№ 14974
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110140357 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от
„Т******************** против Б. П. Т. искове за установяване по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК на парични задължения, за които по ч.гр.д.№ 9918/2021 г.
на СРС, 58-ми състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а
именно: 3935.61 лв. - стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва
от 19.02.2021 г. до изплащане на вземането, 413.23 лв. - законна лихва за
забава от 15.01.2018 г. до 09.02.2021 г., дялово разпределение в размер на 62,21
лева - за периода 01.01.2018г. – 30.04.2020 г., както и законна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение в размер на 10,97 лева, ведно със
законната лихва от 19.02.2021 г. до окончателното изплащане.
От страна на ответника първоначално исковете се оспорват с
възражение за погасяване по давност, което възражение впоследствие е
оттеглено с писмена молба на ответника от 12.01.2024 г., в което ответникът
заявява, че признава изцяло задълженията, като моли съдебното произнасяне
да бъде съобразено с извънсъдебно сключено между страните Споразумение
от дата 28.12.2023 г. и извършено в изпълнение на същото частично плащане в
размер на 147,14 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въз основа на неоспорения документ на Споразумение, съдът намира,
1
че след образуване на заповедното ч.гр.д.№ 9918/2021 г. на СРС, 58-ми състав
страните по делото са потвърдили съществуването на задълженията в размери,
които само за главница са в по-нисък размер от посочени в издадената Заповед
по чл. 410 ГПК. Със Споразумението страните са се съгласили, че общият
размер на главницата /топлинна енергия и дялово разпределение/ възлиза на
сумата 3511,41 лв., в сравнение с посочените в Заповедта размери / 3935.61
лв. - стойност на топлинна енергия, дялово разпределение в размер на 62,21
лева, или общо по заповедта за главница се дължат /.
Със същото Споразумение страните са се съгласили относно
разсрочване на задълженията на ежемесечни 25 бр. погасителни вноски, всяка
в размер на 147,14 лв., платими на 28-мо число от месеца, считано от
28.12.2023 г. и до 28.12.2025 г.
От страна на ищеца не са оспорени представените от ответника
Споразумение и платежен документ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК, в производството по чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед изложеното,
съобразявайки намаленият размер на главницата според Споразумението,
както и факта на извършено плащане, съдът счита, че предявените искове
следва да бъдат отхвърлени: за главница – за разликата над признатите със
Споразумението 3511,41 лв. до общия размер за главница размер според
Заповедта 3997,82 лв., както и следва да бъде отхвърлен за сумата 147,14
лв., която е заплатена.
Доколкото за целите на съдебното произнасяне е необходимо
конкретизиране на платената, съответно неплатената част от задълженията,
съобразно чл. 76, ал. 1 ЗЗД („този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява
се най-обременителното за него задължение“), съдът приема, че с платените
от ответника 147,14 лв. е погасена част от главницата, т.е. неплатени към
датата на приключване на съдебното дирене са явяват 3364,27 лв. – главница;
424,20 лв. – лихва за забава от 02.03.2018 г. до 09.02.2021 г.; 1073,51 лв. -лихва
за забава върху главницата от дата 09.07.2021 г. до 28.12.2023 г.; 287,97 лв. –
съдебни разноски.
За посочената неплатена част от дълга искът се явява основателен, тъй
като задълженията са признати от ответниците с постигнатото Споразумение
2
и не са платени към датата на приключване на съдебното дирене. Следва да
бъде отбелязано обаче, че с оглед съгласието за разсрочване за период до
28.12.2025 г., неплатената част от задълженията не са изискуеми към датата на
приключване на съдебното дирене, поради което и, независимо от евентуално
влизане в законна сила на настоящото решение, ищецът не разполага с право
на изпълнителен лист преди изтичане на крайния срок по Споразумението
28.12.2025 г.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. П. Т. с ЕГН
**********, че има парични задължения към „Т******************** с ЕИК
*********, в размер на: 3364,27 лв. – главница; 424,20 лв. – лихва за забава от
02.03.2018 г. до 09.02.2021 г.; 1073,51 лв. -лихва за забава върху главницата от
дата 09.07.2021 г. до 28.12.2023 г.; 287,97 лв. – съдебни разноски - ЧАСТ от
задълженията, за които по ч.гр.д.№ 9918/2021 г. на СРС, 58-ми състав е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т******************** против Б. П. Т.
с ЕГН **********искове: общо за топлинна енергия и дялово разпределение –
за разликата над 3364,27 лв. до 3997,82 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
След влизане на решението в сила, изпълнителен лист въз основа
на Заповедта по чл. 410 ГПК и за установените със съдебното решение
суми не подлежи на издаване до изтичане на крайния срок на разсрочено
плащане - 28.12.2025 г., договорен със сключено между страните по
Споразумение от дата 28.12.2023 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3