Р Е
Ш Е Н И Е
№387 12.12.2018г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар : Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията Костова
гр.д.№1520 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „Кремиковци“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
кв. Ботунец, представлявано от синдика Цветан Стефанов Банков против: Д.П.С.,
ЕГН ********** от гр. К., ул. „У.“ № *; И.П.С.,
ЕГН ********** от гр. К., ул. „У.“ № *; Ж.Г.Ж.,
ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „Г.Д.“,
бл.****, вх. *, ет.*,
ап. *; Д.Г.Е., ЕГН ********** от гр. К., ул. „У.“ № *; П.Г.Д., ЕГН ********** от
гр. К., ул. „У.“ № *; Р.Г.Д.,
ЕГН ********** от гр. К., ул. „У.“ № *; П.Я.И.,
ЕГН ********** от гр. К., ул. „С.“№**; В.Ц.М.,
ЕГН ********** от с. Л., ул. „М.“ №*; М.М.М.,
ЕГН ********** от с.Л., ул. „Л.“ №**; П.М.М.,
ЕГН ********** от с. Л., ул. „Л.“ №**, с
която се иска от съда да приеме за
установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот с нов
идентификатор 37023.501.656, стар идентификатор
37023.501.550, по КККР на гр. Китен с площ 2 577кв.м., съответно УПИ Х в
квартал 47, с площ 2 319 кв.м.
Моли и за отмяна на решения на Поземлена комисия –
гр. Царево, с които се възстановяват в стари реални граници собствеността върху
процесния имот, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът, „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, твърди, че е собственик на почивна база „Кремиковци“ в гр. Китен с
площ 26 008кв.м., ведно с изградените върху този терен два четиринадесететажни
блока, ресторант – столова на един етаж със сутерен и гаражни клетки към него,
четири броя дървени бунгала /вили/, всяко с по 4 стаи със самостоятелен вход и
санитарен възел, шест броя бунгала за обслужване на персонала, както и два
басейна, паркинг, фитнес салон, открит бар, детска площадка, перално помещение
и други обслужващи сгради.
Твърди се, че първоначалното основание за
построяването на почивната база било решение на Бургаски окръжен народен съвет
по Протокол №18/27.09.1960г., с което на Металургичен комбинат – Кремиковци се
отстъпвало право на строеж за почивна станция. С удостоверение №
1522/23.11.1965г., издадено от СОНС – с. Приморско и Скица № 984/16.09.1964г.
на ОНС – гр. Бургас се установявало, че строителният терен, отреден за почивна
станция на Металургичния комбинат, включващ имоти
№12,13,14,15,16,17,18,19,20,21,55 и 57 по кадастралния план на с. Китен, заедно
с част от младата общинска гора от източната част на морския бряг до шосето се
предавали на МК- Кремиковци, който бил въведен във владение и можел да започва
изграждането на почивната база. За реализираните постройки в терена на същата
били издадени разрешение за строеж №89/26.12.1969г. и протокол за строителна
линия и ниво № 20/16.12.1969г., а с протокол обр.16 от 19.08.1972г. на държавна
приемателна комисия на Инспекция за държавен технически контрол бил въведен в
експлоатация обектът „Почивна станция на МК Кремиковци“. Допълнително били
изградени четири броя бунгала, въз основа на Разрешение за строеж №
21/11.05.1999г. Впоследствие Общинско кметство Царево – ЕСКИТЕ /Експертен съвет
по комплексно изграждане териториалните единици/ - щатен състав с Протокол №
16/10.09.1993г. приел за необходима територията, която се владеела в почивна
база „Кремиковци“ АД от 26 008кв.м.
Твърди се, че посочените терен и сгради били
подробно описани по вид, местоположение, конструкция, етажност, застроена площ
и др. в Акт за държавна собственост № 8078/12.06.1968г. и №1121 от 17.11.1993г.
От двата АДС, приложените документи ставало ясно, че теренът за почивна станция
бил отреден законно, от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Комплексните строителни мероприятия, за които бил отреден теренът били
окончателно реализирани още през 70-те години, сградите и съоръженията били
построени на законно предоставен терен, със средства на МК – Кремиковци и
имотът бил ограден с масивна ограда. Теренът на почивната станция бил
заприходен в активите на предприятието за първи път на 30.11.1971г., включен
бил заедно с построените сгради и съоръжения в капитала на дружеството и към
момента на депозиране на исковата молба се водел в баланса на „Кремиковци“АД /в
несъстоятелност/.
Както изрично било отбелязано в двата АДС, имотите
на почивната база ‚Кремиковци“ били отдадени за ползване на Металургичен комбинат
‚Кремиковци“ – София. С Решение №50/1989г. на МС и съгласно Указ № 56 за
стопанската дейност, МК Кремиковци се преобразувал в държавна фирма, а в
изпълнение на Разпореждане №40/06.11.1991г. на МС, с Решение №1/09.01.1992г. на
СГС се преобразувало в ЕАД. Това било посочено и в писмо на МС №26 00-504 от
19.10.1993г. С Решение №13/04.09.1997 на СГС „Кремиковци“ от ЕАД се
реорганизирало в АД като по този начин „Кремиковци“ АД се явявало правоприемник
на МК „Кремиковци“ и поемало всички активи, пасиви, права и задължения на
последния.
Навежда се довод, че съгласно чл. 17а от
ЗППДОП/отм./ при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски
дружества с държавно имущество, имуществото предоставено за стопанисване или
управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставяло в
собственост на тези дружества, освен ако в него не било предвидено друго.
Съгласно АДС №8078/12.06.1968г. недвижимите имоти, съставляващи почивната база
били отдадени за стопанисване и управление на МК „Кремиковци“, а правото на
стопанисване и управление върху същите имоти на „Кремиковци“ АД се
потвърждавало впоследствие и от АДС № 1121/17.11.1993г. Тези имоти били
включени в уставния фонд на ДФ „Кремиковци“, а след преобразуването в ЕАД – и в
балансовата стойност на „Кремиковци“ ЕАД като дълготраен материален актив. Към
настоящия момент имотите представлявали част от масата на несъстоятелността,
служеща за удовлетворяване вземанията на кредиторите в производството по
несъстоятелност.
Твърди се, че със Заповед №1092/25.07.1962г. на
Държавния комитет по строителство и архитектура – гр. София бил одобрен
изработеният кадастрален и регулационен план за гр. Приморско, в който влизал и
теренът на бъдещата почивна база. За гр. Китен бил изработен и общ
идейно-застроителен план, одобрен със заповед №584/08.07.1970г. на Председателя
на Окръжен народен съвет – гр. Бургас. В плана били нанесени строителни петна с
посочени номера за изградените и предвидените за изграждане сгради, зелени
площи, алеи и улици. За изграждане на почивна база „Кремиковци“ бил отреден
терен под №8, 8-А, 8-Б с нанесени строителни петна на изградените и предвидени
за изграждане сгради и зелени площи.
В издадения през 1993г. АДС №1121/17.11.1993г.
‚Кремиковци“ АД отново бил посочен като собственик на три сгради, спортна
площадка, гаражи и 26 008кв.м. прилежаща територия към почивната база,
съгласно приложеният протокол 16/10.09.1993г. на ЕСКИТЕ към общ. Царево. Същото
е удостоверено и със заверен на 08.02.1996г. от гл. архитект на Община Царево
териториален устройствен план.
Вследствие, със Заповед №РД-02-14-2184 на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството на 20.12.2000г. бил
одобрен нов кадастрален план на гр. китен, в който горепосоченият ограден терен
на почивна база „Кремиковци“ били отразени като имот с планоснимачен №10 с площ
от 25 457.87кв.м.
Действащата и към момента кадастрална карта на гр.
Китен била одобрена със Заповед № РД-18-94/19.12.2007г. на Изпълнителния
директор на АГКК гр. Приморско, като имот с пл. №10 с площ от 25 457.87кв.м.
не бил нанесен като самостоятелен имот, а в границите му били нанесени общо
девет поземлени имота.
На 22.05.2017г. ищецът депозирал в СГКК – гр.
Бургас заявление вх.№ 01-150882-22.05.2017г. с искане за вписване собствеността
на дружеството в кадастралния регистър на недвижимите имоти относно поземлен
имот 37023.501.550 въз основа на представен документ за собственост – АДС №
1121/17.11.1993г. С уведомление изх. № 24-11400-13.06.2017г. ищецът бил
уведомен, че вписването на собствеността им върху посочения имот било отказано
поради факта, че по отношение на него в кадастралния регистър вече било налице
вписване за собственост въз основа на представени документи за възстановяване
на собственост въз основа на представени документи за възстановяване на собственост
по реда на ЗСПЗЗ и последвали процедури по урегулиране на възстановените имоти
по чл. 16 от ЗУТ.
При последващи справки в Служба по вписванията –
гр. Царево и Община Приморско ищецът установил, че с Решение
№204КИ/29.01.2001г. на ПК – гр. Царево, ниви с площ съответно от 2.043дка и
1.945дка в с. Китен, местността Атлиман били възстановени в стари реални
граници на наследниците на П. С. И.. Не ставало ясно по какъв начин
възстановените ниви се отнасяли като площ и граници към процесния имот, въз
основа на посоченото решение на ПК, със Заповед № 515/18.05.2011г. кметът на
Община Приморско, на основание чл. 16, ал. 5 от ЗУТ нареждал наследниците на П.И.
и ответници по настоящия иск да придобият право на собственост върху УПИ Х в
кв.47 на гр. Китен, с площ от 2319кв.м. и нов идентификатор по КККР на гр.
Китен 37023.501.656. Видно било от приложената справка от Имотния регистър към
АВ, че посоченият недвижим имот бил идентичен с имот с идентификатор
37023.501.550. С Решение № 141 от 29.10.2009г.на Общински съвет Приморско бил
одобрен проект за изменение на ПУП /ПРЗ/ в обхватна север от кв. 31 и на
североизток от ул. „Атлиман“ до морския бряг, обособен в кв.47 и кв.47А по
плана на гр. Китен. Съгласно този ПУП, за изграждане на обекти в социалната
инфраструктура-публична общинска собственост, в полза на Община Приморско се
отнемали 336 кв. м. от имот с идентификатор 37023.501.550 и същият се получавал
нов идентификатор 37023.501.656. Промяната била отразена единствено в Имотния
регистър към АВ, но не и в КККР на гр. Китен, защото подаденото от Община
Приморско заявление за отразяване в КККР на влезли в сила ПУП било обжалвано от
ищеца като незаконосъобразно и в резултат на жалбата, както и поради наличие на
спор за материално право, от началника на СГКК – гр. Бургас бил постановен
отказ изх.№17-320/13.06.2017г. за изменение на КККР за гр. Китен.
Оспорва се, че решението на ПК гр. Царево
легитимира ответниците като собственици на процесния имот. Едната причина била,
че съгласно чл. 17а от ЗППДОП /отм/ с преобразуването на МК Кремиковци в
„Кремиковци“ ЕАД през 1991г. отдадените за стопанисване и управление имоти,
които били вписани в баланса, какъвто е и процесният имот, преминали в
собственост на дружеството и станали част от имуществото му. Посочва се, че към
момента на възстановяване с решението на ПК били налице пречки за реституция
съгласно чл. 10б, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ и чл. 1, ал.1, т.
3 от ППЗСПЗЗ. Процесният имот загубил
статута си на земеделска земя поради проведено комплексно мероприятие –
строителство на почивна станция „Кремиковци“ и включването на този имот в
оградения прилежащ терен на станцията.
На последно място ищецът посочва, че е собственик
на процесния имот и на още едно основание, а именно, че го владеел непрекъснато
и необезпокоявано повече от 50 години, като се посочва, че имотът е придобит и
на основание давностно владение.
Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен
интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за
собственост против ответниците.
Ответниците са подали общ писмен отговор, с който
оспорват исковата молба. Твърдят, че именно те са собственици на процесния
имот, защото на първо място са придобили като наследници на П. С. И. /Т./ на
основание валидна процедура по реда на ЗСПЗЗ и издадено решение
№204КИ/29.01.2001г. на ПК – гр. Царево, като правата им били потвърдени и с
влязло в сила Решение № 246/06.12.2000г. по гр.д.№171/2000г. по описа на РС –
гр. Царево. С това решение им било признато право на възстановяване на
собственост в реални граници за: 2043кв.м., представляващи лозе в землището на
м. Атлиман, землището на гр. Китен, част от имот №63 по плана на оземляване на
същото село, попадащи в оградената от почивния дом на МНЗ/ЛОЗ, с.Китен; 1945кв.м.,
представляващи лозе в м. Атлиман, землището на гр. Китен, като част от имот №63
по плана за оземляване на същото село и находящи се в строителните граници на
селото, попадащи в оградената част от почивния дом на „Кремиковци“ АД,
територия с реални граници. Правата им се признавали, тъй като посочените
терени били извън необходимите прилежащи площи към сградите на ищцовото
дружество. Наследодателят на ответниците бил оземлен с протокол №
513/23.04.1941г. на Министерство на земеделието и горите т. 11.
В така признатите им земи ответниците били
въведени с протокол №56/23.07.2001г. на ПК – гр. Приморско. За така
възстановените им имоти бил образуван поземлен имот с идентификатор
37023.501.550 по одобрената със Заповед № РД-18-94/21.12.2007г.на Изп. директор
на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Китен, като към
настоящия момент имотът бил с нов идентификатор 37023.501.656.
На следващо място посочват, че имотът бил ползван
от праводателя на ответниците до 1978г., когато последният бил изпъден от имота
от представители на МК Кремиковци. Заедно с този имот никога не бил отчуждаван,
нито им било изплащано обезщетение за него.
Също така се твърди, че за да е налице придобивен
способ на чл. 17а от ЗППДОП/отм./ следвало Държавата да е собственик на
конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за
стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган
за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имущество
да не било изрично изключено от имуществото, което се включвало в капитала на
търговското дружество. Твърди се, че имотът на праводателя им не бил
отчуждаван, а и по делото нямало данни за това. Протокол №18/27.09.1960г. на ИК
на ОНС – Бургас не доказвало това обстоятелство. Освен това не се предоставяло
дори право на стопанисване на имота, а само се сочело, че се отстъпва право на
строеж на МК Кремиковци и то за „300-400 легла“ на почивни станции. Дори не
били посочени къде ще са тези станции. Още повече, че правото на строеж било предоставено
за срок от две години. Данни за реализиране на строителство за периода от
27.09.1960г. до 27.09.1962г. не били налице. Строителното разрешение било от
1969г., т.е. правото на строеж било погасено отдавна.
АДС от 12.06.1968г и от 17.11.1993г. имали само
легитимиращ ефект, но не създавали права. В тази връзка двата акта се оспорват.
Дори в тях имало разминаване в площта на терена завзет от праводателя на
ищцовото дружество – МК Кремиковци – в единия били записани 19619мв.м., а в
другия 26008кв.м., т.е. разликата била значителна, което допълнително внасяло
съмнение в размера и местоположението на претендирания от ищеца имот.
Същото се отнасяло и до удостоверение
№1522/196..г. издадено от ИК на Селски общински народен съвет – с. Приморско, с
което се удостоверявало, че теренът отреден за почивна станция на МК Кремиковци
включвал няколко имота с посочени номера, като земята на терените се предавала
безвъзмездно на комбината заедно с част от гора от местността Атлиман. Самото
удостоверение не било издадено от компетентен орган определен от тогава
действащия Правилник за държавните имоти, регламентиращ органите, които могат
да предоставят имоти на държавни предприятия.
Не обосновавали права на ищеца и разрешение за
строеж №21.05.1999г. ведно с протокол за строителна линия от 01.06.1999г – и
двете на Община Царево, тъй като пречка за реституиране били само строителни
работи започнати или осъществени до 01.03.1991г. по аргумент от чл.10, ал. 7
ЗСПЗЗ. С други думи тези документи като вторични по своя характер също не
обосновавали право на ищеца да получи процесните имоти като свои.
Не отговаряло на истината и твърдението, че ищецът
научил за правата на ответника едва на 13.06.2017г. Това било така, тъй като
между страните още от 2003г. били водени административни дела по повод имотите.
Поради това и оспорва твърдяната придобивна давност.
Отделен бил въпросът, че с решение №
141/29.10.2009г. на Община Приморско бил одобрен окончателен ПУП/ПРЗ от кв. 31
до от ул. Атлиман до морския бряг, обособени в кв. 47 и кв. 47а по плана на гр.
Китен, като одобрението било публикувано в „Държавен вестник“,
бр.101/18.12.2009г. В този ПУП/ПРЗ ответниците били вписани като собственици на
процесния имот представляващ нов идентификатор 37023.501.656 и номер по
регулационния план УПИ Х в кв. 47 по плана на гр. Китен с площ от 2319кв.м.,
който бил идентичен с идентификатор 37023.501.550. Съгласно скица на този имот
№ 15-310332/30.06.2017г. на Служба по ГКК – гр. Бургас като граници на имота
било ищцовото дружество, т.е то било заинтересовано лице по смисъла на закона и
не е възразило против плана, вкл. и в частта му относно регистъра, където били
посочени като собственици. По този начин според ответниците ищецът се е
съгласил, че имотът не бил негов. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на
направените по делото разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че са
налице процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове и
липсват процесуални пречки за разглеждане на същите, счита че предявеният
отрицателен установителен иск е допустим.
Съдът, като взе пред вид становищата на страните и
събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК от „Кремиковци“ АД
/в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, кв. Ботунец, представлявано от синдика Цветан Стефанов Банков против: Д.П.С.,
ЕГН ********** от гр. К., ул. „У.“ № *; И.П.С.,
ЕГН ********** от гр. К., ул. „У.“ № *; Ж.Г.Ж.,
ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „Г.Д.“,
бл.****, вх. *, ет.*,
ап. *; Д.Г.Е., ЕГН ********** от гр. К., ул. „У.“ № *; П.Г.Д., ЕГН ********** от
гр. К., ул. „У.“ № *; Р.Г.Д.,
ЕГН ********** от гр. К., ул. „У.“ № *; П.Я.И.,
ЕГН ********** от гр. К., ул. „С.“№**; В.Ц.М.,
ЕГН ********** от с. Л., ул. „М.“ №*; М.М.М.,
ЕГН ********** от с.Л., ул. „Л.“ №**; П.М.М.,
ЕГН ********** от с. Л., ул. „Л.“ №**, с
която се иска от съда да приеме за
установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот с нов
идентификатор 37023.501.656, стар идентификатор
37023.501.550, по КККР на гр. Китен с площ 2 577 кв.м., съответно УПИ Х в
квартал 47, с площ 2 319 кв.м.
Моли се за отмяна на решения на Поземлена комисия
– гр. Царево, с които се възстановяват в стари реални граници собствеността
върху процесния имот, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищцовото дружество претендира, че е собственик на
имота, като твърди, че го е придобил на основание чл.17а от ЗППДОП(отм.) при преобразуване на държавното предприятие
Металургичен комбинат „Кремиковци“ в „Кремиковци“ АД. Позоваването на това
придобивно основание се придружава от твърдения, че имотът е част от група
имоти , които са предоставени в оперативно управление на МК“Кремиковци“ за
изграждане на почевна база на предприятието през 1960год., че почивната база е
изградена и функционира като такава след изграждането й и до днешно време,
както и че цялата група имоти, включително процесния са включени в активите на
предприятието. Горните твърдения за придобита собственост са направени в
контекста на отричане на собствеността на ответниците, като предявеният иск е
отрицателен установителен иск за собственост и цели отричане на правото на
собственост на ответниците.
При отрицателните установителни искове за
собственост, в които ищецът оспорва правото на собственост на ответника, което
се основава на земеделска реституция, ответникът носи тежестта да докаже
отричания от ищеца придобивен способ. В настоящият случай ищецът оспорва правата на ответника, като заявява
права върху същия имот към момента на реституирането му, а не към момента на
обобществяването му, поради което може да противопостави на ответниците
възраженията си, основаващи се на факти, настъпили след този момент, които
изключват правата на ответниците. ( в този смисъл ТР № 9 / 07.11.2012 г. по т.
д. № 9 / 2012 г. на ОСГК).
По отношение на правото на собственост на
ответниците върху процесния имот, съдът, след разглеждане на събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното :
Ответниците се легитимират като собственици на
имота по земеделска реституция в съществуващи или възстановими стари реални
граници.
Твърди се и се установява от представени и приети
доказателства по делото, съдържащите се такива в преписка №КИ 12 на П. С. И.,
че процесният имот е част от заявените за възстановяване земеделски имоти от
наследодателя на ответниците. Не се спори по твърденията за правоприемство между
заявителя и ответниците, нито се спори, че същото лице фигурира в част от
доказателствата по делото, с имената П. С.
Т..
С Решение № 204 КИ/29.01.2001г. на ПК – гр.
Царево, на ответниците е възстановена собствеността в съществуващи граници
върху нива от 2.043 дка, находяща се в строителните граници на с.Китен, м.
Атлиман и нива от 1.945дка, находяща се
в строителните граници на с.Китен, м. Атлиман, двете ниви са описани като имот
№63 по земеустройствения план от 1937год., без да са посочени граници.
Горецитираното решение на ПК- Царево е постановено
хронологично след Решение № 246/06.12.2000 год. на Районен съд – Царево, с
което по подадена жалба от ответниците и в процедура по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ,
съдът е отменил Решение №182 КИ/27.10.1999год., с което е отказано
възстановяването на същите два имота. Въпреки, че в решението на поземлената
комисия липсва позоваване на съдебното решение, настоящият съд счита, че се
касае за същите имоти. В цитираното съдебно решение, както и в представеното
удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ/л.158-159//л.146 и сл./, в жалбата
, по която е постановено съдебното решение /л.160/, мотиви за отказ по
преписка/л.165/, молба от П. С. И./л.193-194/ е видно, че за ответниците, както
и за съда и поземлената комисия е бил безспорен факта, че процесните имоти се
намират в границите на оградената територия на почивната база на ищцовото
дружество. Съдът кредитира направените от наследодателя на ответниците
изявления в този смисъл в молбата му от 1996 год., като им дава по-голяма
тежест от тази на събраните гласни доказателства, в подкрепа на твърденията на
ответниците в настоящото производство, че
имотът е бил достъпен и е ограден по-късно, с оглед на настоящото
производство. Действително е издаден Протокол за въвод във владение №56 от
23.07.2001год., но по делото не се доказа ответниците да са упражнявали
фактическа власт върху имота, напротив същият и към момента на реституцията и
към настоящия момент се е намирал и се намира в рамките на оградената площ на
почивната база на ищеца.
Съдът намира, че с оглед на обстоятелството, че
ищецът не е имал правна възможност да направи възраженията си по
законосъобразността на извършената земеделска реституция, както пред
поземлената комисия, така и в производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, намира,
че е допустимо същите да бъдат разгледани в настоящото производство.
На първо място неоснователен е доводът на
ответниците, че имотът не е бил законно отнет от наследодателя им. Това
твърдение противоречи на всички изявления от наследодателя, направени в молбите
за възстановяване на собствеността, съдържащи се в приложената преписка на
поземлената комисия, а от представения „Протокол за причисляване към държавния
поземлен фонд на земите собственост на бивши членове на ТКЗС/л.513-514/ се
установява , че на 20.11.1962год.,
праводателят на ответниците е предоставил безвъзмездно държавния
поземлен фонд на земи с площ от 54дка. Видно от представения от ответниците
Протокол за оземляване №513/23.04.1941год. , наследодателят на ответниците е
оземлен с общо 49,4дка, следователно са предадени всички земи, с които е оземлен наследодателя
на ответниците, включително процесната.
На второ място е неоснователен доводът, че
процесният имот не е сред имотите, които са предоставени на МК Кремиковци за
изграждане на почивна база, защото видно от заключението на в.л. С., имот 63 по
плана за оземляване от 1937год. попада в границите на оградената територия за
почивна станция на ищеца и на съседната почивна станция на Министерство на
здравеопазването /Почивна станция на народното здраве/. Вещото лице е
изследвало имотите , описани в Удостоверение №1522/23.11.1965год. , издадено от
СОНС-Приморско и скица №984/16.09.1964год. на ОНС-Бургас, както и АДС
№1121/17.11.1993год.
На трето място се установи, чрез изследване на
представените АДС №8078/12.06.1968 год., АДС №1121/17.11.1993год. и чрез
приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, че процесният имот е
част от посочените в АДС и строителни
разрешения, терен и сгради били подробно описани по вид, местоположение,
конструкция, етажност, застроена площ и др. в Акт за държавна собственост №
8078/12.06.1968г. и №1121 от 17.11.1993г. Не са доказани оспорванията на
верността на съдържанието на двата АДС, по отношение на площта, предназначението
и ползването на терена за почивна станция. Същият е бил отреден законно, от компетентен орган в
кръга на правомощията му. Безспорно е реализирано комплексното строително мероприятие, за което е бил
отреден теренът и това е станало дълго преди възникване на правото на
земеделска реституция.
Не се оспорва и от представените писмени
доказателства и справка в Търговския
регистър се установява, че Металургичен комбинат ‚Кремиковци“ – София, с
Решение №50/1989г. на МС и съгласно Указ № 56 за стопанската дейност, МК
Кремиковци се преобразува в държавна
фирма, а в изпълнение на Разпореждане №40/06.11.1991г. на МС, с Решение
№1/09.01.1992г. на СГС се преобразувало в ЕАД. Това било посочено и в писмо на
МС №26 00-504 от 19.10.1993г. С Решение №13/04.09.1997 на СГС „Кремиковци“ от
ЕАД се реорганизирало в АД като по този начин „Кремиковци“ АД се явявало
правоприемник на МК „Кремиковци“ и поемало всички активи, пасиви, права и
задължения на последния.
От представения
АДС от 1993год., след преобразуването на предприятието в акционерно
дружество, се установява, че имотът е предоставен за оперативно управление на
ищцовото дружество. Имотът е част от активите на същото дружество, видно от
приватизационния меморандум, изготвен по възлагане на държавата и неоспорен от
нея, поради което следва да се приеме, че предоставените за управление и
стопанисване терени, с цел осъществяване на комплексно строително мероприятие –
изграждане на почивна база на МК Кремиковци, са включени в активите на ищцовото
дружество .
Бургаският окръжен съд , като прецени фактическите
твърдения и правните доводи на страните и въз основа на събраните доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира предявените искове за основателни със следните
аргументи:
Предявени са отрицателно установителни искове за
собственост, при които ответниците следва да докажат правото си на собственост,
а ищецът да докаже възраженията си срещу твърдените от ответниците права. В
хода на производството се установи, че наследодателят на ответниците действително
е бил собственик на процесните имоти, преди включването им в държавния поземлен
фонд през 1962год., но към датата на подаване на заявление за реституиране на
имотите по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ, както и към датата на издаване на Решение №
204 КИ/29.01.2001г. на ПК – гр. Царево е била налице пречка на възстановяване
на процесните имоти в съществуващи стари реални граници. Установи се, че
имотът, представляващ част от имот №63 по плана за оземляване от 1937год. е
част от група имоти, предоставени на МК Кремиковци за изграждане на почивна
база, която почивна база е изградена повече от двадесет години преди приемане
на реституционните закони, територията й е оградена с трайна ограда и
процесният имот попада в тази оградена част.
В хипотезата на включване на земеделска земя
собственост на правоимащите по ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват с акции и
дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ, съгласно §6,
ал. 6 ПЗР ЗППДОБП (отм.). В тези случаи решенията на поземлените комисии за възстановяване
на собствеността са непротивопоставими
на преобразуваното и приватизираното търговско дружество, в активите на което е
включен възстановеният имот, ако следват по време преобразуването и
приватизацията. Процесният имот е станал част от имуществото на ищцовото
дружество в резултата на предоставянето му за управление и стопанисване на МК
Кремиковци, включване в капитала на преобразуваното еднолично търговско
дружество и е станал собственост на
дружеството на основание ПМС №201 / 25.10.1993 г. и чл. 17а от ЗППДОбП (отм.).
Решението на поземлената комисия за възстановяване
на собствеността има конститутивен ефект, затова то не следва да се зачете,
когато е постановено при неспазване на горецитираните разпоредби, които
изключват възможността за реално възстановяване на земеделската земя./ Решение
№ 78 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 4543 / 2008 г., ВКС, I г.о., Решение № 250 от
08.05.2014 г. по гр. д. № 3215 / 2013 г., ВКС, II г.о./
Допълнителна пречка за съществуване на правото на
собственост на ответниците на основание земеделска реституция е обстоятелството
, че решението , с което се легитимират като собственици е издадено в нарушение
на чл.10б от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ не подлежат на възстановяване
земеделски земи, намиращи се в строителните граници на населените места или
извън тях, върху които има осъществени мероприятия по чл. 10б ЗСПЗЗ, вр. пар.
1в ДР ППЗСПЗЗ. Касае се за терени отредени за комплексни мероприятия , поради
което е без значение дали върху конкретния имот има изградени постройки и
съоръжения, достатъчно е същият да попада в очертанията на терен, включващ и
други имоти, зает от проведено единно комплексно мероприятие, какъвто е
процесният случай. В Решение № 137 / 4.11.2013 г. по гр. д. № 2383 / 2013 г.,
II г.о., касационната инстанция приема , че при
преценка относно наличие на пречка за възстановяване на собствеността по
смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, е необходимо да се изследва не дали имотът е
застроен, а дали като цяло е зает от реализирано комплексно мероприятие на държавата,
по отношение на което и незастроеният терен има обслужващо значение. От
събраните доказателства по делото несъмнено се установява, че е налице
реализирано комплексно мероприятие към
момента на влизане в сила на реституционния закон .
С оглед на изложените аргументи за основателността
на иска, съдът намира, че не следва да разглежда направените възражения за
придобивна давност .
По отношение на направеното искане за отмяна на
решенията на ПК-Царево за възстановяване на собствеността на ответниците, съдът
намира , че не следва да се произнася в диспозитива на решението, защото няма
отклонения в съдебната практика, че съгласно
чл. 17, ал. 2 ГПК гражданският съд се произнася инцидентно по
валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на
съдебен контрол, като произнасянето е само в мотивите на решението и то
доколкото е във връзка с основния гражданскоправен спор по конкретното
дело.
С оглед уважаването на предявените искове, съдът
намира, че направените от ищеца разноски,
доказани в размер на 6397,50лв.,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв., следва да бъдат
заплатени от ответниците.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският
окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по молба на „Кремиковци“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
кв. Ботунец, представлявано от синдика Цветан Стефанов Банков , че Д.П.С., ЕГН **********
от гр. К., ул. „У.“ № *; И.П.С.,
ЕГН ********** от гр. К., ул. „У.“ № *; Ж.Г.Ж.,
ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „Г.Д.“,
бл.****, вх. *, ет.*,
ап. *; Д.Г.Е., ЕГН ********** от гр. К., ул. „У.“ № *; П.Г.Д., ЕГН ********** от
гр. К., ул. „У.“ № *; Р.Г.Д.,
ЕГН ********** от гр. К., ул. „У.“ № *; П.Я.И.,
ЕГН ********** от гр. К., ул. „С.“№**; В.Ц.М.,
ЕГН ********** от с. Л., ул. „М.“ №*; М.М.М.,
ЕГН ********** от с.Л., ул. „Л.“ №**; П.М.М.,
ЕГН ********** от с. Л., ул. „Л.“ №**, не са собственици на поземлен имот с нов
идентификатор 37023.501.656, стар
идентификатор 37023.501.550, по КККР на гр. Китен, с площ 2 577кв.м.,
съответно УПИ Х в квартал 47, с площ 2 319 кв.м.
ОСЪЖДА Д.П.С., ЕГН ********** от гр. К., ул. „У.“ № *; И.П.С., ЕГН ********** от
гр. К., ул. „У.“ № *; Ж.Г.Ж.,
ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „Г.Д.“,
бл.****, вх. *, ет.*,
ап. *; Д.Г.Е., ЕГН ********** от гр. К., ул. „У.“ № *; П.Г.Д., ЕГН ********** от
гр. К., ул. „У.“ № *; Р.Г.Д.,
ЕГН ********** от гр. К., ул. „У.“ № *; П.Я.И.,
ЕГН ********** от гр. К., ул. „С.“№**; В.Ц.М.,
ЕГН ********** от с. Л., ул. „М.“ №*; М.М.М.,
ЕГН ********** от с.Л., ул. „Л.“ №**; П.М.М.,
ЕГН ********** от с. Л., ул. „Л.“ №**, да заплатят на „Кремиковци“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
кв. Ботунец, представлявано от синдика Цветан Стефанов Банков сумата от 6397,50лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд Бургас .
СЪДИЯ: