Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София,  09.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в закрито заседание на девети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                                                       

                                                                                         

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 16177 по описа на състава за 2014г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247, ал.1 пр. първо от ГПК.

Образувано е по инициатива на съда за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното Решение от 02.07.2018г. с което съдът се произнесе по предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Производството е допустимо, тъй като процесуалния закон изрично регламентира правомощието на съда да инициира поправка на очевидна фактическа грешка, без това да бъде поискано от някоя от страните.

В конкретния случай, съдът съобрази, че в ответник в процеса е дружеството „А.“ АД, което се идентифицира без съмнение като правен субект с публичния си ЕИК *********. Уникалността на този номер и публичната му достъпност чрез базата данни на търговския регистър позволява на всяко заинтересовано трето лице да узнае адреса по седалището на дружеството, по всяко време т.е. дори в хипотезите, при които този адрес е променен.

При това обаче, разпоредбите на процесуалния закон, а по- конкретно: чл. 236, ал.1 т.4 от ГПК изисква в диспозитива на съдебното решение да бъде посочен и адреса на страната, независимо че този адрес е достъпен публично посредством Търговския регистър, посредством справка по уникалния ЕИК, който в случая е посочен.                            На практика, ЕИК на търговските дружества е уникален, докато адресът по седалището може да се променя неограничено. ГПК обаче изисква да се посочи адресът, но без да споменава ЕИК като необходим реквизит на съдебното решение.

Доколкото съдът без съмнение е длъжен да спазва стриктно закона, вместо да разсъждава за смисъла на посочената по- горе специфика и да осъществява систематическо и корективно тълкуване на ЗТР вр. с ГПК – то от формална страна е налице очевидна фактическа грешка в решението, защото съдът е пропуснал да посочи в диспозитива адреса на една от страните, която е идентифицирал само с ЕИК.

Съдът се е произнесъл по всички искания, но мотивите му, касаещи точната идентификация на страната не съответстват на диспозитива. В конкретния случай, пропускът за отразяването на адреса на  страната „А.“ АД трябва да бъде отстранен незабавно по реда на чл. 247 от ГПК, а не по реда за допълване на решението, което е пълно.

Други очевидни фактически грешки в съдебното решение съдът не открива, независимо, че принципно е запознат с някои доводи, според които посочената в титулната част на решението дата на последното открито съдебно заседание не била съвпадала с датата на постановяване на същото решение. Споменатият запис отразява обективната действителност точно, както е редно и законосъобразно.

Тъй като производството по поправка на ОФГ в случая е инициирано от съда, то съдът дължи изрично произнасяне само по онези очевидни фактически грешки, които сам е открил.

 Така мотивиран, на основание чл. 247, ал.1 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНИ ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение от 02.07.2018г., постановено по гр. д. № 16177  съгласно описа на І-8 състав на СГС за 2014г., в следния смисъл:

В съдържанието на диспозитива на решението, на всяко място, изразът „А.“ АД да се чете като „А.“ АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на преписа от него.

                       

                               СЪДИЯ: