Р Е Ш Е Н И Е №
В името
на народа
гр. Кърджали, 15.11.2023
г.
Административен съд - Кърджали, в публично съдебно
на тридесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха
Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 362/ 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).
Делото е
образувано по жалба на Х.Х.А. от ***, чрез
пълномощник, срещу Решение № 2153-08-193/ 22.08.2023 г. на директор на ТП на
НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане №
2113-08-879#7/ 17.07.2023 г. С последния административен акт не е зачетен за
действителен осигурителен стаж периода от 05.10.1982 г.-05.12.1983 г. и
03.07.1984 г. до 19.11.1985 г., с продължителност от 02 г. 06 м. и 16 дни за
отглеждане на второ и трето дете.
Искането е
да се отмени оспорения административен акт в тази част. Претендира се
присъждане на деловодни разноски.
В съдебно
заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмено
становище на пълномощник поддържа жалбата и излага съображения в подкрепа на
нейната основателност. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Като аргумент за
незачитане за действителен стаж периода на майчинство на неработеща майка, посочва
изменението на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, направено със ЗДКСО, в сила от
29.01.2023 г., включващо в дефиницията за действителен стаж периодите на
наборна военна служба и незаконна репресия, но не и периода на майчинство на
неработеща майка.
Настоящият
състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в
предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато
от обжалвания административен акт.
При
извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Със
заявление, вх. № 2113-08-879/ 19.05.2023 г. Х.А. поискала
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл.
68, ал. 3 от КСО,
като приложила изискуемите документи. С Разпореждане № 2113-08-879#7/
17.07.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл. 68, ал. 3 от КСО с мотив, че същата не притежава изискуемия се
действителен осигурителен стаж от 15 години.
Въз основа на наличните документи, длъжностното лице по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали е зачело осигурителен стаж, както следва:
- 15 г. 11 м. 77 дни - III-та
категория;
От които
действителен осигурителен стаж - 13 г. 04 м. 21 дни.
Периодите
на майчинство от: 05.10.1982 г.-05.12.1983 г. и 03.07.1984 г. до 19.11.1985 г.,
с продължителност от 02 г. 06 м. и 16 дни въпреки, че се зачитат за
осигурителен стаж, не са зачетени за действителен осигурителен стаж по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 12 от ДРКСО. Поради изложеното е прието, че Х.А. няма
15 години действителен осигурителен стаж и на основание чл. 68,
ал. 3 от КСО е
отказано отпускане на ЛПОСВ. Навършена възраст към 19.05.2023 г. – 67 г. 00 мес. 16 дни.
По жалба на Х.А.
срещу разпореждането на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали е
издадено оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ
– Кърджали. Директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че не би могло да се
направи обоснован извод, че Х.А. е била неосигурено лице, т.е. не е работила, за
да се счита за неработеща жена-майка, към деня на раждането на второто и третото
си дете. Следователно през периода 05.10.1982 г.-05.12.1983 г. и 03.07.1984 г.
до 19.11.1985 г., жалбоподателката не е била
неработеща майка, за което времето на майчинство да не й бъде зачетено за
действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. В
обжалваното решение е прието, че, през този период, тя е била осигурено лице,
майка, член на ТКЗС, поради което периодите на бременност и раждане и
отглеждане на малко дете следва да се зачетат за действителен осигурителен
стаж.Поради изложените съображения е прието, че пенсионния орган в ТП на НОИ –
Кърджали е постановил неправилно разпореждане, издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, с което е отказал
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган –директор на ТП на НОИ – Кърджали. Оспореното
пред горестощия административен орган Разпореждане №
2175-08-879# 7/ 17.07.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, също
е издадено от компетентен орган.
Решението е
постановено в противоречие с материалноправните
норми. Спорният въпрос между страните е: следва ли да се зачете за действителен
осигурителен стаж периода, през който жалбоподателката
е била в майчинство, като неработеща майка.
Съгласно §
9, ал. 1 от ПЗР на КСО
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се
признава за осигурителен стаж по този кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба за процесните
периоди е нормата на чл. 80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), която през
целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по
смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано законно
в установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса
на труда.
Към процесния период е действала и Инструкция № 2492
от 29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж
(отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност
и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).
С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на
раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за
спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и
отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи
жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Според т. 4 от
Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки,
членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на малко
дете (обн. ДВ, бр. 15 от 1970 г.), при
раждане/осиновяване на дете, което не е починало преди изтичане на сроковете на
платения и неплатения отпуск по чл.60 и 61 от Кодекса на труда на
майката/осиновителка се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца при първо
дете, 14 месеца при второ дете, 18 месеца при трето дете и 12 месеца за
четвърто и всяко следващо дете. По делото не съществува спор, че през процесния период жалбоподателката
не е работеща майка.
При сега
действащата уредба съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за
осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на
платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане, а
съгласно чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж ( НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж се
зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на
дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на
работното време. Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство и
преди и сега законотворецът не прави разлика между жените, които не работят,
защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са
осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Ето защо и в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се
признава за осигурителен стаж по този кодекс. Следователно и при
двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по
майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в
зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща.
Това право е признато към процесния период и за
"неработещата майка", поради което липсва правно основание за
позоваване от страна на административният орган на нормата на § 1,
ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Законодателят не е имал за цел да отпадане правото на
зачитане на отпуска по майчинство (майчинството) за трудов и осигурителен стаж,
поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган отказва на основание
§ 1, т. 12 от ДР на КСО
отказва да признае процесния период за действителен
осигурителен стаж. Незачитането на времето на майчинството като действителен
осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи
закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни
права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в
решение № 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на
Конституционния съд на Република България.
След като
времето на майчинство за процесния период се зачита
за трудов такъв и е положен до 31.12.1999 г. при действието на нормата на чл.
80 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва да
бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от
ДРКСО.
Не може да
бъде споделен довода на пълномощника на ответника, че ако законодателят е
считал, че майчинството на неработеща майка е действителен стаж, същото е
следвало да бъде включено в допълнението на разпоредбата на § 1, ал.1, т.12 от
ДР на КСО, направено със Закона за допълнение на Кодекса за социално
осигуряване (обн., ДВ, бр. 8 от 2023 г., в сила от
29.01.2023 г.). С направеното изменение на посочената норма, даваща дефиницията
на понятието „действителен стаж“, същата се привежда в съответствие с трайната
и безпротиворечива съдебна практика, че периодите на
наборна военна служба (мирновременна алтернативна служба) и периода на
претърпяна незаконна репресия, следва да се зачитат за действителен
осигурителен стаж при пенсиониране в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Подобна съдебна практика обаче е налице и по отношение на периода на майчинство
на неработещите майки, което означава, че се касае по-скоро за законодателен
пропуск от страна на законодателя при изменението на горепосочената разпоредба,
което обаче не следва да бъде тълкувано в обратна насока, а именно, че с невключването
на майчинството на неработещите майки в направеното допълнение, този период се
изключва като действителен осигурителен стаж при пенсиониране при условията на
чл. 68, ал. 3 от КСО.
След като
времето на майчинство за процесния период се зачита
за трудов такъв и е положен до 31.12.1999 г. при действието на нормата на чл.
80 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва да
бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от
ДРКСО.
При така
установените факти се явява неправилен извода в оспореното решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали, че жалбоподателката не
отговаря на кумулативното изискване в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО – да
има действителен стаж от 15 години.
В обжалвания
административен акт е установено, че действителният осигурителен стаж на Х.А. е
13 г. 04 мес. 21 дни, от който е приспаднат периода
на майчинство от 02 г. 06м. 16д. При прибавяне на този период от 02г. 05м. 16д.
към действителния стаж от 13 г. 04 мес. 21 дни, се получава
действителен стаж 15 г. 11 мес. 07 дни. Към датата на
подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ Х.А. е имала навършена възраст от
67 г. 00 м. 16 дни ( посочено в разпореждане на ръководител "ПО" в ТП
на НОИ – Кърджали, както и решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали).
Изискуемата възраст за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО, от 01.01.2023 г. ( когато е подадено заявление за отпускане на
ЛПОСВ) е била 67 години съгласно чл. 15, ал. 3, т. 8 от НПОС. Следователно, към
датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО, жалбоподателката е отговаряла на изискванията за
навършена възраст и действителен осигурителен стаж, поради което отпускането на
ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО неправилно е било отказано. От изложеното следва,
че жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане
на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали.
При този
изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателката за присъждане на деловодни разноски.
Доказани са направени разходи в размер на 500 лв., представляващи реално
заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС с дата 24.08.2023г. На основание
чл.143, ал.1 от АПК ТП на НОИ – Кърджали следва да бъде осъдено да възстанови
направените от жалбоподателката деловодни разноски в
размер на 500 лв.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отменя Решение № 2153-08-193/ 22.08.2023 г. на
директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Х.Х.А. срещу Разпореждане № 2113-08-879#7/ 17.07.2023 г. на ръководител
" Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Кърджали.
Изпраща преписката на ръководител "
Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне по
заявление, вх. № 2113-08-879/ 19.05.2023 г., подадено от Х.Х.А.
при спазване на дадените с настоящето решение указания по прилагането на
закона.
Осъжда ТП на НОИ – Кърджали да заплати на
Х.Х.А. с
ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева).
Решението
подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Препис от
решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: