РАЗПОРЕЖДАНЕ
№
гр. Пловдив, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, IX състав в публично
заседание на тридесет
и първи май през две хиляди
двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Петя Добрева, като разгледа докладваното от Председателя
адм. дело № 1321 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 276 и сл.
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искане на Н.И.Г., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив да бъде задължена
администрацията на Затвор – Пловдив да извърши действия като осигури
преглед на оспорващия при лекар специалист, а именно гръден хирург. Искането има характер на такова по чл. 276, ал. 1, т. 2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
Н.И.Г. твърди, че има киста на белия дроб, но в затвора не го лекуват. Поради това лишеният от свобода заявява желание да бъде
прегледан от
гръден хирург и лекуван, съобразно
резултатите от прегледа.
Ответникът – началник на Затвор – Пловдив поддържа становище за
неоснователност на искането.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че искането е неоснователно.
Съгласно докладна записка от доктор Р. Д. –
лекар – ординатор в МЦ при Затвора – Пловдив Н.И.Г. е
постъпил в затвора на 04,03,2021 г. На 08.03.2021 г. му е извършен първоначален
преглед, на който лишения от свобода не съобщава за наличие на болести и
травми. В последствие почти всекидневно посещава МЦ на затвора, като са му
извършвани и прегледи и раздавани необходимите медикаменти. Предвид
оплакванията му е бил изведен от затвора за ренгенография на 13,04,2021 г., от
която е видно, че няма данни за патология, което да налага необходимостта от
специализиран консултативен преглед.
Съдът,
като съобрази представените писмени доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искането
е допустимо, тъй като възможността за предявяването му не е ограничена във
времето и същото изхожда от лице, което твърди, че е засегнато от твърдяното от
него нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
Разгледано
по същество, същото е неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно
чл. 276 от ЗИНЗС всеки лишен от
свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяването на действия и
бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице,
представляващи нарушение на забраната по чл. 3; 2. извършването на действия с
цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3.
Липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на
фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се
прекрати нарушението на чл. 3 (ал. 2).
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В
конкретния случай, нарушаването на забраната по чл. 3, според оплакванията и
исканията на жалбоподателя, се изразява в това, че органът по изпълнение на
наказанието не му предоставя възможност за провеждане на нужното лечение в
достатъчна степен, което е посочено сред действията и бездействията, предмет на
изричната забрана по чл. 3, ал. 1, съответно е приравнено на нарушение по
силата ал. 2.
Медицинското
обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел ІІ от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за
медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на
здравеопазването и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 31 от 23.04.2010 г.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат за
лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в
лечебните заведения в местата за лишаване от свобода няма необходимите условия
за необходимото лечение, при инфекциозни заболявания, при необходимост от
консултативни прегледи или специализирани изследвания. В тези случаи
изпращането става със заповед на началника на затвора след издаване на
задължителното съгласно чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС предложение на директора на
медицинския център или директора на специализираната болница за активно лечение
на лишени от свобода.
В случая, видно от приетите по делото писмени
доказателства, липсват доказателства жалбоподателят да е диагностициран с
диагноза „кисти на белия дроб“, за да се изведе извод, че лечение на това
заболяване не е осигурено на лишения от свобода.
Видно от докладна записка на л. 11
от д-р Д. , лекар ординатор МЦ Затвора Пловдив, с оглед оплакванията на Г., на същият му е била направена ренгенография на 13,04,2021
г. Резултатите от същите са приложени към делото/ л. 12/.
Едновременно
с това, от ответната страна се представят доказателства, че по отношение на
жалбоподателя се полагат медицински грижи съответни на направени от него
оплаквания. Видно от представено книга за вписване на лишените от свобода, които
се нуждаят от медицинска помощ,
както и от разпитания свидетел в днешното съдебно заседание, на Г. е оказана такава винаги
когато е поискал.
При
тези данни и с оглед липсата на доказана диагноза на жалбоподателя „кисти на
белия дроб“ за която конкретно се претендира да е
осъществено процесното бездействие, съдът намира, че в случая не се доказа той
да е бил подложен на нечовешко и унизително отношение при осигуряването на
медицинска помощ.
От
събраните доказателства не се установява, че същият е имал необходимост от
изпращане за преглед при специалист извън затвора. Твърденията за неадекватно
медицинско обслужване в Медицинския център на Затвора Пловдив са недоказани,
съответно и искането към съда да разпореди на органа по изпълнение на
наказанията да прекрати бездействието, изразяващо се в липса на осигуряване на
медицинско обслужване, следва да бъде отхвърлено. Видно от
приложените към делото писмени доказателства на 13,04,2021 г. на Г. е била направена ренгенография на гръден
кош и бял дроб извън затвора. Това налага извода, че затворническата
администрация е
положила нужните усилия като го е изпратила за изследване в специализирана лаборатория, извън Затвора Пловдив.
Разноски не се претендират, поради което произнасяне в тази насока
не се дължи.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.И.Г., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода“ в Затвор – Пловдив да бъде задължена администрацията на Затвор –
Пловдив да извърши действия като
осигури преглед при лекар гръден хирург , съобразно здравословното му състояние.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в тридневен
срок от обявяването му пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: