Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,
в открито заседание на шестнадесети януари 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Светлана Стоянова,
с участието на прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 3468 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН от АПК.
Образувано е по жалба на Териториална дирекция на НАП Варна срещу Решение № 2054/14.11.2019г.
постановено от ХХІІ състав на Варненски районен съд по нахд № 4053/2019г.. С
оспорения съдебен акт е отменено наказателно
постановление №431379-F366119/23.04.2019г.
на Директора на дирекция „Обслужване” при ТД - НАП гр.Варна, с което на „КЕДЪР 2012“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 500 лева на основание чл.179, ал.1 от Закона за данъка върху
добавената стойност /ЗДДС/.
В жалбата и в писмено
становище от процесуалния представител на касатора, се иска отмяна на оспорения
акт и постановяване на друго решение, с което да бъде потвърдено НП.
Ответникът по
касационната жалба не изразява становище.
Представителят на
ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по
препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на проверка в настоящото
производство е Решение № 2054/14.11.2019г.
постановено от ХХІІ състав на Варненски районен съд
по нахд № 4053/2019г., с което е отменено наказателно
постановление №431379-F366119/23.04.2019г. на Директора на дирекция „Обслужване”
при ТД - НАП гр.Варна, с което на „КЕДЪР 2012“ ЕООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева на основание чл.179, ал.1
от ЗДДС.
За да постанови оспорения акт, районният съд е
констатирал, че на 25.10.2017 г. е била извършена проверка в информационния
масив на ТД на НАП - Варна, при която е установено, че „КЕДЪР 2012“ЕООД, като
регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в ТД на НАП Варна справка декларация по
ЗДДС за месец август 2017 г. в установения в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС срок до
14.09.2017 г.
С оглед констатираното нарушение на 08.12.2017 г. до дружеството била
изпратена покана за явяване в 7-дневен срок за съставяне на АУАН. Поканата не
била връчена. Същата била върната в ТД на НАП Варна, без да бъдат удостоверени
в известието за доставяне никакви обстоятелства, свързани с невъзможността за
връчване.
На 08.12.2017 г., в отсъствие на представител на дружеството бил съставен
АУАН № F366191 за нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, в който било посочено, че
на 25.10.2017 г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП – Варна е
установено, че задълженото лице „Кедър 2012“ ЕООД не е изпълнило задължението
си да подаде СД по ЗДДС за отчетен период 01.08.2017 г. – 31.08.2017 г. в
законоустановения срок до 14.09.2017 г.
На два пъти (22.02.2018 г. и 02.03.2018 г.) адресът на управление на
въззивното дружество бил посещаван от служители на ТД на НАП - Варна с оглед
връчване на акта, но никой не бил установен на адреса и с протокол от
02.03.2018 г. административнонаказателното производство било спряно на
основание чл. 43, ал.6 от ЗАНН. На 20.03.2019 г. – около една година след
съставянето на акта, последният бил връчен на М.И.Ж. – пълномощник на наказаното
дружество.
В срока по чл.44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу
съставения АУАН.
На 23.04.2019 г., въз основа на акта, директорът на Дирекция
"Обслужване" при ТД на НАП Варна издал обжалваното наказателно
постановление, като е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в
акта, и е приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 125,
ал.5 от ЗДДС, като на основание чл. 179, ал. 1 от същия закон му наложил
имуществена санкция в размер на 500 лв.
Фактическата обстановка съдът установил от събраните по делото гласни
доказателствени средства: показанията на св. Д. Р. К. и писмени доказателства:
2 бр. известия за доставяне от 25.10.2017 г. и 08.12.2017 г., покана от ТД на
НАП – Варна, справка от Търговския регистър, извлечение от информационната
система на НАП за подадени справки – декларации по ЗДДС от „Кедър 2012“ ЕООД, 3
бр. протоколи, съставени от служители на ТД на НАП – Варна, заповед на
изпълнителния директор на НАП.
Съдът кредитирал свидетелските
показания на св. Д. Р. К. като обективни и достоверни, доколкото същите не
съдържали противоречия и били последователни и логични, а освен това
съответствали на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът е кредитирал посочените
по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност
са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания
е изградил своите фактически изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът е направил следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект,поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
е преценена като основателна.
АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице, в предвидения в чл. 34 ЗАНН срок и съдържа формалните
реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 ЗАНН.
НП е издадено от компетентно длъжностно лице и съдържа формалните
реквизити, предвидени в нормата на чл. 57, ал.1 ЗАНН.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът намерил, че
нарушението, за което е била ангажирана отговорността на въззивното дружество,
е извършено.
Въззивният съд констатирал, че с НП дружеството е санкционирано за
нарушение по чл. 179 ЗДДС вр. чл. 125, ал.5 от ЗДДС. Съдът посочил, че от
обективна страна състава на нарушението изисква деецът да е бил длъжен да
подаде справка декларация по ЗДДС и да не е подал същата в определения в закона
срок за това. Въззивният съд направил анализ на относимите към нарушението
норми и приел, че съгласно разпоредите на: 1. чл. 125, ал. 1 ЗДДС
регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да подава справка-декларация за всеки
данъчен период.; 2. ал.5 на същия член декларацията се подава до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася и 3. чл. 87,
ал.1 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след
изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с
резултата за този данъчен период, а в ал.2 на същия член е изрично указано че
данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с
календарния месец.
Съдът е посочил, че по делото няма спор, че въззивното дружество е било
регистрирано по ЗДДС, както и че не е подало в законоустановения срок
справка-декларация по ЗДДС за месец август 2017 г. и е направил извод, че правилно е била
ангажирана отговорността на същото за нарушение по чл. 125, ал.5 ЗДДС.
Съдът приел, че към нарушението е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Приел, че извършеното
от дружеството деяние е типично нарушение.
Съдът констатирал, че НП е било издадено след изтичане на срока предвиден в
нормата на чл. 34, ал.3 ЗАНН. Посочил, че разпоредбата на чл. 43, ал.6 ЗАНН
допуска административно-наказателното производство да бъде спряно само тогава,
когато след щателно издирване нарушителят не е открит. Съдът констатирал, че в
конкретния случай в преписката се съдържат два протокола, в които е
удостоверено, че адресът на въззивното дружество е бил посетен с цел връчване
на акт, но на него не било открито упълномощено лице. Съдът приел, че двукратно
посещение на адреса на управление на дружеството не представлява щателно
издирване, тъй като от протоколите не става ясно кога (по кое време е посещаван
адресът, при предвиден такъв реквизит в протокола). Съдът е посочил, че
попълването на този реквизит е от съществено значение, тъй като се касае за посещение
на офис на търговско дружество (предполага се работно време). Посочено е, че
ако офисът е посетен извън работно време, се предполага, че там никой няма да
бъде намерен. Съдът е приел, че щателно издирване не е проведено, предвид това,
че на данъчната администрация е бил известен телефон и имейл адрес на
въззивното дружество, като липсват каквито и да било данни за направен опит за
осъществяване на контакт чрез телефон или по електронен път.
Съдът посочил, че редът за връчване на съобщения, предвиден в глава VІ от
ДОПК, в това число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл.
32 от ДОПК, касае административните производства, а не и
административнонаказателните такива.
Съдът посочил, че за да е налице "щателното издирване“, е необходимо
наказващият орган да е извършил всички възможни действия, които биха допринесли
за установяване на представител на дружеството, като издирвателните действия не
следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес,
след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат
ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата,
каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. Съдът
констатирал, че в случая АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР,
като служителите на МВР имат задължението по чл. 43, ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен
срок да връчат АУАН на нарушителя и приел, че след като изобщо не е пристъпено
към връчване на АУАН по реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, не са били налице и
правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на
административнонаказателното производство по реда на чл. 43, ал.6 от ЗАНН.
Съдът обосновал извод, че основанията за спиране на административно-наказателното
производство не са били налице, и че НП е издадено след изтичане на 6-месечния
давностен срок от издаване на АУАН (в случая повече от година и половина след
съставяне на акта), регламентиран в чл. 34, ал.3 от ЗАНН.
Съдът посочил, че в наказателното право давността е само погасителна и е
свързана с два признака: позитивен - изтичане на установен от закона срок от
време след довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен
- пасивност от страна на надлежните органи. Давността се прилага служебно, като
държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да
изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната
отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо. По
подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността
погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността
за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е
материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява
възможността за реализиране на отговорността. Съдът е посочил, че давността е
свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект
(административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност
в правния мир и е аргументирал изводите си с Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд.
Съдът приел, че поради погасяване на административнонаказателната
отговорност и недопустимост на производството наказателното постановление
следва да бъде отменено, а административнонаказателното производство прекратено
на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 334, т. 4 НПК (в този смисъл са решение №
385/21.09.2010 г. по н. д. № 363/2010 г. на II н.о., ВКС и решение № 127/2017 г. по н. д. №
582/2017 г. на III н.о., ВКС.). Така
мотивиран съдът е постановил решение, с което е отменил наказателно
постановление № 431379-F366191/23.04.2019 г.,
издадено от
директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, с което на „Кедър 2012“
ЕООД на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500 лв. за нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС и е прекратил административнонаказателното производство.
При проверката по чл.218, ал.2 от АПК
настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е
валидно и допустимо - постановено е по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено
от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.
Фактическата обстановка установена от
решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното
производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите
на въззивният съд за съставомерност на нарушението са обосновани от събраните в
хода на административното и съдебното производство доказателства.
При правилно установена фактическа обстановка
решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния
и процесуалния закон.
Неоснователни са доводите на касатора, че са
извършени необходимите процесуални действия по връчване на поканата за
съставяне на АУАН и на съставения АУАН. Видно от приложените по
административнонаказателната преписка протоколи за посещение на адрес, в тях не
е попълнен реквизит, от който да бъде установена датата на извършване на
посещението на адреса. В протоколите е вписан изх.№ и дата, които по съществото
си представляват данни за регистриране на протоколите в системата на
административнонаказващия орган, но от тези данни, не следва автоматично извод,
че вписаната дата към изходящия номер на протокола е и датата на извършване на
посещението на адреса за връчване на АУАН от органите по приходите. От
съдържанието на протоколите и обстоятелството, че в тях е вписано че „На
посочения адрес не бе открит КЕДЪР
2012 ЕООД“, т.е. констатацията е вписана в трето лице на минало /свършено или
несвършено/ време се налага извод, че от съдържанието им не може да се прецени
дали протоколите са съставени в момента на посещението или на по-късен етап. Доколкото
цитираният текст от съдържанието на протокола е напечатан, а не ръкописно
въведен се налага извод, че протоколите следва да са били съставени след
посещение на адреса на дружеството в сградата на ТД на НАП, но от тях не става
ясно на коя дата е посетен адреса на дружеството и не може да се обоснове
извод, че нарушителят е щателно издирван.
При правилно установени факти и приложение на
процесуалния закон са изведени изводите на въззивния съд, че 1. административния
орган не е връчил АУАН при спазване на императивната разпоредба на чл.43, ал.4
от ЗАНН и 2. не са били налице предпоставките
на чл.43, ал.6 от ЗАНН за спиране на производството по издаване на НП, поради
което спирането на производството по издаване на НП е извършено в нарушение на
процесуалните разпоредби на ЗАНН.
Правилни са изводите на
въззивния съд за допуснато съществено нарушение при провеждане на
административнонаказателното производство по издаване на наказателно постановление №431379-F366119/23.04.2019г.
на Директор на дирекция „Обслужване” при ТД - НАП гр.Варна, влечащо отмяна на НП. Като е стигнал до тези изводи,
съдът е постановил законосъобразен съдебен акт.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд
– Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
2054/14.11.2019г. постановено от ХХІІ състав на Варненски районен съд
по нахд № 4053/2019г..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.