№ 502
гр. Благоевград, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500960 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба от М. СТ. СТ., ЕГН **********, с.К.,
общ.Х., ул.“... № 76 и ЕЛ. АНГ. Т., ЕГН **********, с...., общ.Х., двете чрез адв.М.Г., АК-
Благоевград, съдебен адрес гр.Благоевград, ул.“...“ № 43 А, ет.1 срещу Постановление на
ЧСИ Г.С. по изпълнително дело № 20137980400019, обективирано в съобщение изх. №
5243/02.08.2021 г. по описа на ЧСИ Г.С..
В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното действие на
ЧСИ поради нарушения на материалния закон – чл.110 ЗЗД и на процесуалния закон –
чл.79, ал.1 ГПК. Сочи, че в атакуваното постановление ЧСИ не е определил конкретен
размер на отделните видове такси, които е възложил на длъжниците като обща сума от
633.38 лева. Навежда доводи за настъпила на 31.05.2016 г. перемпция, поради което
изпълнителното производство спрямо „Банка ****“ АД е прекратено на посочената дата, по
силата на закона. Твърди, че всички действия на ЧСИ, извършени след тази дата,
включително конституирането на нов взискател „Б****“ ЕАД, са незаконосъобразни, поради
което сторените във връзка с тези действие такси и разноски не се дължат от
жалбоподателите като длъжници в същото производство. Навеждат доводи за погасяване на
вземанията за такси и разноски по делото, като частни вземания, с изтичането на 5 годишна
давност, считано от 31.05.2016г. С изложеното обосновават искане за отмяна на атакуваното
Постановление като незаконосъобразно и присъждане на съдебни разноски. Правят искане
за снабдяването им с удостоверение, по силата на което да се снабдят с извлечение от
„Банка ****“ АД, от което да е видно кога е извършено последното погашение по договор за
кредит от 29.05.2008 г.
Частната жалба е връчена на другата страна, която не депозира в срока по чл.436, ал.3
ГПК писмени възражения.
В писмено становище ЧСИ е изложил мотиви по обжалваното действие като е посочил, че
жалбата е допустима, а по същество неоснователна. Твърди, че на длъжниците е предявена
1
сметка № ****/05.08.2021 г., съгласно която са начислени обикновени такси за връчване на
съобщения във връзка с вдигане на възбрана и прекратяване на изпълнителното дело, както
и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, изчис. върху платената директно на взискателя „Банка ****“
АД сума в размер на 6 212.86 лева, което било видно от молба вх. № 9665/28.07.2021 г.
Сочи, че сумата била платена след образуване на изпълнителното производство, поради
което таксата по т.26 се явява дължима. Сочи, че поради погасяване на задължението към
„Банка ****“ АД, изпълнителното производство по отношение на този взискател следва да
се прекрати, като по аргумент на чл.433, ал.2 ГПК производството ще приключи с
изпълнение на задължението и събиране на разноските.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията, наведени в жалбата, мотивите на ЧСИ Г.С.
и взе предвид материалите по изпълнителното дело, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК, от легитимирана
страна – длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване,
срещу валидни и подлежащи на обжалване действия – изрично посочени в чл.435, ал.2 от
ГПК, т.7 – разноските по изпълнението. Жалбата е подадена против акт на съдебния
изпълнител, с който същият е определил размера на разноските, които длъжниците С. и Т.
следва да заплатят по изпълнителното дело. Т.е. жалбата е допустима.
По същество на жалбата:
Производството по изпълнително дело № 19/2013 г. по описа на ЧСИ Г.С. с район на
действие Окръжен съд-Благоевград е образувано по подадена от „Банка ****“ ЕАД молба за
образуване на изпълнително дело срещу „****“ ЕООД, ЕИК ****, М. СТ. СТ., ЕГН
**********, ЕЛ. АНГ. Т., ЕГН ********** и Н. ИВ. СТ., ЕГН **********, за сумите :
18 464.86 лева, представляваща главница, 15.12 лева договорна лихва, 35.91 лева
наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 27.09.2012 г. до
изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 370.32 лева държавна такса
и 395.31 лева юрисконсултско възнаграждение, за които молителят се е снабдил със заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д № 20121220101014 по
описа на РС-....
С молбата за образуване на делото взискателят е посочил способите за изпълнение.
Направил е искане за възлагане на възбрана върху имоти-собственост на длъжниците,
налагане на запор върху банкови сметки след събиране на справки.
На длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение. Наложена е възбрана върху
имот, собственост на длъжника Н.С.. Наложен е запор върху трудово възнаграждение на Е.
С..
С постановление на ЧСИ от 11.11.2016 г. като взискател по делото е конституирано
„Б****“ АД, който е направил искания за извършване на справки.
С писмо вх. № 00810/13.01.2017г. взискателят „Банка ****“ ЕАД е уведомил ЧСИ, че
вземането-предмет на принудителното изпълнение по делото, е погасено поради
изпълнение.
С молба № 7982/16.06.2021г. длъжниците Е.Т. и наследниците на длъжника Н.С. чрез
пълномощника си адв.М.Г. са заявили пред ЧСИ искане за прекратяване на делото по
отношение на взискателя „Банка ****“ ЕАД поради удовлетворяването на същото. С молата
е заявено и искане за прекратяване на производството и по отношение на взискателя „БРР“
АД поради настъпила перемпция. Липсват данни по делото за произнасяне на съдебния
изпълнител по молбата за прекратяване на делото спрямо взискателя „Банка ****“.
На 02.08.2021 г. на длъжниците М. СТ. СТ. и ЕЛ. АНГ. Т. е връчено чрез пълномощника
адв.Г. съобщение изх. № 5243/02.08.2021 г. , че дължат такси по изпълнителното
производство в размер на 633.38 лева /по т.4, т.10, т.26 и т.31 от ТТРЗЧСИ/, които следва да
заплатят по банкова сметка /посочена/ на ЧСИ Г.С..
2
С постановление от 04.08.2021 г. ЧСИ е прекратил производството по изпълнителното
дело по отношение на взискателя „БРР“ ЕАД, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
На 05.08.2021 г. ЧСИ е изготвил сметка № ****, съгласно която длъжникът М.С. е
задължена за обикновени такси за връчване на съобщения във връзка с вдигане на възбрана,
допълнителни разноски и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, в общ размер 531.27 лева. Липсват
данни сметката да е връчена и предявена на С..
На 11.08.2021 г. пред ЧСИ е депозирана частната жалба, въз основа на която е образувано
настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за основателна.
Съображения:
На основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението респ. всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските,
посочени в съобщение до длъжниците. В тази си част съобщението съдържа произнасяне по
отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание
и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде
оспорвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 от ГПК /Тълкувателно решение
№3/10.07.2017г. по тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно чл.79 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника, като е без значение дали
изпълняемото право е парично или непарично, освен в случаите, когато той не е дал повод за
образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди
това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, или пък разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи,
които не са приложени.
В изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният
изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Размерът им следва да бъде установен в
течение на самото производство, което става с надлежен акт на органа по изпълнението,
поради което е необходимо последният да определи дължимите по изпълнението разноски
по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по
изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз
основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на
изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание
/Тълкувателно решение №3/10.07.2017г. по тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ за събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от
частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. В сметката се
посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при
пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на
получената предплата и последиците при неплащане.
Анализът на доказателствения материал налага извода, че при определяне на разноските в
съобщение изх. № 5243/02.08.2021 г. по описа на ЧСИ Г.С. не са спазени разпоредбите на
чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ, изискваща при събирането на таксите изготвянето на сметка в
два или повече еднообразни екземпляра, подписани от ЧСИ, с изискуемото от чл.79, ал.2 от
ЗЧСИ съдържание, единият от които се връчва на задълженото лице. Констатираният
пропуск не се санира и от атакуваното съобщение, в което общо е посочено, че разноските
по изпълнителното дело възлизат на сумата от 633.38 лева, без да е конкретизирано тази
сума от какви отделни такси и разноски е образувана и какво е основанието за
начисляването на всяко едно от тях, нито от изготвената сметка № ****/05.08.2021 г., която
не е връчена на длъжниците. По отношение на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
не е посочен материалния интерес, върху който същата е начис.. По отношение на
останалите компоненти – също липсва конкретизация.
3
Във връзка с горното следва да се посочи, че длъжникът в изпълнителното производство
има самостоятелно процесуално право да претендира от ЧСИ намаляване на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение поради прекомерност и присъждане на разноски в
разумни граници, като отхвърлянето на това искане подлежи на обжалване пред съда. При
липсата на сметка, както и при липсата на мотиви в съобщението за разноските, които да
сочат конкретния размер и фактическото и правно основание на всяка отделно вземане за
дължима такса и разноски, съдът е възпрепятстван да провери дали същите са правилно
начислени и дължими. Подобно пояснение не се съдържа и в друг акт на съдебния
изпълнител по процесното изпълнително дело. Ето защо, доколкото е несъмнено, че
длъжниците не са уведомени за основанията и размерите на разноските, присъдени в тяхна
тежест, се накърнява не само правото им на защита, но се препятства и осъществяването
въобще на съдебния контрол върху действието на съдебния изпълнител по тяхното
начисляване /Решение №366/12.01.2015г. по гр.д.№4597/2014г., ІV г.о. на ВКС/.
Доводите на жалбоподателите за наличие на основание за прекратяване на
изпълнителното производство поради настъпила перемпция съдът счита за неотносими в
настоящото производство, доколкото е сезиран с искане за отмяна на акт на съдебния
изпълнител, с който са възложени разноски по изпълнението. Следва да се посочи, че
прекратяването на изпълнението се извършва с акт на съдебния изпълнител, при наличие на
предвидените в закона предпоставки/основания, какъвто акт в настоящия казус не е предмет
на обжалване. По реда на чл.435 и сл ГПК съдът осъществява контрол за законосъобразност
на конкретни актове на съдебния изпълнител и като такова е контролно-отменително.
Неотносимо в настоящото производство съдът счита и релевираното с жалбата
възражение за погасяване по давност на вземането за разноски, тъй като пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позовава на погасителната давност, респективно
съдебният изпълнител не може да я зачете. Както бе посочено по-горе, производството по
чл.435 и сл. ГПК е за законосъобразност на действия или отказ да се извършат съответни
действия в рамките на изпълнителното производство, т.е. защитата е насочена срещу
процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес, поради което в хода му е
недопустимо релевирането на материално правно възражение за погасяване на вземанията
по давност.
Във връзка с горното съдът счита за неотносимо по делото удостоверение, от което да е
видно кога е извършено последното погашение по договор за кредит от 29.05.2008 г., за
събирането на каквото се прави искане в жалбата.
По гореизложените съображения съдът намира за незаконосъобразно атакуваното
постановление на ЧСИ по изпълнително дело № 20137980400019, обективирано в
съобщение изх. № 5243/02.08.2021 г., с което в тежест на длъжниците М. СТ. СТ. и ЕЛ.
АНГ. Т. са възложени разноски в размер на 633.38 лева, и като такова следва да го отмени.
По разноските:
Независимо от изхода на делото, разноски на жалбоподателите не следва да бъдат
присъдени, тъй като са направени вследствие от незаконосъобразно действие на ЧСИ.
Настоящото производство по чл.435 и сл. ГПК е в хипотезата на жалба срещу действие на
съдебен изпълнител, с което за начислени разноски по изпълнението, което производство е
идентично с това по чл.248 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, в процеса
относно разноските не се допуска кумулиране на нови съдебни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление от 02.08.2021 г. на ЧСИ Г.С. с район на
действие Окръжен съд-Благоевград, по изпълнително дело № 20137980400019,
4
обективирано в съобщение изх. № 5243/02.08.2021 г., с което в тежест на длъжниците М.
СТ. СТ., ЕГН **********, с.К., общ.Х., ул.“... № 76 и ЕЛ. АНГ. Т., ЕГН **********, с....,
общ.Х., са възложени разноски в размер на 633.38 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5