Разпореждане по дело №1038/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на О. П. против решение № 190/15.5.2013 г., постановено по гр.д. № 43 по описа за 2013 г. на РС-П..

Сочи се във въззивната жалба на О. П., че неправилно съдът е приел, че Общината е виновна за настъпването на ПТП, довело до изплащане на застрахователната сума. Според въззивника неправилна и неподкрепена от доказателства е тезата на съда, че е проявено бездействие по отношение на поддържането на пътната инфраструктура на територията на О. П.. В тази насока се сочи, че не са констатирани участъци с дупки по платното за движение, на улицата, където е станало процесното ПТП, нито са постъпвали сигнали за неравности по пътното платно. От друга страна се изтъква, че не е доказано ПТП да е станало именно поради неравност на платното с конкретните параметри. Не е отчетено, че представителят на КАТ е констатирал отклонено внимание на водача на МПС, което е довело до повредата на автомобила. Няма безспорни доказателства и за скоростта на движение на МПС-то в участъка.

В отговора се оспорват доводите наведени в жалбата като се твърди, че решението е правилно и законосъобразно, постановено при правилна и законосъобразна оценка на доказателствата, като в тази насока съдът правило е преценил протокола за ПТП и събраните по делото гласни доказателства. Ето защо, иска да се потвърди първоинстанционният акт.

От събраните по делото доказателства окръжният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представения от „З. К. Л. И.”, протокол за ПТП № 1191219/20.5.2010 г. е, че поради отклонение на вниманието на водача на управляваното МПС- АУДИ А8 с рег. № , автомобилът попада в дупка на платното и разкъсва дясна гума. Протоколът е съставен от служител на КАТ ПП при РУ П. и подписан от водача на автомобила И. К.. Задължителната съдебна практика на ВКС приема, че протокола като свидетелствуващ документ материализира удостоверителното изявление на своя издател за станалото ПТП, в което се състои неговото доказателствено значение, като съдът е длъжен непосредствено да събере доказателства с участието на страните в процеса за механизма на ПТП, което ще е от значение за изводите му относно степента на съпричиняване респ. за размера на имуществената отговорност –вж. решение на ВКС по чл. 290 ГПК№ 85/28.5.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. От назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза от РС, експерът по отношение на механизма на ПТП е посочил, че при движението на автомобила в дясната лента на ул. „М.”, в определен момент предно дясно колело на автомобила е попаднало в неравност- дупка в асфалта и при удара на колелото в насрещния ръб на контура на дупката е последвало механично разкъсване в точките на контакт, при което гумата е станала негодна за употреба по предназначение. Посочил е още, че при този механизъм на протичане на ПТП, описаните в протокола за ПТП и заплатени от ищеца на И. К. вреди са в пряко причина следствена връзка. Експерът не е коментирал констатацията в портокола за ПТП, че попадането в дупката е поради отклоненото внимание на водача. Тъй като самият водач е подписал протокола с тази констатация без възражения, то свидетелските му показания за противното, че не е могъл да я избегне поради движение в насрещната лента не се кредитират от настоящият състав. Очевидна е тяхната заинтересованост като с тях недопустимо се опровергава предходно съгласие на свидетеля –водача на автомобила, че причините за ПТП-то са отразените в протокола.Тази противоречивост на позицията на участника в ПТП съдът преценява, че не се доказва от З. К. по несъмнен и категоричен начин за липса на каквото и да било виновно поведение от страна на водача при станалото ПТП, за да се дължи цялото платено обезщетение от Общината. Всъщност в тази насока липсват изрични твърдения от ищеца, който в исковата молба, позовавайки се на протокола е посочил единствено, че той удостоверява настъпилото пътнотранспортно произшествие. Първоинстанционният съд въобще не е обсъждал довода на ответника, въведен с отговора на исковата молба и обоснован със съдържанието на същия този протокол за ПТП, което необсъждане на цялото му съдържание основателно се изтъква във въззивната жалба, тъй като е факт имащ отношение към приетата за установена фактическа обстановка. Следователно анализа на доказателствата, доказват, че причина за станалото ПТП е както наличието на дупка на пътя, така и отклонение на вниманието на шофьора.

