№ 19422
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110121216 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П.
Ц. Р., ЕГН ********** срещу "ГРЕСИЯ 2" ЕООД, ЕИК *********, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1. и т.3 от КТ.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, учредено по силата на сключен трудов договор, при
договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 800 лв.
Ищецът твърди, че му е била връчена Заповед № *** от дата 12.02.2024г.,
съгласно която на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият й договор се
прекратява. Сочи, че не е изразявала съгласие трудовото й правоотношение да
бъде прекратено, поради което предявява настоящите обективно кумулативно
съединени искове.
Твърди се, че ищецът има право да получи обезщетение за времето, през
което е останал без работа след незаконното уволнение, но за не повече от 6
месеца - съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ, в размер на 1600 лв. за времето от
13.02.2024г. до 13.08.2024г.
С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В становище от 22.07.2024г. оспорва предявените искове, като
неоснователни. Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение с
ищеца е станало по взаимно съгласие. Посочва, че с платежен документ от
04.07.2024г. по сметка на ищцата била преведена сума в размер на 1600 лв., с
която заявена с исковата молба претенция, била изцяло погасена.
1
В открито съдебно заседание, провело се на 18.09.2024г. съдът, по
направено искане от ищцовата страна, допуснал на основание чл. 214, ал. 1
ГПК изменение размера на предявения иск с правно основание чл.344, ал. 1,
т.3 КТ, чрез неговото увеличаване до размера от 4659,74 лева, представляваща
обезщетение за времето за което П. Ц. Р. е останала без работа за периода от
13.02.2024г. – 13.08.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, учредено по силата на трудов договор № 669/24.02.2023г., по
силата на който ищецът заемал длъжността „Специалист с контролни
функции, търговия“.
От представената Заповед №***/12.02.2024 г. се установява, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 1
КТ, считано от 12.02.2024 г.
Видно от приобщената като доказателство справка за актуалното
състояние на действащи трудови договори на ищеца от ТД на НАП (л.41), се
установява, че ищецът не е сключвал нов трудов договор, след датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника.
За установяване релевантни за делото факти по делото е изслушано и
прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, според което
брутното трудово възнаграждение на П. Ц. Р., за определяне на обезщетението
по чл.225, ал.1 от КТ, към датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение - м.02.2024г., е в размер на 1 041,20 лв. Вещото лице посочва,
че дължимото брутно обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ на П. Ц. Р., за периода
от 13.02.2024г. до 13.08.2024г., е в размер на 4 659,74 лв. след приспадане на
платената от ответника сума в размер на 1600 лв.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Твърденията на ищеца за незаконност на уволнението, извършено със
заповед №***/12.02.2024 г., ограничават търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес до проверка за
законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово
правоотношение, е необходимо да са налице предпоставките, които пораждат
потестативното му право на уволнение. По реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
трудовият договор може да се прекрати по взаимно съгласие на двете страни.
Фактическият състав изисква всяка от тях да направи категорично писмено
изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. При отправено
предложение насрещната страна е длъжна в едноседмичен срок от
получаването му да вземе отношение по него и да уведоми другата страна
2
дали го приема, а ако не отговори в този срок се смята, че предложението не е
прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с
получаването на отговора, договорът се прекратява. Взаимното съгласие
трябва да бъде постигнато преди евентуалното издаване на нарочна заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, която има
характера на документ по смисъла на чл. 335, ал. 1 от КТ. Издаването на
последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно
действие. (в този смисъл константната съдебна практика, обективирана
например в Решение № 326 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 706/2009 г. на ВКС, IV
г. о. Решение № 1333 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 704/2005 г., III г. о.,
ГК, Решение № 400 от 13.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1109/2009 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 146/07.05.2013 година, постановено по гр. д. № 935/2012
година и Решение № 244/03.10.2016 година, постановено по гр. д. №
2123/2016 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.).
Според константната съдебна практика наличието на заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и
подписването на тази заповед от работника или служителя под текст, че е
връчена на съответната дата, не е писмено съгласие на двете страни за
прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла начл. 325, ал. 1, т. 1 от
КТ. Подписът върху заповедта за прекратяване не замества писменото
съгласие на работника/служителя за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, ако такова не е отразено изрично в
заповедта за прекратяването. При липсата на такова, подписът удостоверява
само това, че работникът/служителят е получил заповедта за прекратяването
на трудовото правоотношение и на коя дата е станало това. Това важи и за
подписите положени от работника/служителя под други документи-
уведомления или предизвестия за прекратяването на трудовото му
правоотношение.
Липсата на изрично писмено съгласие от страна на работника/служителя
за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие води
до неприложимост на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Законът изисква
изрично писмено съгласие, поради което то не може да бъде дадено устно или
да се предполага въз основа на определени факти и действия, нито пък да бъде
доказвано с гласни доказателства, предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 1 и т.
3 от ГПК, освен в случаите по чл. 165, ал. 1 от ГПК. (в този смисъл например
Решение № 146 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 935/2012 г., IV г. о., ГК). Не
на последно място, в Определение № 368 от 21.03.2012 г. по гр. д. № 56/2012
г., е прието, че само изразеното от страните взаимно съгласие е необходимо да
бъде писмено, докато уведомяването на насрещната страна по трудовия
договор за приемане на отправеното й предложение в законоустановения срок
е възможно да бъде извършено и в устна форма, а фактът на узнаване за
приетото предложение е допустимо да се установява с всякакви
доказателствени средства, в т. ч. свидетелски показания.
В настоящия случай по делото липсва, а и не се твърди от работодателя,
да е налице писмено волеизявление на работника преди издаване на заповедта
за прекратяване на договора на 12.02.2024 г., поради което съдът намира, че
фактическият състав на чл. 325, ал. 1 ,т. 1 КТ не е осъществен, което води до
незаконност на уволнението. Не би могъл да се приеме довод, че дори да е
3
налице подписване на заповедта за прекратяване на трудовия договор,
работникът не е възразил и с подписа си е дал съгласието си за прекратяване
на правоотношението. Видно от заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, в нея липсва волеизявление на ищеца, както и липсва
положен подпис от негова страна. Наличието на заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие дори да беше подписана от
ищеца под текст, че е връчена на съответната дата, не съставлява писмено
съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл.325
ал.1 т.1 КТ. Заповедта не съдържа характеристиките на предложение на
работодателя, което се нуждае от приемане, а съставлява безусловно
изявление за прекратяване на трудовия договор. Доколкото в исковата молба
ищецът твърди, че е подписал заповедта по чл. 325 КТ, то подписът на
работника, удостоверяващ получаването на такава заповед, не установява
съгласие за прекратяване на трудовия договор, а само датата на прекратяване
на правоотношението. Поради това във всеки случай, когато работодателят
връчи заповед по чл.325 ал.1 т.1 КТ без да е имало предложение от работника
за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, той извършва
незаконно уволнение, в който смисъл е и константната съдебна практика
(решение №400 от 13.05.2010 г. по гр. гр.д. №1109/2009 г. на ВКС, 4-то ГО,
Решение № 4 от 21.02.2012 г. по гр. д. № 278/2011 ВКС, ГО 4-то ГО, решение
№244 от 03.10.2016 г. по гр.д. 2123/2016 г. на ВКС 4-то ГО)
По иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ
По делото се установява ищецът да е незаконно уволнен, както и че след
уволнението на 13.02.2024г. до 13.08.2024г. е останал без работа, което съдът
приема, съобразявайки приобщената по делото справка за актуалното
състояние на действащи трудови договори на ищеца от ТД на НАП.
Следователно ответникът дължи обезщетение за периода 13.02.2024г. до
13.08.2024г., за който ищецът е претърпял вреди вследствие на незаконното
уволнение. Кодексът на труда съизмерява същите с пропуснатото брутно
трудово възнаграждение за периода. От приетата по делото ССчЕ се установи,
че размерът на брутното трудово възнаграждение за последния пълен
отработен месец преди уволнението - м. 02.2024 г. е в размер на 1 041,20 лева.
При тези данни дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, изчислено от
вещото лице, за периода от 13.02.2024г. до 13.08.2024г., след приспадане на
платената от ответника сума в размер на 1600 лв., възлиза в размер на 4 659,74
лв.
След допуснато изменение на размера на иска по чл. чл.225, ал.1 КТ
същият е предявен в установените от съдебно - счетоводната експертиза
размери, които съдът счита за дължими, поради което следва да бъдат уважени
в цялост.
По разноските:
Право на разноски при този изход от спора има ищеца, който претендира
такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1333 лева, което следва да
му се присъди в цялост.
Ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметка на съда държавната такса за исковете в размер на 250,39
лева (4659,74+1600 = 6259,74 х 4%= 250,39лв.), както и сумата 400.00 лева -
4
депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ уволнението на П. Ц. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, жк. „ДР“, бл. *********, вх.Б, ет.4, ап.32, извършено на основание чл.
325, ал. 1 ,т. 1 КТ със Заповед №***/12.02.2024г. на управителя на „ГРЕСИЯ
2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,,
бул. „Ч.ВР“ №***.
ОСЪЖДА „ГРЕСИЯ 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София,, бул. „Ч.ВР“ №*** да заплати на П. Ц. Р., ЕГН
**********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ сумата от 4 659,74
лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода от
13.02.2024г. до 13.08.2024г., вследствие на незаконното уволнение, ведно със
законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда -
12.04.2024 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ГРЕСИЯ 2“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,, бул. „Ч.ВР“
№***, да заплати на П. Ц. Р., ЕГН **********, сумата от 1333 лева -
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ГРЕСИЯ 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София,, бул. „Ч.ВР“ №*** да заплати по сметка на
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 250,39 лева-
държавни такси за производството и сумата 400.00 лева - депозит за вещо
лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5