Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 15.05.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на трети април две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Д.Костадинова,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 16 234 по описа за 2015 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 226
ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 300 000 лв.
В исковата молба на Х.К.К. се твърди, че
на 05.03.2015 г., около 22.05 часа, в гр. Б.С., на ул. „З.С.“ срещу входа на
завод „Г.“ водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********– А.А. Ц.
загубил управление над автомобила, поради движение с висока скорост, излязъл
извън пътното платно и се ударил странично в крайпътно дърво. Твърди се, че от
това ПТП пострадал ищецът като пътник на задна седалка в автомобила като същият
получил открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в хлътващо счупване на
челната и теменната кости вляво с надлежаща раЗ.ъсно-контузна рана, мозъчно
сътресение – сопор – кома, мозъчна контузия, белодробна контузия, навлизане на
въздух в средностението и хипостатична пневмания. Твърди се, че постъпил в
болница в гр. Плевен в тежко състояние като болничният му престой продължил до
09.04.2015 г. По спешност му била извършена торакоцентеза и дрен, предвид наличието
на кръв в белия дроб, бил интубиран и била извършена операция на черепа, при
която били извадени парчета кост и останала незатворена дупка. Твърди се, че
останал на командно дишане 20 дни, след който период започнал да диша
самостоятелно. Седемнадесет дни бил в реанимация, изпитвал силни и постоянни
болки, не можел да крепи главата си, не осъзнавал какво прави, буйствал. Твърди
се, че левите ръка и крак и лявата страна на лицето му били парализирани, нямал
спомен за болничния си престой. След изписването му от болничното заведение,
лечението му продължило в домашни условия на специално легло, ползвал тоалетен
стол и инвалидна количка. Твърди се, че не можел да държи главата си изправена,
отслабнал с 50 кг, в продължение на три месеца било невъзможно да бъде иЗ.ъпан,
хранел се с пюрета, супи и фрешове. Твърди се, че до третия месец от ПТП-то
ищецът издавал само звуци и щракал с пръсти, след което започнал работа с
логопед. През месец юли 2015 г. бил приет отново в гр. Плевен в болница, където
претърпял операция, при която била затворена дупката на черепа и била поставена
титаниева мрежа с винтове. Твърди се, че станал раздразнителен, съжалявал, че
останал жив, променил характера си, станал агресивен, бавно мислел и говорел.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ да му заплати сумата от 300 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му
травматични увреждания. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък
по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба
като в срока за допълнителен отговор такъв е заявен.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран А.А.Ц.,
редовно уведомен, заявява становище за неоснователност на предявения иск, чрез
процесуалния си представител – адв. И..
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Й..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. А..
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата
на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото,
прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представено удостоверение от 27.04.2015 г. на РУ на МВР – Б.С.,
от което се установява, че по повод ПТП на 05.03.2015 г., към 22,05 ч. в гр. Б.С.
на ул. „З.С.“ срещу входа на завод „Гранит“ катастрофира като излиза извън
пътното платно и се блъска в крайпътно дърво вдясно по посока на движението си
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВР *****, управляван от А.А.Ц. като
ранен е возещият се на задна седалка Х.К.К., транспортиран в УМБАЛ – Плевен с
черепно-мозъчна травма в кома с опасност за живота като за случая е образувано
ДП 176/2015 г. по описа на РУ – Б.С. срещу неизвестен извършител.
По делото е представено решение № 12/17.02.2016 г., постановено по нахд
629/2015 г. по описа на РС – Б.С., Първи НС. От съдържанието на същото се
установява, че А. А. Ц. е признат за виновен, в това че на 05.03.2015 г. в гр. Б.С.,
управлявайки лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********е нарушил
правилата за движение – чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл. 3 т.1 и т.2 от ППЗДвП, чл.
20 ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, чл. 21 ал.1 от ЗДвП, чл. 73 ал.1 от ППЗДвП и по
непредпазливост е причинил ПТП, в резултат на което е причинил средни телесни
повреди на повече от едно лице:комплексна средна телесна повреда /четири средни
телесни повреди/ на Х.К.К., изразяващи се в счупване на черепната кутия с
надлежаща раЗ.ъсно-контузна рана, довело до нараняване, което прониква в
черепната кутия, мозъчно сътресение и мозъчна контузия, белодробна контузия,
навлизане на въздух в средностението и хипостатична пневмония като на основание
чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“. Решението е влязло в сила на 08.03.2016 г.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че причините за
настъпване на произшествието са субективните действия на водача на лекия
автомобил с органите за управление като същият е имал техническа възможност да
управлява със скорост , максимално разрешената за населени места от 50 км/ч,
при което водачът не би загубил контрол над управлението на автомобила. Вещото лице е обосновало извод, че липсват
данни за възникване на внезапна техническа неизправност по автомобила, свързана
с настъпване на произшествието. Обоснован е и извод, че автомобилът е фабрично
оборудван с триточкови предпазни колани от инерционен тип на всички
седалки и въздушни възглавници за водача
и пътника на предна дясна седалка като по делото няма данни за състоянието на
предпазните колани след настъпване на произшествието.
По делото е изслушана и съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице
д-р П.С.П.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то Х.К. е получил „мозъчна контузия, средно тежка към тежка
степен, импресионно/вдадено към черепната кухина/ счупване на левите челна и
теменна кости на черепа, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
травматично контузионно-кръвоизливно огнище в левия челен мозъчен дял с
размачкване на мозъчна тъкан – мозъчен детрит /конквасиран мозък/, премахнат
при операцията, травматично
контузионно-кръвоизливно огнище в десния челен мозъчен дял, раЗ.ъсно-контузна
рана в лява челна област на главата, хемопневмоторакс вляво – навлизане на кръв
и въздух в левия дял на белия дроб, травматично възпаление в левия бял дроб,
левостранна латентна /при натоварване/ пареза в левите крайници, по-изразена в
крака, частична моторна афазия – нарушения в говора, посттравматични
епилептични припадъци“. Обоснован е извод, че най-интензивни болки и страдания
ищецът е търпял по време на болничния престой и по време на първия
рехабилитационен курс като след изписване от клиниката по неврохирургия и до
провеждане на първата физикална терапия е имал нужда от чужда помощ в
ежедневните си дейност. Обоснован е извод, че поради нарушение на говорната функция от месец
август 2015 г. е започнал провеждане на логопедични занимания. Формиран е
извод, че при последния преглед е в добро общо състояние, ясно съзнание,
всестранно ориентиран и адекватен като в неврологичния статус е останало
субективно на по-бърза умора в левите крайници и в говора едва набелязани
елементи на частична моторна афазия, движи се самостоятелно без помощни
средства. Обоснован е извод, че възстановитеният период е в границите на 1,5 –
2 години като трайна последица от прекараната травма са енцефаломалатичните
огнища в двата челни мозъчни дяла, които водят до локална мозъчна атрофия.
Обоснован е извод, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан, който
би задържал тялото към седалката и не биха се получили гръдните увреждания, а
черепно-мозъчната травма вероятно би била по-лека.
По делото е изслушана и комплексна съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р В.В.М. и
експерт-психолога Л. Ц. Д., които в заключението си обосновават извод, че в
резултат на понесената на 05.03.2015 г. тежка черепномозъчна травма при Х.К. е
налице разстройство на личността и поведението, дължащо се на мозъчна увреда –
посттравматичен органичен мозъчен синдром, изявено с увреждания в основните
параметри на личността – когнитивни функции, внимание, памет, интереси, което
води до затруднения в адекватното социално функциониране.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на
деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на
осъществяване на ПТП-то и неговите участници. Вината като субективен елемент от
фактическия състав на деянието от страна на извършителя е установена от
решението на наказателния съд, което е задължително за настоящия съдебен състав
с оглед нормата на чл. 300 от ГПК.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицИ.ка
експертиза, както и от изводите на вещите лица по комплексната
съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени веди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му тежки травматични увреждания – мозъчна контузия, средно тежка
към тежка степен, импресионно/вдадено към черепната кухина/ счупване на левите
челна и теменна кости на черепа, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, травматично контузионно-кръвоизливно огнище в левия челен мозъчен дял
с размачкване на мозъчна тъкан – мозъчен детрит /конквасиран мозък/, премахнат
при операцията, травматично
контузионно-кръвоизливно огнище в десния челен мозъчен дял, разкъсно-контузна
рана в лява челна област на главата, хемопневмоторакс вляво – навлизане на кръв
и въздух в левия дял на белия дроб, травматично възпаление в левия бял дроб,
левостранна латентна /при натоварване/ пареза в левите крайници, по-изразена в
крака, частична моторна афазия – нарушения в говора, посттравматични
епилептични припадъци представляват пряка и непосредствена последица от
деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца /18 години към
датата на ПТП/, степента и вида на
увредите, периодът от време, през който е търпял болки, страдания и ограничения
/1,5 – 2 години възстановителен период/. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищеца, интензитетът
на неговото страдание и периодът, в който същите са търпени, ограниченията, които
същият е следвало да търпи в своето битово ежедневие, неминуемо довели до
промяна в стереотипа му на живот, наличното разстройство на личността и
поведението, дължащо се на мозъчна увреда – посттравматичен органичен мозъчен
синдром, което обективно води до затруднения в адекватното му социално
функциониране, установените увреждания в основните параметри на личността и
формираният извод, че по-нататъшното подобрение на психичното състояние на
същия много трудно би се подобрило справедливо би било да се присъди сума от 300
000 лв. т.е. искът като основателен и доказан следва да се уважи изцяло.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване, изразяващо се в непоставен предпазен колан и в това, че сам се е
поставил в опасност, тъй като му било известно, че водачът на лекия автомобил е
бил алкохолно повлиян. Съгласно нормата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали.
Допринасянето може да бъде както с действия, така и с бездействия. В този
случай вредоносният резултат трябва да е в причинна връзка и с деянията на
увредения. По делото няма данни водачът на лекия автомобил да е управлявал същия след
употреба на алкохол и в тази част възражението на ответника е неоснователно. Ищецът като пътник в автомобил е имал
задължение да пътува в същия с поставен обезопасителен колан с оглед задължението
му по чл. 137а от ЗДвП. Изводът на вещото лице по допуснатата СМЕ е
категоричен, че ищецът е бил без поставен предпазен колан. Категоричен е и
изводът му, че при поставен такъв същият не би получил гръдните увреждания.
Формиран е и извод за вероятност черепно-мозъчната травма да е била по-лека. С
оглед на тези изводи на вещото лице, настоящият съдебен състав намира, че с
поведението си ищецът е съпричинил вредоносния резултат, което съпричиняване
настоящият съдебен състав определя на 20%, с който процент следва да бъде
намалено определеното по-горе обезщетение т.е. същото следва да се определи в
размер на сумата от 240 000 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 03.04.2017 г. е заявено искане за определяне на адвокатско
възнаграждение на ищеца по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. С оглед цената на
заявения иск и съгласно чл. 7 ал.1 т.4 от Наредба 1/2004 г. минималният размер
на адвокатското възнаграждение възлиза на сума в размер на 9530 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че това е адекватният
размер на възнаграждението. С оглед степента на уважаване на ищцовата претенция
съразмерната част от адвокатското възнаграждение на ищеца възлиза на сума в
размер на 7624 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК ответникът е сторил разноски в размер 380
лв. – депозит за призоваване на свидетел и депозити за съдебни експертизи и е
заявено искане за определяне на юрисконсултско възнаграждение, което настоящият
съдебен състав определя на сумата от 450 лв. Припадащата се част от разноските
за ответника с оглед отхвърлената част от иска възлиза на сума в размер на 166
лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС в размер на 10240 лв. – дължима ДТ и припадащата се част от
разноските, заплатени от бюджета на съда, съответни за уважената част от
претенцията.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Х.К.К., ЕГН **********,***,
офис 4 – адв. Д.Й. сумата от 240 000
/двеста и четиридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 05.03.2015 г. в гр. Б.С.,
на ул. „З.С.“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.03.2015
год. до окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 300 000 лв. поради уважено възражение за съпричиняване.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Д.Й., с адрес – гр. С., ул.
„*********сумата от 7624 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Х.К.К., ЕГН **********,***, офис 4 – адв. Д.Й. да заплати на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 166 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 10 240 лв. – дължима ДТ и разноски за депозит за съдебни
експертизи.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на
ответника – А. А. Ц., с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: