№ 91
гр. Кюстендил, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
в присъствието на прокурора К. П. Б.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241500600266 по описа за 2024 година
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”.
С присъда №24, постановена от Дупнишкия районен съд на 09.04.2024
г. подс.Й. И. Ш. е признат за виновен в извършване на престъпление по 129,
ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 НК- затова, че на 30.03.2023 г. около 20:00 часа в гр. Р.
чрез нанасяне на удар с ръка е причинил средна телесна повреда, изразяваща
се във фрактура на горната челюст вляво, представляваща трайно затруднение
в дъвченето и говоренето на Г. С. Т., като е бил непълнолетен, но е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. На основание чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК вр. чл.54 от НК е
осъден на ЛС за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено на осн. чл.69,
ал.1 НК с изпитателен срок от 2 години; не са наложени възпитателни мерки
по чл. 67, ал. 1 - 4 от НК; осъден е да заплати на Г. С. Т. от гр. Р. сума в размер
на 8 000 лв. лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на престъплението по чл. 129,
ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, ведно със законната лихва, считано от
30.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата
над уважения размер до претендирания от 20 000 лева е отхвърлен като
неоснователен. Със същата присъда на подс. Ш. са възложени разноските по
делото, както и е осъден да заплати по сметка на ДнРС следуемата се
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 320
лева, както и разноските на гражданския ищец Г. С. Т. в размер на 300 лева.
1
Присъдата се обжалва изцяло от адв. Г. М.- защитник на подсъдимия
Ш.. Същият сочи, че постановената присъда е необоснована и
незаконосъобразна. Изтъкват се доводи за неправилна преценка на
доказателствения материал по делото, като се сочи, че не е доказано
авторството на деянието, както и че липсва причинно следствена връзка
между същото и противоправния резултат. Иска същата да бъде отменена, а
вместо нея- да се постанови нова, с която подсъдимият бъде оправдан.
Предявено е алтернативно искане за намаляване на размера на наложеното
наказание, както и за намаляване на размера на присъденото обезщетение.
Представителят на КнОП оспорва въззивната жалба, излага съображения,
че присъдата е съобразена с доказателствения материал и че следва да бъде
потвърдена.
Повереникът на гражданския ищец Г. С. Т.- адв.Е.Д. е депозирала писмена
молба, с която моли присъдата , в това число и в гражданската й част, да бъде
потвърдена.
Гражданският ищец Г. С. Т., редовно призован, не се явява пред въззивния
съд.
Защитникът на подс. Ш.- адв. Г. М. поддържа въззивната жалба, както и
изтъкнатите в нея доводи и иска да бъде постановена оправдателна присъда;
алтернативно пледира за намаляване на размера на наложеното наказание и на
гражданския иск.
Родителят на непълнолетния подсъдим Й. Ш.- И. Ш. поддържа
пледоарията на защитника; сичта, че упражнява контрол върху сина си и че
същият има положителни прояви.
Подсъдимият Й. И. Ш. твърди, че е действал в своя защита и иска да бъде
оправдан.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в
съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази
релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на
страните, счита, че жалбата е предявена от надлежна страна в наказателния
процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, жалбата на подс.Ш.
е основателна частично, което налага изменението на присъдата на осн.
чл.337, ал.1, т.1 НПК – както в наказателната, така и в гражданската й част, по
следните съображения:
ДнРС е приел следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя от
КнОС:
Подс. Й. Ш. е роден на 26.11.2007 г. в гр. Д., живее със семейството си в
гр. Р., не е осъждан и е ученик.
На 30.03.2023 г. вечерта св. Т. отишъл до хранителния магазин, находящ се
на ул. ,,***“ в гр. Р. където се срещнал със св. К. М.. Седнали на една от
външните маси и си поръчали алкохол, като изпили по 2-3 уискита.
След известно време до масата им се приближил св.Д., който също бил
употребил алкохол и започнал да псува и отправя обиди към Т.. Възникналия
словесен конфликт прераснал във физически такъв, изразил се в сдърпване и
2
сборичкване между двамата, което станало на улицата пред търговския обект.
В същото време- около 20:00 часа покрай търговския обект минал подс.Ш..
Виждайки ситуацията, той извадил мобилния си телефон от джоба и започнал
да снима действията на двамата. Св.Т. забелязал това и се насочил към Ш. с
искане да изтрие записа. Тъй като подс.Ш. отказал, пострадалият взел
телефона от ръцете му с тази цел, след което подс. Ш. му нанесъл силен удар с
дясната ръка, който попаднал в областта на горна челюст вляво на
пострадалия Т..
От нанесения удар св.Т. рязко паднал назад и временно загубил
ориентация. Приятелят му - св. К. М. вдигнал телефона и го дал на
подсъдимия, който го прибрал в чантичката си, след което бързо се отдалечил
от мястото.
Непосредствено след удара, около лявото око на Т. се образувал оток,
хематом и кръвоизлив. Той, подпомогнат от св. М.е прибрал в дома си, но
поради силната болка в лявата страна на лицето потърсил медицинска помощ
и с линейка бил транспортиран в болница в гр.Б., където било извършено
медицинско изследване в „****“ АД.
От заключението на СМЕ на д-р Н.е установява, че св. Г. Т. е получил
следните травматични увреждания: полифрагментни фрактури на горната
челюст и зигоматичната кост в ляво; полифрагментна фрактура на носни кости
без съществена дислокация на фрагментите и без деформация на носната
пирамида; кръвоизлив в левия максиларен синус; масивно кръвонасядане,
оток и подкожен емфизем на меките тъкани на лицето в горната част на лявата
му половина със затваряне на очната цепка на ляво око; субконюнктивален
кръвоизлив по двете очи; охлузвания по кожата в областта на лявата вежда.
Мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието – краткотрайно
зашеметяване/ замайване в момента на травмата на главата, липса на спомен за
кратък период от време непосредствено след това и последващи оплаквания
от главоболие и световъртеж. Описаните травматични увреждания са
причинени от действие на твърд предмет /по механизма на удар/удари с или
върху такъв/ и е възможно да са получени по време и начин, за които се
съобщава от пострадалия – „нанесен му удар с ръка“ от Ш.. Вещото лице,
анализирайки показанията на свидетелите, сочи, че е по-вероятно по-тежките
увреждания с фрактури на лицевите кости да са получени при втори удар –
доколкото след травмата на носа и фрактурата на челюстта в областта на
максиларния синус би следвало веднага да настъпи кръвотечение от носа, а
никой от свидетелите не дава данни за забелязано такова при първоначалните
„сбИ.ия“ на Т. със св. Д.. Фрактурите на горната челюст вляво и на лявата
ябълчна кост /която е анатомично свързана с горната челюст и функционално
свързана с долната челюст/ се отнасят към медико-биологичния признак
счупване на челюст, което води до практически значимо затрудняване на
дъвченето и говора за период над месец.
ДнРС е назначил и приел КСППЕ, изготвена от вещите лица д-р П. и Е.
В., от която се установява, че осв. Й. Ш. не страда от душевно заболяване;
психологически годен е правилно да възприема фактите и да дава достоверни
обяснения по тях; поради динамичното взаимодействие от физиологичната
незрялост и социалното обкръжение освидетелстваният е бил улеснен при
3
извършване на деянието; няма данни за нарушение.
От социален доклад, изготвен от Дирекция ,,СП“ гр. Б., обслужваща
територията на гр. Р. се установява, че от раждането си Й. Ш. е отглеждан в
семейна среда от двамата си родители до смъртта на майка му през 2019 г.,
след което грижите изцяло се поемат от бащата И. Ш. с подкрепата на бабата
по бащина линия Л. Ш.а, пенсионер, която полага ежедневни грижи за Й. и
неговия по-малък брат, като потребностите му се задоволяват на добро ниво.
От писмо от МКБППМН при Община Р. се установява, че са проведени
възпитателни дела и наложени възпитателни мерки на Й. Ш. по чл. 13, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от ЗППМН - ,,предупреждение“ и „задължаване да се извини на
пострадалия; и „предупреждение“ и „поставяне под възпитателен надзор на
родителите или лицата, които ги заместват със задължение за полагане на
засилени грижи“, а именно на бащата.
От приложената по делото характеристика на класния му ръководител се
установява, че подс.Ш. посещава редовно училище, поведението му в
учебните часове и извън тях е добро; че е изключително комуникативен,
възпитан и добър, участва в обществени дейности.
За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е
събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото; като
изцяло се е съобразил с процесуалните правила за разглеждане му по глава
XXX НПК. ДнРС е изпълнил точно и акуратно процесуалните си задължения,
произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК.
Извършен е извършил прецизен, подробен и задълбочен анализ на всички
събрани по делото доказателствени материали, с които се установяват
относимите към предмета на делото обстоятелства, като мотивирано и
обосновано е посочено кои от доказателствата и доказателствените средства
се приемат за достоверни и обективни и кои от тях не се приемат за такива.
ДнРС е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност.
Разпитал е подробно св. Г. Т., К. М., Я. Д, С. С., С Д., Л. Ш.а, приобщил е по
надлежния процесуален ред на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК показанията на
св. Т. и Д. от ДП), приел е СМЕ на в.л. д-р В. Н., имаща за предмет изследване
на вида на увреждането на пострадалия, допуснал е КСППЕ, изготвена от в.л.
д-р П. и пс.В., имаща за предмет изследване на въпроса за неговата
психологична годност и вменяемост; дал е възможност на подс. Ш. да даде
обяснения, което последния е сторил. Релевантните за предмета на делото
доказателствени средства са преценявани от ДнРС съобразно тяхното
действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те
по никакъв начин не са изопачени. И тъй като въззивната инстанция напълно
споделя и се съгласява с извършения от ДРС доказателствен анализ, то не е
необходимо и наложително да бъдат повтаряни изложените от ДРС доводи и
съображения при оценката на доказателствата.
Независимо от това с оглед доводите във въззивната жалба за
необоснованост на присъдата, изразяваща се в превратно тълкуване на
доказателствения материал, следва да се отбележи следното: ДнРС е
анализирал детайлно обясненията на подсъдимия и ги е съпоставил с
показанията на очевидците- свидетели на случая. Съобразено е
обстоятелството, че обясненията му имат двояк характер- като на годно гласно
4
доказателствено средство по см. на чл.115 НПК, а от друга- като израз на
защитната му позиция. Тези обяснения обосновано са били възприети именно
като израз на защитната му позиция, като защитната теза е проверена и е
обсъдена подробно нейната несъстоятелност. Този анализ е задълбочен и се
приема от настоящата инстанция.
Гласните доказателствени средства не са пренебрегнати от ДнРС. ДнРС
подробно е обсъдил показанията както на пострадалия Т., така и на
независимите свидетели М. Д. и С., потвърждаващи обвинителната теза
относно началото на конфликта, протеклото сборичкване между пострадалия
Т. и св.Д.; поведението на подс.Ш., който със заснемането на боя между тях е
инспирирал реакцията на пострадалия; съпоставил ги е помежду им, със със
заключението на СМЕ; изложил е мотиви защо ги приема и е направил верен
извод относно тяхната достоверност. Същите обосновано са кредитирани с
тяхната логичност, последователност и взаимна подкрепа, както и с оглед
обстоятелството за синхрон със св. Д., който не отрича, че в хода на
разправията си с пострадалия Т. е посегнал да го удари (срвн. показанията му
от ДП). Няма основания за отхвърляне на показанията на св. Т., независимо че
е пострадал, тъй като същите, в частите относно нанесения удар с юмрук в
областта на лицето, изцяло кореспондират с показанията на независимите св.
