МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N524/18г., втори наказателен състав при РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
подс. И.Ц.А. в това, че
на 29.10.2016г., в гр. Русе,
противозаконно присвоил чужди движими вещи - мобилен телефон „SONI EXPERIA M2” с ИМЕИ:355341068463065, ведно с карта памет 2GB и черен силиконов кейс, на обща
стойност 97,00 лева, собственост на И.Р.И. ***, които владеел- престъпление по
чл.206, ал.1 НК.
Прокурорът считам,
че следва да се прекрати наказателното производство следва да се прекрати предвид
събраните доказателства в разпоредителното заседание за възстановяване на
причинените от престъплението щети, на основание чл. 250, т.2 от НПК.
Подсъдимият
изцяло признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
по смисъла на чл.371ал.1, т.2 НПК. Защитникът моли наказателното производство да
бъде прекратено и делото да бъде изпратено на административнонаказващия орган.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено:
Подс.А. е
роден на ***г***, със средно образование, неженен, не работи, осъждан.
Подс.А. и пострадалият
- св. И.И. били в приятелски отношения. На 29.10.2016г., в ранния след обяд, двамата
се срещнали в района на Американското пазарче, в гр. Русе. Св. И. носел мобилен
телефон „SONI EXPERIA M2”, с ИМЕИ:355341068463065, с поставена карта памет 2GB, обвит в черен силиконов
кейс. Подс.А. поискал телефона от св. И. за да проведе разговор. След като го
дал, подс.А. се отдалечил с него, като казал, че ще ще се върне до 10 минути. Изтекли
повече от 40 минути, подс.А. не се върнал. Тагава свидетелят тръгнал да го
търси, но не го открил.
Междувременно подс.А.,
тъй като се нуждаел от средства, заложил телефона в заложна къща „Свежи
пари", находяща се на бул. Цар Освободител в гр. Русе, срещу сумата от
45,00 лв. Бил му издаден заложен билет № 12140/29.10.2016г. Впоследствие, св. И. Драгнев - служител в заложната къща,
продал мобилния телефон на неустановено лице.
На
31.10.2016г. св. И. отишъл отново на Американското пазарче, за да търси подс.А..
Знаел, че майката на последния продава там зеленчуци и подсъдимият често бил
при нея. Намерил го и попитал къде е телефона му. Подс.А. казал, че го дал
временно на свой познат, като обещал да го върне до 03.11.2016г. Това не
сторил, поради което св. И. подал жалба в полицията.
Било
образувано досъдебно производство. В хода на проверката подс.А. признал за
стореното пред полицейския служител от Първо РУ при ОДМВР - Русе - св. С.
Стоянов.
Съгласно
заключението от извършената СЦИЕ, стойността на вещта възлиза на 97,00 лв.
В хода на
съдебното производство подс.А. възстановил стойностно причинената на св.И.
щета, за което последният подписал н.з. декларация, предоставена от подсъдимия.
Към материалите
на досъдебното производство била приобщена и изисканата от съда справка от ОД
МВР – Русе, рег. № 336р-11734/22.05.2018 г., ведно с копие от НП № 39/23.02.2016 г. издадено от
Първо РУ при ОД МВР-Русе, доказващо че
подс.А. бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.218б от НК,
за извършено по чл.194 ал.3 от НК престъпление.
Авторството на подсъдимия и начина на осъществяване
на деянието са безспорно
установенио. В тази насока
са самопризнанията на подс.А., чрез които заявява, че не оспорва фактите,
изложени в обстоятелствена част на обвинителния акт, които съдът кредитира, тъй като те са подкрепени и от събраните на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства. Това самопризнание подс.А. направил още на досъдебното производство. С показанията на пострадалия И. се доказва
факта на извършеното
деяние. Съдът дава вяра на показанията му,
тъй като те подробни и непротиворечиви. Уличаващи подсъдимия доказателства се
съдържат в показанията на св.Драгнев, комисионер в заложна къща „Свежи пари”, който сочи подсъдимия като лице от когото
заложило прожцесната
вещ, факт който
косвено го уличава в авторство. Показанията си подкрепя с предоставения за целите на
разследването заложен
билет №12140/29.10.2016г, от който се
установява името на заемателя – подс.А. и предмета на заложената вещ - мобилен телефон „SONI EXPERIA M2”. Косвени уличаващи доказателства се
съдържат и в показанията на св.Стоянов, извършил предварителна проверка по
случая, пред който подсъдимия разказал за извършеното от него престъпление.
Обстоятелството, че мобилен телефон „SONI EXPERIA M2” е заместен стойностно се установява с приложената декларация, подписана от пострадалия.
Съдът намира, че така анализираните
доказателства и доказателствени средства, налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
За искането на
прокурора, подкрепено и от адв.М. съдът отбелязва, че правомощията на съдията-докладчик за
прекратяване на наказателното производство по реда на разпоредба на чл. 250, ал.1, т.2 от НПК дават възможността да не се
провежда наказателна репресия, когато деянието, описано в обвинителния акт /или тъжбата/, съставлява административно
нарушение. В настоящия случай, доколкото наказателното производство е по реда
на диференцираната процедура по глава XXVII НПК, първият въпрос, който
съдията- докладчик следва да даде отговор, е дали произнасянето по чл. 250, ал.1, т.2 НПК се отнася за това производство; и
втория - да се прецени
дали описаните обстоятелства в обвинителния акт осъществяват състав на административно нарушение. Мотивите на законодателя,
въвеждайки посочената преценка са свързани с процесуална икономия и избягване
провеждането на наказателни производства вместо административноказателни
такива. Това означава, че посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти
и обстоятелства следва да са такива, че съдът да може да установи още изначално,
че описанието на деянието сочи на административно нарушение. Това изключване на
възможността за цялостна преценка на инкриминираната престъпна дейност се
основава на принципите на наказателното правораздаване, изискващо разкриване на
обективната истина по делото на базата на всестранно, обективно и пълно
изследване на всички факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване. В
този смисъл, само когато изложената в обвинителния акт фактическа обстановка очевидно сочи на липса на
престъпление,тогава разпоредбата на чл. 250, ал.1, т.2 от НПК може да
намери приложение, без да се спазва принципа по чл.13 ал.1 и 2 от НПК. В
конкретния случай това изискване на законодателя не е налице. Описаните в
обвинителния акт факти и обстоятелства не могат да обосноват наличие на
административно нарушение, както и защото данни за възстановяване на щетата са
липсвали. В разпоредително заседание, по реда на чл.248 ал.1, т.7 от НПК, адв.М.
представя декларация,
подписана от пострадалия, доказваща че подс.А.
стойностно възстановил на св.И. причинената
вреда, като последните
поискали делото да продължи по реда на глава XXVII НПК, в хипотезата на
чл.371,т.2 от НПК. В хода на съдебните прения адв.М. поискал съдът да приложи
разпоредбата на чл.218 б от НК – на подс.А. да бъде наложено административно
наказание, тъй като стореното от него деяние не представлява престъпление, а
нарушение. Съдът отложил делото, тъй като към този момент не били налице всички
предпоставки за приложението на чл.218б от НК, а именно – липсвали
доказателства за отрицателните предпоставки за приложимост на нормата, визирани
в т. 1- т. 3 на ал. 2. Представеното писмено доказателство: справка от ОД МВР –
Русе, рег. № 336р-11734/22.05.2018 г., ведно с копие от НП № 39/23.02.2016 г. издадено от
Първо РУ при ОД МВР-Русе, не обоснова подс.А.
да е извършил две или повече деяния в рамките на една година, общата стойност
на предмета на които да е над 150.00 лева, предметът на деянието не попада в
кръга на изрично посочените в т. 3 и деецът не е осъждан, съответно не му е
налагано административно наказание за такова деяние.
При така
развилото се съдебно производство единствената възможност на съда е не да
прекрати съдебното производство, а да се произнесе със съдебен акт по същество.
Представената
в съдебно заседание декларация,
подписана от св.И. сочи по категоричен начин,
че щетата на последния е заместена стойностно. От друга обаче, съобразявайки, че същата се явява ново обстоятелство, което не е
съществувало към момента на внасяне на обвинителния акт в съда, сочеща че подсъдимият е възстановил
стойността на предмета на престъплението, следва да се приложи нормата на чл. 218б, ал. 1 НК, съгласно която за деяние по чл. 206 ал.1 /и 5/, каквото е настоящото, когато
стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за
страната (в случая вещта е на стойност под една минимална работна заплата за
страната към момента на извършване на деянието), наказанието е глоба от сто до
триста лева, налагана по административен ред, когато предметът на
престъплението е възстановен или заместен, което в разглеждания случай е
сторено в хода на производството пред първата инстанция. Съдът
преценява, че липсват и отрицателните
предпоставки за приложимост на чл. 218б, ал. 1 НК, визирани в т. 1- т. 3 на ал. 2,
тъй като не се установява подсъдимият да е извършил две или повече деяния в
рамките на една година, общата стойност на предмета на които да е над 150.00
лева, предметът на деянието не попада в кръга на изрично посочените в т. 3 и А. не е осъждан, съответно не му е
налагано административно наказание за такова деяние / подс.А. е
осъждан за други деяния: по чл.195 и чл.343б от НК/.
Така, при
установяване на коментираните специфични характеристики на деянието и на дееца,
визирани в цитираните разпоредби, деянието, макар и формално покриващо признаците
на състав на престъпление по НК, не се счита за престъпно (декриминализирано е
по силата на закона), а за административно нарушение. С оглед на това, към
момента на постановяване на присъда единственото законосъобразно разрешение е
привлеченият към наказателна отговорност на бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление, тъй като за
виновно би могло да бъде признато само лице, за което по безспорен и несъмнен
начин е установено, че е извършило деяние, което законодателят квалифицира като
престъпление. По изложените съображения съдът следва да признае подс.А. за НЕВИНОВЕН в това, на 29.10.2016г., в гр.
Русе, противозаконно да е присвоил чужди движими вещи – мобилен телефон „SONI EXPERIA M2” с
ИМЕИ:355341068463065, ведно с карта памет 2GB и черен силиконов
кейс, на обща стойност 97.00лв., собственост на И.Р.И. ***, които владеел, и на основание чл.304, пр.4 от НПК да го признае за НЕВИНЕН по предявеното обвинение по чл. 206 ал.1 от НК
и ОПРАВДАЕ по него.
Същевременно с
това обаче, за съда съществува въведеното, считано от 05.11.2017 г. със ЗИДНПК,
бр. 63 на ДВ, правомощие по чл. 305, ал. 6 във вр. с чл. 301, ал. 4 НПК, а именно в
случай че установи, че подсъдимият е извършил вмененото му деяние, но същото
съставлява административно нарушение, да го признае за невинен и да му наложи
административно наказание. По изложените съображения и на основание чл.218б от НК на подсъдимия И.Ц.А., ЕГН **********, следва
да се наложи административно наказание ГЛОБА
в размер на 300 /триста/ лева, за това, че
на 29.10.2016г., в гр.
Русе, противозаконно присвоил чужди движими вещи – мобилен телуефон „SONI EXPERIA M2” с
ИМЕИ:355341068463065, ведно с карта памет 2GB и черен силиконов
кейс, на обща стойност 97.00лв., собственост на И.Р.И. ***, които владеел, като
до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд присвоеното
имущество било заместено.
Обективните
признаци на нарушението са налице: Мобилният апарат бил поверен на подсъдимия да го ползва времено, за малко, след което да го върне на св.И., т.е. владеел е вещта на правно основание. Впоследствие, вместо да изпълни уговореното, той се разпоредил с него като със
свой – заложил телефона, а парите употребил за лични нужди,
като впоследствие до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд присвоеното имущество било заместено
стойностно.
От
субективна страна действал при пряк умисъл, т.е. в съзнанието на подсъдимия съществували представи, че апарата не е негова собственост, а му е поверен за временно ползване. Съзнавал е, че няма право да се
разпорежда с него, но въпреки това го сторил и така се сдобил със средства.
При
определяне размера на административното наказание съдът е наложил глоба, към
максималния размер при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства:
наличието на други осъждания, за различно от настоящото деяние; смекчаващи: признанията,
които направил още на досъдебното производство
Подсъдимият
дължи направените по делото разноски: 42.32лв разноски направени по досъдебното производство, по сметка на ОДМВР – Русе.
Причини за извършване на престъплението: неуважение към правото на чужда собственост;
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...............................