№ 779
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20241000501310 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 262958/5.02.2024 г. и с вх.№ 262432/30.01.2024 г. (по
регистратурата на СГС ) на ответника Столична община и неговия помагач „
УЕЙСТ СОЛЮШЪНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, град София срещу решение №
260011 от 9.01.2024 г. , поправено с решение № 260421 от 19.07.2024 г. на
СГС, ГО – 4 състав по гр.д.№ 4741/2021 г. в осъдителната му част .
Във въззивната жалба на ответника Столична община има оплаквания за
пренебрегване значението на обстоятелства като общия здравен статус на
ищцата преди увреждането и установените със заключението по комплексната
съдебно – медицинска експертиза в изготвената от вещото лице-
ендокринолог част причини за появата на диабет, тип 2 ; както и за допуснато
неправилно приложение на член 52 от ЗЗД и член 51,ал.2 от ЗЗД поради
неотчитане на тежестта на увреждането и интензитета на претърпените болки
и страдания и извеждането на необоснован извод за финансова невъзможност
на ищцата да извърши доплащане от 2 300 лева – 2 600 лева като извинителна
причина за непровеждане на своевременно лечение.
1
Във въззивната жалба на помагача „ УЕЙСТ СОЛЮШЪНС БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, град София се оспорват фактическите констатации , че падането е
резултат от подхлъзване върху непочистен от лед и сняг тротоар с оглед
свидетелствата на Б. И. ,че в този ден нямало сняг и тротоарът бил „
почистен“, ищцата не е допринесла за травмата ( при загуба на съзнание,
стъпване на криво, старо страдание или неподходящо облекло и обувки ) ;
мястото на падането е тротоар - част от общинската улична мрежа, вместо
участък пред жилищен блок, задължени за чието почистване са етажните
собственици – член 67,ал.1,т.2 от Наредбата за управление на отпадъците и
поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община и
увреждането е в причинна връзка с неизпълнение на нормативно възложени
задължения на общината .
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна А. Н. З. оспорва
въззивните жалби по съображения ,че изложените в тях оплаквания са
бланкетни , решението не е необосновано и не е постановено при нарушения
на материалния и процесуалния закон.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбите, доводите в отговорите, изразените от страните в откритото съдебно
заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че
то е валидно, допустимо и правилно.
С обжалваното решение е уважен частично до размера от 50 000 лева
искът с правно основание член 49 от ЗЗД на А. Н. З. срещу Столична Община
за обезщетение за неимуществени вреди в размер от 130 000 лева от
травматично увреждане, настъпило по причина на неизпълнено от ответната
община задължение за поддържане на улицата в състояние, позволяващо
безопасно движение на пешеходци. Искът е основан на твърдения, уточнени с
молба с вх.№ 360655 от 4.11.2021 г. , че на 22.12.2018 г. около 21 часа в град
София след излизане от адрес *** ищцата се придвижвала по десен ( по
посока към улица „Панайот Хитов“) тротоар на ул. „Макгахан“, за да пресече
улицата на нивото на насрещно намиращия се блок 55 с магазина , в който
искала да отиде, но преди да предприеме пресичането стъпила върху лед,
подхлъзнала се и паднала, от удара получила травма на десен глезен.
Поставена й е шина от екип на „Спешна помощ“; в болница „ Исул“ е
констатирано счупване на няколко места, препоръчана е операция по
2
спешност, която отказала по липса на средства и била освободена същия ден
с поставена гипсова шина. След месеци, в които имала болки и не могла да се
самообслужва, на 5.06.2019 г. била оперирана ( с поставяне на импланти ) ;
след операцията е установен диабет , който се влошавал от обездвижването и
пречел на зарастването на раната ; операцията се оказала неуспешна
(имплантите се „ огънали“), възникнала необходимост от втора операция, за
която „тежкият диабет“ е противопоказен и ищцата изпаднала в депресия ;
ответната Общината дължи обезщетение за неимуществени вреди от
травматичното увреждане, отключените диабет тип 2 и тежка депресия .
В срока за отговор ответната Община е въвела възражения за
съпричиняване на вредите поради неполагане на необходимата грижа при
наличните обстоятелства – късен час, ниски температури, добра видимост ;
отлагане на операцията без извинителна причина ( липсата на парични
средства не е такава ) за срок от шест месеца и извършване в същия период на
двигателна дейност, като фактор за влошаване на състоянието и удължаване
на периода за лечение и възстановяване; оспорила травмата да е отключила
диабет от тип 2 и тежка депресия, която е старо и трайно във времето
състояние на ищцата. С отговора не е оспорена причината за падането -
подхлъзване на обледенен участък и мястото на падането - в тротоарната
отсечка между блокове 121 и 122 и извън обхвата на прилежащите площи на
етажната собственост. С оглед тази защита ответникът е свел искането си по
член 219,ал.1 от ГПК - в молба с вх.№ 366046/29.11.2021г. - до привличане
като помагач на „ УЕЙСТ СОЛЮШЪНС БЪЛГАРИЯ“ ( бившо „А.С.А.
България“). Искането е обосновано с поетите от дружеството задължения по
договор за изпълнение на обществена поръчка, част от чийто предмет е
почистване и поддържане на улици и други места за обществено ползване на
територията на Столична община и настъпване на инцидента с ищцата в срока
на действие на този договор .
Помагачът на ответника - „ УЕЙСТ СОЛЮШЪНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
град София не е изразил становище в срока, предоставен с разпореждането от
9.10.2023 г., не е въвел възражения нито преди това, нито в последвалото едно
о.с.з. При това положение помагачът може да оспорва единствено
обосноваността на фактическите констатации и правилността на правните
изводи на съда. Не може да въвежда за пръв път с въззивната жалба
3
възражения по член 51,ал.2 от ЗЗД , както в случая, обосновани на факти за
загуба на съзнание, стари заболявания, медицински състояния и носене на
неподходящо облекло и обувки, тъй като са преклудирани.
Във въззивното производство не е оспорена от въззиваемата – ищца -
констатацията в решението, че психичното й заболяване - биполярно
афективно разстройство - е с голяма давност от 2004 г. и с усложнения от
дългогодишна алкохолна злоупотреба, както и че актуално настъпилият епизод
на лека депресия е обусловен от него, а не от травмата.
По делото не е спорно, че на 22.12.2018 г., късно вечерта, при движение
в градската част на столицата , в район „ Подуене“ по тротоара на улица
„Макгахан“ откъм блок 121 в посока към блок 122 и намиращия се на
отсрещния тротоар блок 55 с магазин на първия етаж, ищцата паднала върху
тротоара и травмирала десния си глезен. Разпитаният свидетел Б. И., озовал
се на мястото на инцидента след повикване, установил, че имало не много
сняг, но било студено и улиците били заледени. Заварил ищцата, легнала
върху тротоара, да вие от болка. Видно от приложения по делото картов
материал, тротоарът не е прилежащ към съществуващите жилищни сгради,
тъй като те са разположени перпендикулярно на него и входовете им са към
вътрешни улици. Според свидетелствата на Ичев , тротоарът бил непочистен ,
заледен „ на пътека“. Както винаги в него имало оформена „партина“,
„пътека“ и зеледени околни участъци, които общината не почиствала от сняг.
Двуглезенна фрактура, каквато е установена по дясната подбедрица на
ищцата, може да се получи по посочения в комплексната съдебно –
медицинска експертиза механизъм - извършване на внезапно, обнормно
движение на глезенната става с рязко натоварване на крака от тежестта на
тялото обикновено върху наклонена, хлъзгава повърхност . Описаните от
свидетеля условия много добре способстват за извършване на подобно
патологично движение като причина за костната увреда при лице с
наднормено тегло – отговори на задачи № 2 и № 3 от заключението .
Съвкупният анализ на доказателствата от показанията на свидетеля и
експертизата в частта, изготвена от лекаря – ортопед, травматолог, дава
основание за извод, като направения в решението на СГС, че травмата е
получена при подхлъзване върху заледен уличен тротоар; задължението за
неговата поддръжка е на ответната община съгласно член 11,ал.1 от ЗОбС, а не
4
на етажни собственици с оглед неприложимостта на член 67,ал.1,т.2 от
НУОПОЧТСО; задължението не е изпълнено и неизпълнението е в причинна
връзка с травматичното увреждане . Налице са материалноправните
предпоставки за възникване на отговорността по член 49 от ЗЗД на Столична
община. Действително Столична община е възложила с договора от
25.03.2015 г. на третото лице - помагач - почистването и поддръжката на
улиците и местата за обществено ползване в район „ Подуене“ за срок от пет
години, то също не е изпълнило задълженията си по договора да поддържа и
почиства процесния тротоарен участък към датата на инцидента, но
Общината не може да се освободи от отговорност по член 49 от ЗЗД пред
увреденото лице, тъй като отговоря за лошия избор на изпълнител.
Неизпълнението от третото лице е основание за ангажиране на договорната му
отговорност. Общината не може да се освободи от отговорност по член 49 от
ЗЗД и в случай, че участъкът е прилежаща площ към сграда и етажните
собственици не са го почистили от сняг и лед, тъй като това е основание за
прилагане на административни мерки спрямо тях.
Със заключението на КСМЕ е установено, че при получаването на
фрактурата ищцата изпитала много силна болка; по време на лечението в
ИСУЛ е отказала наложителна операция по липса на възможност да заплати
металните остеосинтези , които НЗОК не покрива, при тогавашни цени от 2
300 лева - 2 600 лева; приложена е само провизорна репозиция на счупените
глезени и обездвижване на фрактурите с гипсова превръзка, което създава
риск от разместване, поява на трайно нарушение на глезенната става и трайна
инвалидност. Ищцата била в невъзможност за срок от три месеца ( при
обичаен срок от над 30 дни на затруднения в движението на травмирания
крайник ) да се придвижва самостоятелно; появил се оток в ставата. При
прекомерно засилване на болките и след повече от 5 месеца , на 5.06.2019
година , ищцата се подложила на костна операция - артродеза ( за трайно
обездвижване на глезенната става чрез имплантиране на два спонгиозни
кръстосани винтове ) срещу разноски от около 400 – 500 лева. Тази операция
не е успешна, защото останала малка подвижност на глезенната става,
съпроводена с оток и периодични болки, които се усилват при промяна на
времето и продължително придвижване. Неизвършването на оперативно
лечение с метални остеосинтези при получаване на травмата и
непредприемането на действия за лечение в следващите месеци е удължило с
5
около пет месеца общия възстановителен период. От друга страна реализирал
се е рискът за невъзможност от анатомично възстановяване на счупените
глезени (поради неизвършването на оперативно лечение с метални
остеосинтези ). В резултат на нея и неуспешното оперативно лечение от
5.06.2019 г. ищцата продължава да има затруднено придвижване, накуцва на
дясно и ползва бастун. Тя е с установена трайна инвалидност, дължаща се на
патологична подвижност на глезенната става, постоянния оток, трайно
настъпилата деформация и периодично явяващите се болки .
Според заключението на КСМЕ в изготвената от вещото лице –
ендокринолог част , у ищцата е открит диабет тип 2 ( с много високи кръвни
захари ) в хода на оперативно лечение в МБАЛ „ Люлин“. Доколкото
развитието на този тип диабет се дължи на инсулинова резистентност ( като
генетична предиспозиция ) и съчетаното въздействие на травмата/
възпалението решаващо и последвалото обездвижване и на затлъстяването,
най-вероятно ищцата е била в състояние на преддиабет в периода на
домашното лечение. При висящността на делото са възникнали неврологично
усложнение – диабетна полиневропатия, налагащо инсулинолечение . По
повод на тях ищцата е била двукратно хоспитализирана в Клиника по
ендокринология в УМБАЛ „Александровска“ от 7.03.2022 г. до 10.03.2022 г. и
от 21.10.2022 г. до 25.10.2022 г. Въз основа на експертното становище следва
да се приеме, както е заключил СГС, че травматичното увреждане и
обездвижването от него са елементи от комплексната причина за развитието
на диабета у ищцата.
Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД
налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични
увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при
които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици,
болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането
на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на
пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на
увреждането.
В конкретния случай въззивният съд отчита, че 46 – годишната ищца е
получила двуглезенна фрактура на дясна подбедрица ; имала е ограничения в
6
движението в 3-месечен срок над обичайния от повече от 30 дни; търпяла е
болки с интензивен характер в първите 5-6 месеца и периодично явяващи се и
усилващи се при промяна на времето болки ; получила е едно консервативно
лечение и едно неуспешно оперативно лечение ; отключила по причина на
травматичното увреждане и други фактори диабет , тип 2 ; стигнало се е до
трайна инвалидност, която добавена към инвалидността от заболяването по
водещата диагноза – биполярно афективно разстройство и неврологичното
усложнение от диабета – е оценена на 78 % ; пострадалата има затруднено
придвижване – с бавна щадяща походка с помощта на бастун . При
съобразяване на тези обуславящи по – висок интензитет на вредите
обстоятелства и конкретните икономически условия в страната към 2018 г. ,
налага се извод, че определеното в обжалваното решение обезщетение от
50 000 лева отговаря на законовия критерий за справедливост по член 52 от
ЗЗД и репарира в цялост претърпените от нея физически и морални болки .
По възражението за съпричиняване : както се посочи по – горе при
обсъждане на заключението на КСМЕ, неизвършването на оперативно
лечение с метални остеосинтези непосредствено след травмата е
способствало за разместването на счупените кости, невъзможността за
последващо анатомично възстановяване на глезените и удължаването на
периода на лечение . Но отказът на ищцата да се подложи на такова лечение на
свои разноски от около 2 300 – 2600 лева е оправдан, доколкото ответникът не
е доказал противното на твърдяното от нея - наличието на парични средства
за заплащане на посочената непокрита от НЗОК част от стойността на
операцията . Не налага друг извод обстоятелството , че ищцата е провела по –
евтиното оперативно лечение – артродеза – срещу значително по – малката
сума от около 500 лева . Следователно отказът от провеждане на операцията
не обуславя извод, че е допринесла за настъпването на вредите. Възражението
по член 51,ал.2 от ЗЗД правилно е преценено за неоснователно и
обезщетението е присъдено в определения размер от 50 000 лева .
Въззивните жалби са неоснователни. Въззиваемата не претендира
разноски за настоящото производство и въззивният съд не й присъжда такива.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260011 от 9.01.2024 г. , поправено с
решение № 260421 от 19.07.2024 г. на СГС, ГО – 4 състав по гр.д.№ 4741/2021
г. в осъдителната му част .
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО при участието на помагача на
въззивника - „ УЕЙСТ СОЛЮШЪНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, град София.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките
по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8