М. и Д., както и с показанията на св. Д. от ДП. Обосновано не са кредитирани
показанията на св. Д. пред ДнРС, в частта, в която отрича собственото си
участие в разменените удари с пострадалия, дали повод за намесата на подс.
Ш., доколкото те се опровергават от показанията на наблюдавалите началото
на събитията св.М. Д. и С. (последният видял отдалеч търкалянето на тези
двама свидетели по земята). Цитираните вече свидетели М. и Д. са преки
очевидци на целия конфликт- причините за възникването му, началото му,
развитието му и неговия край. Показанията им относно механизма на
претърпяното увреждане (св.Д.- „младото момче удари Г. в областта на
лицето…бяха лице в лице….Й. удари Г. с ръка… той падна на земята….,
св.Д.- Г. му взе телефона и Й. го удари с ръката по лицето…бяха лице в лице,
…след като го удари Г. падна…), съответстват изцяло на медицинската
документация и заключението на СМЕ.
Във връзка с доводите на защитата на недостоверност на показанията на
свидетелите- очевидци, следва да се посочи следното: Действително, св.Д.
отрича да е удрял св.Т., което се опровергава от пок. на св.Д., М. и С., поради
което и обосновано ДнРС, е отхвърлил неговите показания в тези части.
Същевременно, няма основания да се отхвърлят показанията на останалите
свидетели, доколкото тези доказателствени средства касаят установяването
авторството на деянието и доколкото в тях се съдържат преки първични
доказателства за извършването на процесното престъпление в лицето на
подсъдимия (установено и от св.Д., като лице, ударило пострадалия). В тази
насока КнОС напълно споделя изложените от ДнРС съображения относно тях,
като намира, че този съд напълно правилно и с основание ги е кредитирал в
частта им относно всички значими за предмета на делото обстоятелства, в това
число и най-вече в частта им за началото на конфликта, мястото на
подсъдимия и пострадалаия, механизма на причиненото увреждане, неговото
прекъсване, идентифицирането на подсъдимия (той е бил лице, познат и на
всички свидетели). Проследявайки и анализирайки съдържащата се в тези
5
показания информация и съпоставяйки я с всички останали доказателствени
материали, вкл. и с цел проверка на достоверността й, и настоящият съдебен
състав безусловно приема, че като цяло пресъздадената от свидетелите
фактическа обстановка на събитията преди, по време и след нападението се
отличава с обективност, достоверност и без каквото и да е изопачаване. Т.е. в
показанията на св.Д., М. и С. се съдържат надеждни откъм достоверност и
обективност сведения за действително случилото се на 30.03.2023г.; макар
св.Т. да е жертва на разследваното престъпление и да е страна в настоящото
производство (доколкото е конституиран като ГИ) и като такъв да е
заинтересован от изхода на делото, дадените от него сведения относно
релевантните факти не се отличават с ни най-малка тенденциозност,
предубеденост, неправдоподобност и/или пристрастност. От друга страна е
естествено същият да омаловажа собственото си поведение и предшестващия
конфликт със св. Д., но това обстоятелство не е основание за цялостно
отхвърляне на неговите показания, тъй като по отношение начина на нанасяне
на травматичния удар те се потвърждават от напълно обективните находки по
тялото му, надлежно документирани както в болничното заведение, така и от
заключението на СМЕ, които по своето естество и механизъм на увреждане
изцяло ги подкрепят.
Факти за авторството на деянието се съдържат и в посочената СМЕ,
потвърждаваща достоверността на показанията на пострадалия и на св.М. Д. и
С. относно механизма на причиненото увреждане. В този аспект с оглед
защитната теза, че тежкия съставомерен резултат е причинен от св. Д. по
време на боя му с пострадалия Т., следва изрично да се подчертае, че същата
се опровергава от посочената СМЕ на в.л. д-р Н.. Обективно св. Т. е
претърпял няколко увреждания, които условно могат да се разделят на
няколко групи: 1. фрактури на горната челюст вляво и на лявата ябълчна кост,
2.фрактури на носни кости, кръвоизлив в ляв синус; 3. масивно
кръвонасядане и пр. в меките тъкани на лицето в горна част на лявата му
половина със затваряне на очната цепка на лявотго око; 4. Субконюнктивален
кръвоизлив по двете очи; 5. Охлузвания по кожата в областта на лявата вежда.
Следва изрично обаче да се подчертае, че подс.Ш. е привлечен към
наказателна отговорност не за всички посочени увреждания, в какъвто аспект
да доводите в съдебната пледоария на защитатата пред КнОС, а единствено за
най- тежкото увреждане- фрактура на челюстта, довела до трайно затруднение
на дъвченето и говоренето. Спорен е въпроса дали именно това увреждане е
причинено в хода на борбата между св. Т. и св.Д., или- от последващия втори
удар на подс. Ш.. Заключението на в.л.д-р Н. е категорично, че е по – вероятно
по- тежките фрактури на лицевите кости да са получени при втория удар.
Обяснението за това е свързано със свидетелските показания, сочещи че след
травмата в носа и фрактурата на челюстта в областта на максиларния синус би
следвало веднага да настъпил кръвотечение от носа, каквото не е било
констатирано от никой от свидетелите при първоначалното сбИ.е.
Ето защо настоящият съдебен състав няма основания да отхвърли
обективната и компетентна експертиза на д-р Н., която потвърждава
достоверността на показанията на пострадалия, на св. М. Д., С. относно
механизма на причиненото увреждане. По правило експертното заключение
не представлява доказателство за авторството, тъй като експертизата е особен
6
способ за събиране и проверка на доказателствата. В разглеждания случай
разглежданите източници на преки доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, сочат на логическа взаимовръзка помежду си и с посоченото
заключение и навеждат на единствен, изключващ всякакво съмнение извод за
авторството на деянието. Несъмнено е, че уврежданията на пострадалия в
тяхната цялост не са причинени единствено от Ш.; всички останали са
получени по време на „търкалянеито му по земята“ със св. Д.. В този смисъл
от събраната доказателствена маса следва да се направи несъмнения извод
относно авторството на инкриминираното деяние- фрактура на горната
челюст вляво и на лявата ябълчна кост, поради което КнОС приема за
безусловно установено, че именно подс. Ш. е нанесъл съставомерното
увреждане на св.Г.Т..
В този аспект не се кредитират възраженията на жалбоподателя,
обективирани във въззивната му жалба за неправилно формиране на
вътрешното убеждение на съда. ДнРС е проверил всички гласни
доказателствени средства и ги е съпоставил помежду им. При оценката на
доказателствения материал стриктно са спазени процесуалните правила и
ясно е заявено на каква част от него се дава вяра, в коя част и защо; респ.
изпълнени са задълженията на съда по чл.107, ал.5 НПК да провери всички
доказателствени източници помежду си и да мотивира вътрешното си
убеждение, поради което въззивната инстанция няма основания да променя
направените в атакувания съдебен акт фактически констатации. От събраната
доказателствена маса следва да се направи несъмнения извод относно
авторството на деянието, поради което КнОС приема за безусловно
установено, че именно подс. Ш. е автор на същото по механизъм на
причиняване, подробно посочен по- горе.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на ДнРС, че подс. Ш.
е осъществил от обективна страна на деянието по чл.129, ал.1 вр. чл.63, ал.1
,т.3 НК. В тази насока са изложени подробни съображения относно
признаците на фактическия състав на посоченото деяние. Несъмнено от
обективна страна подс.Ш. на 30.03.2023 г. в гр.Р. е причинил средна телесна
повреда на св.Г.Т., довела до трайно затрудняване на дъвченето и говореното.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез пряк механизъм- удар с ръка в
областта на лицето, вследствие на което същият е получил фрактура на
горната челюст вляво. Деянието е извършено чрез действие, като вследствие
от посочения удар е упражнено въздействие върху организма на пострадалия
и е нарушена неговата телесна неприкосновеност. Безспорно телесната
повреда има характер на средна по см. на чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК.
Обосновани са доводите на ДнРС относно субективната страна на
деянието- пряк умисъл. Подс.Ш., макар и непълнолетен, е могъл да разбира
свойство и значението на деянието и е бил в състояние дза ръководи
постъпките си. Съзнавал е, че с удари си може да причини счупване на
челюстта на пострадалаия; не е било необходимо да притежава социален опит
за знание, за да не предвиди, че след нанасяне на директен удар в областта на
лицето, може да причини увреждане от вида на действително полученото. Той
е целял именно този резултат и въпреки наличието на тази представа, не е
преустановил действията си.
Не се приема защитната теза, че подс.Ш. е действал в условията на
7
неизбежна отбрана по чл.12, ал.1 НК или на силно раздразнение по см. на
чл.132, ал.1 НК. Институтът на неизбежната отбрана изисква непосредствено,
общественоопасно и противоправно поведение. То е непосредствено, когато в
резултат от него е била засегната телесната неприкосновеност на подсъдимия,
т.е. била е създадена реална и непосредствена опасност за неговата личност.
Нападението е противоправно, когато не е позволено от закона. Същото е
общественоопасно, когато със своята внезапност и бруталност застрашава
личността и здравето на нападнатия. Според ППВС № 12/1973 г., т. 2
нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в нахвърляне,
връхлитане и др. Такова поведение в случая не е налице. Действително,
телефона на подсъдимия му е бил взет от страна на Т., което несъмнено
представлява неправомерен акт от негова страна, но тези му действия пряко
и непосредствено не са застрашили живота или здравето на подсъдимия.
Имуществото му е отнето, но предвид обстановката, в която това се е случило-
на центъра на града, пред питейно заведение, в присъствие на други лица, този
начин на действие не е оправдан, още провече, че самият подсъдим, виждайки
биещите се възрастни лица, е предприел действия по записването им, вместо
да сигнализира органите на реда. В този смисъл действията на Г. Т. не могат
да се приемат като непосредствено, противоправно и общественоопасно
нападение, доколкото с тях не е била засегната неприкосновеността на
подсъдимия, нито пък е била създадена реална и непосредствена опасност за
неговата личност или на други близки нему лица.
Няма доказателства по делото, в това число не се и установява от
приетата по СППЕ, подс. Ш. да е действал в състояние на силно раздразнение,
поради което и този довод се отхвърля като неоснователен.
При определяне вида и размера на наказанието следва да се отчетат
всички обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност, целите
на наказателната репресия по чл.36 НК, както и особените правила за
непълнолетните.
Степента на обществена опасност на деянието правилно е отчетена като
висока, доколкото са засегнати обществени отношения, свързани с телесната
неприкосновеност на гражданите и с оглед начина на извършването му.
Степента на обществена опасност на дееца е ниска предвид чистото му
съдебно минало.
ДнРС е наложил на подс. Ш. наказание ЛС в размер на 6 месеца след
редукцията по чл.63, ал.1, т.3 НК, съгласно които размерът на предвиденото
наказание по чл.129, ал.1 НК се намалява до 3 години. Това наказание с
приложение на чл.69, ал.1 НК е твърде завишено и при определянето му не са
отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, които в настоящия
случай са многобройни, респ. следва да се приложи разп. на чл.55, ал.1, т.2,
б.”Б” НК, тъй като дори и налагането на ЛС в минимален размер би се явило
несъразмерно тежко. Като смекчаващи отговорността обстоятелства КнОС
отчита следните: чистото съдебно минало на подсъдимия; наличието на
отлични характеристични данни, сочещи, че същият е възпитан,
комуникативен, с добро поведение в часовете и с обществена активност;
факта, че инициатор на конфликта е бил пострадалия Т.; както и тежката му
семейна среда (същият е без майка, отглежда се от баща си и баба си). Тези
обстоятелства сочат, че в случая е налице по- ниска степен на обществена
8
опасност на деянието и дееца от типичната обществена опасност за този вид
престъпления. От друга страна ДнРС правилно е отчел като отегчаващо
отговорността обстоятелство наличието на две възпитателни мерки по
ЗБППМН, но на същите не следва да им се придава особена тежест, тъй като
към актуалния момент спрямо Ш. няма виясщи производства по ДПС.
Посочените смекчаващи отговорността обстоятелства имат многоброен
характер и дават основание на КнОС да приложи разп. на чл.55, ал.1, т.2, б.
„Б“ НК и наказанието да се наложи при превес именно на тяхното наличие. В
този аспект КнОС счита, че с оглед личността на дееца и конкретиката на
казуса и минимално определното от закона наказание ЛС би се оказало
несъразмерно тежко и несправедливо. Ето защо присъдата следва да се
измени на осн.334, т.3 НПК вр. чл.337, ал.1, т.1 НПК и да се приложи разп. на
чл.55, ал.1, т.2, б. „Б“ НК, като наказанието ЛС, за което не е предвиден най-
нисък предел- се замени с наказание „пробация“. Именно чрез определяне на
това наказание ще се постигнат целите на специалната превенция и преди
всичко- поправително-възпитателното въздействие на наказателната репресия
в най- пълна степен. Така ще се постигнат съответните положителни промени
в съзнанието на дееца; още повече, че същият към настоящия момент е
непълнолетен и не е необходимо върху него да се упражнява наказателната
репресия в цялата й тежест, а следва същият да се превъзпита и напълно
социализира към обществото.
КнОС счита, че адекватните пробационни мерки, които следва да бъдат
определени на подсъдимия са тези по чл.42А, ал.2, т.1 и т.2 НК-
„задължителна регистрация по настоящ адрес” в размер на 6 месеца и
„задължителни пробационни срещи с пробацонен служител” също за срок от
6 месеца. Първата мярка на осн. чл.42Б, ал.1 НК следва да се изпълни за
посочения срок два пъти седмично. Втората мярка на осн. чл.42Б, ал.2 НК
следва да се изпълнява по график в пробационната служба по настоящ адрес
на осъдения.
Съдът дължи и произнасяне по гражданската част на присъдата,
доколкото с въззивната жалба са изтъкнати доводи за завишеност на
присъденото на гражданския ищец обезщетение в размер на 8 000 лева.
Безспорно в случая са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, доколкото гражданския иск намира
своето правно основание в разп. на чл.45 ЗЗД. Гражданският ищец Г. Т. като
пострадал несъмнено е от кръга на лицата, имащи въможност да търсят както
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъпното деяние и
подсъдимият е длъжен да ги репарира. Извършеното от подсъдимия
престъпление представлява противоправно деяние, осъществено виновно, в
резултат на което на гражданския ищец са причинени вреди от неимуществен
характер. Т. е претърпял увреждане, което има характер на средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 НК и което е нарушило неговия телесен
интегритет и неприкосновеност. Претърпените от него вреди се изразяват в
понесените болки и страдания от битово естество; вследствие от причинената
фрактура на горната челюст вляво е затруднено дъвченето и говоренето му,
възстановителният период е бил в рамките на около 2- 2, 5 месеца. Несъмнено
през този период същият е имал затруднения в ежедневното си общуване и
обслужване, нарушен е бил телесния му интегритет и душевен комфорт. От
9
друга страна не може да се игнорира обстоятелството, че пострадалият е
провокирал реакцията на подс. Ш., доколкото е взел неговия телефон. Това
действие, съчетано с факта, че това е възрастен човек, който е пиян и се е
биел непосредствено преди това с друго лице, несъмнено е придизвикало
ответната реакция на Ш., довела до съставомерния резултат. Именно
недопустимото поведение на пострадалия на публично място дава основание
да се направи извода, че присъденото му обезщетение е прекомерно и същото
е несправедливо. То следва да бъде намалено от 8 000 лева на 4 000 лева, като
настоящият съдебен състав при определяне на размера му съобразява именно
провокиращото му поведение. Ето защо постановената присъда следва да се
измени и в гражданската й част в горепосочения смисъл.
Отделно от това, КнОС констатира, че ДнРС не е съобразил, че и към
момента на произнасянето си, подс. Ш. е непълнолетен и сгласно правилата за
процесуална дееспособност на непълнолетните по чл.28, ал.2 ГПК, същият
действа лично и със съгласието на родителя си. Осъждайки го да заплати
лично обезщетението за неимуществени вреди, (въпреки че гражданския иск е
предявен срещу него лично и със съгласието на баща му), ДнРС е допуснал
нарушение на специалните правила, които следва да бъдат отстранени, като в
осъдителната гражданска част се добави, че подс. Й. И. Ш. действа лично и
със съгласието на баща си И. Й. Ш..
С оглед промяната на присъдата в гражданската й част, КнОС следва
да я измени в частта на опредЕ.та държавна такса- 320 лева лева, като същата
се намали на 160 лева- съразмерно с коригирания размер на уважения
граждансни иск.
По тези съображения постановената присъда в частта на наложеното
наказание се явява необоснована и неправилна, което налага същата да бъде
изменена в наказателната част на осн. чл.334, т.3 НПК вр.чл.337, ал.1, т.1
НПК, като се замени наложеното наказание ЛС на осн..чл.55, ал.1, т.2, б.”Б”
НК с пробация в посочения по- горе размер мерки. Същата следва да се
измени и в посочената гражданска част, както и в частта за държавната такса.
В останалата й част , в това число и за разноските, които са правилно са
възложени на подсъдимия с оглед разп. на чл.189 НПК, присъдата следва да
се потвърди.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.3 и т.6 НПК вр.
чл.337, ал.1, т.1 НПК и вр. чл.338 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 24 от 09.03.2024 г., постановена от
Дупнишкия районен съд по НОХД № 1298/2023г. по описа на същия съд в
частите относно: определеното наказание, уважения гражданския иск и
разноските по делото, като
ЗАМЕНЯВА на осн. чл. 55, ал.1, т.2, б.”Б” НК вр. чл.129, ал.1 НК
вр. чл.63, ал.1, т.3 НК наказанието „лишаване от свобода в размер на 6 месеца“
с приложение на чл.66 от НК с наказание „пробация” при следните
пробационни мерки:
10
1. по чл.42а, ал.2, т.1 НК вр. ал.3, т.1 НК- задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 (шест) месеца, която мярка на
основание чл.42б, ал.1 НК да се изпълни чрез явяване и подписване пред
пробационен служител в пробационната служба по местоизпълнение на
наказанието при периодичност два пъти седмично;
2. по чл.42а, ал.2, т.2 НК във вр. ал.3, т.1 НК- задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 (шест) месеца, която
мярка на осн. чл. 42Б, ал.2 НК следва да се изпълнява по график в
пробационната служба по настоящ адрес на осъдения.
НАМАЛЯВА размера на уважения гражданския иск от 8 000 лева
на 4 000 лева, като ДОПЪЛВА в осъдителната гражданска част, че подс. Й. И.
Ш. действа лично и със съгласието на баща си И. Й. Ш..
НАМАЛЯВА размера на присъдената държавна такса за
уважената част на предявения граждански иск от 320 лева на 160 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11