РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. гр. Хасково, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20245640200301 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Ю. Х. И. от град Хасково, срещу Наказателно
постановление № 24-1253-000385 от 05.03.2024г. на Началник група при Сектор "Пътна
полиция" в ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1, т.
2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на
1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети
общо 12 контролни точки. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че в АУАН и в
НП не било описано мястото на извършване на нарушението. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, редовно призован не се явява. За
същият се явява адв.Х.М., който поддържа жалбата и в хода по същество иска съдът да
отмени атакуваното НП. Претендират се и разноски по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли
описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а атакуваното с нея наказателно
постановление – потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима, по който въпрос е налице и произнасяне на контролиращите съдебни инстанции.
1
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността, и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 19.02.2024г., около 13:43 часа в град Хасково, жалбоподателят, управлявал лек
автомобил марка БМВ с peг № ******************, негова собственост по ул. „Акация“ до
№9, в посока ул."Дунав" в град Хасково. По същото време и на същото место свидетелите
Ж. К. И. и Т. И. П., двамата на длъжност "младши автоконтрольор" в Сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР – Хасково, в изпълнение на служебните си задължения, спрели за
извършване на проверка лекият автомобил управляван от жалбоподателя. При извършване
на проверката, свидетелите приканили жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство
– "Алкотест Дрегер" 7510 с фабр. № ARDN - 0091. При извършване на проверката с
техническото средство било установено, че при издишане на въздух от водача, скалата на
техническото устройство отчела концентрация на алкохол в кръвта 1.04 промила на хиляда.
След положителната проба на жалбоподателя бил издаден и съответно връчен Талон за
медицинско изследване № 0158372, като впоследствие жалбоподателят не се е явил за
даване на кръвна проба.
С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу водача Ю. Х. И.
бил съставен, в негово присъствие, от свид. Ж. К. И.АУАН, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т.
1, предл. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал без възражения. Такива не са
постъпили допълнително и в рамките на законоустановения срок от връчване на акта,
станало на същата дата, според отбелязването в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият
орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като наложил процесната
санкция за описаното нарушение на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе,
както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Ж. К. И. и Т. И. П. относно обстоятелствата, свързани с начина
на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали при установяване на
административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с
останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените факти. Показанията на посочените по – горе свидетели се
приемат за истинни и в частта относно качеството на жалбоподателя на "водач" на
моторното превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, последният всъщност
не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за авторството на деянието,
описано в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото
впоследствие въз основа на него наказателно постановление.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата,
изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.,
на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0, 5
на хиляда до 0, 8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т.
2
т.2. над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба
1000 лв. Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни
наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира такива процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените и
поради това да налагат отмяна на санкционния акт. Съставения акт за установяване на
административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично
на жалбоподателя. Според съда съвсем точно и пълно е посочено мястото на извършване на
нарушението, като е посочена улицата до кой номер на същата е бил спрян водача
управлявайки процесният автомобил и съответно посоката на движението на същия.
Посочена е и датата и времето на твърдяното нарушение. Описано е от към обективни
елементи и според съда липсва в тази връзка, съществено нарушение на процесуалните
правила. Освен това на жалбоподателят е осигурена възможност да се запознае със
съдържанието на АУАН, както и да направи възражения по него. АУАН е бил съставен от
компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от страна на актосъставителя и
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити, доколкото важи изнесеното по – горе относно
съдържанието на съставения АУАН.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се
установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че на посочените в АУАН и
наказателното постановление дата и място жалбоподателят Ю. Х. И., управлявал
собственият си лек автомобил, марка БМВ с peг № ******************, по ул. „Акация“ до
№9, в посока ул."Дунав" в град Хасково в град Хасково след употреба на алкохол с
отчетена чрез техническо средство концентрация на алкохол в кръвта 1.04 на хиляда.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците
на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2, вр. чл. 5, ал. 3, т. 1 от
Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто
извършване и за неговото довършване на се изисква настъпването на допълнителни вредни
последици. Настъпването или липсата на такива последици подлежи на преценка при
индивидуализацията на наказанието и не е определящо само по себе си за съставомерността
на деянието.
За да бъде осъществен съставът на административно, предвиден в цитираната
разпоредба, за което жалбоподателят е привлечен и съответно е реализирана отговорността,
е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0, 8 до 1.2 на хиляда, включително установено по надлежния ред.
Като елемент от състава на нарушение в закона е посочена точно определена
величина в границата над минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца – 0,8 на
хиляда до 1.2 на хиляда, включително, очертаващи административнонаказателната му
отговорност по чл. 174, ал. 1 т. 2 от ЗДвП. Следователно, точното й определяне е от
съществено значение за характера на отговорността на дееца. Тази величина следва да се
установи по несъмнен начин само с предвидените от закона средства. Без каквото и да е
съмнение, надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в
релевантното количество от над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, достатъчно за
съставомерност по текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, е медицинско и химическо изследване
3
и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух, респ. този по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и в
случая специалните правила са изцяло съобразени. По делото е доказано по несъмнен начин,
че жалбоподателят е употребил алкохол. Факт, който последният всъщност не отрича, а така
също се потвърждава недвусмислено и от интерпретацията на отчетените стойностни
параметри на наличния алкохол в кръвта – 1.04 на хиляда, установено чрез определяне
количеството алкохол в кръвта - с техническо средство. Тук следва да се отбележи и факта,
че жалбоподателят по никакъв начин не е възразил срещу констатациите в АУАН както при
съставянето му така и след това, като е подписал акта. Нещо повече, жалбоподателят не е
дал кръвна проба, тоест се е съгласил на практика с показанията на дрегера. В случай, че
оспорваше тези показания той би следвало да даде кръвна проба за да опровергае
показанията на дрегера, но това не е сторено.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното производство, е
фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то в количество, довело до
наличие на съдържание на алкохол в кръвта в концентрация над допустимата от закона,
визирана в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно 1.04 на хиляда.
За да бъде осъществено деянието, според изискванията на фактическия състав в
цитираната норма е необходимо деецът, освен да е употребил алкохол, в резултат на което
концентрацията в кръвта му да бъде над 0.8 до 1.2 на хиляда, да е управлявал моторно
превозно средство. Последното налага анализ, кога всъщност е налице управление на
моторно превозно средство, изпълващо със съдържание основания елемент на
изпълнителното деяние на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 1, вр. чл.
5, ал. 3 от ЗДвП.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на
ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за
съдилищата характер, понятието "управление", употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва
всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както
и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия
са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали
превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в
движение. Това тълкуване на понятието "управление" настоящият съдебен състав счита, че
би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното деяние, визирано
в текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид
спецификите от обективна страна на отделните транспортни престъпления и
административни нарушения.
По делото се установи, както от показанията на разпитаните свидетели, така и от
писмените доказателства, че именно жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил
марка БМВ с peг № ******************, при извършване на проверката, наличието на
деяние и неговото авторство. Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк
умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не
следва да управлява МПС след употреба на алкохол, но въпреки това е управлявал
автомобила, с което е целял настъпването на общественоопасните последици от своето
деяние.
За извършеното нарушение в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е
предвидено кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лв. Правилно наказващият
орган е приложил посочената санкционна разпоредба като относима, с оглед установената
стойност на концентрацията на алкохол в кръвта и на жалбоподателя са наложени наказания
именно в предвидените в нормата размери глоба от 1000 лева и лишаване от право да
4
управлява МПС за срок от 12 месеца. Размерите на наказанията са фиксирани от
законодателя и не подлежат на преценка при индивидуализацията. Съдът счита, че с тях ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Тоест от всичко до тук се налага извода, че следва НП да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, не би могло в полза на жалбоподателя да бъдат
възложени направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат. От
друга страна, искане от наказващия орган за присъждане на такива не е отправено, за да се
налага произнасяне с диспозитив по този въпрос.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1253-000385 от 05.03.2024г.
на Началник група в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: вярно с оригинала!!!
Секретар: //П.Н./
5