МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260023
от 26.02.2021г. на
КжРС по НОХД № 1420/ 2020г.
Повдигнато е обвинение срещу Р.П.П. за престъпление по чл.343б, ал.4 вр.ал.3
вр.чл.28 ал.1 от НК за това, че на 06.05.2020г. в гр.Кърджали управлявал
моторно превозно средство- лек автомобил марка „Додж Чалънджър” с рег.№ 272М826
след употреба на наркотични вещества- кокаин.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението повдигнато срещу Р.П.П..
Счита, че извършеното от подсъдимия деяние е доказано безспорно, както от
обективна, така и от субективна страна. Моли съда да го признае за виновен в
извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. При определяне на
наказанието моли да се вземе предвид, че той не е осъждан, ползва се с добри
характеристични данни, поради което предлага да му се наложи наказание
„лишаване от свобода“ към предвидения минимум, което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, както и кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в размер на 700лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Настоява разноските по делото да бъдат
присъдени в тежест на подсъдимия, а вещественото доказателство да бъде
унищожено.
Подсъдимият Р.П. не се признава за виновен и отказва да дава обяснения. В своя
защита отрича да е употребявал наркотични средства, счита се за невинен и моли
съда да бъде оправдан. Заявява, че няма какво да каже, в последната си дума. Защитникът
му намира, че обвинението предявено на подсъдимия не е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Видно от изготвената експертиза следи от прием на наркотични
вещества са открити само и единствено в урината на подсъдимия, но не и в
кръвта. Поради това настоява да се вземе предвид само с анализа на кръвната
проба и да се приеме, че деецът не е употребил наркотик, тъй като никъде в
Наредба № 1 от 2017г. не е отбелязано, че меродавни са резултатите от
изследването на урината при отрицателна кръвна проба. Настоява, че чл.343б,
ал.3 от НК препраща към цитираната Наредба, което следва да намери приложение
при формиране на извода за употреба на наркотично вещество. Твърди също, че
пробите не са взети с действия по разследването по реда на НПК, а чрез действия
описани в посочената Наредба. От друга страна изразява мнение, че за да бъде
деянието съставомерно от обективна страна по смисъла на чл.343б, ал.3 от НК, то
следва по един несъмнен начин да се установи, че вследствие на приема на
наркотични вещества, в съзнанието и поведението на водача на МПС са настъпили
неблагоприятни изменения повлияни от техния прием, които са го направили опасен
за движението в този момент. В случая това не се установява, тъй като от
разпита на свидетелите е видно, че той е нямал видими признаци на лице, което е
употребило наркотични вещества. На следващо място излага съображения за
негодност на самия биологичен материал взет от подсъдимия, а именно урината. Неизвестно
било и на кого са предадени пробите при транспортиране, как са съхранявани до
изследването в лабораторията. Поради всичко изложено защитникът моли съда да
оправдае подсъдимия П. по повдигнатото обвинение и да го признае за невиновен
със съответните последици от това. Моли за присъждане на направените съдебни
разноски.
Съдът след като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Р.П.П., роден на ***г.
в гр.Кърджали, живущ ***, български гражданин, неженен, със средно образование,
работи, неосъждан, с ЕГН **********.
На 06.05.2020г. около 19,10 часа при обход с патрулен автомобил в
гр.Кърджали свидетелката С.Р.-*** забелязала да се движи лек автомобил марка
„Додж“, модел „Чалънджър“, с peг.№ 272 М 826. Това МПС било подадено същия ден за
спиране със съмнения, че водачът му го управлява след употреба на наркотични
вещества. С подаден светлинен сигнал от патрулния автомобил, това превозно
средство било спряно. При проверката се установило, че подсъдимият Р.П. е водач
на спрения автомобил, в който имало и един пътник, който бил негов брат. След
проверка на документите водачът П. бил поканен да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества в сградата на РУ- Кърджали. На тази покана подсъдимият Р.П.
отговорил, че ще направи тест само, ако му бъде направен такъв на място. Поради
тази причина било поискано съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“-
Кърджали. По този повод на мястото на ул.Републиканска в гр.Кърджали, за
съдействие се отзовал свидетелят Й.Х.- служител в Сектор „Пътна полиция“-
Кърджали. Последният изпробвал водача Р.П. за употреба на наркотици с
техническо средство „Дръг чек 5000“ № ARLK-0077, което отчело положителна проба
за употреба на кокаин. Поради това срещу подсъдимия свидетелят Й.Х. съставил
Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 232810/ 06.05.2020г.,
който бил подписан без възражения, както и издаден Талон за изследване №
0056855. В Талона водачът Р.П. вписал, че не приема показанията на техническото
средство. След това той бил отведен в СПО при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ в
гр.Кърджали, където бил издаден Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от медицинско лице и му били взети проби от кръв и урина.
Видно от Протокол за извършена експертиза № 20/ ТКХ- 215 от 03.09.2020г. по
назначената токсихимична експертиза в представената за изследване проба урина взета
от лицето Р.П.П. е установено наличие на кокаин и метаболитите му, а за кръвта-
резултатът е отрицателен. Вещото лице В.Н., както в изготвената от нея
експертиза, така и при разпита й в съдебно заседание, установява, че по литературни
данни кокаинът след приема му се отделя определено време в съответните телесни
течности, а именно в кръвта в порядъка до 24 часа, а в урината- около 48 часа.
Със Заповед за задържане на лице peг.№ 1947зз-139 от 06.05.2020г.
подсъдимият Р.П.П. бил задържан по реда на ЗМВР. Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1300-000173/ 06.05.2020г. временно му
било отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от
18 месеца.
Тази фактология се установи безспорно от свидетелските показания на С.Р. и Й.Х.,
както и от писмените доказателства- Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 232810/ 06.05.2020г., Талон за изследване № 0056855,
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/ или наркотични вещества или техните аналози от 06.05.2020г., ЗППАМ №
20-1300-000173/ 06.05.2020г., Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от 06.05.2020г., Заповед за задържане на лице peг.№
1947зз-139 от 06.05.2020г., както и от токсихимичната експертиза обективирана в
Протокол за извършена експертиза № 20/ ТКХ- 215. Всички тези доказателства са
еднопосочни, взаимно се допълват и изграждат една житейска логична обстановка,
поради което бяха кредитирани от съда. Прочее по делото не бяха приети други
доказателства, които да ги оборват или да пораждат съмнение за тяхната
истинност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както
авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия
състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият Р.П. е осъществил от обективна и
субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.343б, ал.3
от НК, за което е предаден на съд, а именно за това, че на 06.05.2020г. в гр.Кърджали
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Додж Чалънджър” с
рег.№ 272М826 след употреба на наркотични вещества- кокаин. На първо място от
обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в
„управление“ на МПС. Съдът счита, че действията на дееца по привеждане на
автомобила в движение и придвижването му в пространството на гр.Кърджали по
ул.Републиканска представлява „управление“ на МПС по смисъла на закона, тъй
като същият е спрян като водач от полицейски служител при движение на
автомобила по платното за движение в населено място. На следващо място от
обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка „Додж Чалънджър” с рег.№
272М826, който подсъдимият П. е управлявал, е „моторно превозно средство“ по
смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено
с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство. След това, за да
бъде престъпно поведението на дееца, законът изисква управлението на МПС да се
осъществява, след като той е употребил наркотични вещества или техни аналози. В
конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото видно
от приложените доказателства, след направената проверка с техническо средство
„Дръг тест 5000“, а след това и от приетата по делото токсихимичната експертиза
обективирана в Протокол за извършена експертиза № 20/ ТКХ- 215, безспорно се
установява, че подсъдимият Р.П. е бил употребил кокаин, който представлява
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, във връзка
Приложение № 1- Списък I- „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3 т.1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. За
съставомерност на деянието по чл.343б,
ал.3 от НК се изисква установена употреба от водач на МПС на наркотични
вещества без значение от вида и количеството на наркотичното вещество и на
въздействието, което то е оказало върху неговото състояние и реакции при
управлението на моторното превозно средството. Забраната за управляване на МПС
след употреба на наркотични вещества е абсолютна за разлика от забраната за
управляване на моторно превозно средство след употреба на алкохол, която е
относителна, доколкото се отнася до управляване с концентрация на алкохол в
кръвта на водача над 1,2 промила. Този факт води до несъстоятелност на
твърденията на защитата, че подсъдимият П. не е бил повлиян от употребата на
наркотика и това не се е отразило на поведението му като водач. Наказателният
закон не поставя изискване водачът да е бил повлиян от тези вещества,
респективно, не се интересува дали и доколко това се е случило. Известно е, че
нормите на НК следва да бъдат тълкувани буквално, за да се спази принципът за
законоустановеност на престъплението. Когато бъде установено, че водачът е
употребил наркотични вещества, без значение дали и по какъв начин това се е
отразило на неговото поведение и дали е повлияло на способността му да
управлява превозното средство, той следва да носи наказателна отговорност по
чл.343б, ал.3 от НК, тъй като са изпълнени признаците от състава на посоченото
престъпление, като не се изисква да е достигната определена концентрация на
тези вещества в организма на водача, респективно, да е възникнала негова
неспособност за управление на превозното средство. Без правно значение е и
времето на употреба- непосредствено преди деецът да поеме управлението на
моторното превозно средство или в по- ранен момент. Поради това отдалечеността
във времето на момента на злоупотребата спрямо момента на поемане на
управлението не би могло да доведе до липса на съзнание за общественоопасния
характер на деянието. Логическото тълкуване на материалноправната разпоредба на
чл.343б, ал.3 от НК обуславя изводът, че за съставомерността на управлението на
МПС след употреба на наркотични вещества не е нужно наличието на наркотичното
вещество да е установено по надлежния ред, нито е налице правна необходимост
същото да е установено в кръвта на водача. Достатъчно е да е установено такава
употреба с всички допустими доказателства и доказателствени средства, което в
случая се доказва с токсихимичната експертиза обективирана в Протокол за
извършена експертиза № 20/ ТКХ- 215, според която в урината на водача Р.П. е
установено наличие на кокаин. В подкрепа на този извод е преобладаващата
практика на ВКС, а именно Решение № 81 от 15.05.2018г. на ВКС по н. д. № 237/
2018г. III н. о., Решение № 116 от 8.08.2016г. на ВКС по н. д. № 34/ 2016г. III
н. о. Най-новата практика на ВКС също е в синхрон с изложеното, а именно
Решение № 126 от 5.07.2019г. на ВКС по н. д. № 540/ 2019г. II н. о.
Настоящата инстанция не споделя довода на защитата за негодност на взетия
биологичен материал, а именно урината, тъй като такива данни не са налични по
делото, а и самото вещо лице в разпита си обяснява, че не е имало нарушение в
поставените стикери на контейнерите, в които се съхранявали пробите.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК, тъй като деецът П. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от дееца, че е употребил наркотично вещество кокаин, както и че с
действията си той привежда в движение лекия автомобил в пространството, но
въпреки това от волева страна подсъдимият Р.П. е искал да управлява МПС- то и
то след като е употребил наркотични вещества.
Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към
закона и ниско правосъзнание.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Като взе предвид степента на обществена опасност на
деянието- типична за този вид престъпления, отчете наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства- добрите характеристични данни, млада
възраст, чисто съдебно минало и трудова ангажираност, намира, че и най- лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което
определи наказанието под най- ниския предел, а именно „лишаване от свобода” за
срок от 8 месеца, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба в размер на
500лв. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказание „лишаване от
свобода“ бе отложено за срок от 3 години, тъй като са налице условията на
закона за това, а именно наложеното наказание „лишаване от свобода“ е до три
години, лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, както съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието
ефективно. Съдът наложи на подсъдимия Р.П. и на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1
т.7 от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година
като взе предвид утвърдената съдебна практика.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК настоящата
инстанция възложи направените по делото разноски на дееца П., които са в размер
на 620,08лв. и които следва да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила веществото доказателство приложено
по делото- тестова касета „Дръг тест 5000“, приложен по делото, да се унищожи.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови решението
си.
Районен
съдия: