Р Е
Ш Е Н
И Е
град Ловеч, 11.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми състав
в открито заседание на единадесети февруари, две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря В.Д., като разгледа
докладваното от съдията НАХД №1377 по описа за 2013 година и за да се
произнесе, съобрази:
С наказателно постановление №1574/13/11.11.2013
год. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр.
Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 1745 от 28.08.2012
год., са наложени на П.П.Е.,***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1
от ЗДвП - глоба в размер на 10.00 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП
- глоба в размер на 2000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 24 месеца, и на основание Наредба №Із-2539 на МВР
са му отнети общо 12 контролни точки по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за това, че
на 31.10.2013г., около 19.00 часа в гр. Ловеч, като водач на МПС лек с рег. № ОВ5207ВВ,
при обстоятелства: жк Младост пред бл.318 идвайки от
ул. Ст. Планина управлява л.а. Сузуки Гранд Витара с рег. №ОВ5207ВВ собственост на Милен Здравков
Андреев от гр. Ловеч без да носи СУМПС и к.т. към него. Водачът е във видимо
нетрезво състояние и лъха на алкохол, но отказва да бъде изпробван за алкохол с техническо средство алкотест 7510 №ARBB – 0041. Издаден талон за медицинско
изследване №0401238, с което извършил
1. Не носи свидетелство за управление на
МПС от съответната категория, с което нарушил чл. 100, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП
2. Не носи контролен талон към
свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с което нарушил чл.100,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП;
3. Отказва да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употреба на алкохол или друго упойващо
вещество, с което нарушил чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Е., който го обжалва в срок, и излага, че НП е незаконосъобразно и неоснователно. Излага, че съставения му акт не отговоря на действителната обстановка и фактите посочени в него не отговарят на истината, а наложеното наказание не е основателно. Моли да бъде отменено обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. За него се явява адв. К. от ЛАК, който моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Излага, че е налице разминаване между фактическата обстановка описана в акта и фактическата обстановка, която се установила в с.з. от разпита на свид. Катя Божинова. Излага, че по безспорен начин се установило, че жалбоподателят не е управлявал МПС на 31.10.13г. около 19.00 часа. Излага, че дори и в показанията на актосъставителя и на свидетеля очевидец има разминаване при възпроизвеждането на фактическата обстановка и тази описана в акта. Излага, че в АУАН, където са описани законните разпоредби, които са нарушени било видно, че акта е съставен във вр. с чл. 103 от ЗДвП, докато в НП наказващия орган не е цитирал този текст, поради което счита, че е налице разминаване между цифровото описание на посочената за нарушена разпоредба. В този с мисъл моли съда да постанови решение като отмени изцяло НП.
Ответникът – ОД на МВР гр. Ловеч, сектор
ПП - редовно призовани не изпращат представител.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите С.Л.Н., К.И.Г., П.С.С. и Катя
Георгиева Божинова, от становището на процесуалния представител на
жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 31.10.2013 год. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение №1574 /бл. №200996/ от св. С.Л.Н. в
присъствието на св. К.И.Г. и св. П.С.С., срещу П.П.Е.,***, за това, че на
31.10.2013г., около 19.00 часа в гр. Ловеч, жк
Младост пред бл.318 идвайки от ул. Ст. Планина управлява л.а. Сузуки Гранд Витара с рег.
№ОВ5207ВВ собственост на Милен Здравков Андреев, ЕГН **********,*** без да носи
СУМПС и к.т. към него. Водачът е във видимо нетрезво състояние и лъха на
алкохол, но отказва да бъде изпробван за
алкохол с техническо средство алкотест 7510
№ARBB – 0041. Издаден талон за медицинско изследване №0401238, с което нарушил
чл. 100, ал.1, т.1 и чл.174, ал.3
във вр. с чл.103 от ЗДвП.
По т.1 и т.2 от обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на
административно производствените правила, безспорно са доказани извършените
нарушения, а именно не носене на свидетелство за управление на МПС от
съответната категория и не носене на контролен талон към свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и правилно на жалбоподателят са
наложени наказания по чл.183,
ал.1, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 10.00 лева, и по чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева за извършени нарушения на чл.100, ал.1,
т.1, пр.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
По т.3 от обжалваното НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителят и свидетелите по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на св. Н., св. С. и св. Г., първите двама очевидци на нарушението, които са възприели движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията до и след спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите Н., С. и Г. са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административно нарушение, визиран в чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол от компетентните контролни органи. Съдът намира, че за извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана административно - наказателната му отговорност, като му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, които са съобразени с тежестта на нарушението, имотното състояние на нарушителя и обществената опасност на дееца. Съдът като взе предвид, че видно от приложените по делото писмени доказателства жалбоподателят е наказван многократно за нарушения по ЗДвП, включително и за нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП, намира, че не следва да се изменява НП, и да се намалява размера на наложените наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС до минималния предвиден в закона размер, тъй като предишните наказания не са изиграли необходимото възпитателно въздействие спрямо жалбоподателят и деянието е извършено при явно несъобразяване със закона. Това, преценено самостоятелно и в съвкупност с останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието, както и данните за личността на нарушителят, закономерно е обусловило извода за необходимост от прилагане на по-строга санкция с оглед постигане на съответствие с извършеното, както и за успешното реализиране на целите на наказанието.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.
При преценка на събраните гласни доказателства, настоящият състав счита, че показанията на св. Катя Божинова нямат отношение към фактическата обстановка по делото и по тази причина не следва да бъдат ценени. Съдът намира, че показанията на св. Божинова, от които се установява, „…19.00 часа имах гости като на няколко пъти идваха дечица в къщи. След като изпратих едната част от децата, излязох на терасата за да запаля една цигара и ми направи впечатление, че минават деца и беше шумно, но беше тъмно тъй като лампите ги светват към 19.00 часа, а срещу терасата ми има улична лампа. Направи ми впечатление, че спря една кола и като завъртя буркана разбрах, че е полицейска защото беше тъмно. От колата като по филмите слязоха много бързо и започнаха да говорят силно. Тогава видях, че П. се движеше по средата на улицата към колата си и разбрах, че става някаква разправия. Започнаха да го разпитват и да го дърпат…” не кореспондират на останалите събрани по делото доказателства. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал л.а., и че е излязъл в последствие от него. Свидетелите Л. и С. са категорични, че са се движили след автомобила управляван от жалбоподателя и че са спрели служебния л.а. непосредствено след като жалбоподателят е спрял пред бл.318. С оглед заявеното от св. Божинова „…видях, че П. се движеше по средата на улицата към колата си и разбрах, че става някаква разправия. Започнаха да го разпитват и да го дърпат…”, съдът намира, че тази свидетелка не е очевидец на нарушението, и че същата е възприела ситуацията в един последяващ момент, когато вече жалбоподателят е бил слязъл от управлявания от него автомобил. Съдът не кредитира показанията на св. Божинова, тъй като цялостния доказателствен материал и обективните данни по делото опровергават категорично показанията на тази свидетелка и доказват приетата по - горе фактическа обстановка. Съдът стигна до този извод съпоставяйки показанията на посочената по –свидетелка със събраните по делото писмени доказателства и с показанията на свидетелите Лефтеро и С.. Съдът както е посочено и по – горе изцяло дава вяра на показанията на тези двама свидетели, които са непротиворечиви, логични и убедителни, и които съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
Направените с жалбата възражения, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение не се споделят от настоящата инстанция. По делото е безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства, че на 31.10.2013г. около 19.00ч., жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство Сузуки Гранд Витара с рег. №ОВ5207ВВ собственост на Милен Здравков Андреев от гр. Ловеч, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство – дрегер алкотест за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, като не е изпълнил и последващо предписание за медицинско изследване. Предвид на това, настоящият състав намира, че жалбоподателят законосъобразно е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща едновременно правило за поведение и санкция за неизпълнението му. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДП предписва задължително правило за поведение на водача за съдействие за проверката с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, което жалбоподателят не е изпълнил и за което е законосъобразно санкциониран.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги намира за неоснователни и голословни. Безспорно от показанията на св. Л. и С. се установява, че въпросната вечер са възприели именно жалбоподателят да управлява л.а., като по делото не се събраха доказателства от които да се установява не обективност или заинтересованост на тези двама свидетели от изхода на делото, поради което правилно е ангажирана отговорността на последния за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Съдът намира, че действително при издаването на АУАН е посочено, че е извършено нарушение на чл.174, ал.3 във вр. с чл.103 от ЗДвП, в която връзка са и възраженията на процесуалния представител на жалбоподателят, но това нарушение не е от категорията съществени процесуални нарушения и само по себе си не може да доведе до не законосъобразност на издаденото НП, с оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която регламентира, че „НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.” .
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.
28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай,
не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице
"маловажен случай" на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се
изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска
степен на обществена опасност на извършените нарушения в сравнение с
обикновените случаи.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. С.Л.Н. за
когото не се спори, че е служител
в сектор ПП при ОД на МВР. НП също е издадено от компетентно лице, в случая отНиколай В. Недялков - Началник на сектор ПП при ОД на МВР
- Ловеч, упълномощен с МЗ № Із-1745 от 28.08.2012г.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че НП следва да се потвърди изцяло като законосъобразно.
При този изход на процеса въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №1574/13/11.11.2013 год. на Николай Васков Недялков,
Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 1745 от 28.08.2012 год., с което са наложени на П.П.Е.,***,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на
10.00 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на
10.00 лева, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца, и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са
му отнети общо 12 контролни точки по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение
на чл100, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП и чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: