№ 649
гр. Бургас, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120201424 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод жалба на Д. Д. АНГ. с ЕГН: **********, адрес:
гр. София, ж.к. *****, против Наказателно постановление № 22-0769-000237/17.02.2022 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 70 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че са допуснати процесуални нарушения, както и липса на виновно поведение от
страна на жалбоподателя.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се
представлява от адв. Г.Н. и адв. Г. Ст. от АК-Варна, които доразвиват изложените в жалбата
доводи.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.
Желязкова, която моли за потвърждаване на обжалваното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото липсват доказателства за датата на връчване на
постановлението на жалбоподателя. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 11.01.2022 г. св. Й. П. Сп. паркирал личния си автомобил марка „Фолксваген
Голф“ с рег. № ***** на ул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в Северна промишлена зона пред
сервиз в гр. Бургас, малко преди кръстовище. Около 12:33 часа по улицата минал влекач
„Скания Р 410“ с рег. № ***** в състав с прикачено към него полуремарке с рег. № ****,
1
управляван от жалбоподателя Д.А.. А. минал покрай паркирания лек автомобил, като на
кръстовището предприел маневра завиване наляво, при което със задната крайна дясна част
на полуремаркето ударил лекия автомобил и му нанесъл материални щети. А. не усетил
настъпилия удар и продължил движението си.
Малко по-късно св. С. бил уведомен от свои колеги, които работели в сервиза, пред
който бил паркиран лекия автомобил, че е настъпило ПТП. Заедно с тях прегледали запис от
камера, на който се виждал инцидента. Били извикани за съдействие служители на Сектор
„Пътна полиция“, сред които бил и св. С.Р., който също прегледал записа. Установен бил
собственика на влекача, за което било уведомено лицето Л. Л.. Последният се свързал с А.,
както и със св. Й. В., който бил помолен да отиде на мястото на произшествието, тъй като
А. вече бил извън град, за да изпълнява служебния си курс с влекача. Първоначално със св.
С. била постигната уговорка да се изготви двустранен протокол за ПТП, но след няколко
дни тази уговорка отпаднала. Поради това и за констатираното св. С.Р. съставил няколко
дни по-късно- на 19.01.2022 г. АУАН с бл. № 024872 за извършени две нарушения по ЗДвП-
по 5, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя, които го
подписал без възражения. Впоследствие били подадени писмени такива.
Въз основа на АУАН, на 17.02.2022г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП е наложил наказание „глоба” в размер на 20 лева, а
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. Посочените доказателствени източници са еднопосочни и непротиворечиви,
като съдът ги кредитира изцяло. Свидетелските показания са еднопосочни и
безпротиворечиви.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник
група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция, а АУАН е съставен от компетентен
орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок.
По отношение на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Няма спор, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е
управлявал влекача, както и че при предприемане на маневра завиване наляво е настъпило
съприкосновение между ремаркето, теглено от влекача и паркирания лек автомобил
„Фолксваген”. Като цяло тези факти не се оспорват и от жалбоподателя.
С оглед горното съдът счита, че правилно АНО е преценил, че с поведението си
водачът жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 5, ла.1, т.1 ЗДвП, като по достатъчно
описателен и разбираем начин е изложил всички фактически обстоятелства от състава на
нарушението. Съгласно нормата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП - всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречка за движението, не трябва
2
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В
случая е прието и посочено в наказателното постановление, че санкционираното лице
вследствие на поведението си е блъснал паркирания автомобил, причинявайки му
материални щети. Лицето безспорно е нарушило посочената в НП разпоредба, поради което
правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на
основание чл. 185 от ЗДвП. Размерът на наказанието е фиксиран в закона - "Глоба" в размер
на 20 лева и не може да става въпрос за неговото изменение. Не може да се приеме, че се
касае за маловажен случай, тъй като липсват обстоятелства в тази насока. Не се установи
водачът на паркирания автомобил да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като според
актосъставителят не са били допуснати нарушения при паркирането.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Според настоящия състав, в тази част наказателното постановление също е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът обаче намира, че това нарушение е останало недоказано от субективна страна.
Съгласно чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП - водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За да бъде санкционирано
едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да е имало знанието, че е
участник в ПТП. В противен случай, не може да му се вмени задължението да спре, за да
установи какви са последиците. От ангажираните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят не е усетил да е настъпило съприкосновение. По мнение на съда това е
лесно обяснимо с оглед обстоятелството, че се касае за значителна разлика в габаритите на
двете МПС. Жалбоподателят е управлявал влекач с полуремарке, като съприкосновението с
лекия автомобил е станало със задната крайна част на полуремаркето. В тази насока са и
показанията на актостъставителя, който посочва, че нямало как жалбоподателят да е усетил
удара. Също така, актосъставителят посочи, че още тогава жалбоподателят е твърдял, че не е
усетил удара. В тази насока са и показанията на св. С., който също посочи, че на записите се
виждало, че след удара влекачът продължил да се движи без да спре. Всичко това прави
напълно достоверно изложеното от жалбоподателя, че в действителност ударът е останал
незабелязан. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая, не се
установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за съзнание у
същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от
състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на
деянието и неправилно ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 175, ал.1,
т.5 от ЗДвП. В този смисъл е константната практика на съдилищата (напр. Решение № 2282
от 22.12.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2902/2017 г.).В заключение, по отношение
на това нарушение, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била
неправилно ангажирана и НП следва да бъде отменено в тази част.
Представителят на АНО е направил искане за присъждане на разноски в молбата на л.
19, като в съдебно заседание беше представляван от юрисконсулт. От страна на
жалбоподателя също е направено искане за присъждане на разноски, като по делото (л. 44) е
представен договор с посочено заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. В
случаите на частично уважено и частично отхвърлено обжалване, съгласно препращащата
норма на чл.144 от АПК, към която пък препраща чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, приложение
3
намират общите правила на чл.78 от ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат
право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл.136 от АПК, съгласно
която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването. В този смисъл е и Определение № 439 от 23.02.2021 г. по к.
ч. адм. н. д. № 338 / 2021 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас. С оглед
изложеното, предвид обстоятелството, че постановлението е потвърдено по отношение на
едно нарушение и отменено по отношение на второто, следва в полза на жалбоподателя да
бъдат присъдени разноски в размер на 175 лв., т.е. наполовина. Доколкото се прилага чл.
205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта,
съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото
производство разноски, в размер на 175 лв. по съображенията, изложени по-горе. При
определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се
приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по
делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер
на 80 лв., което предвид частичната отмяна на НП, следва да бъде намалено наполовина до
40 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-000237/17.02.2022 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА , в която за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на Д. Д.
АНГ. с ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. *****, е наложено наказание „глоба” в
размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-000237/17.02.2022 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА , в
която за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП, на Д. Д. АНГ. с
ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. *****, е наложено наказание „глоба” в размер на 20
лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Д. Д. АНГ. с ЕГН: **********, адрес: гр.
София, ж.к. *****, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
175 (сто седемдесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Д. Д. АНГ. с ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. *****, да заплати на
ОДМВР-Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 (четиридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5