Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 591 04.06.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XIX-ти административен състав,
на двадесет и осми май две хиляди и двадесета
година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря И. Л.
с участието на прокурора Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно
наказателно административен характер дело № 590 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на А.В.Н., ЕГН **********, с адрес *** против решение № 79/20.01.2020г.,
постановено по НАХД № 5304/2019г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление №18-0769-005506 от
25.01.2019г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция,
с което за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на касационния жалбоподател са наложени
наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети и 12
контролни точки.
Съдебното решение се обжалва
като неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че фактическата
обстановка не била изцяло изяснена. Сочат се нарушения на
административнонаказателното производство. Излагат се подробни съображения в
подкрепа на твърденията. Иска се отмяна на съдебния акт и на наказателното
постановление.
Ответникът по касация – ОД на
МВР гр. Бургас, не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна
прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление
№18-0769-005506 от 25.01.2019г, издадено от началник група към ОДМВР Бургас,
сектор ПП, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на А.В.Н. са наложени
наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети и 12
контролни точки. За да постанови решението си съдът е приел за безспорно
установена фактическата обстановка. Съдът преценил, че нарушението е доказано,
като установено с годно техническо средство. Правилно била ангажирана отговорността
на жалбоподателя като водач на автомобила. Видът и размерът на наказанието
съответстват на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Възраженията на
касатора са неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането
на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от
настоящия съдебен състав.
От събраните в
хода на производството доказателства се установява съставомерността на
констатираното нарушение, тъй като автомобилът, управляван от А.Н. бил заснет на 10.08.2018г. в 14,04 ч., по път I клас № I-6 км.488+700, в
посока от кв.Ветрен към ПВ Лукойл при движение със 101 км/ч, при разрешена за
населено място 50 км/ч. Скоростта била установена и заснета с автоматизирано
техническо средство – TFR1-M № 510/07. От извършената
проверка в информационната система на КАТ е установено, че автомобилът е
собственост на „Витоша Ауто“ ЕООД. С декларация по чл.188 от ЗДвП Н.
декларирал, че в деня и часа на нарушението лично управлявал автомобила.
Пред районния съд
са представени снимката, която е изготвена от стационарно техническо средство и
въз основа на която е установено нарушението, удостоверение за одобрен тип на
средство за измерване, както и протокол от проверка. Нарушението е заснето и установено
с техническо средство, което към датата на нарушението е доказано, че е било
изправно. Ясно е определена скоростта и посоката на движение на превозното
средство. Настоящият състав счита, че от доказателствата по делото безспорно се
установява вмененото на касатора административно нарушение.
Възраженията
направени с жалбата са неоснователни. По делото е представен
задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532/2015г., съгласно одобреното с Наредбата
приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния
знак за ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС, поставен
ли е или не знак Е-24 и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена
преценка за законосъобразността на издадения АУАН. От така представения
протокол ясно се установява мястото на позициониране на мибилното техническо
устройство, респективно контролирания участък, начинът на оповестяване на
зоната за контрол, както и режимът на измерване - стационарен. От протокола се
установява, че контролът е осъществен стационарно, а не в режим на движение,
поради което не е било необходимо посочване на начало и край на контролирания
участък, както се твърди в касационната жалба. Противно на твърденията в
жалбата, представеният протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/2015г. съдържа
и имената и подписа на лицето, което го е съставило, както и регистрационния
номер на служебния автомобил. Действително върху направената снимка не е
посочен регистрационния номер на служебния автомобил, обслужващ техническото
устройство, но това не води до извод за допуснато нарушение в хода на
производството. Въпреки така извършения пропуск, от представените доказателства
ясно се проследява връзката между ползваното техническо средство и снимковия
материал – време на заснемане, последователния номер на клип, техническото
устройство (радар TER1-М 510, с вписан в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под №4835).
По делото са представени достатъчно
доказателства сочещи, че използваното техническо средство отговаря на
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП - удостоверение за одобрен тип, протокол
от проверка, а именно представлява "автоматизирано" средство за
контрол. Ето защо необосновани се явяват твърденията на жалбоподателя за евентуално
осъществена намеса от страна контролиращия орган. Мобилните автоматизирани
технически средства действително установяват нарушения в присъствието на
контролен орган, но дейността на последния се свежда единствено до
позициониране на устройството, поставяне начало и край на работния процес.
Контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано
техническо средство. Като допълнение следва да се отбележи, че дори
техническото устройство да е било в единичен режим на управление, то в този случай
контролния орган има възможност отново само да стартира заснемането, но не и да
манипулира отчетения резултат.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя и за допуснати нарушения при съставяне на АУАН.
Последният е съставен в предвидени в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срок след
установяване на нарушителя. Спазени са изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН,
като актът е изготвен в присъствието на нарушителя и двама свидетели при
установяване на нарушението. В случая се касае за установяване на нарушение въз
основа на снимков материал при което установяването на нарушението времево е
изместено от неговото извършване. В този случай не се изисква свидетелят да е
очевидец на извършеното нарушение, а единствено да участва при неговото
установяване. Доколкото актът е подписан от свидетел участващ при установяване
на нарушението, то не е налице визираното от жалбоподателя
административнопроизводствено нарушение на чл. 40 от ЗАНН.
В АУАН,
респективно в последствие и в НП, ясно и точно са посочени обстоятелствата във
връзка с установеното нарушение - място на извършване на нарушението (населено
място, конкретни координати, посока на движение), време на извършване на
нарушението, допустимата в посочения участък скорост (50 км.ч. за населено
място), измерената с техническо средство скорост на управлявания от
жалбоподателя автомобил (101 км.ч.). От доказателствата по делото
(представената декларация) безспорно се установява, че именно жалбоподателят е
управлявал автомбила към момента на извършване на нарушението. Така посочените
обстоятелства, както е приел и районният съд, по категоричен начин водят до
извод за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Устнановеното нарушение
правилно е санкционирано и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, доколкото
се касае за превишаване на скороста в населено място - след обозначителна
табела за начало на населеното място и без участъкът от пътя да е в рамките на
действието на допълнителен знак указващ разрешената скорост, както и
превишението е над 50 кв.ч.
Следва да се
посочи, че районният съд правилно е приел, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган. Този извод не се опровергава от обстоятелството,
че заповедта, с която административният орган е упълномощен да издава
наказателни постановления е подписана от бившия министър на вътрешните работи
на Р.България - Валентин Радев, а не от лицето заемало тази длъжност към
25.01.2019 г. - Младен Маринов. Заповедта за делегиране на правомощия е
издадена от посоченото лице в качеството му на орган на изпълнителната власт, а
не в лично качество. Правото за издаване на заповеди за делегиране на
правомощия по ЗДвП е в компетентността на административния орган, а не на
физическото лице, което осъществява тези функции. Правомощията на
административния орган произтичат от закона в това му качество и не са
обвързани с личността, която ги осъществява, поради което с промяната на
лицето, което заема тази длъжност, актовете които са издадени не преустановяват
действието си.
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, право на разноски в
настоящото производство има ответникът, но поради липсата на своевременно
направено искане в тази насока, съдът не дължи произнасяне относно разноските.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1,
изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79/20.01.2020г.,
постановено по НАХД № 5304/2019г. на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.