№ 1567
гр. София, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110163359 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в правната сфера на „Топлофикация София“ ЕАД съществуват вземания от
Н. И. Т. за следните суми: за сумата от 31.93 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ гараж № 1,
находящ се в гр. София, на ...................., вх. 1, за сумата от 5.05 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2019г. до 30.09.2021г., за сумата от 12.17 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 09.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
2.41 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.10.2018г. до 30.09.2021г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 20.10.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 60204/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него, от една страна, и ответника и Д.З. Т.а, от друга,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия
период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на припадащата му се ½ част от общо дължимата за периода цена
на потребения топлинен ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и от цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
1
в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет
страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по
общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат
заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения
ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и
разноски.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по
чл. 131 ГПК. В подаденото в срок по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК възражение длъжникът-
ответник в настоящото производство, е навел твърдение, че през 2017г. е продал имота,
вземанията за който са предмет на разглежданите претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и
ответниците, респ. техния праводател, по силата на което топлофикационното дружество се
е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на ответника в
качеството му на потребител на енергията е възникнало корелативното задължение за
заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Топлофикация София“ ЕАД
да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание ответникът да
отговаря за посочената част от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен
Нотариален акт за продажба на недвижими имоти в груб строеж № 8, том I, рег. № 101, дело
№ 11 от 2000г., че на 27.04.2000г. ответникът Н. И. Т. и Д.З. Т.а са придобили правото на
собственост върху процесния недвижим имот: гараж № 1, находящ се в гр. София, на
...................., вх. 1, изграден към този момент до етап груб строеж, като при липсата на други
данни и съобразно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се приеме, че след сделката всеки от
тях се е легитимирал като собственик на по ½ идеална част от обекта, като това е така и през
исковия период, доколкото въпреки изричните указания на съда в доклада по делото
ответникът не е ангажирал каквито и да е доказателства за установяване на твърдението си,
че след придобиване на процесната идеална част и преди исковия период е отчуждил
правото на собственост върху същата от правната си сфера. С оглед на това следва да се
приеме, че през релевантния за спора период от време Н. Т. е бил собственик на ½ идеална
част от процесния имот, поради което и съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ-
2
и потребител на топлинната енергия, доставяна до същия, легитимиран да отговаря за
заплащане на цената й съобразно дела си в съсобствеността.
Не е спорно между страните, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени
писмени доказателства- договор за извършване на услугата дялово разпределение в
сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание на
етажните собственици в тази сграда, документите, касаещи извършваното по отношение на
имота дялово разпределение, представени от третото лице- помагач на ищеца, че имотът,
във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на
етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена, както и че през този
период имотът е бил изграден до етап, позволяващ експлоатирането му по предназначение
като самостоятелен обект.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219
ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Ответникът не е оспорил реалното предоставяне на топлинната енергия, чиято цена се
претендира, както и извършването на услугата дялово разпределение, като тези
правнорелевантни обстоятелства се установяват и от неоспорените и приети като писмени
доказателства документи, представени от дружеството- топлинен счетоводител.
Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и
стойността на предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение следва да се
приеме за установено възникването на задължението за заплащане на цената им, формирана
за исковия период, именно в претендираните общи размери- 63.86 лева- цена на топлинната
енергия, и 24.34 лева- цена на услугата дялово разпределение, от които по изложените вече
съображения ответникът дължи по ½ част.
При така изложеното от фактическа и правна страна предявените срещу Н. И. Т.
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ се явяват доказани по
основание и размер, поради което същите следва да бъдат уважени в тяхната цялост.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на ищеца е
при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на главен дълг и
изпадането на длъжника по него в забава, т. е. допуснато неточно в темпорално отношение
изпълнение на задължението за заплащане на главното задължение, както и размера на
вредата, представляваща пропуснатата полза от ползване на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
В случая се претендира стойността на топлинна енергия, консумирана за периода от м.
10.2018г. до м. 04.2020г., през който период отношенията между страните по продажбеното
правоотношение са били регламентирани съобразно Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди, в сила
от м. 07.2016г.
Страните не спорят, а и се установява от представените от ищеца съобщения към
сметки, както и от документите, касаещи извършваното по отношение на имота дялово
разпределение, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял,
като в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което
в случая приложимо се явява правилото на чл. 32, ал. 3 от общите условия на ищеца, в сила
от 2016г., предвиждаща съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на нея- на обща
3
фактура за едногодишния отчетен период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите
условия от 2016г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите, съгласно която в
хипотезата на годишно отчитане, каквато е настоящата, обезщетение за забава се начислява
единствено върху стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период, в случай че не бъде заплатена в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, не би могла да се приложи, тъй като издаването на общите
фактури за 2018г.- 2019г. и 2019г.- 2020г. е извършено след предвидения в общите условия
от 2016 г. 45-дневен срок за плащане.
Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не
твърди и не доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви претенцията за обезщетение за забава върху стойността на
услугата дялово разпределение следва да бъде отхвърлена в нейната цялост. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски по правило се следват и
на двете страни. На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 23.52 лева, представляваща
част от сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение във връзка с предявените срещу Н. Т. претенции, както и
сумата от 106.91 лева- част от извършените в хода на исковото производство разходи за
държавна такса, както и възнаграждение за юрисконсулт, които части са съответни на
уважената част от исковете, като в тези суми са включени определените от съда на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ.
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултски възнаграждения в
минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
В полза на ответника в случая разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото не
е заявявана претенция такива да са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, че в патримониума на
„Топлофикация София“ ЕАД , ЕИК *********, съществуват следните вземания от Н. И. Т.,
ЕГН **********: за сумата от 31.93 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
10.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ гараж № 1, находящ се в
гр. София, на ...................., вх. 1, и за сумата от 12.17 лева, представляваща цена на
4
предоставена в периода от м. 09.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 20.10.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 60204/2021г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в патримониума на „Топлофикация София“
ЕАД , ЕИК *********, съществуват следните вземания от Н. И. Т., ЕГН **********: за
сумата от 5.05 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на
топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 30.09.2021г., както и за сумата от 2.41
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.10.2018г. до 30.09.2021г., за които парични притезания по ч.
гр. дело № 60204/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Н. И. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 23.52 лева, представляваща
разноски за заповедното производство, както и сумата от 106.91 лева, представляваща
разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „Техем сървисис“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5