Соченото във въззивната жалба, че няма безспорни доказателства за скоростта на движение на МПС-то в участъка на ПТП-то въззивният съд счита, че ако се твърди причина за настъпилото ПТП несъобразената скорост на водача, то предвид липсатата на отразяване на този факт в съставения протокол за ПТП в съответната графа на образеца „обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП”, то за общината е съществувало задължението да го докаже, като го установи по несъмнен и категоричен начин, че ако водачът се е движил с разрешената за участъка скорост, при преминаване през дупката на пътя вредите не биха настъпили. За това си твърдение не е ангажирала никакви доказателства. Същите съображения касаят и довода на въззивника, според който за улица „М.” в гр. П., на която е станало ПТП-то не са констатирани участъци с дупки по платното за движение. Твърдението на този отрицателен факт е следвало да установи с доказване, че по улица „М.” в района на ПТП-то няма дупки. Липсата на сигнали от живеещите граждани на същата улица за неравности по пътното платно не опровергава констатациите в протокола за ПТП за наличието на такава.Затова доводите касаещи причиняването на произшествието не от липсата на дупки на улицата, където е станало произшествието и че водачът се е движил с несъобразена скорост са несъстоятелни.

За нанесените щети вследствие на ПТП-то по силата на сключен договор за имуществена застраховка „Каско” на МПС, З. полица № 010-8-1678S/09-022862, със срок на действие от 5.1.200 г. до 4.1.2011 г. ищецът е заплатил на водача И. К. вредите, възлизащи на 213 лв.

Предвид така изложената фактическа обстановка, окръжният съд, счита, че иска незаконосъобразно е уважен за цялата претендирана от застрахователната К. сума без да е отчетено съпричиняването на водача на автомобил.

Също така дадената от РС квалификация на спора по чл. 213 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД е неправилна. Нормата на чл. 45 от ЗЗД предполага наличието на вина, която е проява на субективното отношение на дееца към деянието му, поради което се формира за физическите лица, не и за юридическите лица, поради което последните не могат да носят отговорност по чл. 45 ЗЗД, а отговорността им се ангажира по чл. 49 или чл. 50 от ЗЗД. В случая правилната квалификация на иска срещу Общината е по чл. 213 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД.

Според чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, които са публична общинска собственост /чл.8, ал. 3 ЗП/. Установи се проявеното от ответника бездействие по отношение изпълнение на вменените му със закон задължения.Следователно има основания за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на О. П.. Установени са и останалите елементи от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД , а именно – претърпените вреди, които са в размер на 213 лв.С изплащането от застрахователнат К. в полза на собственика на увредения автомобил на застрахователното обезщетение в размер на причинените на автомобила щети, застрахователят на законно основание и съгл. чл. 213 от КЗ встъпва в правата на собственика на увредения автомобил срещу причинителя на щетата. Съдът като съобрази приетото са съпричиняване на вредата, счита, че Общината следва да отговаря за 70% от размера на вредата, а водачът за останалите 30 %. Или иска следва да се уважи за сумата от 149,10 лв. като в останалата част се отхвърли като неоснователен. Ето защо решението на РС-П., в частта с която е уважен иск за сумата от 149, 10 лв., следва да се потвърди, а за сумата над този размер до предявения от 213 лв. се отмени, като незаконосъобразно и се постанови отхвърлянето на иска. Следва да се корегират и разноските, които Общината дължи на ищеца, съразмерно уважената част на иска, които възлизат на 175 лв. вместо присъдения общ размер от 250 лв., за която разлика решението следва да се отмени.

Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, а въззиваемият не е конкретизирал размера на поисканите от него разноски пред настоящата инстанция, каквато е претенцията му за юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не му присъжда разноски пред въззивната инстанция.

Водим от изложеното Окръжният съд

Р е ш и :

Отменя решение № 190/15.5.2013 г., постановено по гр.д. № 43 по описа за 2013 г. на РС-П. в частта, с която О. П. е осъдена да заплати на ЗК "Л. И." , ЕИК сумата над размера от 149,10 лв. до предявения от 213.00 лева, представляваща стойността на изплатено обезщетение по застраховка „Каско” на МПС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.01.2013 година до окончателното й изплащане; както и на разноските, които е осъдена да им заплати над размера от 175 лв. до общия присъден от 250 лв. и вместо това постанови:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК "Л. И." , ЕИК , представлявано от С. Х. С. и М. С. М. – Г.– изпълнителни директори, със седалище и адрес на управление – Г., Б..”Ч. В.” № , иск срещу О. П. за заплащане на сумата над уважения размер от 149,10 лв. до предявения от 213.00 лева, представляваща стойността на изплатено обезщетение по застраховка „Каско” на МПС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.01.2013 година до окончателното й изплащане, като неоснователен.

Потвърждава решението в останалата му част.

Оставя без уважение искането на ЗК "Л. И." , ЕИКза присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: