Определение по дело №1824/2014 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 534
Дата: 29 април 2014 г. (в сила от 4 юни 2014 г.)
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20142120201824
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 април 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           

 

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                         28.04.2014г.                                      ГР.БУРГАС

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                     НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 28.04.2014г.

В закрито заседание в следния състав:

                                                                          СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА

 

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Диана Ганева

наказателно частно дело №1824 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.

Образувано по жалба на Н.А.В. ***, с ЕГН **********, с адрес на кореспонденция: гр.Сандански, ул.”Скопие” №21, против постановление на Районна прокуратура– град Бургас  от 28.10.2013 година за прекратяване на наказателното производство образувано срещу виновно лице затова, че сам или чрез другиго съставил неистински частен документ-протокол от Общо събрание на „АгроЕкоферма” ООД и го употребил, за да докаже, че съществува едно правоотношение-престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

Недоволен от постановлението, жалбоподателят моли същото да бъде отменено и делото да се върне на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

            Съдът приема, че жалбата е недопустима, като съображенията за това са следните:

             По силата на чл.243, ал.3 от НПК право на жалба срещу постановлението на Районна прокуратура - град Бургас, с което се прекратява наказателното производство имат субектите изрично посочени в цитираната законова разпоредба, а именно обвиняемият, пострадалият или ощетеното юридическо лице. Никой друг, освен посочените субекти, няма процесуално право да подава жалба срещу постановление на Районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство.

            Жалбоподателят в настоящия процес няма нито едно от тези качества – не е обвиняем и не е пострадал от престъплението предмет на делото, по което представителят на Районна прокуратура се е произнесъл с постановление за прекратяване на наказателното производство.

 Изложеното до тук дава основание да се потърси отговор на въпроса кое лице има качеството “пострадал ” от престъплението.  Легално определение /дефиниция/ на понятието пострадал от престъплението в действащите нормативни актове няма. Такова може да се изведе от разпоредбите на чл.74 и следващи от НПК и константната практика на ВКС. Пострадал от престъплението е всяко лице, което е претърпяло пряко и непосредствено имуществени или неимуществени вреди от престъплението, това лице на което са накърнени законните права и интереси.  Процедурата по чл.243, ал.3 от НПК обезпечава интересите само на лице, което при предпоставките на чл.84 от НПК, може да встъпи като граждански ищец в наказателния процес. За да встъпи лицето като граждански ищец в наказателния процес е необходимо реално настъпване на вредни последици за това лице, от което следва, че възможността от бъдещо настъпване на вредите не е достатъчна за валидното конституиране в посоченото процесуално качество. Жалбоподателят в настоящия процес не е такова лице и това е така, защото документните престъпления се систематизират в три основни вида, съобразно различните групи обществени отношения – обект на защита по Глава 9 от НК, а именно престъпления, свързани със съставянето на документи, които от своя страна се делят на документна поправка и лъжливо документиране, престъпления свързани с използването на документи или такат нареченото престъпно ползване на документите и престъпления, свързани с реда за съхранение на документите или така нареченото престъпно унищожаване, увреждане или скриване на документи по чл.319 от НК. Общото при тези групи е специфичния предмет, върху който се въздейства – документа. При осъществяването на състава на тези престъпления не съществува фигурата на пострадалия, тъй като от тях не настъпват имуществени или неимуществени вреди за лицата, причинени пряко и непосредствено от осъществяването на състава на цитираните престъпления. При друга част от престъпленията – по глава 2, 3, 4 от НК и т.н., при осъществяването на тези престъпления настъпват вреди, причинени пряко и непосредствено от осъществяването състава на престъплението и тук съществува фигурата на пострадал от престъплението.

С атакуваното постановление Районна прокуратура - Бургас е прекратила наказателното производство за извършено престъпление по чл.309 от НК , като са изложени съображения, че не е налице състав на престъпление и по чл.316 от НК. Имайки предвид конструкцията на съставите на чл.316 и  чл.309  от НК, съдът приема, че тези престъпления принадлежат към престъпленията, от които е невъзможно да настъпят имуществени или неимуществени вреди, претърпени пряко и непосредствено от извършването на това престъпление, с оглед на което  при тези престъпления не съществува фигурата на пострадалия. От престъплението по чл.316 от НК, чл.309 от НК, всяко едно от които е едно формално /а не резултатно/ престъпление, засегнатите лица не могат да се конституират като страни в съдебното производство. При престъплението по чл.309 от НК и чл.316 от НК, а и при останалите документни престъпления, не съществува фигурата на пострадалия, а от тук и липсва процесуална правоспособност за подаване на жалба срещу постановлението на Районна прокуратура - град Бургас за прекратяване на наказателното производство. В този смисъл подадената жалба се явява процесуално недопустима, поради което и производството по настоящото дело следва да се прекрати. В тази насока е и практиката на ВКС –Решение № 473/2.11.2010г. на ВКС по н.д.№431/10г., първо н.о., Решение №562/2009г. по КНОХД №639/2009г., съдия –докладчик Севдалин Мавров, Решение 301/20.05.2003 година на първо н.о. - книжка 3/2003 година от Бюлетин на ВКС.

С оглед на горното жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството, образувано въз основа на нея – прекратено, поради ненадлежното сезиране на съда. Последното е аргумент да не се изследва по същество правилността на изводите на прокурора, мотивирали преценката му за прекратяване на наказателното производство, като ревизиране е възможно все пак, но по реда на институционалния контрол от горестоящия прокурор, което всъщност е и редът за защита и на лицето, подало сигнала за извършено престъпление.

Водим от горното , съдът

 

                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.А.В. ***, с ЕГН **********, с адрес на кореспонденция: гр.Сандански, ул.”Скопие” №21, против постановление на Районна прокуратура– град Бургас от 28.10.2013 година за прекратяване на наказателното производство образувано срещу виновно лице  за престъпление по чл.309 от НК като недопустима.

           ПРЕКРАТЯВА производството по НЧД 1824/2014 година по описа на Районен съд - град Бургас.

            След влизане в сила на настоящото определение заверен препис от същото ведно с досъдебното производство да бъде изпратен на Районна прокуратура – гр. Бургас.

            Определението подлежи на обжалване и протестиране  в 7-дневен срок от съобщаването му  пред Окръжен съд гр.Бургас.

 

 

                                                                                                            СЪДИЯ: