Решение по дело №614/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………

гр. София, 22.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

при секретаря Цветанка Делова и в присъствието на прокурора от СГП Любомир Мирчев, като разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХ дело № 614 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 08.12.2017 г., постановена по НОХ дело № 7223/2017 г. по описа на Софийският районен съд, Наказателна колегия, 133 състав е признал подсъдимия Ч.С.О. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 04.08.2016 г. около 05.15 часа в гр. София, ж.к. „*****", ул. "*****", зад *****, в съучастие като извършител с Д.Г.Г. с ЕГН ********** - помагач, при условията на чл. 195,ал.1,т.З и т.4 - чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - счупване на патрона на ключалката на предна лява врата и чрез използване на технически средства - продълговат метален предмет с шестоъгълна форма, гаечен ключ, преносим компютър марка „Asus",модел „ЕЕЕ PC" със сериен № С 60АВС238633 и черно хардуерно устройство без сериен номер и без други отличителни белези със специфичен интерфейс, използван за връзка с електронния блок на различни моторни превозни средства/OBD II/, направил опит противозаконно да отнеме чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел", модел "Корса" с ДК № *****,на стойност 5 500,00 / пет хиляди и петстотин/ лева, от владението на собственика Д.К.М., без нейното съгласие с намерение да го ползва, като счупил патронника на предна лява врата на автомобила, влязъл в превозното средство и предприел действия да стартира двигателя, като бил подпомогнат от Д.Г.Г. с ЕГН**********, който умишлено улеснил извършването на престъплението, като с личният си автомобил марка „БМВ", модел „Х5" с ДК № ******, превозил Ч.О. до района на местопрестъплението, след което застанал в близост до лек автомобил марка „Опел", модел "Корса" с ДК № ***** и наблюдавал околността, за да предупреди Ч.О. за появата на трети лица, с цел да осуети разкриването и задържането на последния,като деянието е останало недовършено, поради независещи от Г. и О. причини - двамата били задържани от свидетелите А.М.Б.и К.Д. М. - престъпление по чл.346, ал.2, т. 3, вр. чл. 195, ал.1,т.3 и т.4, вр.ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК, като го е осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ ГОДИНИ, изпълнението на което е отложено за срок от ПЕТ ГОДИНИ на основание чл.66, ал.1 от НК. Съдът е лишил подс. О. от право да управлява МПС на основание чл.346, ал.4 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Ч.С.О. ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 04.08.2016 г. около 05.15 часа в гр. София, жк. „*****", ул. "*****", зад *****, причинил на полицейски орган - младши инспектор А.М.Б.- униформен полицейски служител в група OOP, 3 взвод при 06 РУ -СДВР, при изпълнение на службата му по охрана на общественият ред лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания на лявата мишница и левия лакът,охлузване на дясната ръка,довели до болка и страдание, като отворил рязко предна лява врата на лек автомобил марка „Опел", модел "Корса" с ДК № ****** и блъскайки я силно ударил с нея мл. инспектор А.Б.в областта на лявата мишница,левият лакът и дясната ръка - престъпление по чл. 131, ал.2, т.4, вр. чл. 130, ал.2 от НК, като го е осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо най-тежко наказание, измежду наложените наказания за престъпленията по чл.346, ал.2, т. 3, вр. чл. 195, ал.1,т.З и т.4, вр.ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК и по чл. 131, ал.2, т.4, вр. чл. 130, ал.2 от НК, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ ГОДИНИ, изпълнението на което се отлага за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ на основание чл.66, ал.1 от НК.

На основание чл.23, ал.2 от НК съдът е ПРИСЪЕДИНИЛ към определеното най-тежко наказание три години ЛОС и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Ч.С.О. да заплати по сметка на СДВР сумата от 1677,78/хиляда шестстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща една втора от направените разноски в ДП, както и да заплати по сметка на СРС сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща една втора от направените разноски в съдебна фаза.

Със същата присъда съдът е признал Д.Г.Г., ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 04.08.2016 г. около 05.15 часа в гр. София, ж.к. „*****", ул. "*****", зад *****, в съучастие като помагач с Ч.С.О., ЕГН: **********, действащ като извършител, при условията на чл. 195,ал.1,т.З и т.4 - чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот- счупване на патрона на ключалката на предна лява врата и чрез използване на технически средства - продълговат метален предмет с шестоъгълна форма, гаечен ключ, преносим компютър марка „Asus",модел „ЕЕЕ PC" със сериен № С 60АВС238633 и черно хардуерно устройство без сериен номер и без други отличителни белези със специфичен интерфейс ,използван за връзка с електронния блок на различни моторни превозни средства/ OBD II/ , направил опит противозаконно да отнеме чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел", модел "Корса" с ПК № *****,на стойност 5 500,00 / пет хиляди и петстотин/ лева, от владението на собственика Д.К.М., без нейното съгласие с намерение да го ползва,като деянието е останало недовършено,поради независещи от Г. и О. причини - двамата били задържани от свидетелите А.М.Б.и К.Д. М., като Д.Г. умишлено улеснил извършването на престъплението, като с личният си автомобил марка „БМВ", модел „Х5" с ДК № ******, превозил Ч.О. до района на местопрестъплението, след което застанал в близост до лек автомобил марка „Опел", модел "Корса" с ДК № ***** и наблюдавал околността, за да предупреди Ч.О. за появата на трети лица,с цел да осуети разкриването и задържането на последния,като е извършил престъплението повторно, след като Д.Г. е бил осъден с влязла в сила присъда - споразумение по НОХД № 766/2012г. по описа на Районен съд-Кърджали,одобрено от съда на 10.08.2012г.,за престъпление по чл. 346,ал.2,т.3,вр. ал.1,вр. чл. 195,ал.1,т.3,пр.1,т.4,пр.2,и т.5,вр. чл. 20,ал.2,вр. чл. 18,ал.1 от НК,за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и изпълнението на наказанието било отложено на основание чл. 66,ал.1 от НК за срок от пет години - престъпление по чл.346, ал.2,т.2 и т. 3, вр. чл. 195,ал.1,т.3 и т.4,вр.ал.1,вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал.1,вр. чл. 28,ал.1 от НК, за което му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ ГОДИНИ, като е постановил на основание чл.57, ал.1, т.2, буква „в" от ЗИНЗС същото да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим. На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът е приспаднал при изпълнение на наказанието ЛОС времето, през което подсъдимият Г. е бил задържан по реда на НПК, считано от 04.08.2016г. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието по НОХД № 766/2012 по описа на PC Кърджали - ЛОС за срок от ТРИ ГОДИНИ, което да се изтърпи изцяло и отделно от наказанието по настоящото дело, като на основание чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл.346, ал.4 от НК съдът и лишил подс. Д.Г. от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.53, ал.1, буква „а" от НК, съдът е отнел в полза на държавата следните вещи, принадлежащи на виновните и са послужили за извършване на умишлено престъпление: лек автомобил марка „БМВ", модел „Х5" с ДК № ******, собственост на подсъдимия Д.Г.Г., ведно с ключове и дистанционно за него; преносим компютър марка „Asus", модел „ЕЕЕ PC" със сериен № С 60АВС238633 и черно хардуерно устройство без сериен номер и без други отличителни белези със специфичен интерфейс, използван за връзка с електронния блок на различни моторни превозни средства/ OBD II/; продълговат метален предмет с шестоъгълна форма, гаечен ключ, 4 броя ръкавици. На основание чл.111 от НПК, съдът е останалите веществени доказателства - дрехи, обувки, шапки, навигация „Гармин" и един брой флаш памет, ключове, мобилни телефони на правоимащите лица, от които са иззети.

Срещу присъдата е постъпил протест от прокурор при СРП, с който се протестира присъдата в частта й, с която изпълнението на наложеното най-тежко наказание на подс. О. – три години ЛОС – е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. Твърди се, че единствено ефективното изпълнение на наказанието по отношение на подс. О.ще изпълни целите на наказанието, посочени в чл. 36 ал.1 от НК. Иска се изменение на присъдата в тази й част, като подс. О. бъде осъден да изтърпи ефективно наложеното му наказание.

Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подс. О. – адв. В.Б. с допълнение към същата. В жалбата и допълнението се твърди, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че определеното общо най-тежко наказание – 3 години ЛОС, изпълнението на което е отложено по реда чл. 66 ал.1 от НК е явно несправедливо, не отговаря на принципите и целите на санкционната принуда и не допринася за превъзпитателен ефект по отношение на подс. О.. Твърди се, че не са взети предви смекчаващите вината обстоятелства – заболяването на подсъдимия и направените от него самопризнания. Сочи се, че съдът неправилно не е приложел разпоредбата на чл.58а ал.1 б.“а“ от НК при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства – че деянието е останало недовършено, че процесният автомобил не е бил приведен в движение.

Твърди се също така, че подс. О. не е осъществил от субективна страна състава на престъплението по чл. 131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК, тъй като в случая е налице хипотезата на чл.15 от НК / случайно деяние /. Моли подс. О. да бъде оправдан за престъплението по чл. 131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК, както и да бъде намален размерът на определеното наказание.

Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подс. Г. – адв. И.В. с допълнение към същата. В жалбата и допълнението се твърди, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и процесуалния закон. Моли подс. Г. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, алтернативно моли размерът на наложеното му наказание да бъде намален, тъй като същото е явно несправедливо.

В закрито заседание на 13.02.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетелите, както и изслушване на експертизи.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът от Софийска градска прокуратура поддържа протеста, като по същество доразвива доводите, изложени в същия, като моли атакуваната присъда да бъде изменена, като подс. О. изтърпи ефективно наложеното му наказание ЛОС. Моли подадените жалби да не бъдат уважени и атакуваната присъда да бъде потвърдена в останалата й част като законосъобразна и правилна.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия О. – адв. К. заявява, че поддържа жалбата като по същество доразвива доводите, посочени в същата. Моли подсъдимият да бъде признат за невинен по обвинението по чл. 131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК, тъй като обвинението не е доказано по безспорен начин. Алтернативно поддържа, че наложеното наказание е явно несправедливо. Моли да не бъде уважаван подадения протест.

Подсъдимият О. моли да му бъде наложено по-леко наказание.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Г. – адв. Д. и адв. В. заявяват, че поддържа жалбата като по същество доразвиват доводите, посочени в същата. Молят подзащитният им да бъде оправдан, а алтернативно поддържат, че наложеното му наказание е явно несправедливо и молят същото да бъде намалено.

Подс. Г., р.пр., не се явява и не взема становище по жалбите.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в подадената жалба‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно и изчерпателно в мотивите на присъдата. При обсъждането на тези доказателства и във връзка с наведените доводи в жалбата, както и в съдебното заседание, въззивният съд не намери основания за промяна в установената по делото фактическа обстановка, поради което не смята за нужно да преповтаря.

Изводите на първоинстанционния съд за времето, авторството и механизма на изпълнителното деяние на извършеното престъпление от подсъдимия О. по чл.346, ал.2, т. 3, вр. чл. 195, ал.1,т.З и т.4, вр.ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК се основават на внимателен и задълбочен анализ на достъпните доказателства и доказателствени средства. При обсъждането на тези доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка.

С оглед на така приетата фактическа обстановка настоящата инстанция приема за правилен и законосъобразен правният извод на районния съд, че от обективна и субективна страна подсъдимият О. е осъществил състава на престъпление по чл.346, ал.2, т. 3, вр. чл. 195, ал.1,т.З и т.4, вр.ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК. От обективна страна безспорно се установява по делото, че подс. О., в съучастие като извършител с подс. Г. /помагач/, на инкриминираните дата и място, е направил опит противозаконно да отнеме чуждо МПС - лек автомобил „Опел Корса“ с peг. № *****, без съгласието на св. Д.М., която го притежавала и стопанисвала. Подс. О. е направил опит да прекъсне фактическата власт на владелеца и собственик на вещта и да установи свое неправомерно владение върху автомобила. Правилен е и изводът на контролирания съд, че са налице са и квалифициращите признаци на чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК, доколкото деянието безспорно е осъществено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК - чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - счупване на патрона на ключалката на предна лява врата и чрез използване на технически средства - продълговат метален предмет с шестоъгълна форма, гаечен ключ, преносим компютър марка „Asus“, модел „ЕЕЕ РС“ със сериен № С60АВС238633 и черно хардуерно устройство без сериен номер и без други отличителни белези със специфичен интерфейс, използван за връзка с електронния блок на различни моторни превозни средства /OBD II/. Подс. О. счупил патронника на предна лява врата на автомобила, влязъл в превозното средство и предприел действия да стартира двигателя. В извършването на престъпението бил подпомогнат от подс. Г., който умишлено улеснил извършването му, като с личният си автомобил марка „БМВ”, модел „Х5” с ДК № ******, превозил подс. О. до района на местопрестъплението, след което застанал в близост до лек автомобил марка „Опел”, модел ’’Корса” с ДК № ***** и наблюдавал околността, за да предупреди подс. О. за появата на трети лица, с цел да осуети разкриването и задържането на последния докато успее да стратира двигателя. Деянието е останало недовършено поради независещи от Г. и О. причини - двамата били задържани от свидетелите А.М.Б.и К.Д. М. преди подс. О. да успее да стартира двигателя.

От субективна страна подс. О. е действал при условията на пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици от него и е искал настъпването им, като правилно съдът е приел, че умисълът на подс. О. се обективира в поведението му и действията му по отношение на инкриминираната вещ. Настоящият съдебен състав споделя и доводите на първоинстанционния такъв, че подс. О. е съзнавал общия умисъл у него и помагача Г.. Налице е и специалният субективен елемент, предвиден в състава на престъплението, а именно подс. О. е направил опит да отнеме автомобила с намерение да го ползва, доколкото не е установена друга цел.

От субективна страна правилно съдът е приел, че деянието е извършено от подс. О. при евентуален умисъл. Целейки да успее да излезе от автомобила и да избяга от полицейския служител, подс. О. се е съгласил и допусна настъпването на страничния престъпен резултат по нараняването на свид. Б.. Подс. О. е съзнавал, че с рязкото отваряне на вратата на автомобила ще блъсне силно полицейския служител в най-близките до автомобила части на тялото му, а именно - ръцете му, но въпреки това е предприел действията по рязкото отваряне на врата. В този смисъл настоящият съдебен състав не споделя доводите на защитата, че в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

От обективна страна подс. Г., на инкриминираните дата и място, в съучастие като помагач с Ч.С.О. / извършител /, умишлено е улеснил извършването на престъплението от О., като с личният си автомобил марка „БМВ”, модел „Х5” с ДК № ******, превозил Ч.О. до района на местопрестъплението, след което застанал в близост до лек автомобил марка „Опел”, модел ’’Корса” с ДК № ***** и наблюдавал околността, за да предупреди Ч.О. за появата на трети лица, с цел да осуети разкриването и задържането на последния, докато О. направил опит противозаконно да отнеме чуждо моторно Безспорно е, че подс. Г. е видял, че О. разбива патрона на паркиран лек автомобил, влиза в него и извършва някакви действия вътре. Това са явно престъпни действия, от които той не се е дистанцирал по никакъв начин, напротив - стоял е в непосредствена близост и се е оглеждал непрекъснато - очевидно е следял района за неочаквана поява на лица, които биха могли да осуетят намерението им и да ги задържат.

При определянето и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия О. за пристъплението по чл. 346, ал. 2, т. 2 и 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК първостепенният съд правилно е приел като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, изразеното съжаление за случилото се, заболяването му, полагането на грижи за болната му майка, а като отегчаващо вината обстоятелство е посочил високата степен на обществена опасност на деянието, съучастието при извършване на престъплението, наличието на технически средства при осъществяване на деянието. Съдът е приел, че не следва да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 вр. чл.58 б.“а“ от НК, тъй като изпълнителното деяние е било в края на осъществяването му. При индивидуализацията на наказанието на подс. О. е наложил наказание над минималното 3 години ЛОС, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението му за срок от 5 години. Също така е лишил подс. О. да управлява МПС за срок от 3 години на основание чл. 346 ал.4 от НК.

Настоящият съдебен състав намира, че така наложеното наказание е явно несправедливо предвид изложените по-горе смекчаващи вината обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че тъй като деянието е във фазата на опита, то следва да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 вр. чл.58 б.“а“ от НК. В случая с използваните технически средства подс. О. се е опитал да стартира двигателя на автомобила, но до там не се е стигнало. В този този смисъл настоящият състав на съда приема, че жалбата на подс. О. в тази й част е основателна, поради което и присъдата следва да бъде изменена в частта й относно наложеното наказание на подсъдимия за престъплението по 346, ал. 2, т. 2 и 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Като отчете посочените смекчаващи и оттгечаващи вината обстоятелства, съдът счита, че на подс. О. и приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 вр. чл.58 б.“а“ от НК, съдът прецени, че най-подходящото и адекватно наказание за извършеното деяние от подс. О. е “лишаване от свобода” под минимума, предвиден в закона –11 месеца , като изпълнението на така наложеното наказание следва да бъде отложено за срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 от НК. Следва да бъде редуцирано наказанието и в частта му, в която подс. О. на основание чл. 346 ал.4 от НК е лишен от право да управлява МПС, като срокът на това наказание следва да бъде намален срок от 3 години на 11 месеца. Съдът намира за неоснователни доводите на прокурора в депозирания протест, че подс. О. следва да изтърпи ефективно така наложеното му наказание по изложените по-горе съображения.

При определянето и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия О. за престъплението по чл. 131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК съдът правилно е отчел смегчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, поради което настоящият въззивен състав не намира основание за промяна на наложеното му наказание 1 година ЛОС, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години.

На основание чл.23 ал.1 от НК съдът наложи на подс. О. по-тежкото от така определените наказания за извършените от него престъпление по по 346, ал. 2, т. 2 и 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 – 1 / една / година „ЛОС“, като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 / три / години. Към така определеното наказание на подс. О., на основание чл.23 ал.2 от НК съдът присъедини изцяло и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 11 месеца.

При определянето и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Г. за пристъплението по чл. 346, ал. 2, т. 2 и 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл.28 ал.1 от НК първостепенният съд правилно е приел като смекчаващи вината обстоятелства по-малкото участие в деянието в качеството му на помагач, а като отегчаващи вината обстоятелства е посочил високата степен на обществена опасност на деянието, съучастието при извършване на престъплението, обстоятелството, че деянието е извършено в изпитателния срок на друга присъда. Съдът е приел, че не следва да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 вр. чл.58 б.“а“ 4 „б“ от НК, тъй като изпълнителното деяние е било в края на осъществяването му. При индивидуализацията на наказанието на подс. Г. е наложил наказание над минималното - 3 години ЛОС, като е постановил същото да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим. Също така е лишил подс. Г. да управлява МПС за срок от 3 години на основание чл. 346 ал.4 от НК.

Настоящият съдебен състав намира, че така наложеното наказание е явно несправедливо предвид изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че тъй като деянието е във фазата на опита, то следва да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 вр. чл.58 б.“а“ и „б“ от НК. В случая с деянието, освен че във фазата на опита, подс. Г. се явява и помагач, т.е. налице са и двете хипотези на чл. 58 б.“а“ и „б“ от НК, препращащи към приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК. В този този смисъл настоящият състав на съда приема, че жалбата на подс. Г. тази й част е основателна, поради което и присъдата следва да бъде изменена в частта й относно наложеното наказание на подсъдимия за престъплението по 346, ал. 2, т. 2 и 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл.28 ал.1от НК. Като отчете посочените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че на подс. Г. и приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 вр. чл.58 от НК, съдът прецени, че най-подходящото и адекватно наказание за извършеното деяние от подс. Г. е “лишаване от свобода” под минимума, предвиден в закона –11 месеца , като същото същото да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим. Следва да бъде редуцирано наказанието и в частта му, в която подс. Г. на основание чл. 346 ал.4 от НК е лишен от право да управлява МПС, като срокът на това наказание следва да бъде намален срок от 3 години на 11 месеца.

Привеждайки в изпълнение по отношение на подс. Г. на основание чл.68 ал.1 от НК наказанието, наложено му по НОХД № 766/2012г. на РС-Кърджали – ЛОС за срок от 3 години, съдът неправилно е определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. В случая е приложима разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.2 б“в“ от ЗИНЗС, но доколкото няма протест в тази насока, настоящият съдебен състав не следва да утежнява положението на подсъдимия, изменяйки присъдата в тази й част.

При извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила или необоснованост / извън приложението на закона относно наложеното наказание и режима /, поради което прима, че същата следва да бъде потвърдена в останалата й част.

Ето защо и на основание чл. 334, т. 3, във вр. чл. 337 ал.1 т.1 от НПК, Софийският градски съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда 08.12.2017 г. по НОХ дело № 7223/2017г. по описа на Софийският районен съд, Наказателна колегия, 133 състав, както следва:

НАМАЛЯВА на основание чл.55 ал.1 т.1 вр. чл.58 б.“а“ от НК наложеното наказание на Ч.С.О. EГH ********** за престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 2 и 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК от лишаване от свобода на срок от 3 / три / години на 11 / единадесет / месеца „лишаване от свобода“ , като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 / три / години, както и НАМАЛЯВА наказанието и в частта му, в която Ч.С.О. на основание чл. 346 ал.4 от НК е лишен от право да управлява МПС от 3 години на 11 месеца.

На основание чл.23 ал.1 НАЛАГА по-тежкото от така определените наказания за престъпленията по чл. 346, ал. 2, т. 2 и 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК, а именно 1 / една / година „лишаване от свобода“, като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното общо наказание за срок от 3 / три / години.

На основание чл.23 ал.2 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло към най-тежкото наказание ЛОС за срок от 1 година и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 11 месеца, като зачита времето през което същият е бил лишен от това право, ако това е сторено по административен ред.

НАМАЛЯВА на основание чл.55 ал.1 т.1 вр. чл.58 б.“а“ и „б“ от НК наложеното наказание на Д.Г.Г. EГH ********** за престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 2 и 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл.28 ал.1 от НК от лишаване от свобода на срок от 3 / три / години, на 11 / единадесет / месеца „лишаване от свобода“ , както и НАМАЛЯВА наказанието и в частта му, в която Д.Г.Г. на основание чл. 346 ал.4 от НК е лишен от право да управлява МПС от 3 години на 11 месеца, като зачита времето през което същият е бил лишен от това право, ако това е сторено по административен ред.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и портест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

Номер на акта:	468
Дата:	22 май 2019 г. (в сила от 22 май 2019 г.)
Съдия:	Тони Петков Гетов

Дело:	20191100600614
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 февруари 2019 г.

Решение по дело №614/2019 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е