№ 64
гр. Сливен, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора Борислав Николаев Сяров (ОП-Сливен)
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212200600423 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на адв.
Н.П. от АК Сливен, като защитник на подс. ИЛ. АТ. Д. срещу присъда №25/13.09.21 г.
постановена по НОХД №442/2021 г. на Районен съд гр. Сливен.
С атакуваната присъда подсъдимият ИЛ. АТ. Д. е бил признат за виновен в това, че
на 08.12.2020 год. в с. Самуилово общ. Сливен, нарушил мерки, въведени против
разпространяването или появяването на заразна болест по хората със заповед № РД-01-
610/22.10.2020год. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на
основание чл.63 от Закона за здравето, чл.29 от Наредба 21 от 2005год. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на КОВИД-19 на територията на
страната, като лице по т.5 от заповедта- поставено под задължителна изолация в домашни
условия след изписване от лечебно заведение за болнична помощ и лекувано при потвърден
случай на КОВИД-19, с предписание за поставяне под карантина № ЗП-02-
8565/25.11.2020г., издадено от Регионална здравна инспекция Сливен, не е изпълнил
задължението си по т.10 от Заповедта- да не напуска дома си или мястото в което е посочил,
че ще пребивава за посочения в предписанието срок, а именно с. С. общ. С. ул.“Б.“№* и да
спазва инструкциите посочени в приложение №3, като деянието е извършено по време на
епидемия и пандемия свързани със смъртни случаи, както и по време на извънредна
1
епидемична обстановка свързана със смъртни случаи и обявена с Решение №325 от
14.05.2020 год., последно удължена с Решение №855/25.11.2020 год. на Министерски съвет
на Република България, поради което е осъден по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.355, ал.2, вр., ал.1 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.2,б.“Б“ му
е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“- с. С. общ. С. ул.“Б.“№* за срок от ШЕСТ
месеца, като подсъдимия се задължава да се явява и подписва при пробационния служител
или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични
срещи с пробацинен служител“ за срок от ШЕСТ месеца.
На основание чл.55 ал.3 от НК на подс. Д. не е наложено кумулативно
предвиденото наказание ГЛОБА.
Във въззивната жалба на защитника на подсъдимия Д.- адв. П. от АК Сливен, по
повод на която е образувано настоящото въззивно производство, се изразява несъгласие с
присъдата на Сливенския РС и се твърди, че деянието което е извършил неговия доверител
макар формално и да осъществява признаците на престъпление по чл.355, ал.2, вр., ал.1 от
НК, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. С въззивната жалба не се оспорва фактическата обстановка
установена по делото а именно ,че подсъдимия Д. действително е нарушил наложените му с
Предписание за поставяне под карантина № ЗП-02-8565/25.11.2020год. ограничителни
мерки - да не напуска дома си, като същият е напуснал дома си. Настоява се за отмяна на
присъдата на първоинстанционния съд, като неправилна и за постановяване на нова
присъда, с която подсъдимия да бъде оправдан за повдигнатото му обвинение
В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият ИЛ. АТ. Д., редовно призован, не се
явява лично.Не се явява и упълномощения му защитник адв. П., който е представил писмено
становище. В писменото становище адв.П. заявява ,че желае делото да се гледа в негово
отсъствие, няма искания за отводи на съда и поддържа жалбата на посочените в нея
основания, като моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и доверителят му
оправдан..
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен дава заключение, че жалбата е
неоснователна и настоява присъдата на Сливенския РС да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди
изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и
внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена
2
фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
установено от фактическа страна следното:
С Решение № 325 от 14.05.2020г. на Министерския съвет на Република България, на
територията на страната е била обявена извънредна епидемична обстановка, свързана с
епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите, считано от 14.05.2020г. Срока на тази извънредна
епидемична обстановка е бил удължен няколко пъти със съответните решения на МС,
последно преди деянието на подс. И.Д. - с Решение № 855 от 25.11.2020г. на Министерския
съвет, до 31.01.2021г.
Във връзка с наличието на заболявания от COVID -19, както и по повод констатирани
смъртни случаи в резултат от такива заболявания, от страна на Министъра на
здравеопазването били издадени съответни заповеди регламентиращи реда за поставяне в
задължителна изолация и/или лечение в болнично заведение или в домашни условия на лица
с потвърдени случаи на заразяване. В същата насока била издадена и Заповед № РД – 01 –
610 / 22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването – на основание чл.61, ал.7, 9 и 12 от
Закона за здравето, чл.73 от Административно процесуалния кодекс. В т.7 от така
посочената заповед било предвидено, че след изписване от лечебно заведение за болнична
помощ, лицата които са били настанени за болнично лечение като потвърден случай на
COVID -19, подлежат на задължителна изолация в домашни условия за 14 дневен период.
Поставянето на задължителна изолация в домашни условия се извършвало чрез издаване на
съответно предписание утвърдено като приложение към заповедта.
На 18.11.2020г. подс. И.Д. е бил приет за лечение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“
АД – гр.Сливен, с диагноза инфекция COVID -19 . Същия престоял в лечебното заведение за
болнична помощ до 25.11.2020г. При изписването му по отношение на него е било издадено
Предписание за изолация в домашни условия с изх. № ЗП-02-8565 / 25.11.2020 г. на
Регионална здравна инспекция – Сливен . С това предписание, подсъдимия е бил поставен
под задължителна изолация за срок от 14 дни, т.е. до 08.12.2020г. Изолацията следвало да се
изпълнява от обвиняемия на адреса на който живеела в с.С., в жилището находящо се на ул.
„Б.“ № *. Съгласно т.10 от посочената по-горе Заповед № РД – 01 – 610 / 22.10.2020г. на
Министъра на здравеопазването, Д. бил длъжен да не напуска жилището на адрес ул. „Б.“ №
*.
Поставянето под задължителна изолация и свързаните с това задължения за
обвиняемия, както и връчването на самото предписание било удостоверено с полагане на
подпис от Д. .
На 08.12.2020г., служители от РУ МВР-Сливен - свидетелите И.И. и И.И. извършвали
проверки на лица поставени под карантина. В тази връзка около 13 часа те посетили
посочения по-горе адрес в с.С., при което установили, че подс. Д. е в дома си. Около 14 часа
на същия ден, полицейските служители се намирали на ул. „Старите дъбове” в с.С., където
забелязали подс .Д. да върви по същата улица в посока към централната част на селото.
Полицейските служители го спрели и попитали защо е напуснал дома си след като е под
3
карантина и къде отива. Той им отговорил, че е отивал до аптека, за лекарства. В тази
връзка, св.Ив.И. разпоредил на подс. Д. да се прибере незабавно в дома си, където трябвало
да спазва задължителната изолация наложена му с посоченото по-горе предписание на РЗИ-
Сливен.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда
подробно, систематизирано и последователно, по същество и по отношение на
съществените обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени
материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка
относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други
фактически положения, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и
стигна до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации.
Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие
доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и
изложени в мотивите към присъдата фактически констатации.
Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка, анализ и проверка
всички необходими за изясняването на относимите и включени в предмета на доказване по
това дело обстоятелства доказателства и доказателствени средства и в този смисъл
въпросните обстоятелства са били изяснени напълно, всестранно и обективно.
От съдържанието на мотивите на атакуваната присъда става ясно, че районният съд
е дал вяра на показанията на свид. И.И. и И.И. , както и и на писмените доказателствени
материали –писмо от Регионална здравна инспекция – Сливен, предписание за изолация в
домашни условия с изх. № ЗП-02-8565 / 25.11.2020 г. на Регионална здравна инспекция –
Сливен, които действително напълно кореспондират помежду си.
С Решение № 325 от 14.05.2020г. на Министерския съвет на Република България на
територията на страната е била обявена извънредна епидемична обстановка, свързана с
епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите, считано от 14.05.2020г.
С Решение № 855 от 25.11.2020г. на Министерския съвет така обявената извънредна
епидемична обстановака е била удължена до 31.01.2021г.
Във връзка с наличието на заболявания от COVID -19, както и по повод
констатирани смъртни случаи в резултат от такива заболявания, от страна на Министъра на
здравеопазването били издадени съответни заповеди регламентиращи реда за поставяне в
задължителна изолация и/или лечение в болнично заведение или в домашни условия на лица
с потвърдени случаи на заразяване. В същата насока била издадена и Заповед № РД – 01 –
610 / 22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването – на основание чл.61, ал.7, 9 и 12 от
Закона за здравето, чл.73 от Административно процесуалния кодекс. В т.7 от така
посочената заповед било предвидено, че след изписване от лечебно заведение за болнична
4
помощ, лицата които са били настанени за болнично лечение като потвърден случай на
COVID -19, подлежат на задължителна изолация в домашни условия за 14 дневен период
Показанията на разпитаните свидетели са от съществено значение, тъй като чрез тях
не само се установява обстоятелството, че след извършената проверка подсъдимият е
напуснал адреса, на който е бил поставен под карантина и се движил по улицата в с.С., но и
какви обяснения са били дадени от страна на подсъдимия – че отивал до аптека да си купи
лекарства.
Изясняването на причината, поради която подсъдимото лице е напуснало адреса, на
който е карантинирано има пряко отношение към преценката относно обществената
опасност на извършеното деяние.
Основателно първоинстанционния съд не е дал вяра на показанията на свид А. Д.а,
че съпругът и подс.Д. е излязъл да си купи лекарства за сърцето доколкото не е била в дома
си и няма как да има знание за този факт. Доколкото липсват доказателства подс.Д. да стада
от сърдечно заболяване и да се е лекувал от такова, правилно не е дадена вяра и на
обясненията на обвиняемия в тази насока. Въззивната инстанция споделя приетото от
първоинстанционния съд, че факта за нарушение на карантината в последния ден от срока и
не обосновава сам по себе си прилагането на чл.9 ал.2 от НК.
Следователно присъдата на Сливенския районен съд не е необоснована, тъй като
изложените в мотивите към нея и възпроизведени по-горе фактически констатации напълно
кореспондират на събрания и проверен по делото съвкупен доказателствен материал. Както
гласните доказателствени материали, така и останалите такива обосновават напълно и по
несъмнен начин фактическите констатации приети за установени от районния съд.
Във връзка с последното, а и с оглед цялостната преценка на съдържанието и
доводите съдържащи се във въззивната., настоящият съд намира, че присъдата на Районен
съд Сливен не само че не е необоснована, но не е и материално незаконосъобразна.
При правилно и в съответствие с наличните по делото доказателствени материали и
приетата за установена фактическа обстановка, законосъобразно районният съд е приел, че с
деянието си подсъдимият ИЛ. АТ. Д. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на деянието, което е посочено изрично в присъдата и за което той съответно е
бил признат за виновен и осъден т.е. че на 08.12.2020 год. в с.С. общ.Сливен, нарушил
мерки, въведени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората
със заповед № РД-01-610/22.10.2020год. на Министъра на здравеопазването на Република
България, издадена на основание чл.63 от Закона за здравето, чл.29 от Наредба 21 от
2005год. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на КОВИД-19 на
територията на страната, като лице по т.5 от заповедта- поставено под задължителна
изолация в домашни условия след изписване от лечебно заведение за болнична помощ и
лекувано при потвърден случай на КОВИД-19, с предписание за поставяне под карантина
№ ЗП-02-8565/25.11.2020год., издадено от Регионална здравна инспекция Сливен, не е
5
изпълнил задължението си по т.10 от Заповедта- да не напуска дома си или мястото в което
е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок, а именно с.С. общ.С.
ул.“Б.“№* и да спазва инструкциите посочени в приложение №3, като деянието е извършено
по време на епидемия и пандемия свързани със смъртни случаи, както и по време на
извънредна епидемична обстановка свързана със смъртни случаи и обявена с Решение №325
от 14.05.2020 год., последно удължена с Решение №855/25.11.2020 год. на Министерски
съвет на Република България-престъпление по чл.355, ал.2, вр., ал.1 от НК.
В мотивите си районният съд подробно и аргументирано е обосновал и изложил
съображенията си относно съставомерността и правната квалификация на извършеното от
подсъдимия престъпление, като настоящата инстанция изцяло ги въз приема и споделя.
Действията на подсъдимия, изразяващи се в напускането на конкретния адрес в с.С.
общ.Сливен, на който той е посочил, че ще пребивава през съответния период, вписан в
издаденото предписание с № ЗП-02-8565/25.11.2020год., издадено от Регионална здравна
инспекция Сливен не са предмет на спор и са категорично установени от събраните
доказателства.
С оглед на това следва да се приеме, че посредством тях той е осъществил и състава
на престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК от обективна страна, тъй като те са
довели до нарушаване на забрана, изрично предвидена като мярка против
разпространението на посочената по-горе заразна болест по хората чрез издадената Заповед
№ Заповед № РД – 01 – 610 / 22.10.2020 година на Министъра на здравеопазването на
Република България, а деянието е било извършено по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на
Република България с решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020 година във
връзка с разрастваща се епидемия от КОВИД-19 на територията на страната.
С предписание № ЗП-02-8565/25.11.2020год., издадено от Регионална здравна
инспекция Сливен са били въведени индивидуални мерки против разпространяването на
заразна болест по хората, конкретно на КОВИД-19 по отношение на подсъдимия, конкретно
пребиваване под карантина на посочения от лицето адрес. Предписанието е било издадено
въз основа на Заповед № РД – 01 – 610 / 22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването – на
основание чл.61, ал.7, 9 и 12 от Закона за здравето, чл.73 от Административно процесуалния
кодекс, в т.7 от която е било предвидено, че след изписване от лечебно заведение за
болнична помощ, лицата които са били настанени за болнично лечение като потвърден
случай на COVID -19, подлежат на задължителна изолация в домашни условия за 14 дневен
период.
Предписанието за поставяне под карантина представлява индивидуален
административен акт. От външна страна то е било издадено в изискуемата от закона форма,
от компетентен орган и съобразно целите на закона.
С напускането на мястото за изолация подсъдимият Д. е осъществил
изпълнителното деяние "наруши" от състава на престъплението по чл.355 от НК.
6
Правилна е преценката на районния съд, че разпространението на болестта е
свързана със смъртни случаи и това е ноторен факт, а ноторните факти не подлежат на
доказване.
Следователно правилно деянието на подс. ИЛ. АТ. Д. е квалифицирано като такова
по чл. 355. ал. 2 от НК.
Неоснователни са възраженията на защитата, че деянието на подс. Д. макар
формално да осъществява престъпния състав на чл..355 ал.2 вр.ал.1 от НК е малозначително
и следва да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК.
Настоящата инстанция намира, че правилно първоинстанционния съд не е приел
наличието малозначителност. За да е налице малозначителност следва да отсъства
качеството на деянието обществена опасност или ако то засяга обществените отношения
степента на засягане да е такава, че не може да обоснове наказателна отговорност. Фактите
сочещи, че деянието на подсъдимия е извършено по време на епидемия респ. пандемия,
свързани със смъртни случаи ,наличието на опасност за здравето и живота на хората,че
подсъдимия е преболедувал и като такъв е особено важно да спазва предписаната му
карантина, че поведението му е безотговорно – веднага след извършената му проверка е
напуснал дома си /като пред проверяващите го полицейски органи не е посочил ,че има
нужда от лекарства/ не дават основание да се приеме че деянието на подс. Д. не е
обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
С Решение на МС № 325/14.05.2020г. е обявена извънредна епидемична обстановка,
удължена до 31.01.2021г. с Решение № 855/ 25.11.2020г. на Министерски съвет.
Предписанието на РЗИ - Сливен е било връчено лично на подсъдимия, който е бил
запознат не само с обстоятелството, че е бил поставен под карантина, но и че носи
наказателна отговорност при нарушаване на задълженията, свързани с нея. Предвид това
той явно е действал с пряк умисъл, тъй като е осъзнавал последиците от своите действия и
чрез последните е целял тяхното настъпване.
При това положение правилно и законосъобразно подсъдимият ИЛ. АТ. Д. е бил
признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение по чл.355 ал.2 вр.ал.1 от НК и
съответно е бил осъден по това обвинение.
Наказанието по отношение на подс. ИЛ. АТ. Д. е било определено по реда на 55 от
НК, като в конкретния случай съдът е констатирал наличието на многобройни и/или
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Настоящата инстанция напълно споделя тези констатации съдържащи се в мотивите
към атакуваната присъда.
В този смисъл на подсъдимия законосъобразно е било определено наказание
ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“- с.С. общ.С. ул.“Б.“№* за срок от ШЕСТ месеца, като подсъдимия се
задължава да се явява и подписва при пробационния служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробацинен
7
служител“ за срок от ШЕСТ месеца.
Според настоящата инстанция това наказание по своя вид и размер напълно
съответства на степента на обществената опасност на подсъдимия и извършеното от него,
както и на наличните по делото влияещи на отговорността му обстоятелства.
Законосъобразно е неналагането на предвиденото кумулативно в нормата на чл.355
ал.2 от НК допълнително наказание глоба..
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си настоящата
инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при
което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните
права на всички страни за участие в производството въобще. Конкретни оплаквания за
процесуална незаконосъобразност на присъдата на Сливенския Районен съд не се съдържат
в жалбата на защитника на подсъдимия, с която е сезиран настоящия съд.
Тъй като при извършената въззивна проверка не се констатира наличие на
основания за изменение или отмяна на присъдата на Районен съд гр.Сливен, следва същата
да бъде потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 ал.6 и чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №25/13.09.21 г. постановена по НОХД
№442/2021 г. на Районен съд гр. Сливен.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8