Решение по дело №253/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 10
Дата: 7 февруари 2022 г. (в сила от 7 февруари 2022 г.)
Съдия: Галина Тодорова Канакиева
Дело: 20212000600253
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Бургас, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова

Галина Т. Канакиева
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Ив. Анг. К.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Наказателно дело за
възобновяване № 20212000600253 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Р
България, за възобновяване на НОХД № 2606/2021 год. на Районен съд-
Бургас.
С подаденото искане за възобновяване на наказателното дело се
твърди, че с протоколно Определение №121/08.06.2021 г. постановено по
НОХД№ 2606/2021 год. РС - Бургас е одобрил споразумение за решаване на
делото в досъдебното производство, по силата на което обвиняемият АНТ. К.
М. се е признал за виновен за извършено на 09.05.2020 год. в гр. Бургас
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и се е съгласил при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
/три/ месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК
за изпитателен срок от три години. Съгласил се е още при условията на чл.55,
ал.3 от НК да не му са налага кумулативно предвиденото по- леко наказание
„глоба“.
С одобреното споразумение обв. М. се е признал за виновен и в
извършването на 09.05.2020г. в гр. Бургас на престъпление по чл.343, ал.1,
б.“а“ от НК, вр.чл.5, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.1 от ЗДвП и се е съгласил да му
1
бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“в“ от НК
„глоба“ в размер на 150 лева.
Обвиняемият М. се е съгласил на осн. чл.23, ал.1 от НК да му се
определи най- тежкото измежду наложените наказания, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което , на осн. чл.66, ал.1
от НК да се отложи за срок от три години, а на осн. чл.23, ал.3 от НК да се
присъедини към определеното най- тежко наказание три месеца „лишаване от
свобода“ и наказанието „глоба“ в размер на 150 лв.
Определението не подлежи на въззивна и касационна проверка и е
влязло в сила на 08.06.2021г.
В искането се твърди, че посоченото определение на БРС е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Съдът е допуснал, преди да одобри
споразумението, да бъдат извършени промени във внесеното за разглеждане
по Глава 29 от НПК споразумение, предложени от прокурора и получили
съгласието на защитника на обвиняемия, а именно да не се налагат наказания
„лишаване от право да управлява МПС“, тъй като обв. М. е неправоспособен
водач на МПС и наказанията не могат да бъдат изпълнени спрямо него.
Излагат се съображения, че съдът е постановил определението при
нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК. Същият не е извършил проверка на
правоспособността на обв. М. да управлява МПС, което е предпоставка за
законосъобразно приложение на чл.343г от НК. По делото липсват обективни
данни – надлежно събрани писмени доказателства, които да установяват, че
обв.М. не притежава правоспособност да управлява МПС. Не е изискана и
изрична справка за това. Навежда се довод, че обв. М. е правоспособен водач
на МПС. Като е одобрил споразумение, с което на обв. М. не е наложено
предвиденото в чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за извършените от него престъпления по чл.343б,
ал.3 от НК и чл.343, ал.1, б.“а“ от НК, вр. чл.5, ал.3, вр. чл.20, ал.1 от ЗДвП,
РС - Бургас е допуснал съществено нарушение на материалния закон по
смисъла на чл.348, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК. Сочи се, че съдът не е спазил
разпоредбата на чл.382, ал.7 от НПК и е одобрил споразумението, въпреки
противоречията със закона, с което е нарушил и процесуалните правила.
Претендира се на осн. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
2
възобновяване на НОХД№2606/2021г. на РС - Бургас, отмяна на
протоколното определение №121/08.06.2021г. за одобряване на споразумение
за решаване на делото в досъдебното производство и връщане на делото на
РС - Бургас за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура -
Бургас заяви, че искането на Главния прокурор е допустимо и по същество
основателно, поради което го поддържа. Предлага да се уважи искането за
възобновяване на наказателното производство и да се отмени протоколно
определение №121/08.06.2021г. по НОХД№2606/2021г. на РС - Бургас.
Навежда довод, че съдът е допуснал промени в споразумението, без да
извърши проверка на твърдяния факт за липса на правоспособност на
обвиняемия, като наред с това е игнорирал данните в справката за съдимост
на обвиняемия, от които е видно, че същият е правоспособен водач на МПС.
Сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила
довели и до неправилно приложение на материалния закон, поради което
моли съда да уважи направеното искане на Главния прокурор на РБ, да
възобнови наказателното производство, да отмени определението на БРС и
върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Осъденото лице М. не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по искането.
Назначеният служебен защитник на обв. М. - адв. Ц., заявява, че
искането на Глания прокурор на РБ е допустимо и основателно и се
присъединява към становището на представителя на АП - Бургас.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
Главния прокурор на РБ, съобрази изразеното становище на представителя на
АП - Бургас и провери материалите по делото, установи следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй
като е направено от Главния прокурор на Р България и има за предмет на
претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419,
ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК - Определение на районен съд, с което е
одобрено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство,
което не подлежи на проверка по касационен ред.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е основателно.
3
От приложените по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че с с протоколно Определение №121/08.06.2021 г. постановено
по НОХД№ 2606/2021 год. РС - Бургас е одобрил споразумение за решаване
на делото в досъдебното производство, по силата на което обвиняемият АНТ.
К. М. се е признал за виновен за извършено на 09.05.2020 год. в гр. Бургас
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и се е съгласил при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
/три/ месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК
за срок от три години. Съгласил се е още при условията на чл.55, ал.3 от НК
да не му са налага кумулативно предвиденото по- леко наказание „глоба“.
С одобреното споразумение обв. М. се е признал за виновен и в
извършването на 09.05.2020г. в гр. Бургас на престъпление по чл.343, ал.1,
б.“а“ от НК, вр.чл.5, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.1 от ЗДвП и се е съгласил да му
бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“в“ от НК
„глоба“ в размер на 150 лева.
Обвиняемият М. се е съгласил на осн. чл.23, ал.1 от НК да му се
определи най - тежкото измежду наложените наказания, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което, на осн. чл.66, ал.1
от НК да се отложи за срок от три години, а на осн. чл.23, ал.3 от НК да се
присъедини към определеното най- тежко наказание три месеца „лишаване от
свобода“ и наказанието „глоба“ в размер на 150 лв.
Определението не подлежи на въззивна и касационна проверка и е
влязло в сила на 08.06.2021г.
Определението, с което е одобрено споразумението по
НОХД№2606/2021г. на РС - Бургас е постановено при съществени нарушения
на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК.
Съдът е постановил определението си при неизяснена фактическа
обстановка, което е довело до нарушение на задължението му за вземане на
всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина - чл.13 от
НПК. Съдът не е изпълнил и задължението си по чл.14 от НПК да вземе
решание след обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото.
С постановения съдебен акт съдът решава въпросите за вида и размера
на наказанието, а задължението за проверка на правоспособността на
4
осъдения М. да управлява МПС е предпоставка за законосъобразно
приложение на чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК.
В рамките на диференцираната процедура по Глава 29 от НПК, при
решаването на делото със споразумение съдът е длъжен да направи преглед
на доказателната съвкупност, събрана в хода на ДП и прецени дали тя
установява фактите релевантни за изхода на производството, включително и
към индивидуализиране на наказанията. Същият е длъжен да вземе решението
си след обективно, всестранно и пълно изясняване на всички релевантни по
делото обстоятелства. Посочената процедура не освобождава съда от
задължението да прецени съответствието на неговите клаузи със закона и
морала и това изрично му е вменено с разпоредбата на чл.382, ал.7 от НПК,
т.е. когато подписаното споразумение противоречи на закона и морала, съдът
следва да откаже да го одобри и да го върне на прокурора.
В конкретния случай преди да одобри споразумението, съдът е
допуснал да бъдат извършени промени във внесеното за разглеждане по
Глава 29 от НПК споразумение, предложени от прокурора и получили
съгласието на защитника на обвиняемия, а именно: да не се налагат наказания
„лишаване от право да управлява МПС“, тъй като обв. М. е неправоспособен
водач на МПС и наказанията не могат да бъдат изпълнени спрямо него.
При допускане на това изменение съдът не е изпълнил задължението
си да провери твърдяния факт за липса на правоспособност чрез обективно
събрани писмени доказателства в тази насока. Данните за правоспособността
на обв. М. да управлява МПС не са били установени посредством изискване
на изрична справка от Пътна полицияза при МВР. Игнорирани са данните
отразени в приложената по делото справка за съдимост, от която е видно, че
обв. М. е правоспособен водач на МПС - извършил е престъпление по
чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като е управлявал МПС в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС, наложена със Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №19 – 0769 - 000154/02.01.2019г.,
издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР- Бургас, връчена му на 05.03.2019г. и влязла в законна сила на
20.03.2019г.
Отсъствието на дължимата процесуална активност за изясняване на
5
въпроса относно правоспособността на обв. М. да управлява МПС предполага
незаконосъобразност на правните изводи на решаващия съд досежно
наличието на предпоставките за приложението на чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7
от НК.
В резултат на тази доказателствена необезпеченост, необосновано и
незаконосъобразно съдът е преценил, че съобразно правната квалификация
на деянията по чл.343б, ал.3 от НК и чл.343, ал.1, б.“а“ от НК не е налице
основание за прилагане на разпоредбата на чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК,
поради което не е наложил задължителното кумулативно предвидено
наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
Съгласно трайната съдебна практика- т.6, б.“а“ от ППВС№1 от
17.01.1983г. по н.д. №8/1982г.; Решение №433/02.11.2011г. по н.д.
№2057/2011г. на ВКС, І н.о.; Решение №296/22.06.2015г. по н.д. №748/2015г.
на ВКС, 2 н.о., лишаването от право да се управлява МПС може да бъде
наложено като наказание само по отношение на лице, което притежава такова
право или е било временно лишено от него.
Наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ се налага на
правоспособни водачи, на притежаващи свидетелства за управление, макар и
не от същата категория и на водачи, които временно са били лишени от това
право, защото последните поначало не са го загубили, а временно им е
забранено да го упражняват.
Когато водач на МПС временно е лишен от правоуправление и през
този период извърши престъплението, няма пречка да бъде лишен от право по
чл.37, ал.1, т.7 от НК - ТР№61 от 30.12.1980г. по н.д. №56/80 г., ОСНК.
Като е одобрил споразумението, с което на обв. М. не е наложено
предвиденото в чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за извършените от него престъпления по чл.343б,
ал.3 от НК и чл.343, ал.1, б.“а“ от НК, вр. чл.5, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.1 от
ЗДвП, РС - Бургас е допуснал съществено нарушение на материалния закон
по смисъла на чл.348, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НПК.
Съдът не е спазил задълженията си по чл.382, ал.7 от НПК - да провери
налице ли са доказателства за прилагането на чл.343г от НК и е одобрил
споразумението, въпреки противоречията със закона, с което е нарушил и
процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Същият не е
6
преценил съответствието на клаузите на споразумението със закона и не е
констатирал незаконосъобразността при определяне на наказанието, поради
което е следвало да откаже предложената промяна в споразумението или да
откаже да го одобри с това му съдържание.
Допуснатите нарушения са съществени по смискъла на чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК и са основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на
наказателното дело.
Предвид изложеното и на осн. чл.419, ал.1, чл.420, ал.1, предл.
последно, чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2, чл.424, ал.1 и чл.425, ал.1
т.1 от НПК следва да се възобнови НОХД№2606/2021г. на РС - Бургас, да се
отмени постановеното протоколно определение №121/08.06.2021г., с което е
одобрено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство и
делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.4,
вр. чл.422, ал.1 т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Бургаският апелативен
съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД№2606/2021г. по описа на Районен съд -
Бургас.
ОТМЕНЯ протоколно Определение №121/08.06.2021г., постановено
по НОХД№ 2606/2021. по описа на РС - Бургас, с което е одобрено
споразумение за решаване на делото в досъдебното производство.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.





Решението не подлежи на обжалване.

7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8