№ 31
гр. гр.Несебър, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело
№ 20222150200224 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Д. Т. С., ЕГН **********, живущ в гр. П.,
ул. .............. № ..., против Наказателно постановление № 19/04.03.2022 г. на Директор
на Басейнова дирекция „Черноморски район” /Дирекцията/, с което за нарушение на
чл.44, ал.1, на основание чл.200, ал.1, т.1 б.Б от Закона за водите, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева. Моли се от съда
да постанови решение, с което да се отмени издаденото постановление като
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание
жалбата се поддържа.
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за
неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за
нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, намира следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност,
съгласно представената заповед.
1
Видно от полученото по делото писмо от РП- Бургас, действително е
образувано ДП за това, че е изградено водовземно съоръжение в нарушение на Закона
за водите- престъпление по чл.353ж от НК, като няма повдигнато обвинение по
разследването. Настоящото производство, обаче, е за използване на водовземно
съоръжение без разрешение, поради което липсва идентитет между образуваното
наказателно и образуваното административно- наказателно производство. В този
смисъл не следва да бъде споделено искането за прекратяване на делото.
От приложеният по делото АУАН № 001237/23.09.2021 г. е видно, че на
23.09.2021 била извършена повторна проверка в изграден комплекс до метрологичната
станция в местност „.............“, землището на с.Е.,, в поземлен имот с идентификатор
..................., находящш се в м.“................“, с. Е., собственост на жалбоподателя. При
проверката се установило, че в имота имало изграден и оборудван за експлоатация
собствен водоизточник- сондаж, обсаден с ПВЦ тръба и допълнително монтирана
тръба, служеща за шахта, покрита с плътен капак. Констатирано било, че водовземното
съоръжение било оборудвано с потопяема помпа, без налични документи за нея,
смукател, монтиран водомер и водопровод, изграден от съоръжението до резервоар,
като посредством хидрофор, водата от изградената вътрешна водопроводна мрежа
захранвала обектите, ситуирани в имота, а именно бунгала, каравани, паркинг за
автомобили, магазин, система за капково напояване, палатки. Не били представени
документи за изграждането на водовземното съоръжение, като същото не било и
вписано в съответния регистър, воден в БДЧР. Констатирано било водовземане в деня
на проверката с дебит 1.7 л. на секунда, без издадено разрешително по Закона за
водите. С това бил нарушен чл.44, ал.1 от Закона за водите, поради което на място бил
съставен АУАН № 001237/23.09.2021 г.
Административно- наказващият орган счел, че деянието е извършено виновно
от страна на жалбоподателя, и издал атакуваното наказателно постановление.
В хода на съдебното производство бяха ангажирани гласни доказателства. Св.
Р. заяви, че при извършената проверка констатирали водовземно съоръжение, покрито
с капак, зарит с пръст, находящо се под автомобил. Касаело се за сондаж с изградени
тръби, оборудван с помпа, смукател и изграден водопровод. Допълнително имало
монтиран пластмасов резервоар с водомер на него, които били на отстояние около 10
м. от сондажа. Отчетени били показанията на захранващата тръба и тръбата на изхода
към ситуираните в къмпинга помещения, каравани, бунгала. Въпросното съоръжение
не било вписано в Регистъра на Басейнова дирекция и за ползването му нямало
издадено разрешение по Закона за водите. Свидетелката заяви, че от изведена от
сондажа мека връзка, след включване на помпата, напълнили съд, с който установили
дебита на съоръжението. Посочи се, че освен този сондаж друг водоизточник в обекта
е нямало. От РЗИ била взета проба от водата и се установило, че същата е от подземен
2
източник, а не от ВиК мрежата.
По делото бе допусната експертиза, от заключението по която се установява,
че действително в имота има сондаж, който към момента на огледа на вещото лице
нямал връзка с резервоарите за вода, които захранвали водопроводната мрежа в имота.
В сондажа не била установена помпа, нито тръбопровод. Имало изградена само тръбна
връзка с дължина около 3 метра, която излизала на повърхността и завършвала със
спирателен кран. В съдебно заседание експертът заяви, че е възможно сондажа да е бил
свързан с главното съоръжение в обекта, т.е. възможно е било към датата на
проверката на Басейнова дирекция състоянието да е било друго.
С оглед на така изложеното съдът намира следното:
Съгласно чл.44, ал.1 от Закона за водите, разрешително за водовземане се
изисква при всички случаи, освен при изчерпателно изброени хипотези, в които
настоящия случай не попада. Няма спор по делото, че към момента на проверката на
Басейнова дирекция, в обекта е имало водовземно съоръжение. Съдът няма основание
да се съмнява в показанията на св. Р. и да не кредитира същите, за това, че на
23.09.2021 г. на територията на къмпинга е имало сондаж с изградени тръби,
оборудвано с помпа, смукател и изграден водопровод, от което съоръжение, чрез мека
връзка, е течало вода. Действително вещото лице в заключението си е заявило, че
понастоящем оборудването вече не съществувало, но не без значение е
обстоятелството, че от датата на проверката до датата на огледа на вещото лице е
изминал период над една година. Вещото лице не изрази с категоричност виждането
си, че не е възможно към 23.09.2021 г. състоянието на съоръжението да е било друго.
По делото не се спори, че към проверката на Басейнова дирекция в сондажа е имало
помпа и смукател, каквито впоследствие вещото лице вече не е установило. Това
налага сериозно съмнение дали след извършването на проверката и съставянето на
АУАН оборудването на сондажа не е било премахнато.
Независимо от горното, в съдебно заседание от страна на защитника на
жалбоподателя се заяви, че се касае „за обикновен сондаж за собствени нужди, с който
се поливат тревните площи“, като същия не бил свързан с водоснабдителните системи
в обекта. В този смисъл това е вид признание на факта, че все пак това съоръжение се
ползва, макар и не за водоснабдяване на намиращите се в къмпинга каравани, бунгала.
Законът не прави разлика за какво се използва водата от съоръженията, като изисква
винаги за същите да бъдат издавани разрешителни.
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на
жалбоподателя, за който няма спор, че е собственик на обекта, е съставен АУАН и
впоследствие е издадено наказателно постановление. Установи се, че в експлоатирания
къмпинг към 23.09.2021 г. е било налично водовземно съоръжение, което се е
ползвало, и за което Закона за водите изисква разрешение, с каквото в случая С. не е
3
разполагал. Без значение е дали същото е било свързано с водопреносната мрежа в
къмпинга или не. С фактът на ползване за каквито и да било нужди, е възникнало
задължението съоръжението да бъде регистрирано и за него да се издаде разрешително.
Не може да бъде споделено и становището за изтичане на давностен срок, тъй
като същия започва да тече от установяване на нарушението, т.е. от 23.09.2021 г., като
към днешна дата не е изтекъл.
При определяне размера на наложената санкция, съдът намира, че няма
основание да приеме, че следва да бъде наложено наказание над предвидения в закона
минимален размер от 500 лв. Мотивите в НП за налагане на санкция в размер на 2000
лв. са неясни и лишени от конкретика. Посочено е единствено, че „с оглед наличните
факти и обстоятелства по преписката и тежестта на извършеното нарушение“
наказанието следва да бъде в размер на 2000 лв. Наличните факти и обстоятелства,
обаче, не обосновават по- висок размер, поради което съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде изменено, като санкцията бъде намалена до 500 лв.
Предвид изхода на делото и с оглед изричното искане единствено от страна на
жалбоподателя за присъждане на сторените от него разноски, съдът намира, че в полза
на С. следва да бъде присъдена сумата от 675 лв. от общо 900 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19/04.03.2022 г. на Директор на
Басейнова дирекция „Черноморски район” /Дирекцията/, с което за нарушение на
чл.44, ал.1, на основание чл.200, ал.1, т.1 б.Б от Закона за водите, на Д. Т. С., ЕГН
**********, живущ в гр. П., ул. .............. № ..., е наложено административно наказание
„Глоба”, като НАМАЛЯВА размера на същата от 2000 лв. на 500 лв.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черномоски район“, представлявана от инж.
Я.Д.- Директор, да заплати на Д. Т. С., ЕГН **********, живущ в гр. П., ул. .............. №
..., сумата от 675 лв., представляващи разноски съобразно намалената санкция.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4