Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
04.11.2019 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и пети септември Година 2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1579 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 240 ЗЗД.
Ищецът
А.П.Г. твърди в исковата си молба, че на 10.10.2016 г. сключил с ответника
договор за паричен заем, по който му предоставил заем в размер на 1120 лева в
брой. Срокът за връщането на сумата бил договорен на 20.01.2017 г., като краен срок
или падеж, а сумата следвало да се върне в брой и без лихва до датата на
падежа. Заемът бил обезпечен и гарантиран със запис на заповед, издаден от
ответника на 10.10.2016 г., с падеж 20.01.2017 г. и в размер от 1120 лева, „без
условия” и „без протест”, с който ответникът се задължил по предоставената му в
заем парична сума. До март
Ответникът
Р.Т.Р. не е подал писмен отговор, не се явява, не изпраща представител и не
взема становище по предявения иск.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на
иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
На 10.10.2016 г. страните
са сключили в писмена форма с нотариална заверка на подписите представения от
ищеца договор за заем за потребление по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД (л.
5). С него, срещу поето от ответника насрещно задължение да му
я върне на 20.01.2017 г., ищецът се задължил да му предостави в собственост на
10.10.2016 г. заемна сума от 1120 лева (чл. 1 - 4 от договора).
Вярно е, че по делото няма представени писмени доказателства за предоставяне на
този заем от ищеца на ответника, а именно от предоставянето му този реален
договор се счита сключен и възниква насрещното задължение на ответника да върне
същия заем на ищеца (чл. 240, ал. 1 ЗЗД).
Но също така е вярно, че ответникът, въпреки редовното му призоваване, не се
яви лично и не отговори по реда на чл. 176 ГПК на поставените му от ищеца
въпроси, дали му е предоставил заемната сума от 1120 лева по процесния договор и върнал ли му е същата (л.
24 и 27). Поради това съдът намери за доказано по делото
обстоятелството, че ищецът е предоставил в собственост на ответника на 10.10.2016
г. обещаната с процесния договор заемна сума от 1120 лева (чл.
176, ал. 3 ГПК). За обезпечаване връщането й, ответникът е издал на ищеца
и представения по делото запис на заповед (л. 6). Други
релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск е основателен. По делото
се установи, че страните са сключили на 10.10.2016 г. договор за заем за
потребление, по който ищецът е изпълнил договорното си задължение по чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, като е предал на същата дата в собственост на ответника уговореният
заем от 1120 лева, а ответникът се задължил да му го върне на 20.01.2017 г. При
това положение тежестта да докаже по делото, че е изпълнил това си насрещно задължение
към ищеца, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният обаче
не възрази и не представи доказателства да го е изпълнил до приключване на съдебното
дирене по делото, въпреки настъпилият още на 20.01.2017 г. падеж за неговото
изпълнение, уговорен от страните в чл. 4 от договора (чл. 235, ал. 3 ГПК). В
исковата си молба обаче, ищецът сам признава неизгодния за него факт, че до
подаването й ответникът му е върнал част от 600 лева от заемната сума (л.
2). Тъй като този признат от ищеца факт, е неизгоден за него
и не се опровергава от останалите доказателства по делото, съдът го намери за
доказан от това му признание (чл. 175 ГПК). Поради
това намери, че по делото няма данни ответникът да е върнал на ищеца до
приключване на съдебното дирене само претендираният с иска остатък от 520 лева
от заемната сума. Това частично неизпълнение на основното договорно задължение на
ответника по сключения между страните договор за заем, е виновно, защото по
делото няма данни същото да се дължи на причина, която да не може да му се
вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). При това положение ищецът има право да иска
изпълнението на неизпълнената му част, което е и сторил с предявеният по делото
иск за плащането й (чл. 79, ал. 1, във вр.
с чл. 240, ал. 1 ЗЗД). Ето защо последният съдът намери за напълно доказан,
както по основание, така и по размер, поради което като основателен следва да
бъде уважен така, както е предявен, заедно с акцесорното нему искане на ищеца за
присъждане и на законна лихва върху невърната част от заетата сума от подаване
на исковата молба в съда до изплащането й (чл. 86, вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). При този изход на делото в тежест на ответника следва да бъдат възложени и
сторените от ищеца разноски по същото или сумата от 200 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Р.Т.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати, чрез пощенски запис, на А.П.Г.,
с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 520 лева за главница от невърната
заета сума по договор за паричен заем от 10.10.2016 г. с нотариална заверка на
подписите от същата дата на помощник -нотариус по заместване Ж.С. на нотариус Б.Г.,
и законна лихва върху същата сума от 13.03.2019 г. до изплащането й, както и
сумата от 200 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: