Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 23.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 6488 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 04.12.2018 г., постановено по гр. д. № 44895/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, 76-ти състав, е отхвърлен предявеният
по реда на чл. 422 от ГПК от Р.Г.С.
срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за признаване
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 621,04
лева, обезщетение по щета 0020-090-0654/2017 г. С решението Р.Г.С. е осъден да
заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 150
лева – разноски по делото.
Срещу
решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила
въззивна жалба от ищеца Р.Г.С., в която са изложени оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи
се, че районната съдебна инстанция не е обсъдила събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност. Намира се, че ищецът е доказал всички
предпоставки за уважаването на иска по чл. 405, ал. 1 от КЗ, като неправилно
СРС е приел, че изложените твърдения в исковата молба не са доказани с оглед
ангажираните по делото доказателства – копие от уведомление по щета на МПС,
копие на опис-техническа експертиза по щета и заключението на изготвената САТЕ. По
изложените съображения се отправя искане въззивният съд да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендират се
разноски.
В срока по чл.
263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ЗАД „ОЗК З.“
АД.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според
която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата
допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в
жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По същество
решението е неправилно и следва да бъде отменено, поради следните съображения:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 405, ал.
1 от КЗ.
За основателността на
иска с правно основание чл.
405, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка;
настъпване в срока на застрахователно покритие на застрахователно събитие, за
което застрахователят носи риска, причинна връзка между това събитие и
настъпилите вреди, размер на вредите. При доказване на горните факти, в тежест
на ответника е да докаже правопогасяващите претендираното от ищеца вземане
факти.
В процесния случай не се
спори, а и приетите по делото доказателства се установява, че към датата на
процесното ПТП – 13.04.2017 г., между страните е съществувало правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ за лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ******.
Съгласно чл. 4, т. 1.2 от Общите условия по застраховка „Каско“ на МПС на ЗАД „ОЗК З.“
АД, застрахователят покрива риска пътнотранспортно произшествие – щети от
застрахователно събитие, вследствие ПТП, т.е. внезапно сблъскване на МПС с МПС
или с други подвижни или неподвижни обекти, в т.ч. и животни по време на
движение на управлявано МПС по обществената пътна мрежа, свличане и/или
потъване на МПС вследствие гореописаните събития, включително и увреждане на
застрахованото МПС в паркирано състояние от друго превозно средство.
С уведомление за щета на
МПС от 18.04.2017 г. Р.Г.С. е завел при ответното дружество претенция във
връзка с настъпило застрахователно събитие на 13.04.2017 г. В уведомлението е
отбелязано, че по време на произшествието лек
автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ****** е бил паркиран на паркинг в гр.
Варна, жк „Чайка“ пред бл. 18, като по време на престоя са увредени двете леви
врати на колата от неизвестно МПС.
С уведомление до ищеца
от 12.05.2017 г. по повод заведената претенция по щета с № 0020-090-0654/2017
г. ответното дружество е уведомило последния, че в хода на проверката се е
установило, че описаните в Опис техническа експертиза увреждания по процесния
автомобил не кореспондират с механизма на декларираното, поради което е
отказано изплащането на застрахователно обезщетение.
В изготвената и приета
пред СРС автотехническа експертиза вещото лице е посочило, че от описания от
ищеца в исковата му молба и в уведомление за щета на МПС механизъм на
процесното ПТП и сравняването на щетите в описа на застрахователя видими увреждания
се налага извод, че щетите по лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ****** се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 13.04.2017 г.
произшествие в гр. Варна. Експертът е отбелязал, че към датата на
застрахователното събитие процесният автомобил е бил приблизително на 11 години
от годината на първата регистрация – 2006 г., като стойността на уврежданията,
определени на база средна пазарна цена към датата на ПТП, са в размер на 558,02
лева.
В отговора на исковата
молба ЗАД „ОЗК З.“
АД е направило оспорване на механизма на ПТП и е заявило твърдение, че част от
сочените от ищеца вреди по автомобила не са в пряка причинно-следствена връзка
с произшествието. В тази връзка настоящият съдебен състав кредитира
заключението на вещото лице по САТЕ, в което е посочено, че от описания от ищеца в исковата му молба и уведомление за щета на МПС
механизъм на процесното ПТП и сравняването на щетите в описа на застрахователя
видими увреждания се налага извод, че щетите по лек автомобил „Тойота Корола“ с
рег. № ****** се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
13.04.2017 г. произшествие в гр. Варна. Поради което СГС не споделя извода на
районната съдебна инстанция, че доколкото ищецът не е установил фактическата обстановка
на деликта, то претенцията му следва да бъде отхвърлена. В разглеждания случай от
приетите по делото доказателства и от експертното заключение по САТЕ се
установява по безспорен начин, че процесните вреди реално са настъпили и са
били нанесени върху автомобила в периода на застрахователното покритие, по
делото не е установено тези вреди да са съществували преди сключването на
договора, а вещото лице сочи, че същите могат да настъпят по описания от ищеца
начин.
Вещото лице по САТЕ е
посочило, че стойността на уврежданията по процесния автомобил,
определени на база средна пазарна цена към датата на ПТП, са в размер на 558,02
лева, поради което искът по чл. 405, ал. 1 от КЗ се явява основателен и следва
да се уважи до сумата от 558,02 лева, ведно със законната
лихва, считано от 10.05.2018 г. до плащането. Или,
първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск е
отхвърлен за сумата от 558,02 лева, като решението на СРС в останалата обжалвана с въззивната
жалба част следва да
бъде потвърдено.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в полза на ищеца се дължат разноски в първоинстанционното
производство съразмерно с уважената част от иска. Ищецът претендира адвокатски
хонорар от по 420 лева по заповедното и исково производство. В тази връзка
съставът на СГС съобрази направеното от ответното дружество възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца пред СРС адвокатско
възнаграждение и намери същото за основателно с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на настоящото дело и с оглед броя и вида на извършените от
процесуалния му представител действия в производствата пред СРС. Така,
претендираният от Р.С. адвокатски хонорар от по 420
лева по заповедното и исково производство следва да бъде намален до предвидения
в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум, а именно до сумата от 300 лева. Или, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
в полза на ищеца се дължат направените от него разноски съобразно размера на
уважената претенция в размер на 471,73 лева за платена държавна такса, депозит
на вещо лице и адвокатско възнаграждение за исковото производство и в размер на
292,02 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се дължат разноски в първоинстанционното производство в размер на 15,22 лева, поради което решението следва да бъде отменено в частта, в която са му присъдени разноски за разликата над 15,22 лева до присъдения от СРС размер от 150 лева.
В рамките на въззивното производство въззивникът претендира и доказва сторени разноски за адвокатски хонорар в размер на 350 лева и за държавна такса в размер на 25 лева. С оглед уважената част на въззивната жалба, ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД следва да бъде осъдено да заплатят на ищеца разноски във въззивното производство в размер на 336,95 лева.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/ ЗАД „ОЗК З.“ АД има право на възнаграждение, тъй като е било защитавано от юрисконсулт във въззивното производство. В този смисъл и като съобрази фактическата и правна сложност на настоящото производство и извършените от процесуалния представител на ответното дружество действия, съдът намира, че размерът на това възнаграждение следва да бъде определен на 100, 00 лева. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК, Р.Г.С. следва да бъде осъден да заплати в полза на ЗАД „ОЗК З.“ АД сумата от 10,15 лева, разноски във въззивното производство съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 04.12.2018 г., постановено по гр. д. № 44895/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, 76-ти състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният по реда на чл. 422
от ГПК от Р.Г.С.
срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за признаване
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата над 558,02 лева
до пълня предявен размер от 621,04 лева, обезщетение по щета 0020-090-0654/2017
г.
ОТМЕНЯ
решение от 04.12.2018 г., постановено по гр. д. № 44895/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, 76-ти състав, в частта, в
която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК от Р.Г.С. срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД иск
с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 558,02 лева, както и в
частта, в която Р.Г.С., с ЕГН **********, е осъден да заплати
на ЗАД „ОЗК З.“
АД, с ЕИК ******, сумата над
15,22 лева до присъдения от СРС размер от 150 лева – разноски по делото, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че ЗАД „ОЗК З.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******,
дължи на Р.Г.С., с ЕГН **********, на основание чл. 405, ал.
1 от КЗ сумата от 558,02 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
щета 0020-090-0654/2017 г. за настъпило на 13.04.2017 г. застрахователно
събитие, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 10.05.2018 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******, да заплати на Р.Г.С., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 471,73 лева – разноски в исковото производство, сумата от 292,02 лева – разноски в заповедното производство, както и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 336,95 лева – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Р.Г.С., с ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ОЗК З.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК сумата от 10,15 лева - разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.