РЕШЕНИЕ
№
……….
гр.
София, 14.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание на
четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа
докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 3030 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 437 във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 и чл. 436 ГПК.
Образувано е по
частна жалба от 03.04.2019г. на
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД срещу постановление от 28.01.2019г. по
изпълнително дело № 20198440400041 по описа на ЧСИ С.Я.,
с рег. № 844 на КЧСИ. С обжалваното постановление съдебният изпълнител е
отказал да намали размера на адвокатския хонорар в полза на взискателя до
сумата от 200 лв. В жалбата се навеждат доводи, че исканият адвокатски хонорар
е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото.
Твърди, че не трябвало да се начислява такса по чл. 10, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли да се намали
адвокатския хонорар до минимално дължимия по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а
именно - сумата от 200 лв. Наред с това жалбоподателят твърди, че определената
по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса е
прекомерна и не е определена на база присъденото вземане по изпълнителния лист.
В условията на евентуалност, иска след намаляване на адвокатския хонорар, да
бъде намален и размера на начислената по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ пропорционална
такса. Претендира разноски по делото, прилага списък
разноски.
В отговор на жалбата
взискателят по изпълнителното дело – „ДЗИ – Общо З.“ ЕАДнавежда доводи за
неоснователност на жалбата. Твърди, че определеното адвокатско възнаграждение
по изпълнителното дело е в рамките на предвидения в чл. 10, т. 1 и т. 2
минимален размер от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като върху същото следва да се начисли ДДС. Конкретен способ за
принудително изпълнение – запор върху конкретно посочени банков сметки, е
посочен в молбата за образуване на изпълнителното дело. По делото са извършвани
и процесуални действия като изготвяне на настоящия отговор. Твърди, че сумите
по изпълнителното дело са събрани от поискания от взискателя изпълнителен
способ – запор на банкови сметки.
ЧСИ С.Я. заявява
становище за неоснователност на жалбата. Навежда доводи, че заплатеното
адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство се включват в основата
за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Твърди, че
процесуалният представител на взискателя е регистриран по ЗДДС.
Съдът, след извършването
на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед
данните в изпълнителното дело, намира следното:
От фактическа страна:
Изпълнителното
производство е образувано по молба от 10.01.2019 г., депозирана пред съдебния
изпълнител от процесуалния представител на взискателя „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД, чрез адв. А.Б.– преупълномощен от АД „Д.и Б.“, въз
основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 26841/2016г. по описа на 71-ви
състав на СРС, с който „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД е
осъдено да плати сума в размер на 760.72 лв. – съдебно-деловодни разноски. С
молбата е направено искане за образуване на изпълнителното дело, претендиран е
адвокатски хонорар от 420 лв. с ДДС, поискано е да се изпрати покана за
доброволно изпълнение до длъжника, както и да се наложи запор до размера на
претендираната сума върху банкови сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД. Към
молбата е приложено изпълнителния лист, пълномощно за адвокат, препис от
фактура, извлечение от банкова сметка, ***то възнаграждение. Поканата за
доброволно изпълнение, съдържаща и посочени разноски по изпълнителното дело в
размер на 420 лв. и пропорционална такса в размер на 137.35 лв., е връчена на
длъжника на 17.01.2019г. На същата дата е връчено запорно съобщение до
„Общинска Банка“ АД. На 22.01.2019г. дължимата сума е преведена от банката по
сметка на съдебния изпълнител. В едноседмичен срок от получаване на поканата за
доброволно изпълнение длъжникът е подал възражение с молба да бъде намален
адвокатския хонорар до сумата от 200 лв., както и да бъде коригирана
определената пропорционална такса. С обжалваното постановление съдебният
изпълнител е постановил отказ за намаляване на адвокатския хонорар с мотиви, че
същият е определен в минимален размер, съобщението за което е получено от
длъжника на 29.01.2019г. Жалбата е подадена в определения едноседмичен срок.
При така
констатираните факти и обстоятелства, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимост на Жалбата:
Жалбата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е
подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му
представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Изискуемата държавна такса е платена в срок.
По основателност на Жалбата:
Уважаването на
искането за намаляването на възнаграждението на адвокат, платено във връзка с
воденето на изпълнителното производство, предпоставя възнаграждението да е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал.5 от ГПК),
както и с правния интерес, за защита на който е ползвана правната помощ на
адвокат (арг. от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата). По Изпълнителното дело процесуалният представител
на взискателя е представил пред съда молба за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл.
10, т. 1 от Наредбата възнаграждението за процесуално представителство за
образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв., а съобразно т.2 от същия
член за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. – 1/5 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата. Тълкуването
на разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата води до извода, че размерът на
адвокатския хонорар не е обусловен от стойността на вземането, предмет на
изпълнение, а представлява твърд размер. Това решение намира резон и в
обстоятелството, че и критериите към молбата за образуване на изпълнително дело
са еднакви независимо от стойността на вземането или броя на взискателите.
Съгласно § 2а от Наредбата регистрираните адвокати по Закона за данъка върху
добавената стойност дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. От представените по делото доказателства може да се
направи извод, че процесуалния представител на взискателя е регистрирано по
ЗДДС лице и, че върху заплатения хонорар е начисляван ДДС. Следователно,
минималният размер на образуване на изпълнителното дело е в размер на 240 лв. с
ДДС.
Доводите на
жалбоподателя за неприложимост на т. 2 на чл. 10 от Наредбата са основателни. Не
се спори длъжникът да е изпълнил в срока, указан му в призовката за доброволно
изпълнение. Ето защо не може да се счете, че посочването на изпълнителен способ
в иницииращата изпълнителното производство молба съставлява водене на делото, предполагащо
допълнително заплащане на адвокатско възнаграждение. Не се установява за взискателя
е възникнала необходимост от предприемане на допълнителни действия по водене на
действия по принудително изпълнение, оправдаващи заплащане на възнаграждение по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредбата.
Ето защо дължимото
адвокатско възнаграждение е следвало да се определи по реда на чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а именно – 240 лв. с ДДС. Жалбата е основателна и в частта, с която се иска
коригиране размера на определената пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата по
следните съображения:
Разпоредбата на т. 26 от Тарифата ясно сочи, че визираната в нея
пропорционална такса се определя върху събраната сума, а съгласно разпоредбите
на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по
изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под
„парично вземане“ по смисъла на посочената норма следва да се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските
по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не следва
да се дължи. Съгласно забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени
от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не
се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата. Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение не следва да се начисляват и събират (в т. см.
Решение от 08.03.2018г. по ч.гр.д. № 666/2018г. на СГС, ГО, I-20 с-в, Решение
от 05.06.2018г. по ч.гр.д. № 6778/2018г. на СГС, ГО, I брачен въззивен с-в).
Сумата, върху
която следва да се изчисли дължимата от жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от Тарифата е 760,72 лв. Съгласно т. 26, б. б) от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто
за горницата над 100 лв. При
прилагане на разпоредбата в конкретния случай дължимата пропорционална такса по
т. 26, б. б) от
Тарифата се изчислява в размер, както следва: 10 лв. +
(10%x660,72 лв.) = 76,07 лв., върху
която сума следва да се начисли ДДС, т.е. 91,29 лв. с ДДС. Съобразно горното, съдът намира, че
размерът на таксата по т. 26 от Тарифата следва да бъде намален до сумата от
91,29 лв.
По отношение на
разноските в настоящото производство:
Разноски в
настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен
изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на
ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери
приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на
действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право,
при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За
извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата
страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ. Водим от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението от 28.01.2019 г. по Изпълнително
дело № 20198440400041 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844, с
което е оставено без уважение възражение вх. № 004120/24.01.2019 г. на
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК З.“ АД, ЕИК *******и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
разноските, поставени в тежест на длъжника Застрахователно акционерно дружество
ОЗК З.“ АД, ЕИК *******за адвокатско възнаграждение, претендирано от взискателя
„ДЗИ – Общо З.“ ЕАД, ЕИК *******, по изпълнително
дело № 20198440400041 по описа на ЧСИ С.Я., от 420 лв. на
240,00 лв. с ДДС.
ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ по Изпълнително дело № 20198440400041
по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ в размер на 91,29 лв.
Решението не
подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.