№ 12269
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110159761 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „ИЩЕЦ“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против И. М.
В. и Ж. М. Т. за осъждането им да заплатят разделно при квоти от по 1/2 сумата 159,18 лева
- главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.
05.2018 г. - м. 03.2021 г. в имот, находящ се в гр. АДРЕС с абонатен №205833, сумата 21,73
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 13.05.2022 г., сумата 42,12 лева - главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2021 г. и
сумата 8,19 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 13.05.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 30.05.2022 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №28258/2022 г., по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно действащите през периода общи условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се
дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът И. М. В. чрез
1
процесуалния си представител счита, че претенциите на ищеца са погасени по давност за
периода м.05.2018 г. до м.03.2019 г. , както и вземанията за лихви на основание чл. 119 ЗЗД.
Поддържа, че през исковия период не е доставяна топлинна енергия до имота.
В срока по чл. 131 ГПК а и след това ответникът Ж. М. Т. не е депозирала отговор на
исковата молба. С молба от 04.05.2023 г. в първото по делото открито съдебно заседание
представя копие на платежно нареждане за сумата 115. 64 лева, заплатени в полза на ищеца
по „гр.д. №59761/2022 г.“
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД е депозирало становище, че
отчитането и разпределението на топлинна енергия през периода не е извършено от него.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на
ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати
цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия.
В настоящия случай по делото е приет като доказателство нотариален акт от 12.02.2021
г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент №129, находящ се в
АДРЕС, видно от който Ж. М. Т. и И. М. В. са се разпоредили в полза на трето за делото
лице с притежаваното от тях право на собственост върху имота, придобито по наследство.
Съгласно вписаното в нотариалени акт имотът е съсобствен между продавачите, придобит
по наследство. По делото няма доказателства, за други предхождащи разпоредителни сделки
по отношение на процесния имот, поради което съдът приема, че през исковия период
м.05.2018 г. – м.03.2021 г. ответниците са били съсобственици на имота при равни права.
Следователно се налага извод, че между ответниците и ищцовото дружество е съществувало
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на
което за ищеца „ИЩЕЦ” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия на топлопреносното
предприятие, одобрени с Решение на КЕВР и действащи през процесния период. Същите са
влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в
сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите,
противно на твърденията на ответника. Общите условия обвързват ответника дори и без да
ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на СТЕ, според което през периода в процесния
имот не е потребявана топлинна енергия за отопление на имот и такава не е била
начислявана, като е била начислявана само ТЕ от сградната инсталация и ТЕ за доставка на
БВГ. През периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. разходът за БГВ е определян на основата на
2
реален отчет на показанията на един брой технически изправен и сертифициран водомер за
топла вода, през останалите отоплителни сезони през исковия период показанията са били
занулени. На ответника са начислени суми за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, които са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към
пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост. От заключението на съдебно–
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че за периода 01.05.2018 г. до 31.03.2021 г. стойността на потребената топлинна
енергия е в размер на 354,37 лева.
Неоснователни са възраженията на ответника И. М. В., че липсват доказателства за
реалната доставка и измерването на топлинната енергия, тъй като вещото лице е
констатирало, че сумите за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. са
отчитани по показанията на намиращия се в имота водомер за топла вода след извършен
реален отчет, а след това показанията са занулени. Посочено е и че отчетите са направени
редовно през всички отоплитени сезони, включени в процесния период. Този извод се
подкрепя и от представените от самия ответник талони за отчет, видно от които за
отоплителен сезон 2018-2019 г. има потребление, а за следващия потреблението е нула, в
който смисъл са и констатациите на вещото лице. Предвид това съдът намира, че
ответниците като съсобственици при равни квоти на апартамент №129 дължат заплащането
на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия по равно възлизаща на
обща сума 354,37 лева, съгласно заключението на вещото лице по СТЕ. Ищецът претендира
сума в по- малък размер от 159,18 лева за главница за доставена топлинна енергия, за която
сума исковата претенция е основателна, респ. всеки от ответниците дължи по 79,59 лева
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.03.2021 г.
Ответникът И. М. В. не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния
период, поради което съдът приема, че същият като потребител на топлинна енергия за
битови нужди дължи заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена
топлинна енергия.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответника И. М. В. за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
3
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години и 69 дни назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а такива са
задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.01.2019 вкл., които възлизат общо на 60,91 лева. Доколкото възражението на ответника И.
М. В. за погасени по давност задължения се явява частично основателно исковата претенция
на ищеца срещу него за заплащане на реално потребена топлинна енергия следва да бъде
уважена само за сумата 49,14 лева като за горницата до 79,59 лева подлежи на отхвърляне
като погасена по давност.
Към дължимата сума за топлинна енергия от ответника И. М. В. следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
01.04.2019 г. до 31.03.2021 г., възлизащи на 21,06 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения на И. М. В. са погасени по давност, то обезщетение за вредите
от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 8,27 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 10,86 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът И. М. В.
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за
сумата от 4,10 лева се явява неоснователна.
От прието по делото копие на платежно нареждане от 22.03.2023 г.се установява, че в
полза на ищеца е заплатена сумата 115,61 лева с основание за превода „гр. д. №59761/2022 г.
и задължено лице Ж. М. Т.“. Направеното в хода на процеса плащане е факт, който на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взет предвид при постановяване на крайния
съдебен акт. Така направеното плащане се признава от ищеца и предвид вписването, че се
плаща по настоящото дело съдът намира, че ответникът е погасил претендираните от ищеца
суми за топлинна енергия, дялово разпределение и обезщетения за забава, включени в
петитума на исковата молба поради което исковите претенции против Ж. М. Т. следва да
4
бъдат отхвърлени поради плащането им в хода на процеса.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
такива са претенцирани само от ищцовото дружество като в съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съобразно размера на уважените претенции срещу ответника И. М.
В., от които 357,40 лева - за платена държавна такса, депозит за вещо лице и за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 36,97 лева за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Независимо от отхвърлянето на исковете против Ж. М. Т. поради погасяването им чрез
плащане в хода на процеса, ответникът дължи претендираните от ищеца разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете производства, тъй като е станал
повод за завеждане на делото. Предвид това ответникът Ж. М. Т. следва да бъде осъдена да
заплати сумата 62,50 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство и сумата 37,50 лева за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. М. В. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС дължи
на „ИЩЕЦ“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата 49,14 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия
за периода м.02.2019 г. - м.03.2021 г. в имот, находящ се в гр. АДРЕС с абонатен №205833,
сумата 8,27 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 13.05.2022 г., сумата 21,06 лева - главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2021 г. и
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 30.05.2022 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №28258/2022 г., по описа на СРС, 168 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за цената на доставена топлинна енергия за
разликата над 49,14 лева до пълния предявен размер от 79,59 лева и за периода м.05.2018 г. -
м.01.2019 г. вкл. като погасен по давност, както и исковете чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 8,27
лева до предявения размер от 10,86 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за топлина енергия сумата 4,10 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 13.05.2022 г. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ИЩЕЦ“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на
управление: АДРЕС против Ж. М. Т. ЕГН ********** с адрес: гр. София, АДРЕС искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 79,59 лева - главница, представляваща стойността на
неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 03.2021 г. в имот, находящ се в
гр. АДРЕС с абонатен №205833, сумата 10,86 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
13.05.2022 г., сумата 21,06 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2021 г. и сумата 4,10 лева – обезщетение за забава в размер
5
на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 31.05.2019 г. до 13.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.05.2022 г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №28258/2022 г., по описа на
СРС, 168 състав, поради плащане на сумите от ответника в полза на ищеца в хода на
процеса на 22.03.2023 г.
ОСЪЖДА И. М. В. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „ИЩЕЦ“ ЕАД,
ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 357,40 лева разноски в настоящото производство и сумата 36,97 лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Ж. М. Т. ЕГН ********** с адрес: гр. София, АДРЕС да заплати на
„ИЩЕЦ“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 62,50 лева разноски в настоящото производство и сумата 37,50 лева -
разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„ИЩЕЦ” ЕАД – „Техем сървис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6