Р Е Ш Е Н
И Е
№ …………./…...07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията Колева
въззивно търговско дело № 1942 по описа за
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба с вх. № 72558/06.11.2018
г. от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, чрез юрк. Е.И., срещу
решение № 4055/11.10.2018 г., постановено по гр. дело № 3623/2018 г. по описа
на ВРС, XХХ-ти
състав, с което е прието за установено
в отношенията между страните, че Ж.Е.Н.,
ЕГН
**********,
гр. Варна, не дължи на ответника
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Георги Брадистилов“ № 4, ет. 2, офис 3.1 сума
от 200,00
(двеста) лв.,
представляваща главница по кредит № ****** от 17.01.2018 г., съгласно документ
от БНБ от Централен кредитен регистър с изходящ номер БНБ-*****/28.02.2018 г., на основание чл.124 от ГПК.
В жалбата си въззивникът „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД обосновава подробно оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и недопустимост на решението в цялост. Твърди, че
първоинстанционният съд погрешно е приел, че е налице правен интерес за
въззиваемата Ж.Н. от предявения иск, доколкото дружеството е оттеглило всички
претенции спрямо нея във връзка с процесния договор за кредит до приключване на
наказателното производство и безспорно установяване, че въззиваемата не е
кандидатствала по договора за кредит и с личните й данни е била извършена
злоупотреба, или че именно тя е кандидатствала и усвоила процесната сума в
размер на 200 лв. С оглед изложеното допълва, че спрямо Ж. Н. не са били
предприемани никакви претенции и опити за събиране на сумата. Напротив,
дружеството съдействало на органите на МВР и прокуратурата за разкриване на
обективната истина, предприело е действия за изчистване на кредитното досие на
въззиваемата. На следващо място, аргументира извод за нарушение на процесуалния
закон във връзка с молбите за спиране на първоинстанционното производство до
приключване на наказателното дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, които
не са били уважени. За да обоснове наличието на основание за спиране в
конкретния случай се позовава на Решение № 116/2013 г. по гр.д.№ 745/2012 г. на
ВКС, IV-то
гр.о., както и на Решение № 242/2012 г. по гр.д.№ 932/2011 г. на ВКС, IV-то гр.о., съгласно които съдът спира
производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, от
установяването на които зависи изхода не делото, независимо дали е образувано
наказателно или досъдебно производство. Твърди се още и липса на предмет, по
който първоинстанционния съд се е произнесъл, доколкото въззивника не е твърдял
че Ж. Н. е длъжник по процесния договор за кредит. Не били налице твърдения за
облигационно отношение от нито една от страните. Излага, че съдът не е взел
предвид, че за изчистване на кредитното досие е необходимо технологично време
за получаване на информация от прокуратурата или разследващите органи, като
ответната страна е можела по всяко време да поиска удостоверение за липса на
задължения, но не го е направила. Направено е също и възражение за липса на
компетентност на първата инстанция и нарушаване разпоредбите на ГПК и на
Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламента и Съвета от 12.12.2012
г., тъй като съдът се е определил за
компетентен на база качеството „потребител“ на ищеца, при положение, че самият
той оспорва да е потребител и страна по договора за кредит. Сочи, че исковете
срещу юридически лица се предявяват в района на тяхното седалище, т.е. в
настоящия случай – в гр. София. Излага се още, че кодът за потвърждение /имащ
характера на валидно волеизявление за сключване на договор за предоставяне на
финансова услуга от разстояние/ има силата на ел. подпис по смисъла на чл.13,
ал.1 от ЗЕДЕП, като персоналният код, който Ж.Н. е използвала е 7702. Моли за
обезсилване на решението, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК, поради
липса на активна легитимация на ищеца, като делото бъде прекратено или на
основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 от ГПК, поради неподсъдност на спора, като
делото бъде изпратено по компетентност на надлежния първоинстанционен съд. В
случай, че това не бъде възприето, моли за отмяна на решението
и постановяване на друго решение, с което да се уважи въззивната жалба, както и
да се присъдят извършените съдебни разноски за двете инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1
от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна Ж.Е.Н., чрез
пълномощника адв. М.Т. - ВАК, е постъпил
отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Твърди, че
първоинстанционният съд правилно е приел наличието на правен интерес, а също и
че в подадения отговор ответникът е навел твърдения за отправено искане от
страна на ищцата за отпускане на кредит и получено потвърждение чрез смс,
доколкото било прието, че кандидатурата отговаря на Общите условия и сумата от
200 лв. била наредена чрез системата на Easy Pay, вследствие на което е възникнало
облигационно отношение между страните. Аргументира теза за ирелевантност на
образуваната проверка и извършените действия по разследване, респ. основателно
първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането за спиране на производството по делото. Оспорва възражението
за липса на компетентност, както и качеството на ел. подпис на посочения от
въззивника код. Моли за отхвърляне на процесната въззивна жалба като
неоснователна и необоснована, потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание въззивникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не изпраща представител. По
делото е представено писмено становище от процесуалния представител на същия
юрисконсулт Е. Иванов, с което поддържа подадената въззивна жалба и моли съда
да я уважи като отмени обжалваното решение на Варненския районен съд.
Въззиваемата страна не изпраща
представител в съдебно заседание. По делото е депозирана молба от процесуалния
представител на същата адв. М.Т., с която оспорва жалбата като неоснователна и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съгласно приложен списък
на разноските по чл. 80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненският
окръжен съд съобрази следното:
Производството е образувано по
предявен от Ж.Е.Н., ЕГН **********, адрес: ***, срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, р-н Студентски, ул. „Проф. Георги
Брадистилов“ № 4,
ет. 2, офис
3.1, представлявано от
всеки двама от управителите заедно - Ивет Веселинова Димитрова, Десислава Веселинова Н. и
Саку Ееро Йохана Тимонен, иск с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че Ж.Е.Н., ЕГН ********** не
дължи на ответника сума в размер 200,00 лв., недължимо изисквана от нея,
по кредит № ****** от 17.01.2018 г., съгласно документ от БНБ от Централен кредитен
регистър с изходящ номер БНБ-*****/28.02.2018г. Моли за присъждане на разноски в
производството.
В исковата молба се твърди, че ищцата
е получила обаждане от фирма за събиране на задължения, които са й обяснили, че
има просрочено задължение по кредит към „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Ищцата твърди,
че никога не е встъпвала в договорни задължения с тази компания, никога не е
теглила кредит и не е получава суми от дружеството. След обаждането по
телефона, ищцата се снабдила с документ от Централен кредитен регистър с
изходящ номер БНБ-*****/28.02.2018 г., видно от който на нейно име има
изтеглени общо три кредита. Същите са изтеглени на 17.01.2018 г., на 18.02.2018 г. и на 19.01.2018 г.
от три различни кредитни институции. Останалите два кредита са предмет на
отделни искове. След разговор с колежки в работата си, установила, че кредити
са изтеглени и от името на още няколко нейни колежки. Ищцата е подала жалба в
полицията по случая.
В срока за отговор е постъпил такъв от
ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в който се излага, че на
17.01.2018 г. в
19:23 ч. от IP адрес 212.5.158.178 е постъпила кандидатура за кредит от
лицето Ж.Е.Н., ЕГН: **********, с посочен адрес по регистрация: гр. Варна, ул. „Морска
сирена“ № 26
ет.6 ап. 33,
вх. А, телефон за връзка **********
с размер на кредита от 200.00
лв., за срок от 30
дни. Кандидатурата е разгледана и въз основа на автоматично извършени проверки
е взето решение, че постъпилата кандидатура отговаря на Общите условия - минимални изисквания и кредитът е
одобрен. За отпускане на сумата по одобрения кредит е получено потвърждение
чрез CMC, изпратено от
номер **********.
Сумата на одобрения кредит, в размер на 200,00 лева, е наредена чрез системата
EASY PAY. По кредита няма
плащане. Излагат още, че ищцата Ж.Е.Н. уведомила ответното дружество за
заведено от нея наказателно производство във връзка с извършена злоупотреба с
личните й данни в периода на сключване на процесния договор -
17.01.2018 г. Твърди се,
че Ж.Е.Н. е подала жалба, във връзка с която се извършва проверка по преписка,
вх. № 513000-10246/2018
по описа на СДВР, образувана с оглед наличието на данни за извършено
престъпление от общ характер.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
Първото наведено в жалбата оплакване,
което съдът е длъжен да обсъди и служебно по силата на чл. 269, изр. 1, предл.
2 от ГПК, е за допустимостта на предявения от Ж.Е.Н. срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Възражението на въззивника в
тази насока се основават на липса на абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск, а именно – правен интерес.
Посочено е, че доколкото „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е предприело действия по
отношение на Ж.Е.Н. за събиране на вземането, за нея не е налице правен интерес
да предяви отрицателния установителен иск. В тази връзка следва да се отчете,
че действително чл. 124, ал. 1 от ГПК поставя като изискване за допустимост на
предявения отрицателен установителен иск наличието на интерес от предявяването
му. Законът обаче не е дал легална дефиниция, въз основа на която да бъде
направен извод кога е налице интерес за предявяване на иска и кога такъв не
съществува. Поради това, преценката за наличие или не на интерес се прави с
оглед на всеки конкретен случай, като от съществено значение, на първо място, е
това дали претендираното от ответника право прави невъзможно или съществено
затруднява осъществяването на права на ищеца и на второ място – това дали
претендираното от ответника право би довело до неоправдано засягане на
имуществената сфера на ищеца. При това преценката за наличието или не на
интереса се прави въз основа на изложените от ищеца в исковата молба и в
последствие - от ответника с отговора на исковата молба твърдения. В случая,
както е посочено от ищцата, същата е искала да тегли кредит от банкова
институция, но този кредит й е бил отказан, тъй като същата е фигурирала в
Централния кредитен регистър към БНБ като кредитополучател по отпуснат от
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД кредит в размер на 200 лв., който не е погасяван
продължителен период от време. Това обстоятелство е установено и с представеното
с исковата молба удостоверение от Централния кредитен регистър към БНБ № БНБ-*****
от 28.02.2018 г. С оглед посочените по-горе критерии за преценка на правния
интерес, вписването на Ж.Е.Н. в ЦКР към БНБ обуславя правния интерес да предяви
отрицателния установителен иск, с който да установи несъществуването на вземането
по договора за кредит между нея и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като по този начин
отпадне пречката за получаване на кредит от други банкови институции.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2
от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По аргумент на
противното, дори и да не е дал повод за завеждане на делото, ако ответникът
оспори иска, разноските се възлагат на него. От това следва, че ако правният
интерес от предявяване на установителния иск е бил налице към момента на
предявяването му, самото оспорване от страна на ответника поддържа този интерес
през цялото време на съдебното производство, тъй като в противен случай
разноските следва да се възложат на ищеца. В конкретния случай „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е признало, а е оспорило така предявения иск, като причината
да се въздържа от предприемане на действия по събиране на сумата от 200 лв. е
наличието на досъдебно производство № 15133/2018 г. по описа на Второ РУ –
СДВР, пр.пр. № 24006/2016 г. по описа на СРП. С оглед на всичко това е налице
правен интерес за Ж.Е.Н. за предявяване на отрицателния установителен иск, с
който да установи несъществуването на вземането на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по
твърдяния от него договор за кредит. Този интерес не е отпаднал с оглед
изявлението на въззивника, че е предприел действия по отписване на ищцата като
длъжник от ЦКР към БНБ. На първо място, вписването и отписването от този
регистър нямат конститутивно действие и не пораждат и не погасяват качеството
на длъжник на вписаното в тях лице по договора за заем. Това качество следва от
самия договор, като вписването в регистъра има само оповестително действие. На
второ място, въпреки предприетите действия по отписване на ищцата от ЦКР,
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД поддържа направеното от него оспорване на иска, поради
което правният интерес на ищцата да предяви този иск е налице и към настоящия
момент. С оглед на това, наведените във въззивната жалба доводи за липса на
правен интерес от предявяване на иска са неоснователни.
Освен наличието на правен интерес, от
значение за допустимостта на иска при направено в срок възражение е спазването на
изискванията за местна подсъдност. В случая „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че
искът е следвало да бъде предявен по седалището и адреса на управление на
дружеството, което е в гр. София. В случай, че между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и Ж.Е.Н.
съществува договор за заем, то ищцата би имала качеството на потребител по този
договор. С оглед на това, същата може да се възползва от предвидената в чл. 113
от ГПК възможност и да предяви иска по настоящия си или по постоянния си адрес.
Тази възможност съществува и в случаите, когато лицето, което би имало
качеството на потребител, отрича на съществуването между него и търговеца на
правоотношението, от което би придобило това качество. Както е посочено в определение № 160/30.03.2017 г.,
постановено по ч.гр.д. № 1101/2017 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., дори и при липса на сключен
потребителски договор, предлагащият стоки и услуги отговаря за вредите от
недобросъвестните си действия при воденето на преговори с потенциален
потребител на основание чл. 12 от ЗЗД. Още по-малко потребителят би загубил
качеството си, когато се позовава или претендира последиците от нищожност
/пълна или частична/ на сключената потребителска сделка /нищожността на
сделката не е равнозначна на липса на сделка, тя е осъществен фактически състав
на сделката + опорочаващ факт/. Потребителят не губи качеството си, когато
доставчикът прехвърли свое вземане по потребителската сделка на трето лице – и
тези случаи са обхванати от забраната за възлагане на потребителски спорове на
арбитражен съд, извън процедурата за алтернативно разрешаване на потребителски
спорове по чл. 4, ал. 3 от ЗМТА. С оглед на това тълкуване следва да бъде
прието, че и в случаите, когато даден търговец /в случая „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД/ твърди, че между него и физическо лице /в случая Ж.Е.Н./ съществува
правоотношение, въз основа на което физическото лице би придобило качество на
потребител, то спорът за съществуването или не на това правоотношение също
следва да се квалифицира като потребителски, при което да намери приложение
разпоредбата на чл. 113 от ГПК по отношение на определянето на местната
подсъдност.
Освен горните доводи, във въззивната
жалба са наведени доводи и за това, че първоинстанционният съд
незаконосъобразно не е спрял производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК предвид наличието на ДП № 15133/2018 г. по описа на Второ РУ – СДВР, пр.пр.
№ 24006/2016 г. по описа на СРП. Действително, преобладаващата част от
съдебната практика приема, че решение, постановено при наличие на някоя от
предпоставките за спиране по чл. 229, ал. 1 от ГПК без производството да бъде
спряно, е недопустимо. Спирането обаче следва да се извърши само в случаите,
когато факта или обстоятелството, за което то се извършва, е от значение за
правилното разрешаване на спора. В конкретния случай, ако по предварителното
производство бъде установено конкретно виновно лице, злоупотребило с данните на
Ж.Е.Н. и бъде внесен обвинителен акт срещу същото, обстоятелството дали това
лице ще бъде признато за виновно или не е без значение за разрешаването на
спора между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и Ж.Е.Н.. От значение за правилното
разрешаване на настоящия спор е това дали Ж.Е.Н. е изразила съгласие за
сключване на договора или не. Фактът кое конкретно трето лице се е възползвало
от нейните лични данни, за да поиска сключването на договора с „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е без значение за спора. От друга страна, ако досъдебното
производство бъде прекратено, то постановените по него актове няма да обвързват
гражданския съд, разглеждащ настоящия спор, тъй като не попадат в категорията
на актовете по чл. 300 от ГПК.
По отношение на твърденията на
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, че между него и Ж.Е.Н. е сключен договор за заем,
доказателствената тежест за които се носи по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК от
дружеството, по делото е представена заявка за сключване на този договор,
подадена от името на ищцата. Същата обаче е подадена по електронен път, като не
е подписана с електронен подпис и не съдържа сканиран документ, който да носи
саморъчен подпис на ищцата. Поради това следва да бъде прието, че се касае за
неподписан частен електронен документ, който обаче не може да служи като
доказателство, че изявлението в него е направено от ищцата. Такава
доказателствена сила има само подписания документ – било със саморъчен, било с
електронен подпис, което в случа не е налице. Освен това, следва да се посочи,
че копието от личната карта, което приложено към тази заявка се разминава по
отношение на лице и гръб на документа /последния касае лице с фамилия Димитрова
с постоянен адрес в гр. Пловдив/, което следва и от датата на издаване и
валидността на документа. Освен това е представена и разписка
за извършено плащане от
EasyPay
№ 2000000143492342
от 18.01.2018 г., с която „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е наредило сумата от 200 лв.
да бъде изплатена на ищцата на касите на EasyPay. Видно от писмо изх. №
10924/19.04.2018 г. от “Изи
Пей” АД – гр. София, тази сума не е изплатена нито на ищцата, нито на трето
лице. От така представените доказателства не може да бъде направен извод нито
за това, че Ж.Е.Н. е изразила съгласие за сключване на твърдяния от „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор за заем, нито за това, че същата е получила суми по
него. Поради това ответникът не е изпълнил задължението си да докаже
съществуването на твърдяния от него договор за заем, поради което така
предявения отрицателен установителен иск се явява основателен.
Действително, в случая се касае за
договор на стойност под 5000 лв., за установяване на който са били допустими и
гласни доказателства по силата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, но ответникът не
е ангажирал такива. Поради това същият ще следва да понесе неблагоприятните
последици от недоказване на твърдяния от него договор, а именно - уважаването
на предявения отрицателен установителен иск.
Поради съвпадане на правните изводи на
двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна, направените във въззивното производство разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 300,00 лв., съгласно представените списък на разноските и доказателства за извършено плащане /л. 57 - л. 58 от делото на ВОС/.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4055/11.10.2018 г.,
постановено по гр. дело № 3623/2018 г. по описа на ВРС, XХХ-ти състав.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Проф. Георги Брадистилов“ № 4, ет. 2, офис 3.1, да заплати на Ж.Е.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата 300,00 лв. /триста лева/, представляваща направени пред
въззивна инстанция разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.