№ 5150
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100512813 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20054039 от 19.08.2021 год., постановено по гр.дело №62468/2020
год. по описа на СРС, ІІ ГО, 164 с-в е:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на М. С. К. с ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, ж.к. Илинден, ул. *******, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6
от КТ със Заповед № 390/12.10.2020 г., издадена във вр. със Заповед № 2968/12.10.2020
г., с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и двете издадени от
изпълнителния директор на МБАЛ „НКБ" ЕАД, като на основание чл.357, вр. 344, ал.1,
т.1 от КТ Е ОТМЕНЕНО УВОЛНЕНИЕТО;
ВЪЗСТАНОВЕНА е, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, М. С. К. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Илинден, ул. ******* на заеманата преди
уволнението длъжност - „Организатор" в звено „Административно-стопански блок",
код по НКПД 3343 3007 в МБАЛ „НКБ" ЕАД, гр. София, със седалище в гр. София,
район Илинден, ул. *******;
Осъдена е МБАЛ „НКБ" ЕАД, гр. София, със седалище в гр. София, район
Илинден, ул. *******, да заплати на М. С. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ж.к. Илинден, ул. *******, на основание чл.225, ал.1 от КТ сумата от 5 460,00 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което същата е останала без работа в
1
резултат на незаконното уволнение, а именно за периода от 13.10.2020 г. до 13.04.2021
г., ведно със законната лихва от 11.12.2020 г. до окончателното плащане.
Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника МБАЛ
„НКБ" ЕАД с изложени доводи за неправилност, поради допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и поради
необоснованост. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е доказано извършване на
соченото дисциплинарно нарушение послужило като основание за налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Поддържа, че при постановяване на
решението съдът не е съобразил представената от инжП. Н. справка, за това че ищцата
не се е регистрирала /чекирала/ в системата в началото и в края на работния ден от
посочените дни, в които по твърдения не се е явила на работа. Съдът не съобразил и че
ищцата е признала неявяването си на работа на 24.09.2020 г., както и че за
извършеното нарушение на трудовата дисциплина са й били изискани в проведеното
дисциплинарно производство обяснения. Поддържа, че неправилно съдът не е
съобразил и издадената заповед за печат № 5, на работата с който ищцата е обосновала
явяването си на работа в посочените дни, както и че е създадена организация на
работата за чекиране в началото и в края на работния ден, с което ищцата не се е
съобразила.
Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат
изцяло отхвърлени, като неоснователни. Претендира и присъждането на направените
разноски.
Ответникът по жалбата М. С. К. оспорва същата, като неоснователна в с.з.
Поддържа, че постановеното решение е правилно.
Моли решението на СРС в обжалваната част да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно. Претендира и присъждането на разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и в този смисъл се
явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за
нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива
в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
2
изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г
по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното
решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ.
Фактическите констатации на СРС са правилни, като съдът намира същите за
обосновани, чрез събраните пред първата инстанция доказателства. В този смисъл,
настоящата инстанция констатира следното:
В производството не е спорно и е установено чрез представените пред първата
инстанция доказателства, че страните са били обвързани от трудово правоотношение
по силата на трудов договор № 6220/02.10.2000г. и допълнително споразумение към
него № 3380-1/16.10.2012г., по силата на което ищцата е заемала длъжността
„Организатор" в звено Административно-стопански блок към МБАЛ „НКБ" ЕАД с код
по НКПД 3343 3007.
Установено е, че със заповед № 390/12.10.2020г. на изп. директор на МБАЛ
„НКБ" ЕАД - Р.П.в на ищцата М. К. е било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение", за нарушение на чл.190, т.3 от КТ, а именно за „системни нарушения на
трудовата дисциплина", съставляващи липса на отразени регистрации от ищеца в
началото и края на работния ден на конкретно посочени в заповедта за уволнение дати
през м. септември 2020 г., което било нарушение на трудовата дисциплина по см. на
чл.187, ал.1, т.1, пр.3 от КТ или „неявяване на работа" в посочените работни дни -
02.09.2020 г.; 03.09.2020 г.; 08.09.2020 г.; 09.09.2020 г.; 10.09.2020 г.; 11.09.2020 г.;
14.09.2020 г.; 15.09.2020 г.; 16.09.2020 г.; 18.09.2020 г.; 24.09.2020 г.; 25.09.2020 г.;
28.09.2020 г. и 30.09.2020 г., т.е. за общо 14 работни дни.
В производството е установено и страните не спорят, че на една от посочените в
заповедта за уволнение дати - 24.09.2020 г. ищцата действително не е била на работа,
тъй като се наложило да съпровожда болен родител, нуждаещ се от придружител, на
медицински преглед.
Във връзка с това е установено, че ищцата е подала молба за отпуск за посочения
ден, но едва на следващия работен ден - 25.09.2020 г., като изпълнителния директор на
МБАЛ „НКБ" ЕАД не е разрешил ползване на платен годишен отпуск за този ден.
Установява се, че със заповед № 379/01.10.2020 г. изпълнителния директор на
3
МБАЛ „НКБ" ЕАД е поискал обяснения от ищцата – в срок до 14.00 часа на същия ден
– 01.10.2020 г. „защо в присъствената книга отразяваща регистрациите в електронната
система за отчитане присъствието на работещите в МБАЛ „НКБ" ЕАД, за периода от
01.09.2020 г. до 30.09.2020 г. няма отразена нейна регистрация в началото и в края на
работния ден“.
В дадените обяснения ищцата К. е посочила, че не е успяла да пусне молба за
отпуск от предния ден за 24.09.2020 г., поради което е депозирала такава едва на
следващия отсъствието си ден - 25.09.2020 г. По отношение на останалите дни е
посочила, че своевременно се е чекирала /регистрирала/ и в началото и в края на всеки
от посочените работни дни.
В представена пред първата инстанция справка от инж.П. Н., в качеството му на
експерт по безопасност и здраве на труда и координатор на сигурността /отговарящ и
за електронната система за достъп до сградата/ в МБАЛ „НКБ" ЕАД е посочено, че в
системата за регистрация за отчитане присъствието на работещите в НКБ в периода от
01.09.2020 г. до 30.09.2020 г М. К. няма регистрации, както следва: в началото и края
на работния ден на следните дати: 01.09.2020г.; 02.09.2020 г.; 03.09.2020 г.; 08.09.2020
г.; 09.09.2020 г.; 10.09.2020 г.; 11.09.2020 г.; 14.09.2020 г.; 15.09.2020 г.; 16.09.2020 г.;
18.09.2020 г.; 24.09.2020 г.; 25.09.2020 г.; 28.09.2020 г. и 30.09.2020 г., т.е. за общо 15
работни дни.
В представената пред първата инстанция длъжностна характеристика за
длъжността „Организатор" в звено Административно-стопански блок към МБАЛ
„НКБ" ЕАД подписана от ищцата К. не е включено задължение за регистрация в
присъствената книга отразяваща регистрациите в електронната система за отчитане
присъствието на работещите в МБАЛ „НКБ" ЕАД.
Установява се, чрез представената заповед № 374/20.09.2019 г. /в сила от
23.09.2019г./, издадена от изп. директор на болницата- ответник, че за всички
служители е въведено отчитане на присъствието на работното място, чрез регистрация
в електронната система за отчитане, чрез използване на индивидуален чип за
регистрация, като в случай на невъзможност за регистрация /поради забравен, изгубен
чип или технически проблем/ присъствието следвало да се заведе в Присъствена книга,
водена от експерт ЗБУТ – в случая - инж. П. Н.. С т.5 от заповедта е въведено
задължение за служителите от отдел „Човешки ресурси и ТРЗ" ежемесечно, в срок до
15-о число на месеца, следващ отчетния на база присъствена книга и данни от
електронната система за отчитане на присъствието на работещите в НКБ, да
уведомяват изпълнителния директор за служители, които не са регистрирали коректно
присъствието си на работното място, в т.ч. конкретните дати и нарушения,
служителите, които не спазват общата продължителност на работния ден,
евентуалните несъответствия между данните, съдържащи се в доклада за положения
4
през предходния месец извънреден труд и данните съдържащи се в информацията от
електронната система за отчитане присъствието на работещите в НКБ.
Установява се, че със заповед № 136/08.04.2013 г. на изп. директор на болницата
–ответник е указано кои медицински документи подлежат на подпечатване с „печат №
5" съхраняван от ищцата М. К.. Чрез събраните пред първата инстанция доказателства и
от констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ, която се възприема от
настоящия състав по реда на чл.202 ГПК се установява, че печат № 5 се е намирал в
работното помещение, в което се е помещавало работното място на ищцата, в което
освен нея са работили още три - четири служителки. Установено е, че печат № 5 не е
бил на съхранение при особен режим, а се е намирал на достъпно място, на бюрото на
ищцата, като при необходимост и други служители са се ползвали от него и са
подпечатвали медицинските направления.
Чрез показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели се
установява следното:
Чрез показанията на свидетеляП. Н. се установява, че по разпореждане на адм.
директор била извършена справка за м. септември 2020 г. за цялата администрация от
присъствената форма като било установено, М. не се е чекирала. Свидетелят сочи, че
не може да заяви дали в тези дни е виждал ищцата на работа. Заявява, че на база на
справката от системата, тя или не се е чекирала, или не е идвала на работа в тези дни.
Установява се чрез показанията му, че към датата на разпита му електронната система
в болницата била сменена с нова, като „не се съхранява информация от старата, тъй
като фирмата /"А." ЕООД/ прекратила дейността си. Според св. Н., системата била
остаряла, резервните части които се ползвали нямало откъде да се закупят и нямало кой
да я поддържа, затова се сключил договор за нова система. От показанията му се
установява още, че служителите нямат задължение, когато излизат през работно време
също да се чекират. Свидетелят потвърждава, че не е пускал ежемесечни справки по
всички звена, тъй като ТРЗ имали достъп до електронната система, необходим им при
отчитане на присъствията и изплащането на възнаграждения. Свидетелят заявява, че не
му е влизало в задълженията да проверява в този период от време дали има
регистрирани вътрешни движения на М. К., въпреки, че с чипа с който всеки се
регистрирал на входа, се извършвал достъпа и до останалите помещения/отделения в
болницата, като системата позволявала и такава проверка, но никой не му е изисквал
такава.
Свидетелите А.В., техн. секретар на изп. директор и ш В.С. - на длъжност
„Организатор" в Стационарен блок - „Клиника по кардиология", сочат, че не помнят
дали са виждали ищцата на работното й място през периода, в който системата не е
отчела нейни регистрации. Заявяват, че не помнят да е имало проблеми с тяхно
отчитане на вход и изход от системата.
5
Св. Стоева заявява, че няма спомен през м. септември 2020 г. да е замествала
ищцата, но не може да потвърди дали всеки ден е била на работа, което се
установявало от системата. Заявява, че ищцата е боравила с печат № 5, утвърден за
ползване в болницата, както и че не е виждала същата само, когато е отсъствала по-
дълго от работа поради отпуск.
Чрез показанията на св. Й. се установява, че в посочените в справка на инжП. Н.
работни дни не е правила нарочна проверка дали ищцата присъства физически на
работното си място.
Чрез показанията на св. О.И. - главен счетоводител на болницата се установява,
че в болницата би трябвало да е запазен архив от старата система на контрол на
достъпа, като „може би има някакъв начин да се отчете, че си бил на работа, без да се
чекираш, тъй като и вътрешното движение в болницата се осъществява също с чип.
От заключението на приетата пред първата инстанция СТЕ, която настоящия
състав кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че е направена избирателна
проверка на общо 41 бр. медицински досиета - история на заболяването на пациенти на
НКБ, които са били обработени и отчетени в електронната система на НЗОК през
датите, посочени в Заповед № 390/12.10.2020 г. На всички прегледани медицински
документи /направления за хоспитализация на изписани пациенти по клинични пътеки,
направления за провеждане на клинични процедури и др./ е имало поставен печат № 5
върху подписите на лекуващите лекари или ръководителя на лечебното заведение, но
не може да се установи, тъй като няма специфичен белег или следи, по които да се
каже кой точно е боравил с печат № 5 и го е поставял върху изследваните документи.
Вещото лице е констатирало при посещението си в болницата, че печат № 5 е на
разположение на всички служители в отдел „Информационно осигуряване", същия не
се съхранява в каса и е достъпен от всички лица, като няма данни за процесния период
/м.09.2020 г./ за конкретно оторизирано лице, което единствено да е имало право да
поставя печат № 5 на медицинската документация. В приложената към заключението
справка за изписаните пациенти за м.09.2020 г. по конкретни дати са посочени освен
датите и часовете на обработка на документите и оформянето на ИЗ /история на
заболяване/ и КП /клинични пътеки/ които са част от трудовите задължения на ищеца
по длъжностна характеристика /приобщена като доказателство на л.43 от делото на
СРС/. От заключението се установява, че на всички от посочените в заповедта за
уволнение дати през м. септември 2020 г. са извършвани дейности, които са възложени
на ищеца по трудов договор, въпреки че няма техническа възможност за установяване
на конкретното физическо лице, което е извършило въпросната обработка на
документи и подаването й към НЗОК и представянето й на изп. директор на болницата
за подпис.
За да уважи предявените искове СРС е приел, че трудовото правоотношение на
6
ищцата е прекратено незаконосъобразно, тъй като в производството не е установено,
че в посочените работни дни ищцата не се е явила на работа, с изключение на един от
тях – 24.09.2020 г., което неявяване само по себе си не е достатъчно да бъде прието да
установено системно неспазване на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.3 КТ
проявено по посочения начин, чрез системно неявяване на работа- нарушение на
трудовите задължения по чл.126, ал.1, т.1 КТ изискващи от работника/ служителя да се
явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време.
Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от
настоящия съд.
Работодателят може да прекрати трудовия договор като упражни своето
субективно преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които
законодателят е предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на
икономически по-слабата страна. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ предвижда, че
"Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства.". Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК
Решение № 165 ОТ 25.10.2011 Г. ПО ГР. Д. № 359/2010 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, което
становище се възприема от настоящия състав, достатъчно е обясненията да са относно
нарушението, за което е наложено наказанието, и да са достигнали до работодателя, за
да се счетат за изпълнени изискванията на чл. 193, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав намира че в случая не са изпълнени изискванията на чл. 193,
ал. 1 ГПК, тъй като в образуваното дисциплинарно производство са поискани
обяснения за нарушения на трудовата дисциплина, за които не е наложено
дисциплинарното наказание. Установено е, че в издадената заповед за уволнение са
посочени други фактически обстоятелства относно различно нарушение на трудовата
дисциплина, въз основа на които служителят е уволнен. В случая уволнението е
незаконно и трябва да бъде отменено съгласно чл.193, ал. 2 КТ.
От една страна е налице нарушение на правилата на чл.193, ал.1 КТ в
проведеното дисциплинарно производство, тъй като работодателят е изискал по
посочения ред обяснения от служителя свързани с неотразяване регистрациите в
електронната система на болницата в присъствената книга за работните дни от
01.09.2020 г. до 30.09.2020 г. на ищцата, а в заповедта за уволнение е посочено, че
ищцата е нарушила системно трудовата дисциплина, тъй като не се е явила на работа в
продължение на четиринадесет поредни работни дни – от 02.09.2020 г. до 30.09.2020 г.
вкл.
От своя страна, в производството не е установено възложено задължение на
ищцата да вписва в посочената присъствена книга регистрациите на служителите в
електронната система на болницата – в началото и в края на работния ден. Както се
7
установява, чрез показанията на свидетеляП. Н., дори той самият не е бил оторизиран
да вписва в тази книга, тъй като достъп до системата е имало лицето изпълняващо
длъжността „ТРЗ“. С оглед това и според настоящия състав представената от свидетеля
Н. справка за данните от системата в периода 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г. са
компроментирани, като необосновани чрез данни от извлечение от самата система. В
производството е установено, че такива данни в дружеството не са налице и отразените
факти при надлежно оспорване се явяват неверни. Същевременно не се установява,
служителите от „ТРЗ" при ответника да са изготвяли такива ежемесечни справки до
изп. директор или да са констатирали подобни несъответствия между нерегистрирани
чрез системата служители в началото и в края на работния ден. Както сам е посочил и
свидетеляП. Н., старата електронна система за регистриране /чекиране/ на служителите
е била компроментирана и заменена с нова именно поради технически причини.
Поради това и на самостоятелно основание, съдът намира за недоказано в
производството, че в посочените четиринадесет поредни работни дни ищцата не се е
явила на работа в болницата. Системни нарушения на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, са три или повече дисциплинарни нарушения, поне за
едно от които да не е наложено преди това дисциплинарно наказание (да не е
санкционирано с предходна заповед на работодателя). Доколкото тези факти се явяват
недоказани чрез представените доказателства, съдът намира че работодателят е
упражнил незаконно правото на уволнение – не е установено, че ищцата е извършила
тежко дисциплинарно нарушение, за което й е наложено наказание „уволнение“. С
оглед на това съдът приема, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
основателен и следва да се уважи.
Относно искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя
основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ при положение, че не е било спорно по
делото, че ТПО е било безсрочно. Ищцата следва да бъде възстановена на заеманата от
нея преди уволнението длъжност - „Организатор" в звено „Административно-
стопански блок", код по НКПД 3343 3007 в МБАЛ „НКБ" ЕАД, гр. София.
Решението е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Относно искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ при незаконно уволнение: /
1./ работникът или служителят има право на обезщетение /2/ от работодателя в размер
на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
/3./поради уволнението, но не повече от 6 месеца.
От работника комуто е доказателствената тежест са доказани предпоставките на
чл. 225, ал. 1 КТ. Установено е, чрез представените пред първата инстанция
доказателства, че към 12.07.2022 г. ищцата не е започнала работа по друго трудово
8
правоотношение, т.е. в периода от уволнението й от 13.10.2020 г. до 13.04.2021 г.
същата е била без работа, респ. без доходи. Съответно брутното трудово
възнаграждение получавано от ищцата за пълен отработен месец преди уволнението е
в размер на 910,00 лв. Следователно за периода от 13.10.2020г. - 13.04.2021г. размера
на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, който ответника дължи на ищцата възлиза на
сумата от претендираните от ищеца 5 460,00 лв., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба /11.12.2020 г./ до окончателното плащане на задължението.
Решението е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20054039 от 19.08.2021 год., постановено по
гр.дело №62468/2020 год. по описа на СРС, ІІ ГО, 164 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9