Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
ІІ - В въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на шестнадесети февруари
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
Мл.
съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова гр. д. № 12949 по описа на съда
за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 64061 от 11.03.2020 г. по гр. д. № 22320/2013
г. по описа на Софийски районен съд, 178 състав, е осъдено „Б.И К.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***0 да заплати на К.С.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, ж. к. „Студентски град“, ул. „********сумата от 1901 лв.,
представляваща обезщетение и парична равностойност на строително – монтажни
работи за отстраняване на недостатъците, проявили се в нормативно определените
гаранционни срокове в недвижим имот, продаден от дружеството на ищеца на 05.04.2007
г. с нотариален акт за покупко – продажба № 73, том I, рег. № 1323, дело № 64 от 2007 г., находящ се в гр.
София, район „Студентски“ в сграда в УПИ VIII-1220,1219 от кв. 271 по плана на гр. София, местност
„Студентски град“, а именно: апартамент № В24, в секция „В“ на седми етаж на
сградата на кота + 16,58 м., със застроена площ 88,60 кв. м., състоящ се от
антре, тоалетна, дневна с кухненски бокс, коридор, баня с тоалетна, две спални
и две лоджии, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 23.05.2013 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен
за сумата над 1901 лв. до 2000 лв. „Б.И К.“ ЕООД е осъдено да заплати на К.С.К.
сумата от 553,76 лв. – разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважен искът за сумата от 1901 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плашане и са присъдени разноски, е постъпила въззивна жалба от ответника „Б.И К.“
ЕООД, чрез управителя Г.Ч., с оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон. Поддържа се, че предявените искове с правно основание чл.
163, ал. 3 ЗУТ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни,
тъй като въззивникът не е извършвал некачествени СМР и некачествено
строителство. Некачествени СМР и намеси, извършени от трети лица са причина за
появилите се течове в процесния имот. Поради това се моли за отмяна на решеието
в обжалваната част.
Въззиваемата страна – К.С.К., чрез адвокат Ю.Б., е депозирал отговор по реда на чл. 263, ал.
1 ГПК, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна.
Сочи се, че тя е
бланкетна, а първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 163, ал. 3 ЗУТ на К.С.К.
срещу „Б.И К.“ ЕООД за разликата над сумата от 1901 лв. до претендираните 2000
лв., не е обжалваното от ищеца, поради което е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима като
подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от
ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В случая постановеното по делото решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни
норми.
Въззивният съд приема, че решението в
обжалваната част е правилно и на основание чл. 272 ГПК препраща към неговите
мотиви, като по оплакванията във въззивната жалба съдът приема и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с
правно основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ и чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за
въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения
и строителни обекти и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за
ангажиране на гаранционната отговорност на „Б.И К.“ ЕООД в качеството му на строител на собствения на ищеца
недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Студентски“ в сграда в УПИ VIII-1220,1219 от кв. 271 по плана на гр. София, а именно:
апартамент № В24, в секция „В“ на седми етаж на сградата на кота + 16,58 м.,
със застроена площ 88,60 кв. м., за възникнали течове в двата ъгъла на
северната стена на апартамента, както и по тавана в тези два ъгъла. Ищецът
сочи, че около 2012 г. в имота му, от открита тераса на осмия етаж на жилищната
сграда, започнала да се просмуква вода, която се стичала по северната стена на
хола на жилището, появила се влага и започнало обрушване на мазилката. Според
ищеца причината за теча е неправилно извършена хидроизолация, поставяне на
некачествено водоустойчиво покритие на терасата, разположена над стаята и
неправилно монтиране на водобранна ламарина. Ищецът твърди, че на 29.04.2012 г.
изпратил нотариална покана до „Б.И К.“ ЕООД за отстраняване на възникналите
течове и за извършване на дължимите ремонтни работи, но въпреки това
недостатъците не били отстранени. Поради това моли съда да осъди ответника да
му заплати сумата от 2000 лв. – равностойност на необходимите строително –
монтажни работи за отстраняване недостатъците, прявили се в нормативно
определените гаранционни срокове, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Конкретните СМР като мярка,
количество, единична стойност и обща стойност са уточнени с молба от 14.10.2014
г.
Ответникът оспорва по основание и размер исковете,
сочи, че не е налице некачествено строителство, счита, че течовете са поради
намеса на собственика на апартамента, находящ се над този на ищеца.
Не е спорно, а
това се установява и от приетия по делото нотариален акт за покупко – продажба
№ 73, том I, рег. № 1323, дело № 64
от 2007 г., че на 05.04.2007 г. ищецът и съпругата му С.В.Д.са закупили от „Б.И
К.“ ЕООД /като носител на правото на строеж и строител на сградата/ апартамент
№ В24, построен на етап „груб строеж“, находящ се в гр. София, район
„Студентски“, ул. „********в сграда в УПИ VIII-1220,1219 от кв. 271 по плана на гр. София, местност
„Студентски град“, в секция „В“ на седми етаж на сградата на кота + 16,58 м.,
със застроена площ 88,60 кв. м., състоящ се от антре, тоалетна, дневна с
кухненски бокс, коридор, баня с тоалетна, две спални и две лоджии, както и мазе
№ 24, находящо се в сутерена на секция „В“ със застроена площ 3,21 кв. м., заедно
с 3,47 % идеални части от общите части на секция „В“ и съответните части от
правото на строеж върху дворното място.
Не е спорно
между страните, че „Б.И
К.“ ЕООД е строител на процесната сграда, находяща се в гр. София,
ул. „********, в която е разположен апартаментът на ищеца, както и че
същата е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №
СТ-12-483/30.05.2008 г. на ДНСК, прието по делото.
Безспорно е също, че ищецът е уведомил
ответника за възникнали недостатъци, поканил го е да извърши оглед и да ги отстрани
за своя сметка с нотариална покана от 26.04.2013 г. на нотариус М.И.с рег. №
280 на Нотариалната камара, с район на действие – Софийски районен съд, връчена
на ответника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.
В хода на първоинстанционното производство са
разпитани свидетелите Т. К.К.и И.Д.А.. Според К., майка на ищеца, последният
заедно със съпругата си С. закупили апартамент през 2008 г. в „Студентски
град“, около 90 кв. м. на седми етаж, ул. „С..М.“, непосредствено след
закупуването му нямало проблеми, такива се появили впоследствие – в голямата
стая – хол с кухненски бокс на стената, която е външна и е с прозорци и една
вътрешна в ъгъла, се появил мухъл и започнало да тече, мазилката падала в двата
ъгъла, едното се падало в бокса над шкафовете, били влажни големи петна – около
3 педи. Този проблем се появил три или четири години след закупуване на
жилището, освен по стените на апартамента, влажните петна се появили и на
тавана на апартамента. Свидетелката заявява, че не е запозната какви точно действия
е предприел ищецът във връзка с тези проблеми, но ѝ е споменавал, че
многократно се е опитвал да се свърже с фирмата, от която е купил имота. Добавя,
че като се влезе от входната врата веднага отдясно е стената, върху която има
тези проблеми и съответно има по другата стена, която се явява вътрешна. К.
заявява, че ходи редовно в имота, в който живеят ищецът, съпругата му и трите
им деца.
СвидетелкатаА.заявява,
че познава ищеца около 10 години, имал апартамент в „Студенстки град“, около 90
- 100 кв. м., купен през 2008 г. След около четири години се появили проблеми –
мухъл, в два от ъглите в хола, по едната стена имало около 3 - 4 педи петна от
мухъл, на другата стена – 2 - 3 педи. На друго място свидетелката не е
забелязала проблеми. Знае, че ищецът заедно със съпругата си се свързали със
строителя на сградата, коментирали със свидтелката, че оставали около 5 месеца
от гаранцията, но ищецът не получил съдействие от строителя.А.добавя, че се
вижда с ищеца и съпругата му, поне 2 - 3 пъти в месеца посещава апартамента.
По делото е
приета и съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, неоспорена от страните, от
която се установява, че има некачествено изпълнени СМР, които са довели до теча
на северната стена на хола на процесното жилище – неправилно изпълнен детайл на
ламаринената обшивка на борда на покрива непосредствено над дясната стена на
хола на ищеца и счупени плочки от каменната облицовка на терасата над хола. Откритата
тераса, разположена над хола, е била покрита с дървен навес, който впоследствие
е премахнат, в десния ъгъл на терасата на две места има счупени плочки от
каменната облицовка, от лявата страна на терасата улукът отвеждал водата от
премахнатия покрив е закован върху ламаринената обшивка на борда, което е
компрометирало хидроизолационните свойства на обшивката. От огледа откъм
терасата на ищеца ясно се вижда, че детайлът на ламаринената обшивка на борда е
неправилно изпълнен при строителството – ламарината не покрива топлоизолацията
на стената и не е издадена напред от фасадата. Това води до проникване на вода
зад минералната мазилка през топлоизолацията на фасадата, което се доказва и от
напуквания по минералната мазилка от двете страни на ъгъла. Този теч е причинил
овлажнявания по тавана на хола на ищеца. Понастоящем ищецът е отстранил
последиците от теча в двата ъгъла на стената: изстъргана е старата шпакловка,
направена е нова и е боядисано отново, но при огледа вещото лице е установило,
че влагата отново се е появила, което сочи, че причината за теча не е
отстранена. Стойността на строително – ремонтните работи, необходими за
отстраняване на теча и нанесените щети в апартамента на ищеца са в размер на
1901 лв. Разпитан в открито съдебно заседание експертът добавя, че е установил
на място направен частичен ремонт на жилището, все още има течове, тъй като не
е добре направена ламаринената обшивка.
Съобразно изложеното в
исковата молба, ищецът обосновава качеството си на кредитор за вземане за
имуществени вреди вследствие
на гаранционната отговорност на строителя, която се носи от
ответника. Гаранционната отговорност в
строителството е регулирана по общ начин в Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и Наредба
№ 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България
и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти. Разпоредбите
на чл. 160 и сл. ЗУТ и чл. 20 от
Наредба № 2/31.07.2003 г. уреждат гаранционна отговорност на строителя за недостатъци на извършено от него
строителство. Тази гаранционна отговорност е
уредена с императивни норми на закона като същата обезпечава нормалното
функциониране и ползване на завършените строителни
обекти и отстраняване на скритите дефекти след
приемането им и въвеждане в експлоатация – чл. 160, ал. 3 ЗУТ и при проява
на недостатъци в гаранционния срок се дължи
отстраняването им за сметка на строителя /какъвто е настоящият случай/ и обезщетение за причинените вреди – чл. 163, ал. 3 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 163, ал.
3 ЗУТ сочи,
че строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и
пропуснати ползи от свои действия или бездействия, която отговорност е във
връзка с чл. 20, ал. 1 от Наредба № 2/31.07.2003 г.
За да възникне гаранционната отговорност е необходимо в гаранционния срок да са установени недостатъци, които са свързани с качеството на работата, извършени по
договора или в съответствие със законоустановените технически изисквания и
правила, попадащи в обхвата на гаранционната
отговорност. При нея изпълнителят отговаря не само за съществуващите недостатъци по време на
прехвърляне на собствеността и риска върху купувача, но и за недостатъците, които
са се появили след това до края на гаранционния срок, щом купувачът е спазил изискванията за ползване и съхраняване на
вещта.
В разглеждания случай, обоснован е изводът на
първоинстанционния съд, че от приетата
СТЕ, която съдът намира за компетентно и обективно изготвена и кредитира, както
и от разпитаните по делото свидетели, чийто показания настоящият съдебен състав
намира за обективни, непосредствено дадени и
кореспондиращи на събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице /при
преценка и по реда на чл. 172 ГПК на показанията на свидетелката К. - майка на
ищеца/,
се установява, че е налице неправилно изпълнен при строителството детайл на ламаринената
обшивка на борда на покрива, което е довело до проникване на вода зад
минералната мазилка през топлоизолацията на фасадата и до течове в апартамента
на ищеца. Неправилно изпълненият детайл на
ламаринената обшивка на борда на покрива /ламарината не покрива топлоизолацията на
стената и не е издадена напред от фасадата/ попада в обхвата на отговорността на строителя,
регламентирана в чл.
163, ал. 3 ЗУТ,
вр. чл.
20 от Наредба № 2/31.07.2003 г. Изложеното
предпоставя, че предявените искове с правно основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ са доказани по основание – налице е
неизпълнение на задълженията на ответника да извърши СМР в съответствие с
изискванията на строителните правила и норми по начин, че да бъде осигурено
нормалното функциониране и ползване на завършените обекти в икономически
обоснован срок по смисъла на чл. 169 ЗУТ; налице са вреди за ищеца, изразяващи се в невъзможност за нормално използване на собствения му апартамент
и необходимост от разходване на средства за отстраняване недостатъците на
изпълнените СМР и проявилите се в
резултат на тях течове /които безспорно се установяват от разпита на
свидетелите/; налице е и пряка непосредствена причинна
връзка между неизпълнението на задълженията на ответника и вредите на ищеца. Същевременно от ответника, чиято е доказателствената
тежест по правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК, не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че недостатъците се дължат на действия на други лица,
различни от ответника. Обратно – заключението на вещото лице съдържа категоричен извод, че течовете в хола на апартамента на ищеца – появата на мухъл и влага, се дължат на
недоброто полагане на ламаринената обшивка на борда на покрива – компрометиране при
строителството, поради което въззивният съд приема за неоснователни единствените
оплаквания на въззивника, че щетите
били причинени вследствие поведението на други лица и че не било налице
некачествено строителство.
Отговорността на ответника
по чл. 163, ал. 3 ЗУТ възниква с факта на проявяване на недостатъците в гаранционните
срокове по чл. 20, ал. 2 от Наредба № 2/31.07.2003 г. и е в размер на средната пазарна стойност на разходите за
материали и труд, необходими за отстраняването им. От заключението по изслушаната СТЕ се
установява, че стойността на необходимите строително – монтажни работи за отстраняване на недостатъците, вследствие на некачественото изпълнение на строителните работи по процесната сграда, възлизат на 1901 лв.,
до който размер правилно е уважен и предявеният
иск, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Поради съвпадането на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на
предявените искове, решението в обжалваната част следва да
се потвърди.
При този изход
на спора, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта за
разноските.
За въззивното
производство разноски се дължат на въззиваемата страна, от която обаче не са
претендирани такива, поради което въззивният съд не присъжда разноски.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК с
оглед цената на исковете настоящото решение
не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64061 от 11.03.2020 г. по гр. д. № 22320/2013
г. по описа на Софийски районен съд, 178 състав, в обжалваната част, с която е
осъдено „Б.И К.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***0 да
заплати на К.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „Студентски град“, ул. „********сумата
от 1901 лв., представляваща обезщетение и парична равностойност на строително –
монтажни работи за отстраняване на недостатъците, проявили се в нормативно
определените гаранционни срокове в недвижим имот, продаден от дружеството на
ищеца на 05.04.2007 г. с нотариален акт за покупко – продажба № 73, том I, рег. № 1323, дело № 64 от 2007 г., находящ се в гр.
София, район „Студентски“ в сграда в УПИ VIII-1220,1219 от кв. 271 по плана на гр. София, местност
„Студентски град“, а именно: апартамент № В24, в секция „В“ на седми етаж на
сградата на кота + 16,58 м., със застроена площ 88,60 кв. м., състоящ се от
антре, тоалетна, дневна с кухненски бокс, коридор, баня с тоалетна, две спални
и две лоджии, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 23.05.2013 г. до окончателното плащане, както и сумата от
553,76 лв. – разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
Решението в
отхвърлителната част е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.