмет, цена и страни в
конкретния случай. Механичното възпроизвеждане на експертното
заключение в табличен вид не замества ясната и разбираема фактическа
6
обстановка, която се дължи на страните в обвинителния акт. Напр.
твърдението, че на 28.07.2009 г. „получателят К. Тухлата” се е сдобил с
„предмет в15” в „количество 2,4” не дава възможност на подсъдимите да
разберат за каква сделка е прокурорското твърдение, с какъв предмет и
количество, между кои лица и да се защитят срещу такова неясно твърдение.
Подобна „сделка” не може да бъде оспорена относно нейното осъществяване,
тъй като не е известно какви са нейните елементи. Вещото лице може да си
позволи тази неяснота, тъй като разполага с възможност да даде разяснения
при разпита или пък да изготви допълнително заключение, ако му бъде
възложено. Прокурорът неможе да си позволи подобни пропуски, тъй като
фактическите му твърдения изграждат обстановката, срещу която
обвиняемият следва да се защитава и затова трябва да бъдат ясни. Указанието
да се отстрани това нарушение не е изпълнено и в обвинителния акт по
настоящото НОХД № 103/2020 г. по описа на ГОС. Отново ще припомним, че
„предмет в15” в „количество 2,4”, с получател „К. Тухлата” не описва
конкретна сделка, която да може да бъде призната или отречена от
подсъдимите. Те не могат да се защитават срещу такова неясно и
неконкретизирано твърдение.
На следващо място е посочено, че според обстоятелствената част на ОА
по НОХД № 36/2020 г. по описа на ГОС „След 2006 г. обв. Х. и обв. Б. устно
разпоредили на свид. Н. Н. и заместващия го на обекта свид. Г. Х. да не
издават изискуемия фискален бон за всяка продажба на материали при
заплащане на стоката и да не се начислява ДДС при всяка продажба”. На тези
две лица – Н. и Х. подсъдимите са възложили да не издават счетоводни
документи. В диспозитива на всеки един от двамата подсъдими се твърди, че
неиздаването на фискален бон при реализираните продажби е осъществено
чрез свид. Н. Н.. Свид. Г. Х. е пропуснат. От това противоречие между
обстоятелствената част на ОА и диспозитива не може да се разбере какво е
твърдението на прокурора досежно посредственото извършителство – дали то
е извършено единствено чрез свид. Н. Н. или е извършено чрез свидетелите Н.
Н. и Г. Х.. Това нарушение може да се счете за отстранено, тъй като в новия
обвинителен акт по НОХД № 103/2020 г. отсъства твърдение обв. Х. и обв. Б.
устно да са разпоредили на лице с имената Г. Х. да не издава изискуемия
фискален бон за всяка продажба на материали при заплащане на стоката и да
7
не се начислява ДДС при всяка продажба. Твърди се, че такова нареждане е
дадено само на свид. Н. Н., каквато е тезата и в диспозитива.
На следващо място ВТАС е посочил, че освен за касови бонове в
обвинителния акт по НОХД № 36/2020 г. по описа на ГОС се говори и за
фактури. С удебелени черни букви на първа страница е било наблегнато, че
подс. Х. „лично издавала фактури за реализирани продажби на дружеството”.
По-долу е било записано, че при така създадената организация „Х. реално не
осчетоводявала тези продажби на суровини, по които не се начислявало ДДС,
не се издавала фактура или касов бон от името на дружеството, не ги
отразявала в дневник продажби и в изготвяните от нея месечни СД по ЗДДС и
годишните декларации по ЗКПО…”. В диспозитива като нарушение на
счетоводното законодателство и за двамата подсъдими е било посочено -
неиздаване на данъчна фактура или касова бележка. Следователно елемент от
деянията се явява неиздаването на тези документи. Отново в диспозитива, с
който се повдига обвинение на Х. Х. обаче е било записано, че същата е
„избегнала установяване и плащане… като… лично издавала фактури и
вземала решение за неиздаване на фактури…”. Твърдението за взето решение
да не се издават фактури кореспондира с повдигнатото обвинение по чл. 255,
ал. 3 от НК и нарушенията на счетоводното законодателство, които се
изброяват в обстоятелствената част. Не станало ясно обаче как „личното
издаване на фактури” кореспондира с обвинителната теза. Подсъдимата не би
могла да разбере защо, когато е издавала фактури отново се приема, че е
извършвала действие, с което осъществява престъпния състав. Обяснение на
този въпрос не би могло да се изведе и от обстоятелствената част на
обвинителния акт по НОХД № 36/2020 г. В новия обвинителен акт НОХД №
103/2020 г. това нарушение отново съществува. В диспозитива отново се
сочи, че Х. Х. е „избегнала установяване и плащане… като… лично издавала
фактури и вземала решение за неиздаване на фактури…”. Отново не е
разяснено как „личното издаване на фактури” кореспондира с обвинителната
теза. Подсъдимата отново не би могла да разбере защо, когато е издавала
фактури също се приема, че е извършвала действие, с което осъществява
престъпния състав. Това отново не може да се изведе и от обстоятелствената
част на новия обвинителния акт.
Следва извода, че част от нарушенията, които са съществували в
8
обвинителния акт по НОХД № 36/2020 г. са пренесени без изменение в
обвинителния акт по НОХД № 103/2020 г., но те пречат на обвиняемите да
разберат прокурорското твърдение и да организират защитата си, поради
което не могат да бъдат игнорирани, както е направил Окръжният съд в
атакуваното определение от 23.10.2020 година в разпоредително заседание по
НОХД № 103 по описа за 2020 година.
Относно въпросът, дали прокурорът може да повдига обвинение за
престъпление, по отношение на което е налице влязла в сила присъда ВТАС
намира, че разсъжденията на ГОС също са неправилни. Вярно е, че съдът
разполага с правомощие да прекрати наказателното производство, когато
спрямо същото лице за същото престъпление има влязла в сила присъда, на
основание чл. 24, ал. 1, т. 6, предл. второ от НПК. Това обаче не означава, че
прокурорът може да внася повторно обвинение за деяния, за които съдът вече
се е произнесъл с влязла в сила оправдателна присъда. Ясни указания в тази
насока са дадени с решението по ВНОХД № 173/2019 година на ВТАС.
Апелативният съд е отменил присъдата на Габровски окръжен съд по НОХД
№ 120/2016 година и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
съда, като в мотивите си изрично е посочил, че предмет на въззивната
проверка при второто по ред разглеждане на делото е само частта, в която
присъдата не е влязла в сила, т.е. от месец март 2009 до месец март 2015
година, като общият размер на укрити данъчни задължения са от 171 087,16
лева, като съответно по ЗДДС е от 114 285,32 лв., а по ЗКПО от 56 801,84 лева
и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд по
обвинението за укриване на данъци от подсъдимите само в тази част. В
случай, че Окръжният съд разгледа отново цялото обвинение, за което в една
част вече има влязла в сила присъда, това ще противоречи както на закона,
така и на указанията на въззивния съд. Освен горното, съгласно разпоредбата
на чл. 246, ал. 1 от НПК, прокурорът съставя обвинителен акт, когато е
убеден, че няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Видно е, че прокурорът от ОП Габрово не е изпълнил това свое
задължение, след като е игнорирал наличието на основание по чл. 24, ал. 1, т.
6, предл. второ от НПК. В тези случаи не се образува наказателно
производство, което следва да се разбира, че не се внася и обвинителен акт за
такива престъпления. Съгласни сме със становището на адв. Т., че
9
допуснатото нарушение пречи да се разбере за какво обвиняемите са
предадени на съд и да бъде организирана защитата им. Освен срещу
квалификацията на деянието в диспозитива на ОА, подсъдимият се защитава
и срещу фактическите твърдения от обстоятелствената част. Прокурорските
твърдения в голямата степен са представени в табличен вид /пренесени от
експертизата/. Самото деяние е през продължителен период от време и касае
множество самостоятелни сделки с различни лица и различен предмет. За да
конкретизира извършеното, прокурорът е имал нужда от помощта на вещо
лице. При тази усложнена фактология, не можем да очакваме от подсъдимите
да имат специални знания и сами да се заемат с разграничаване на
действията, за които вече са оправдани, от тези, срещу които следва да се
защитят. Прокурорският акт следва да е ясен и разбираем, което изключва
смесването на твърдения, срещу които обвиняемият не е длъжен да се
защитава, защото вече е оправдан, с твърдения за все още неустановени
факти, срещу които обвиняемият има основание да се защити и да възрази. Не
на последно място, съгласно разпоредбите на чл. 413, ал. 1 от НПК, влезлите
в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за
всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани,
включително и за прокуратурата.
Възражението на жалбоподателя, че не му е предявено досъдебното
производство и не е имал възможност да посочи доказателства е
неоснователно. След внасяне на делото в съда с обвинителен акт,
подсъдимите имат възможност да се запознаят с приложените материали,
както и да направят доказателствените си искания пред съда.
Допуснатите процесуални нарушения в ОА за пореден път пречат на
обвиняемите да разберат прокурорското твърдение и да организират защитата
си. Ясното обвинение ще даде възможност и на съда да провери
основателността на направените правни твърдения, в съответствие с
изискванията на закона. Мотивът в определението, че несъгласието на
прокурора със становището на съда и внасянето на обвинителни актове с
минимални корекции от предходните, съставлявало недопустима
конфронтация между прокуратурата и съда, не е основание да се неглижират
правата на подсъдимите и същите да бъдат нарушавани. Ако е налице
действие, което да се изтълкува като „отказ от правосъдие”, то не е
10
извършено от съда. Прокурорът внася три поредни обвинителни акта, в които
не изпълнява указанията, дадени от първоинстанционния съд и въззивния съд,
а те са задължителни.
Жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.
Протоколното определение от 23.10.2020 година, постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 103 по описа за 2020 година на
Габровски окръжен съд, следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно. Следва да се прекрати съдебното производство по НОХД
№ 103/2020 г. по описа на ГОС, поради допуснати съществени и отстраними
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните
права на подсъдимите К. К. Б. и Х. Х. Х. , на основание чл. 249, ал. 4, т. 1 във
вр. с ал. 1 и 2 във вр. с чл. 248, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК. Делото
следва да се върне на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени
и отстраними процесуални нарушения, посочени в съобразителната част на
определението.
Предвид изложеното съдът и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Протоколното определение от 23.10.2020 година,
постановено в разпоредително заседание по НОХД № 103 по описа за 2020
година на Габровски окръжен съд, вместо което:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 103/2020 г. по
описа на Габровски окръжен съд, поради допуснати съществени и отстраними
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните
права на подсъдимите К. К. Б. и Х. Х. Х. , на основание чл. 249, ал. 4, т. 1 във
вр. с ал. 1 и 2 във вр. с чл. 248, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК.
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснатите
съществени и отстраними процесуални нарушения, посочени в
съобразителната част на определението.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12