Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Р., 10.12.2020
г.
Р.нският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на деветнадесети
ноември, през две хиляди и двадесетата, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлиян
Стаменов
ЧЛЕНОВЕ : Росица Радославова
Ралица Герасимова
с участието на секретар Светла Пеева, след като разгледа докладваното
от съдията Стаменов в.н.ч.х.дело № 821/2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по гл. двадесет и първа
от НПК.
С присъда № 75/22.07.2020 г. по
н.ч.х.д. № 311/2020 г. на РРС – девети нак. състав,
водено по тъжба на М.К.Р. в качеството на пострадал,
подсъдимият С.Р.Н. е признат за невинен и оправдан по процесното
обвинение в престъпление по 148 ал. 1 т. 1 вр. чл.-
146 ал. 1 от НК за това, че на 21.01.2020 г., в гр. Р., във *****“, казал нещо
унизително за честта и достойнството на М.К.Р. – „Курво нещастна, майка ти ще
еба“, в нейно присъствие, като обидата била нанесена публично,
отхвърлен е присъединения за съвместно разглеждане в наказателния процес
гражданския иск за обезвреда в размер на 3000 лв. със
законните последици и
са присъдени частично деловодните разноски на подсъдимия до размер от 500 лв., а не е
уважена останалата част от искането до общия размер от 2000 лв.
Присъдата е обжалвана в оправдателната си част от частния тъжител с
конкретизирани оплаквания за неправилности по подробно
изложени съображения и искане за отмяна и постановяване на осъдителна такава,
както и уважаване на присъединения граждански иск.
Присъдата е обжалвана в частта относно намаляването на адвокатското
възнаграждение на защитника на подсъдимия, с конкретизирани оплаквания за
незаконосъобразност и искане да се присъдят направените деловодни разноски
изцяло.
В съдебно заседание жалбите се поддържат. Всяка от страните счита, че
жалбата на противната е неоснователна.
След като прецени и обсъди материалите по
делото и доводите на страните и независимо от последните служебно провери
изцяло правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция
прие следното:
Всяко от жалбите е процесуално допустима като подадена от легитимна и
надлежна страна в процеса, при спазване на законоустановените
с НПК срок, ред и форма.
По съществото си жалбата на частния тъжител е неоснователна, а тази от
защитника на подсъдимия - основателна.
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА първоинстанционния съд е приел, че бидейки съседи на
един етаж на горепосочения адрес и познавайки се от дълго време, през като първоначално
били и в много близки отношения, подсъдимият и тъжителката били в силно влошени
отношения от дълги години. От 21.01.202 г., за която дата му е вменено процесното престъпление съгласно тъжбата, до 26.01.2020 той
бил хоспитолизиран и престоял на лечение на
стационарен режим в У.– Р. с безспорно установена по делото диагноза, поради което
не би могъл физически да присъствува и извърши
инкриминираните действия по начина и на мястото твърдяни
от тъжителката.
Тези констатации почиват на обстоен, задълбочен, напълно издържан правно и
житейски логически анализ на доказателствата по делбото,
които са достатъчни и събрани и анализирани в пълно съответствие с действуващата процесуална уредба, правната теория и
юрисдикцията, поради което
са обосновани и изцяло се споделят от въззивната инстанция. Действително физическата
невъзможност за присъствието, респ. осъществяването на вменените му действия на
подсъдимия на посоченото в тъжбата място и време в съвместно обитавания с
тъжителката жилищен блок се установява от събраните писмени /епикриза, история на заболяването и писмо от У.-Р./ и
гласни /показания на св. д-р Л./ доказателства, които по некакъв начин не се
опровергават от посочениет от тъжителката свидетели Р.
/нейна майка/ и Р. и Н.Р.ви /безспорно в трайно влошени отношения с подсъдимия
и подсъдими по дело водено от съпругата му/. За разлика от последните, както
правилно е съобразил РРС, показанията на св. Н., макар и съпруга на подсъдимия,
не съдържат каквито и да било противоречия с обективно и безспорно установени
факти и се отличават с логичност пълно съответствие с достоверните части на
останалите доказателства. Доводите по жалбата се изчерпват с възпроизвеждане на
обстоятелства извън конкретните вменени на подсъдимия инкриминирани събития
като място и час, като принципно известните му влошени отношения със
свидетелите Р.ви и твърденията им относно нрава на подсъдимия, както и голословни
твърдения за липсващи в докадзателствения материал
изявления на свидетели и невъзприемане на удостовереното в документацията от
УМБАЛ и показанията на лекуващата д-р Л..
Правилно, най-сетне, първоинстанционният съд е
съобразил, че обвинението по делото следва, в съответствие с буквата и духа на
закона, безспорни в теорията и практиката на съдилищата, формулираното с
тъжбата обвинение следва да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин,
което по делото в никакъв случай не е налице, недопустимо е произнасяне в полза
на обвинението на база предположение, не повече от каквито в случай изобщо
могат да обоснован доказателствата, на които се позовава тъжителката както в
първата, така и в настоящата инстанция в качеството на въззивница.
При тази установеност
законосъбразно първоинстанвционният съд е приел, че поради
недоказаност на твърденията в тъжбата визиращи поначало от обективна страна
изпълнителното деяние на вмененото му престъпление
следва да бъде постановена оправдателна присъда, която прочее се явява
правилно и следва да бъде потвърдена.
Поради недоказаност на елементите от фактическия състав по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД съобразно гореизложеното обосновано и законосъобразно е отхвърлен и
гражданския иск на тъжителката.
Въззивната инстанция
възприема изцяло като правилни и останалите доводи и съждения на първата
инстанция и е ненужно да ги преписва отново тук.
Жалбата от защитника на подсъдимия основателна. Доводите относно намаляването на договореното
и надлежно удостоверено като заплатено адвокатско възнаграждение, макар и
достойни за адмирации в морално-естетически и житейски план, за съжаление не
намират опора в действуващата процесуално-правна
уредба, непредвиждаща, както правилно се сочи в жалбата, частта си уреждаща
наказателния процес подобни такива корекции подобно на адвокатските хонорари в
гражданските дела. Впрочем напълно защитим е от правнологическа
страна и доводът, че законодателят е съобразил в това отношение, че за разлика
от гражданското съдопроизводство в наказателното се защитават, засягат и
ограничават лични права от най-висш порядък, а не само имуществени такива, с
произтичащите от това допълнителни усложнения, натоварване и отговорности.
Същественото е, че НПК не предвижда такава възможност, а разширителното
или по аналогия тълкуване в случая е недопустимо.
Ето защо и на основание чл. 334 т. 6 и 3 от НПК окръжният съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 75/22.07.2020 г. по н.ч.х.д. № 311/2020 г. на РРС – девети
нак. състав САМО
В ЧАСТТА й с която не е уважено част от искането за разноски на подсъдимия
за заплатения от него адвокатски хонорар, като
ОСЪЖДА частната тъжителка М.К.Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимия С.Р.Н.,
ЕГН ********** сумата 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева адвокатски хонорар,
така че заедно с присъдената с първоинстанционната присъда сума присъдените
разноски възлизат на общо платения хонорар от 2000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в останалите й части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.