Решение по дело №230/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 120
Дата: 10 октомври 2022 г. (в сила от 10 октомври 2022 г.)
Съдия: Христо Томов
Дело: 20224000600230
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 10 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Велико Търново, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора К. Й. Л.
като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Наказателно дело за
възобновяване № 20224000600230 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по жалба/искане
на осъдения Н. И. Т. с вх.№ 6362/25.07.2022 г. по описа на ВКС гр. София, за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 318/2022 год. по
описа на Районен съд - гр. Русе, VI наказателен състав и отмяна на
Протоколно определение по Протокол № 156/04.05.2022 г., постановено по
НОХД № 318/2022 год. на Районен съд град Русе, с което е одобрено
споразумението, постигнато между адвокат И. М., в качеството ѝ на защитник
на подсъдимия Н. И. Т. и прокурор В. С. от Районна прокуратура – Русе, за
извършено от обвиняемия престъпление по чл. 325, ал.5, във вр. с ал. 2, във
вр. с ал. 1 от НК, за което на Т. тогава е определено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 2, б. „б“ от
ЗИНЗС той трябвало да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
С искането за възобновяване са заявени основания за възобновяване на
делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с допуснати съществени
нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като е нарушен материалният
закон.
1
Във връзка с оплакването за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се излагат доводи, които
могат да бъдат счетени като отправено искане за възобновяване понеже с
жалбата се изразява недоволство от това, че с одобреното от съда
споразумение от 04.05.2022 г. по НОХД № 318/2022 г. по описа на Районен
съд гр. Русе, подсъдимият е признат за виновен в извършването на
престъпление от общ характер при условията на опасен рецидив, а според
него към този момент е била настъпила реабилитация по право.
В подкрепа на това оплакване се излагат и доводи, че Т. през 2016
година е изтърпял наказание лишаване от свобода, а на 20.04.2022 г. отново е
били осъден на такова по вид наказание, този път в размер на шест месеца,
като от освобождаването му от затвора до момента на новото му престъпно
деяние е изминал законовия срок за да настъпи реабилитацията му по право.
Противно на това обаче, той бил осъден като рецидивист, тоест при условията
на опасен рецидив, на наказание лишаване от свобода при първоначален
строг режим. По този начин производството по отношение на тогава
подсъдимия Т. е било проведено в нарушение на правилата на материалното
право, нарушение което е било съществено, тъй като е довело до
ограничаване и на процесуалните права на подсъдимия, и то не е било
отстранено.
В заключение осъденият моли съда да се извърши проверка по случая.
Иска се Великотърновският апелативен съд да възобнови производството по
НОХД № 318/2022 г. по описа на Районен съд град Русе, макар и не изрично
формулирано по този начин.
В съдебно заседание редовно призован осъденият Н. И. Т. не се явява,
не изразява лично становище. Същият се представлява процесуално от
защитника му адвокат П. П., който поддържа искането за възобновяване на
делото и моли то да бъде уважено.
Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява
мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на
делото и предлага съдът да го остави без уважение.
В своето изложение адвокат П. П. подробно аргументира искането
обективирано в жалбата и желае извършване на проверка по отношение
твърдението направено в него за настъпила реабилитация по право и
неправилно приложение на материалния закон. Моли и иска въз основа на
тези нови обстоятелства да бъде отменено осъдителното определение.
Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за
наличие на заявените с искането основания за възобновяване на делото в
пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като
2
от съдържанието на искането е видно, че с него са заявени основания за
възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка с допуснати
съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Искането за
възобновяване е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421,
ал. 3 от НПК, с постъпила във ВКС жалба, с вх. № 6362/25.07.2022 г. по описа
на Върховния съд по отношение влязло в сила на 04.05.2022 г. Протоколно
определение по Протокол № 156/04.05.2022 г., постановено по НОХД №
318/2022 год. на Районен съд град Русе.
Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е
неоснователно по следните съображения:
С Протоколно определение по Протокол № 156/04.05.2022 г.,
постановено по НОХД № 318/2022 год. на Районен съд град Русе,
подсъдимият Н. И. Т. с ЕГН, с ЕГН ********** е признат за виновен по
одобрено споразумение в това, че на 07.09.2021 год. в гр. Русе, в условията на
опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които по
своето съдържание се отличават с изключителна дързост, като на публично
място - спортна площадка до блок „Бабуна планина", ******, гр. Русе, в
присъствието на непълнолетните лица В. В. К., И. Ф. С. и пълнолетните лица
В. П. И., М. П. К., Д. З. К. и В. Д. Д., всички от гр. Русе, размахвал и произвел
изстрели във въздуха с предупредителен /сигнален/ пистолет „ЕКОL", модел
„Tunа", каl. 8 mm, № ЕТ - 7112676 - престъпление по чл. 325, ал. 5, във вр. с
ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на посоченото основание от НК е
осъден на шест месеца лишаване от свобода при първоначален СТРОГ режим
на изтърпяване на наказанието и с приспадане на основание чл. 59, ал. 1 от
НК на времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 20.04.2022 г. до 04.05.2022 г.,
включително..
В тежест на подсъдимия Т. били възложени и направените по делото
деловодни разноски в размер на в размер на 222,80 лв., платими по сметка на
ОД МВР - Русе.
Определението на първоинстанционния съд не е подлежало на въззивна
и/или касационна проверка по жалба или протест и на основание чл. 412, ал.
2, т. 1 от НПК е влязло в сила от момента на постановяването му, на
04.05.2022 г..
Оплакването за допуснато нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
НПК е лишено от основание. Липсват допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалноправните норми, които да са останали незабелязани
от него, свързани с прилагането на института на опасния рецидив, и
колизията между него и настъпилата според жалбоподателя реабилитация по
право.
Не може да бъде споделено от настоящия съдебен състав възражението
за допуснато от Районен съд град Русе нарушение на материалния закон при
3
разглеждане на НОХД № 318/2022 год., изразяващо се в одобряване на
постигнатото между адвокат И. М., в качеството на защитник на
подсъдимия Н. И. Т. и прокурор В. С. от Районна прокуратура – Русе,
споразумение, за извършено от обвиняемия престъпление по чл. 325, ал. 5,
във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, тоест при условията на опасен рецидив.
Видно от приложената по досъдебното производство под № ЗМ-
558/2021 г. по описа на Второ РУ гр. Русе, справка за съдимост с рег. №
2766/02.12.2021 г. за разглеждания период подсъдимият Н. И. Т. е бил
осъждан общо 11 пъти за извършени престъпления от общ характер. С
Присъда № 1/07.01.2013 г. по НОХД № 801/2012 г., по описа на Окръжен съд
- Русе, влязло в законна сила на 28.03.2013 г., Т. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с ал. 1 от НК, за което
му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/
години, след намаляването му при условията на чл. 58“а“, ал. 1 от НК, във вр.
с процедурата по чл. 373, ал. 2 от НПК.
С Определение № 173/08.05.2013 г. на Русенския окръжен съд по ЧНД
№ 233/2013 г., са били групирани наказанията на подсъдимия жалбоподател,
наложени със съдебните актове по НОХД № 421/2013 год. по описа на
Районен съд - Русе и по НОХД № 801/2012 год. по описа на Окръжен съд -
Русе, като му било определено едно общо наказание, най-тежкото от тях, а
именно – „Лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, при
първоначален строг режим на изтърпяване.
Наказанието по Определение № 173/08.05.2013 година на Русенския
окръжен съд било изтърпяно от Т. на 21.09.2016 г.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид искането и
изложените в него доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно
заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на
компетенциите си по настоящата процедура, намира за установено следното:
Видно от материалите по делото, производството пред първостепенния
съд е протекло при условията на чл. 384, във вр. с чл. 381, ал. 5, т. 2 и т. 3 от
НПК - осъденият е разбрал обвинението и последиците от споразумението,
признал се е за виновен, както и се е съгласил с тези последици и доброволно
го е подписал. Понастоящем той не спори по фактологията на престъпната
дейност, нито претендира допускане на съществено процесуално нарушение в
хода на първостепенното разглеждане на делото.
Същевременно обаче, говори за своя реабилитация, в каквато връзка
намира, че материалноправната квалификация, по която му е повдигнато
обвинение още в хода на досъдебното производство, внесен е обвинителен
акт и е осъден по нея, е неправилна. Според приложеното по делото
свидетелство за съдимост на осъдения се прави категоричен извод, че той не е
реабилитиран нито по право, нито по съдебен ред. Но претенцията за
"реабилитация" трябва да бъде разгледана и в светлината на непознаването от
страна на подсъдимия Н. И. Т. на правните институти и терминология на
4
материалното наказателно право, и в контекста на развитото от служебния му
защитник адвокат И. М. пред Районен съд гр. Русе становище за одобряване
на споразумението, което не противоречи на закона и морала. Според нея
квалифицирането на стореното от искателя като такова, осъществено при
условията на опасен рецидив не е грешно.
Последното казано е вярно и трябва да се отчете, че инстанцията по
същество не е допуснала нарушение на материалния закон по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК. Според приложената на лист 59 – лист 62 от
досъдебното производство, справка за съдимост с рег. № 2766/02.12.2021 г.,
от МП, главна дирекция "Изпълнение на наказанията" са уведомили, че по
последното изтърпяно от осъдения наказание лишаване от свобода по
Определение № 173/08.05.2013 година на Русенския окръжен съд той го е
изтърпял на 21.09.2016 г., когато е и освободен.
Следователно, петгодишният срок по чл. 30, ал. 1 от НК, въз основа на
който се определя дали едно престъпление е извършено при условията на
опасен рецидив, по силата на ал. 1 на цитирания законов текст започва да тече
от деня на изтърпяване на наказанието по предишните присъди, като
реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане.
Този срок към датата на извършване на вмененото на осъдения Т.
деяние/престъпление по настоящото производство, на 07.09.2021 година все
още не е изтекъл, което прави квалификацията по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК в
този смисъл законосъобразна, тъй като е налице съставомерен признак на
хулиганството, представляващо опасен рецидив.
Въз основа на изложеното до тук може да се обобщи, че настоящият
състав на Великотърновския апелативен съд не констатира да са били
допуснати нарушения на материалния закон, които да разкриват наличие на
основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК. Обективно липсват нарушения на материалноправните правила от
категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.
Предвид липсата на основание за възобновяване на делото, искането
следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. И. Т. и назначения
му служебен защитник адвокат П. П. от АК – Велико Търново за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 318/2022 год. по
описа на Районен съд - гр. Русе, VI наказателен състав и отмяна на
Протоколно определение по Протокол № 156/04.05.2022 г., постановено по
НОХД № 318/2022 год. на Районен съд град Русе.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6