Р А З П О Р Е Ж Д А Н
Е
№
………… 09.12.2015
г.
гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На девети декември две хиляди и петнадесета година
В закрито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева гражданско дело № 5500 по описа за 2015
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от М.В.Д.,
като майка и законен представител на малолетното дете В.П. К. против П.Ж.К..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника.
Съдът намира, че са налице
процесуалните предпоставки, обуславящи правото на иск и надлежното му
упражняване, поради което делото следва да бъде внесено за разглеждане в
открито съдебно заседание, да бъде изготвен писмен доклад, да бъдат приканени
страните към спогодба и да им бъдат разяснени преимуществата на различните
способи за доброволно уреждане на спора.
Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства
са допустими, относими и необходими по отношение предмета на спора, поради
което следва да бъдат приети, както и да се изиска за прилагане гр. дело № 4451/2013
г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Следва да бъде задължена ищцата М.В.Д. на основание
чл.176 от ГПК да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на поставените
от ответника въпроси.
Следва да бъде дадена възможност на ответника за
ангажиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел в съдебно заседание.
Следва да се укаже на страните, че в едноседмичен
срок от връчване на препис от разпореждането, могат да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните
процесуални действия, тъй като в противен случай губят възможността направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована,
не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК,
съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА същото за 21.12.2015 г. от 09.30 ч., за която дата
да се призоват страните и Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора.
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО, както следва:
Предявен е иск за увеличение на издръжката,
постановена с решението по гр. дело № 4451/2013 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора.
В исковата молба се твърди, че ответникът бил баща на
детето В.П. К., като родителските права били предоставени на майката с решение
по гражданско дело № 4451/2013 г. на РС - Стара Загора. С решението по делото
същият бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска. От присъждането на издръжката до
днес обстановката в страната се променила чувствително, променили се
икономическите условия. Увеличили се разходите и по издръжка на детето. В
момента детето Виктор бил ученик в I-ви клас, закупували се помагала и
ученически принадлежности. Ищцата твърди, че тя закупувала всички необходими
помагала по време на обучението на детето. Издръжката, която получавала към
настоящия момент, била крайно недостатъчна за отглеждането на сина им Виктор.
Като майка, ищцата покривала всички ежедневни нужди и се грижила за детето. Към
настоящия момент била безработна. Сочи, че ответникът живеел и работил в гр.
Стара Загора, където получавал добри доходи над средните за страната.
Искането до съда е да бъде постановено решение, с
което да се осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното дете В.П.
К. в размер на 200 лева, чрез
неговата майка и законен представител М.В. Дончева, считано от завеждането на
исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на същата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
с който счита иска за допустим, но по същество неоснователен, поради прекомерно
високия размер на претендираната издръжка.
Сочи, че размерът на по-рано определената издръжка бил
120 лева, считано от 20.09.2013 година. Несъмнено за срок от 2 години детето било
пораснало и разходите по отглеждането и възпитанието му се увеличили, но
присъдената издръжка била в достатъчно висок размер. В същото време трудовото
възнаграждение на ответника било в почти същия размер, както и преди две
години, видно от служебна бележка № 1178/17.11.2015 година на „Стандарт Профил
България" ЕАД - Стара Загора. Видно от посоченото удостоверение нетното
трудово възнаграждение на ответника за последните 12 месеца било средно месечно
в размер на 966,91 лева. Именно поради сравнително високия си доход, ответникът
полагал и допълнителни грижи за сина си, които се изразявали в закупуването на
мобилен телефон на стойност 150 лева, осигуряването на ваучер на стойност 50
лева за закупуване на учебни и канцеларски материали от Офис 1 Стара Загора при
започване на учебната година 2015/2016 г.
Сочи, че с ищцата, след като живели в продължение на
10 години заедно, се разделили през м.август 2013 година, като веднага след
тази фактическа раздяла било водено гр.д. № 4451/2013 г. по описа на Районен
съд Стара Загора, с което родителските права били предоставени на майката, а
бащата бил осъден да заплаща издръжка в размер на 120 лева. В началото на
м.декември 2014 година страните заедно с детето си заживели отново заедно като
семейство в дома на ответника, което съжителство продължило до м.юли 2015
година. При първоначалното съжителство на страните ответникът бил изтеглил
кредит в размер на 20 000 лева за ремонт на семейното жилище, който изплащал и
към настоящия момент. При повторното събиране на страните в един дом, отново се
наложило да изтегли потребителски кредит в размер на 1100 лева за нуждите на
семейството, който изплащал и към настоящия момент, като общите суми, които
изплащал по кредитите, били в размер на около 600 лева месечно. При средно
месечно трудово възнаграждение в размер на 966,91 лева, след като се удържат
600 лева за кредитите, сумата, която му оставала от трудовото възнаграждение, била
в размер на 360 - 400 лева, от която сума изплащал и издръжката на детето си и
за собствените му разходи оставали 240 – 280 лева, т.е. независимо от нуждите
на ищцата и детето, евентуалното увеличение на издръжката в претендирания
размер, би поставило ответника във финансово затруднение и в невъзможност да
издържа себе си.
Счита, че предявеният иск за увеличение на издръжка е
неоснователен и граничи със злоупотреба с право, тъй като от поведението на
ищцата ставало ясно, че същата очевидно се стремяла към един по-висок стандарт
на живот, който не можела сама да си осигури, който стандарт да й бъде осигурен
от някой друг, без тя да положи съответния труд и грижа за себе си и
семейството си. Заемните суми, които ответникът изтеглил под формата на
кредити, били известни на ищцата и това се случвало с нейното знание и
съгласие, като извършените подобрения в съвместния живот на страните били
одобрени от нея и станали по нейно желание и настояване.
Моли съда да постанови решение, с което предявеният
иск за увеличение на издръжка да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
Претендира направените по делото разноски за
адвокатски хонорар в размер на 300 лева.
От така изложените обстоятелства в исковата молба се
налага изводът, че искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл.150 от СК, тъй като посочената разпоредба урежда възможността за изменение на
присъдената издръжка при изменение на обстоятелствата. В производството по иска
по чл.150 от СК ищецът следва да докаже изменението в обстоятелствата, при
които е била определена издръжката – нарастване на нуждите на децата и/или
възможностите на дължащия издръжка родител. В същото производство ответникът
следва да докаже възраженията си относно изменението на нуждите на децата и/или
възможностите си за да заплаща издръжка.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба и отговора документи: удостоверение за раждане от *** г.; протоколно
определение от 27.11.2013 г., постановено по гр. дело № 4451/2013 г. по описа
на Районен съд – Стара Загора; декларация за СИС от
13.10.2015 г. служебна бележка изх. № 1178/17.11.2015 г., издадена от „Стандарт
Профил България” ЕАД; информация за сметка за периода 01.01.2015 г. –
07.12.2015 г.; Анекс № 1 към Договор № CCIR-451-00080-2014/03.07.2014 г. за кредитна карта на
физически лица от 12.11.2015 г.; погасителен план; стандартен европейски
формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за
потребителските кредити и декларация за СИС от
07.12.2015 г.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата М.В.Д. да се яви лично в
съдебно заседание и да даде отговор на следните въпроси:
1. Наясно ли е, че в периода на
съвместното си съжителство с бащата на сина си П.Ж.К., същият е теглил кредити
в общ размер на 20 000 лева, за подобрения, извършени в жилището, за да се
направят две операции от херния на детето В.П. К., за закупуването на
автоматична пералня, за закупуването на персонален компютър и др. вещи за
домакинството, вкл. готварска печка и телевизор?;
2. Вярно ли е, че страните са
заживели отново заедно в периода м.декември 2014 година - до м.юли 2015 година,
когато ответникът отново, за да посрещне извънредни разходи на семейството, е
теглил нов потребителски кредит в размер на 1100 лева, който изплаща и досега?;
3. Вярно ли е, че ответникът и
неговата майка, полагат допълнителни грижи за детето, изразяващи се в
закупуването на допълнителни вещи и храна, във времето, когато се изпълнява
режима на лични контакти и извън него?
УКАЗВА й, че при неявяване или отказ да
отговори без основателна причина на така поставените въпроси, на основание
чл.176, ал.3 ГПК съдът може да приеме за доказани тези обстоятелства.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ответника за ангажиране на гласни доказателства чрез довеждане на един
свидетел в насроченото съдебно заседание.
ИЗИСКВА за прилагане гр. дело № 4451/2013 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора.
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора да
изготви социален доклад за малолетното дете В.П. К..
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните
предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и
десезират съда, поради което делото се прекратява;
одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло
в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила;
при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
УКАЗВА на страните,
че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация – доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице - медиатор подпомага спорещите страни да постигнат
споразумение. Спорът може да бъде решен и
чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от връчване на
препис от разпореждането могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия,
тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Да се връчи на страните препис от разпореждането, а
на ищцата – и препис от писмения отговор на ответника.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Районен съдия: