РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Бургас, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120100543 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от Н. С. Я. против Т. С. С. искова
молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1 500 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му от ответника неимуществени вреди - болки
и страдания, настъпили в резултат на нанесената му от ответника на 18.12.2019 г. лека
телесна повреда, изразяваща се в болки по тялото и оток на меки тъкани на шията, сумата от
321,67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1 500 лв., дължима за
периода от датата на увреждането - 18.12.2019 г. до предявяването на иска, сумата от 30 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца от ответника имуществени вреди –
платена сума за извършен преглед от съдебен лекар за издаване на съдебномедицинско
удостоверение, настъпили в резултат на нанесената му от ответника на 18.12.2019 г. лека
телесна повреда, сумата от 6,43 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от
30 лв., дължима за периода от 19.12.2019 г. до предявяването на иска, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до окончателното им изплащане,
както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че работи като * на „Клеърмонт“
АД в гр. Камено, а ответникът е собственик на транспортна фирма, извършваща превоз на
пшеница от мелницата за друга фирма. Твърди също така, че на 18.12.2019 г. между тях е
възникнал спор във връзка с недопускане на камион на ответника в базата, за да бъде
натоварен, по време на който ответникът обиждал ищеца с думите „шматка“, за да го унижи
публично, след което го нападнал, хванал го с ръка за врата и го стиснал изключително
силно, с което му причинил голяма болка, бутнал го назад и го ударил с юмрук в корема,
като от удара ищецът залитнал назад. На следващата сутрин ищецът бил прегледан от
съдебен лекар, който установил болки по тялото му и оток на меки тъкани на шията.
1
Ищецът твърди, че болките и унижението, които е претърпял, са му се отразили
изключително негативно, като той е изпитвал срам от подчинените си, затворил се в себе си
за дълго време и избягвал контакти, които не са били наложителни, станал раздразнителен и
нервен, от което страдали близките му, избухвал за незначителни неща, не можел да спи
спокойно, от което получил главоболие, като това продължило дълго време. В съдебно
заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител, поддържа исковете,
ангажира доказателства.
Така предявените главни искове са с правно основание чл. 45 от ЗЗД, а акцесорните
искове са с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал писмен отговор, в
който е оспорил исковете като неоснователни. Твърди, че липсват доказателства, че именно
той е нанесъл твърдяните в исковата молба увреждания на ищеца. Заявява, че на 18.12.2019
г. в мелница „Клеърмонт” гр. Камено е трябвало да бъде натоварен негов камион, но
шофьорът му се обадил, че ищецът Я. е отказал да го допусне в базата. Ответникът веднага
отишъл в мелницата, тъй като при ненатоварване на камиона е щял да претърпи сериозни
финансови загуби. Попитал Я. какъв е проблемът, но той тръгнал на бърз ход из базата и
избягвал разговора, като това продължило половин час и се наложило ответникът да го
дръпне за яката на якето му и да го спре, за да говорят, но твърди, че не го е удрял или
блъскал. След това ответникът говорил по телефона със собственика на мелницата и веднага
след това камионът бил допуснат да товари. Ответникът твърди, че по делото не е доказана
причинно-следствена връзка между инцидента и причинената на ищеца телесна повреда.
Оспорва и размера на иска. Моли искът да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени
направените разноски по делото. В съдебно заседание ответникът се явява лично и с
процесуален представител, поддържа отговора и направените с него оспорвания,
ангажирани са доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното към исковата молба съдебномедицинско удостоверение №
239/2019 г., на 19.12.2019 г. ищецът Н. Я. е бил прегледан от съдебен лекар, като е съобщил,
че на 18.12.2019 г. около 09,44 ч. по време на работа е бил нападнал от познато лице, бил е
хванат за врата и блъснат, след което е бил ударен в областта на корема с ръка. При
прегледа лекарят е установил, че дясната половина на врата на Я. е болезнена при палпация
и леко оточна, като лицето е дало данни за болки в травмираните области, но не са били
установени други видими белези на травматични увреждания. Заключението на съдебния
лекар е, че са били установени болки по тялото и оток на меки тъкани на шията, които
увреждания е възможно да са получени по време и начин, както се съобщава – при
притискане с ръце с достатъчно сила, като на пострадалия са били причинени болка и
страдание.
Представена е фактура от 19.12.2019 г. за платена от Н. Я. в полза на „МБАЛ Бургас”
АД такса от 30 лв. за издаване на съдебномедицинското удостоверение.
Видно от представените по делото Заповед № 6/28.05.2019 г. и Заповед №
7/28.05.2019 г. на управителя на „КЛЕЪРМОНТ“ АД, и протокол от 23.10.2019 г. за
проведено ежегодно обучение по безопасност и здраве при работа, ищецът Н. Я. заема
длъжността „*“ в „КЛЕЪРМОНТ“ АД.
По делото е приложено НЧХД № 2200/2020 г. по описа на РС-Бургас, което е било
образувано по тъжба на Н. Я. против Т. С. с обвинение в извършване на престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК, но същото е било прекратено и изпратено по компетентност на РП-
Бургас, тъй като след събиране на доказателства съдът е приел, че се касае за нанесена лека
телесна повреда на длъжностно лице, което е престъпление от общ характер. РП-Бургас е
2
отказала да образува наказателно производство против ответника за процесния случай, а
ОП-Бургас е потвърдила този отказ, което се установява от приложените към исковата молба
копия на две прокурорски постановления.
В кориците на приобщеното НЧХД № 2200/2020 г. на РС-Бургас се съдържат две
веществени доказателства – CD дискове. По делото е изготвена съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която е установило, че и двата диска са годни да съхранят
записи, като вещото лице не е установило признаци записите да са били изменяни.
Установило е също така, че записите не съдържат звук, както и е описало съдържащите се
на тях файлове, представляващи видеозаписи от 3 охранителни камери, като според вещото
лице записите на единия диск дублират част от записите на другия.
В съдебно заседание на 27.06.2022 г. съдът е извършил оглед на единия от дисковете
в присъствие на страните, чрез възпроизвеждане на неговото съдържание. При огледа на
диска е било установено, че от файл № 07 от папка „Камера 6“ е видно, че на 18.12.2019 г. в
09:47:03 ч. ищецът е излязъл от помещение, ответникът го е настигнал в гръб, хванал го е за
врата и го блъснал напред. Други относими към делото факти не са установени при
извършения оглед на диска.
По делото са разпитани свидетелите *
Св. Х. заявява, че работи в мелница „Клеърмонт“ в гр. Камено като чистачка, а
ищецът Я. е началник там и отговаря за реда в мелницата. Твърди, че е била на работа в
деня, когато се е случил процесният инцидент. Когато отивала да изхвърли боклука, видяла,
че ищецът и ответникът били до кантара и започнали да се карат, като ответникът хванал
ищеца, вдигнал ръката си и замахнал към него, но свидетелката не можала да види как и
къде го е ударил, защото ответникът бил с гръб към нея, а ищецът бил пред него.
Свидетелката била на 7-8 метра от тях и чула, че те се карат и спорят, но не чула какво
точно си говорят. Според свидетелката, след тази случка ищецът се отдръпнал от хората,
избягвал колегите си, бил мълчалив и не говорел с тях. Твърди, че по време на инцидента
между ищеца и ответника, там не е имало други хора, а само тя е била свидетел на
случилото се. На портала също нямало никой, а отвън имало чакащи камиони. Според
свидетелката причината за инцидента била, че един шофьор на камион изхвърлил боклук
(пръст от камиона) до оградата на мелницата от външната й страна, където има чакъл и тя
трябва да чисти и там. Ищецът се развикал, че там не трябва да се изхвърля боклук и след
това не пуснал този шофьор да влезе с камиона в мелницата. По това време ответникът не
бил там, а дошъл след 10-15 минути и се развикал на ищеца защо не пуска камиона. Ищецът
тръгнал към мелницата и след това се върнал, а ответникът бил пред кантара и тогава
двамата започнали да се дърпат, като тя видяла, че ответникът замахнал към ищеца и според
нея го е ударил, но тя не е видяла удара.
Св. К. заявява, че живее на семейни начала с ищеца. Твърди, че той работи като
*производство в мелница „Клеърмонт“ в гр. Камено. Един ден ищецът се върнал от работа и
бил много разстроен, защото един от камионите, които доставяли суровина, изсипал
материали извън мелницата, ищецът помолил шофьора да го изчисти, но той отказал и
станал някакъв конфликт. След това отишъл друг човек, който започнал да заплашва ищеца
и да го обижда много грубо. Докато разказвал на свидетелката за случилото се, ищецът
почти се разплакал и бил много разстроен. Казал й също така, че другият човек го хванал и
го стиснал за гърба, като тя видяла, че ищецът има зачервяване отзад на врата, а след това
около една седмица той изпитвал болки. След този случай ищецът се затворил и не искал да
говори за това, отивал с нежелание на работа, тъй като не знаел дали пак няма да му се
случи нещо подобно, като промяната в психическото му състояние траела много дълго и
според свидетелката ищецът все още продължава да преживява случилото се.
Св. * заявява, че е собственик на товарни автомобили и превозвач, както и че познава
ищеца и ответника и знае за какво е делото. Твърди, че една сутрин през есента на 2019 г.,
3
около 08,30 ч. накарал един шофьор да изчисти товарното помещение на камиона и той
изхвърлил две лопати пръст в градинката, която се намира непосредствено преди мелницата
– на улицата, където камионите чакат, за да влязат. След това шофьорът му се обадил, че му
забраняват да влезе да товари. Свидетелят отишъл на място и на портала попитал ищеца
защо камионът му не влиза, като двамата разменили 2-3 думи. След това свидетелят се
обадил на ответника, който бил възложител на превоза. Ответникът отишъл и започнал да
разговаря с ищеца. Ищецът обикалял из базата, а ответникът вървял след него, след това
спрели, започнали да разговарят и си повишили тон, но били далеч от свидетеля, като той не
видял да се блъскат. Там имало и работници от мелницата, като неговият шофьор също бил
там, но свидетелят не видял чистачката на мелницата да стои там. Твърди, че не е видял
дърпане и удряне, нито друго съприкосновение между ищеца и ответника, но заявява, че не
е наблюдавал през цялото време случващото се между тях.
Св. * заявява, че е имал камион за превоз и е превозвал зърно от зърнобазата в гр.
Камено до пристанището, като познава бегло ищеца от зърнобазата. Твърди, че не е
присъствал на случилото се между ищеца и ответника, но знае, че между двамата е имало
някакво сдърпване. Заявява, че шофьорът на неговия камион също е получил забрана от
ищеца да влиза в базата, тъй като е имало няколко дребни инцидента с камиона – веднъж
ударил електрически стълб извън базата, а друг път шофьорът ползвал кофа от базата, за да
спре теч на зърно от камиона и леко я счупил, след което ищецът му казал, че ще потроши
базата и че няма да го допусне да влиза.
По делото са изготвени основна и повторна съдебно-медицински експертизи.
Вещото лице по основната експертиза е посочило, че описаните в
съдебномедицинското удостоверение (СМУ) увреждания са в причинно-следствена връзка с
нанесените на ищеца удар и силно стискане на шията от ответника. Посочено е също така,
че ищецът е изпитал физически и психически болки и страдания, като физическите не са
тежки и обичайно отзвучават до един месец, но психическите травми са по-дълготрайни, тъй
като процесното събитие е извадило ищеца от равновесие и го поставило за дълго в
напрежение и стрес, изпаднал в отрицателно емоционално състояние, което продължило
дълго, чувствал се унизен и засрамен от подчинените си. Според вещото лице преживеният
от ищеца стрес е довел до нервнопихически срив, здравословното му състояние се влошило,
изгубил съня си, като това продължило дълъг период от време. В съдебно заседание вещото
лице Н. е заявила, че не е прегледала ищеца, поради изминалия дълъг период от време, нито
се е запознала с приложения по делото CD-диск, а е работила само по данните, съдържащи
се в представеното по делото съдебномедицинско удостоверение. Ответникът е оспорил тази
експертиза предвид факта, че вещото лице е дало заключение без да се е запознало с всички
материали по делото. Поради това е поискал и съдът е допуснал повторна
съдебномедицинска експертиза.
Вещото лице по повторната експертиза се е запознало с всички материали по делото,
включително с приложения и огледан в съдебно заседание CD-диск, и в заключението си е
посочило, че е възможно на ищеца да са били причинени твърдяните в исковата молба
увреждания. Посочило е също така, че причинените на ищеца увреждания в областта на
врата са вследствие на механична сила (силен захват с ръка) - вследствие на сили на
притискане, разтягане и триене, а болките по тялото са причинени от съприкосновение в
областта на торса – чрез механизъм на удар и притискане. Според вещото лице, описаните в
исковата молба увреждания отговарят на констатациите в издаденото на ищеца СМУ и биха
могли да се получат при физическо съприкосновение между лицата така, както се вижда на
видеозаписа. В експертизата също така е посочено, че причинените на ищеца физически
увреждания са с характер на бързопреходни и пълното физическо възстановяване от тях
настъпва обичайно в рамките на един месец, но възстановяването от твърдяните от ищеца
психически страдания, квалифицирани от вещото лице като посттравматично стресово
4
разстройство, е възможно да продължи от половин до една година.
При така събраните доказателства, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
За да бъдат уважени предявените по делото претенции на ищеца с горепосоченото
правно основание, следва да бъде безспорно доказано описаното в исковата молба
противоправно виновно поведение на ответника, претърпяните от ищеца вреди, за които се
претендират обезщетенията, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
деянието на ответника и вредите на ищеца, като съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината на дееца се предполага до доказване на
противното.
В случая съдът намира за доказано твърдението на ищеца, че на посочените в
исковата молба дата и място ответникът го е хванал с ръка за врата, стиснал го силно и го
бутнал. Тези обстоятелства се установяват пряко от показанията на св. Х. и от съдържанието
на приетите и огледани в съдебно заседание видеозаписи от охранителна камера, както и
косвено от показанията на св. К., на която ищецът е разказал какво се е случило вечерта след
инцидента. Така дадените показания от свидетелите на ищеца не се опровергават от
показанията на водените от ответника свидетели, тъй като св. * заявява, че не е наблюдавал
през цялото време случващото се между ищеца и ответника, т.е. възможно е да не е
възприел хващането на ищеца от ответника и избутването му, а св. * твърди, че не е
присъствал на инцидента, т.е. няма лични и преки възприятия за процесния случай.
Не се доказаха обаче ищцовите твърдения, че ответникът му е нанесъл удар с юмрук
в корема, нито че го е обиждал, наричайки го „шматка“ в присъствието на негови подчинени
с цел да го унижи, тъй като по делото не се събраха никакви преки доказателства в подкрепа
на тези твърдения – такива факти не се установяват нито от разпита на свидетелите (св. Х.
заявява, че е видяла ответника да замахва към ищеца, но не е видяла да му е бил нанесен
удар), нито от видеозаписа от охранителната камера. Св. К. твърди, че ищецът й е разказал
за нанесени му обиди от ответника (не и за удар в корема), но предвид установената близка
връзка между нея и ищеца и липсата на преки доказателства в тази насока съдът намира, че
в тази им част показанията на тази свидетелка не следва да бъдат кредитирани.
Съдът намира за доказано и настъпването на вреди за ищеца, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания, които се установяват както от представеното
съдебномедицинско удостоверение, така и от разпита на св. К. и от приетите по делото две
съдебно-медицински експертизи, от които се установява, че обичайният период за
възстановяване от нанесените на ищеца физически увреждания е около един месеца, а за
отшумяването на психическите травми е необходим по-дълъг период от време (според св. К.
ищецът все още не е превъзмогнал случилото се).
Съдът счита, че в случая е налице и пряка причинно-следствена връзка между
деянието на ответника и уврежданията на ищеца, тъй като от приложеното СМУ и от
медицинските експертизи е видно, че е възможно тези увреждания да са причинени по
съобщените от ищеца начин и време, а по делото липсват доказателства за други
обстоятелства и причини за настъпване на процесните увреждания на ищеца.
С оглед на горното съдът намира за доказани противоправното деяние на ответника,
изразяващо се в хващане за врата, силно стискане и блъскане, вината на ответника, която се
предполага на осн. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, както и причинените на ищеца вреди в резултат на
това деяние, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между деянието и вредите.
Поради това ответникът дължи на ищеца обезщетение за причинените му вреди, което прави
иска доказан по основание.
Що се отнася до размера на дължимото обезщетение, съдът намира, че с оглед
5
характера и степента на причинените неимуществени увреждания на ищеца, справедливо в
случая е обезщетение в размер на 700 лв., до който размер този иск следва да бъде уважен, а
в останалата му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на размера на
платената от него сума за снабдяване със съдебномедицинско удостоверение, съдът намира
същият за доказан и основателен, тъй като с това съдебномедицинско удостоверение са
констатирани именно нанесените от ответника увреждания на ищеца, а от представената
фактура е видно, че за издаването му ищецът е платил сумата от 30 лв. С оглед на това съдът
намира, че тази сума представлява имуществена вреда за ищеца, която е в пряка причинно-
следствена връзка с деянието на ответника, поради което предявеният иск за заплащане на
обезщетение в този размер е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
На осн. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважените части от главните искове,
считано от датата на увреждането – 18.12.2019 г. до 26.01.2022 г. (деня, предхождащ
предявяването на иска), като за този период законната лихва върху главницата от 700 лв. е в
размер на 149,92 лв., а върху главница от 30 лв. законната лихва за същия период е в размер
на 6,43 лв. В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху главниците,
считано от предявяването на иска до окончателното им изплащане.
Предвид частичното уважаване на предявените искове осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 589,60 лв., представляваща част от
направените от него разноски по делото, съответна на уважената част от исковете, а на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 590,97 лв.,
представляваща част от направените от него съдебно-деловодни разноски, съответна на
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. С. С., ЕГН **********, от * да заплати на Н. С.Я., ЕГН **********, от *,
сумата от 700,00 лв. (седемстотин лв.), представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в резултат на нанесената му от
ответника на 18.12.2019 г. лека телесна повреда, изразяваща се в болки и оток на меки
тъкани на шията, сумата от 149,92 лв. (сто четиридесет и девет лв. и деветдесет и две ст.),
представляваща мораторна лихва върху главницата от 700,00 лв., дължима за периода
18.12.2019 г. - 26.01.2022 г., сумата от 30,00 лв. (тридесет лв.), представляваща обезщетение
за причинените на ищеца от ответника имуществени вреди, настъпили в резултат на
нанесената му от ответника на 18.12.2019 г. лека телесна повреда, сумата от 6,43 лв. (шест
лв. и четиридесет и три ст.), представляваща мораторна лихва върху главницата от 30,00 лв.,
дължима за периода от 18.12.2019 г. - 26.01.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 27.01.2022 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от
589,60 лв. (петстотин осемдесет и девет лв. и шестдесет ст.), представляваща част от
направените от ищеца разноски по делото, съответна на уважената част от исковете, като в
останалата им част над уважените до предявените размери от 1 500,00 лв. и от 321,67 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и за
мораторна лихва върху него.
Присъдените в полза на Н. С. Я. суми могат да бъдат платени по личната му банкова
сметка: *.
ОСЪЖДА Н. С.Я., ЕГН **********, от г* да заплати на Т. С. С., ЕГН **********,
6
от *, сумата от 590,97 лв. (петстотин и деветдесет лв. и деветдесет и седем ст.),
представляваща част от направените от него съдебно-деловодни разноски, съответна на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7